Културно наследство – очаквани въздействия върху недвижими културни ценности в обсега на инвестиционното предложение

10. Културно наследство – очаквани въздействия върху недвижими културни ценности в обсега на инвестиционното предложение

Решенията за приключване на проучванията, за предаване на терени за строителство или прилагане на други мерки за опазване се вземат от междуведомствена комисия, назначена от Директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ). Такава комисия се свиква ежегодно след приключване на всеки археологически сезон. Последната комисия, назначена със заповед № Р-52/07.07.2009 г., е провела заседанията си в края на юли 2009 г. Пред нея са представени отчетите за резултатите от спасителните проучвания на 36 археологически обекта. След запознаване с представената документация и проведения оглед на място, комисията е преценила че археологическите проучвания на 25 от тях са окончателно приключили и територията им се предава за провеждане на строителни дейности. Останалите 11 обекта подлежат на допълнителни изследвания до пълното изчерпване на археологическите структури. Срокът за завършване на археологическите проучвания на тези 11 обекта е удължен с 1 или 1.5 месеца. След изтичане на този срок, след доклад на научния ръководител, съответния участък от трасето на автомагистралата се освобождава за строителство. За един обект е предвидено изкопните работи да се извършват под наблюдение на научния ръководител на археологическото проучване.

Поради естеството на първоначалните археологически изследвания – теренни обхождания без деструктивна намеса на терена, е възможно да не са регистрирани всички реално съществуващи археологически обекти. Наличието на някои видове археологически обекти, като например некрополи или култови ями, може да бъде установено само след изкопни дейности. Поради това с изрично решение комисията изисква археолози от музеите, в чиято територия попадат лотове 2, 3 и 4 от АМ „Тракия”, да провеждат периодични наблюдения по цялото трасе, съгласно чл. 161, ал. 2 от ЗКН.

В случай че при наблюдението се установи наличие на археологически обект, нерегистриран преди, поради неговите особености, трябва да се процедира в съответствие с разпоредбите на чл. 72 и 73 от ЗКН.

Мерките по опазването на обектите на културното наследство, застрашени от изграждането на АМ „Тракия” в участъка „Стара Загора – Карнобат” от км 210+100 до км 325+280 вече са реализирани почти напълно. В периода от 2007 г. до 2009 г. са проведени спасителни разкопки на няколко десетки археологически обекта, разположени по трасето на магистралата в разглеждания участък. В работата са ангажирани археолози от Националния археологически институт с музей при БАН, Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и музеите в Стара Загора, Нова Загора, Ямбол, Карнобат и Бургас. Практиката показа, че създадената в процеса на работа методика е правилна и като резултат от прилагането й са спасени изключително важни археологически обекти и структури, а стотици ценни археологически находки обогатиха фондовете на регионалните музеи.

В заключение може да се каже, че по отношение на опазване на обектите на културното наследство при изграждането на АМ „Тракия” са приложени всички необходими мерки, изисквани от специализираната нормативна база.

Експлоатацията на автомагистралата няма да оказва пряко отрицателно въздействие върху обектите на културното наследство.

11. Здравно-хигиенни аспекти

Автомагистрала „Тракия” представлява важна транспортна връзка с национално и международно значение. Тя е част от транс-европейски коридор № 8 (от македония и Албания към българските черноморски пристанища).

Основна цел в здравен аспект при реализирането на проекта е да се осигури безопасност както за движението по пътния участък, така и за живеещото в близост население, при доказана и при прогнозно висока интензивност на пътния поток през новия участък.

Общият хигиенен анализ на магистралното трасе установява, че те предоставят максимално възможното за избягване преминаването на трасето през жилищни и индустриални зони.

Непосредствена зона на влияние на автомагистралата е централната и източната част на страната в направление София – Пловдив – Бургас. С реализацията на проекта за автомагистрала ще се създаде съвременна комуникативна връзка по суша и ще се решат най-важните технически проблеми, които сега съществуват - в момента автомобилното движение преминава през центъра на много населени места, причинявайки значителен шум и отделяне на голямо количество на вредни вещества в атмосферата.

Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията на инвестиционното предложение са праха, токсичните вредности, шума, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване. При работа в тунела силно повишен риск здравен риск за работещите съществува по отношение развитие на белодробни прахови заболявания.

Рискови фактори за здравето на населението по време на строежа и експлоатацията на магистралата са основно потенциално замърсената въздушна среда и наднормените шумовите нива. Като цяло обаче, бъдещите вредни шумови и прахово-газови ефекти от магистралния път ще са значимо по малки в сравнение със сегашната ситуация.

Резултатите от прогнозирането, по отношение на атмосферното замърсяване във всички населени места и при всички подучастъци, включително при тези с отчетен кумулативен ефект, не отчитат замърсяване на атмосферния въздух в жилищни зони, свързано с надвишаване на Средногодишните норми за опазване на човешкото здраве за: - азотните оксиди от 0.04 мг/м³) и - финни прахови частици (ФПЧ₁₀) от 0.04 мг/м³. Останалите замърсители са под допустимите норми и при оста на пътните платна на магистралата.

От комунално хигиенни позиции, проектът е съобразен с изискванията за здравна безопасност на населението.

Определеното трасе за изграждане на автомагистралата и района около нея не предполага за възможно комбинирано действие на други фактори съвместно с тези от спецификата на обекта. (Шум, прахово замърсяване)

Обектът АМ “Тракия” от КМ 210+100 до КМ 325+800 може да се реализира без да застрашава здравното състояние на работещите и населението от най-близките населени места в дългосрочен план. Това се дължи на добрите и съвременни технически и технологични параметри от лотове 2, 3 и 4 на магистралата с ограничаване в рамките на съответните безопасни норми на шумовите, праховите и токсикохимични емисии. При спазване на предвидените мерки за защита на строителните дейности и експлоатация на магистралата се прогнозира ниска степен на възможен здравно-екологичен риск.