Доклад за осв на план/програма: „Изменение на общ устройствен план (иоуп) на Община Царево доклад за оценка степента на въздействие на план/програма


Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП



страница28/33
Дата27.04.2017
Размер4.04 Mb.
#20084
ТипДоклад
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33

Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища тъй като такива липсват в защитената зона. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в землището на с. Лозенец не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху трицветния нощник (Myotis emarginatus) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в проекта за ИОУП на Община Царево.

Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Видът е разпространен в цялата страна, без планинските частие над 1500 м.н.в.

Малкият подковоност е пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и храсталаци. Среща се и в населени места. Ловува на височина около 2 - 5 метра над земята близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, покрайнини на горите, храсталаци, речни обрасли с растителност брегове, над самата вода и около скали в карстови местности. Среща се и в агроландшафти, редовете на лозя, овощни градини, градини, над посеви с културни растения и пр. В състава на храната му влизат насекоми от 23 семейства и 7 разреда, галвно люспестокрили (пеперуди) (Lepidoptera), двукрили (Diptera) и мрежокрили (Neuroptera), а също така и паяци.

Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др.

Зимните му убежища са подземни- пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Зимува поедничино или на редки групи, с разстояние между отделните индивиди – до 50 см. Прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен без данни за числеността му.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени летни, зимни и размножителни находища на вида. индивиди. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0 ha (0% от площта на защитената зона).

Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 50,3 ha (78,5% от площта на защитената зона). Потенциалните му ловни местообитания включват площите над всички реки в защитената зона. Видът е облигатно пещеролюбив и ползва като летни и размножителни убежища и подпокривни пространства в населените места, които не са картирани.

Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища тъй като такива липсват в защитената зона. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в землището на с. Лозенец не е заплаха за него.

С прилагането на плана не се очакват заплахи като пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири, сечи на крайбрежна растителност и урбанизиране на горски територии. Определящи в защитената зона ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида.



Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Среща се в цялата страна, без най-високите части на планините. Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци и води басейни. Съобщаван е за различни места в Югоизточна България (Benda et al 2003)

В откритите площи ловува летейки ниско над земята – 0,5-3 м а в горите и на по-голяма виочина. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри.

Летните му убежища са плитки пещери, скални струпвания, под покривни пространства в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Храни се с големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари.

Зимните убежища са в подземни естествени и изкуствени галерии.

Сезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен без данни за числеността му.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени летни, зимни и размножителни находища на вида. индивиди. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0.2 ha (0.30% от площта на защитената зона).

Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на оценена на 3ha (4,5% от площта на защитената зона). Потенциалните му ловни местообитания включват площите над всички реки в защитената зона. Видът е облигатно пещеролюбив и ползва като летни и размножителни убежища и подпокривни пространства в населените места, които не са картирани.

Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища тъй като такива липсват в защитената зона. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в землището на с. Лозенец не е заплаха за него.

С прилагането на плана не се очакват заплахи като пресушаване на водни басейни влажни зони и язовири, сечи на крайбрежна растителност и урбанизиране на горски територии. Определящи в защитената зона ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия за вида



Влечуги и земноводни;

Пъстър смок (Elaphe sauromates). В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен без данни за числеността му.

През пролетта и есента е активен и през деня, но през горещите летни дни през деня се крие в дупки на гризачи, хралупи и под камъните. В храната му преобладават гризачи, птици и яйцата им и по-рядко гущери. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабо уплътнени водопропускливи почви.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І, Обособена позиция 3: Картиране и определяне природозащитното състояние на земноводни и влечуги”, видът не е установен в зоната, но има данни за намирането му в периода 2007-2010 г Чрез моделиране с използване на софтуерът MaxEnt е определена площта на потенциалните местообитания на вида. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела.

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в ЗЗ BG0000143 „Карагач” са:

Отсъствие (клас 0): 44,03 ha (68,68% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 0,00 ha (0,00%);

Пригодни (клас 2): 0,11 ha (0,17%);

Оптимални(клас 3): 19,97 ha (31,15%).



Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

/Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона.

Не се очакват въздействия върху числеността на популацията му, както и увреждане на местообитанията му в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни (0).
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ОУП

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Смъртност на индивиди

Пъстър смок (Elaphe sauromates)

Р - регистриран, без данни

Без промяна

0

0

0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)



Шипоопашата костенурка (Testudo hermani) Видът се среща по хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. В стандартният формулар на защитената зона е отбелязана като налична, без данни за числеността ѝ.

В рамките на полевите проучвания по проект т „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І видът не е установен в зоната. За моделиране площта на потенциалното местообитание на вида е използван софтуерът MaxEnt. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела при разпределение на следните категории:

Площта на ЗЗ BG0000143 „Карагач” е 64,11 ha, от която общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 20,08 ha.

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ BG0000143 „Карагач” е 19,97 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

Отсъствие (клас 0): 44,14 ha (68,85% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 1,39 ha (2,16%);

Пригодни (клас 2): 18,58 ha (28,98%);

Оптимални (клас 3): 0,00 ha (0,00%).



Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. Проектът за ИОУП не предвижда смяна на статута на земи в границите на защитената зона.

Не се очакват въздействия върху числеността на популацията ѝ, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни (0).

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.

Видът е включен в стандартния формуляр като регистриран Р без данни за числеността на популациите ѝ.

В рамките на полевите проучвания по проект т „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І видът не е установен в зоната. За моделиране площта на потенциалното местообитание на вида е използван софтуерът MaxEnt. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела при разпределение на следните категории:

Площта на ЗЗ BG0000143 „Карагач” е 64,11 ha, от която общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 20,08 ha.

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ BG0000143 „Карагач” е 20,08 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

Отсъствие (клас 0): 44,03 ha (68,68% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 2,52 ha (3,93%);

Пригодни (клас 2): 17,54 ha (27,36%);

Оптимални (клас 3): 0,02 ha (0,03%).

Оценка на въздействията от прилагането на на проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. Проектът за ИОУП не предвижда смяна на статута на земи в границите на защитената зона.

Не се очакват въздействия върху числеността на популацията ѝ, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни (0).
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Числе

ност в ЗЗ



Очаквана численост след реализиране на ОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Пожари

Пряко унищожаване

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Реистрирана без данни

Без промени

храсталаци гори сухи тревни площи

0

0

0

0

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Реистрирана без данни

Без промени

храсталаци гори сухи тревни площи

0

0

0

0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)


Обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis).

В стандартния формуляр ЗЗ BG0000143 „Карагач” е включена като много рядък вид V и регистрирана в 1 находищe. Обитава долното течение на р. Караагач със стоящи или слабо проточни води.



Оценка на въздействията от прилагането на проекта за ИОУП;

Реализирането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на водни тела и не предствалява заплаха за местообитанията на вида. Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията на вида. Негативни въздействия от прилагането на проекта за ИОУП върху местообитанията на обикновената блатна костенурка (Emis orbikularis) няма да има тъй като с прилагането му не се засягат водоеми в защитената зона. Определено не се очакват въздействия върху числеността на популацията ѝ, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия върху вида могат да бъдат определени като незначителни (0).



Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)- В стандартния формуляр на защитената зона е включена като налична без данни за численост и находища. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в защитената зона

На база индуктивното моделиране с използване на софтуерът MaxEnt е определена площта на потенциалните местообитания на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) и площите на отделните класове на пригодност в защитената зона, които се разпределят както следва:

Отсъствие: 1,43 ha (2,22% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни: 3,28 ha (5,11%);

Пригодни: 57,80 ha (90,16%);

Оптимални: 1,61 ha (2,51%).



Оценка на въздействията от прилагането на проекта за ИОУП;

Реализирането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на водни тела и не предствалява заплаха за местообитанията на вида. Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията на вида. Негативни въздействия от прилагането на проекта за ИОУП върху местообитанията на обикновената блатна костенурка (Emis orbikularis) няма да има тъй като с прилагането му не се засягат водоеми в защитената зона. Определено не се очакват въздействия върху числеността на популацията ѝ, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия върху вида могат да бъдат определени като незначителни (0).




Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Числе

ност в ЗЗ



Очаквана численост след реализиране на ОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми

Обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis)

Много рядка V в 1 находище

Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0


0


Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)

Налична

Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0


0



Обща оценка на въздействията – от 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - Среща се почти в цялата страна до около 1500m н.в. Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Сухоземната фаза обитава окрайнини на гори и храсталаци в близост до водоемите за размножаване (до около 300m от тях в зависимост от влажността на субстрата). В стандартния формуляр на защитената зона е включен като установен без данни за числеността на популациите му.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не установен в защитената зона. Изследвани са 6 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 17525 м, но няма регистрирани екземпляри. За изследваната зона няма предварителни данни за плътността и обилието на вида.

За моделиране площта на потенциалното местообитание на вида е използван софтуерът MaxEnt. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела.

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

Отсъствие (клас 0): 0,00 ha (0,00% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 0,05 ha (0,09%);

Пригодни (клас 2): 0,81 ha (1,26%);

Оптимални(клас 3): 63,25 ha (98,65%).

Съгласно критериите за оценка на благоприятното състояние на вида в защитената зона същият е в неблагоприятно, незадоволително състояние.

Оценка на въздействията от прилагането на проекта за ИОУП;

Прилагането на плана не е свързано със заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий. Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията на вида

Въздействията от прилагането на плана върху големия гребенест тритон (Triturus karelinii) и местообитанията му ще бъдат незначителни
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми


Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Регистриран без данни за числеността му

Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0

0

Обща оценка на въздействието от прилагането на ИОУП - 0 незначително



Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху представителите на земноводните и водните тела в които се извършва оплождането и метаморфозата на ларвата до възрастен индивид.
Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Реализирането на плана не е свързано с пресушаването или замърсяването на водните обекти в защитената зона, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Въздействията върху всеки един вид ще бъдат както следва:


Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)- В стандартния формуляр е включена като като разпространен вид (С), без данни за популацията ѝ.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в зоната, вероятно е изключително рядък или не се среща в зоната.



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в р. Караагач или нарушения на хидроложкия ѝ режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването ѝ.

Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)

Брияна (Chalcalburnus chalkcoides)- В югоизточна България брияната се среща от р. Хаджийска на юг да р. Резовска. Среща се в язовирите „Порой”, „Ясна поляна”, „Промет”, езерото Мандра и вливащите се в него реки Факийска, Средецка, Дюлевска. В стандартния формуляр е включена като като разпространен вид (С), без данни за популацията ѝ. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в зоната, вероятно ако все още я обитава, то е в много ниска численост.



Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница