Част от инвестиционното предложение пресича района на Асарелското рудно поле с медно-порфирните и златно-полимерни орудявания, представени от находищата „Асарел", „Орлово гнездо", „Елшица“ и рудопроявленията „Лиса могила", „Сивата грамада" и др., както на находищата за глини „Лещака-изток“ и „Лещака-запад“, за строителни материали „Столюва чукара“ и „Луда Яна“. Алтернативните трасета обаче са ситуирани извън контура на проучените им запаси и ресурси и/или извън концесионният контур на експлоатираните находища „Асарел“, „Столюва чукара“ и „Луда Яна“.
Въз основа на Протокол № 53 от заседание на Министерския съвет на 28.08.2014 г. Министерството на икономиката и енергетиката е дало Разрешение № 399/15.09.2014 на „Асарел-експлорейшън“ АД да изърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми-подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства в площ „Боримечково“, разположена на територията на общините Панагюрище, Пазарджик и Лесичово, област Пазарджик. Срокът на разрешителното е 3 години считано от 23.12.2015 г. Размерът на площта е 103,20 km2.
Трасето на газопровода по варианти 2 и 3 пресича тази площ северно и западно от с. Боримечково от около km 8+000 до към km 16+000.
Прогноза на въздействието
По време на строителството - Не се очаква въздействие върху находища на подземни богатства, но е потенциално възможно при изкопните работи да се разкрият минерални индивиди.
По време на експлоатацията - Не се очаква въздействие върху находища на подземни богатства и минералното разнообразие.
1.12Биологично разнообразие 1.12.1Флора
Съгласно геоботаническото райониране на България (Бондев, 1982) районът на ИП попада в Европейската широколистна горска област, Илирийската (Балканска) провинция, Средногорски окръг, за който са характерни мезофитни горски екосистеми на обикновения и мизийския бук, както и ксеромезофитни горски екосистеми на обикновения габър и обикновения горун. Само в по-ниските части са характерни и ксеротермни гори от благун и цер, а на места вследствие на деградационни и ерозионни процеси са възникнали и вторични горски ценози с преобладаване на келяв габър, както и вторични тревни ценози с доминиране на обикновена полевица.
Съгласно картата на разпространението на включените в ЧКБ видове, преобладаващото им разпространение в района на ИП по UTM 10 km грид е между 1 и 4 вида растения и гъби и съответно 1-15 типа природни местообитания.
Фигура 4.7.1-1 Разпространение на видовете растения и гъби от ЧКБ
Съгласно данни от проект „Картиране на природни местообитания и видове - Фаза І“ в района на ИП са разпространени следните консервационно значими видове:
Таблица 4.7.1-1 Консервационно значими видове растения в района на ИП по данни от проект „Картиране на природни местообитания и видове - Фаза І“, МОСВ
Код
|
Научно наименование
|
Наименование на български
|
Разпространение в d=100 м от оста на проектното трасе
|
Вариант 1
(червен)
|
Вариант 2
(син)
|
Вариант 3
(зелен)
|
2327
|
Himantoglossum caprinum
|
Обикновена пърчовка
|
+
|
+
|
+
|
1393
|
Buxbaumia viridis
|
-
|
+
|
|
+
|
Фигура 4.7.1-2 Разпространение на типовете местообитания от ЧКБ
Съгласно данни от проект „Картиране на природни местообитания - Фаза І“ в района на ИП са разпространени следните типове природни местообитания:
Таблица 4.7.1-2 Типове природни местообитания в района на ИП по данни от проект „Картиране на природни местообитания - Фаза І“
Код
|
Наименование
|
Разпространение в d=100 м от оста на проектното трасе
|
Вариант 1
(червен)
|
Вариант 2
(син)
|
Вариант 3
(зелен)
|
3260
|
Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
|
|
+
|
+
|
5210
|
Храсталаци с Juniperus spp.
|
+
|
|
|
6210
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
|
+
|
|
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
+
|
+
|
+
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
+
|
+
|
+
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
|
+
|
|
+
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
|
+
|
+
|
+
|
9170
|
Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
|
+
|
+
|
+
|
9180*
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
|
+
|
+
|
91AA*
|
Източни гори от космат дъб
|
+
|
+
|
+
|
91E0*
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
+
|
+
|
+
|
91G0*
|
Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus
|
|
+
|
|
91M0
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
+
|
+
|
+
|
91W0
|
Мизийски букови гори
|
+
|
+
|
+
|
Съгласно изготвения слой на потенциалните гори във фаза на старост (ГФС) в публичните гори, представляващи природни местообитания по Прил. 1 на ЗБР, които попадат в защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, проектните трасета на ИП частично засягат ГФС, както е илюстрирано на следващата фигура.
=
Фигура 4.7.1-3. Гори във фаза на старост в района на ИП
Прогноза на въздействието
По време на строителството – Очакват се краткосрочни обратими въздействия върху флората, вследствие запрашаване и утъпкване, както и дългосрочни необратими въздействия вследствие отстраняването на растителността при изкопните дейности. Възможно е трайно засягане на консервационно-значими растителни видове и природни местообитания в строителната полоса, особено на дървесни местообитания, вкл. гори във фаза на старост, чиято загуба ще е необратима поради ограниченията за допускане развитието единствено на тревна растителност в сервитута на газопровода и съоръженията му.
По време на експлоатацията - Не се очаква отрицателно въздействие върху флората.
1.12.2Фауна
Съгласно зоогеографското райониране (по Георгиев, 1980 г.) ИП попада в Старопланински и Тракийски район. Старопланински район включва територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Тук фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. ИП попада и в западната част на Тракийският район заемаща Горнотракийската низина (на запад до гара Септември). Долината на р. Марица е естествен коридор за навлизане на средиземноморска фауна.
По данни от Червената книга на Република България (ЧКРБ), в района на ИП (на база 10 km UTM грид/квадранти) се срещат от 1-5 до 6-12 вида с категория на застрашеност (Фигури 4.7.2-1 и 4.7.2-2).
Фиг. 4.7.2-1 Карта на разпространението на видове животни от ЧКРБ - 10 km грид на територията на страната и в обхвата на ИП
Фиг. 4.7.2-2 Карта в М 1:250000 на разпространението на видове животни от ЧКРБ 10 км грид
Прогноза на въздействието
Най-общо при реализацията на инвестиционното предложение (фаза на строителството) се очакват следните въздействия:
-
Загуба на местообитания – При подготовката и по време на строителството ще се унищожат местообитанията по цялото протежение на трасето в рамките на строителната полоса. Дървесната, храстовата и тревната растителност ще бъдат напълно унищожени в резултат на дейностите по отстраняване на растителността в строителния коридор и изкопните работи. Загубата на местообитания е постоянна и необратима в горските райони, заетите с храстова растителност, както и в скалистите местообитания, докато в откритите терени с тревна растителност ще бъде временна и обратима. Пресичането на водни течения и влажни зони е свързано с корекциите им, което е предпоставка за локална загуба на местообитания – премахване на растителност и крайречни дървета. Възможно е преминаването през преовлажнени, мочурливи местности, и влажни зони (включително малки речни долини) да доведе до тяхното пресушаване. Загуба на хранителни местообитания на грабливи птици възниква в следствие разрушаването на лалугерови колонии в пасища, разположени по трасето. Изсичането на дървета с гнезда на грабливи птици, както и подходящи за гнездене дървета също води до унищожаване на местообитания. Тук въздействията по двата варианта се различават, тъй като при Вариант 2 се засягат повече горски територии и съответно ще бъдат изсечени повече дървета и загубата на местообитания ще е по-голяма и въздействието ще бъде .
-
Фрагментация на местообитания - Всички хабитати по дължината на трасето ще бъдат временно засегнати при строителството, като се очаква по-голямата част от тях да бъдат възстановени. Фрагментацията на местообитания по време на строителството ще бъде временна, като за горските местообитания тя ще е постоянна и необратима поради поддържане на обезлесената сервитутна зона във фазата на експлоатация.
-
Смъртност - По време на строителството е възможно да се унищожат люпила на птици или гнезда с малки. Това важи за участъците от трасето, където гнездят застрашени и редки видове. При изсичане на дървета на възраст над 50 години, особено през размножителния период на прилепите, е възможна смъртност на индивиди, използващи хралупи и хлабави кори за дневни убежища.
-
Безпокойство - Безпокойството на видовете по време на строителните дейности се предизвиква от интензивното движение на строителни машини, обслужваща транспортна техника и човешко присъствие. Те са източник на шум, вибрации, осветление през нощта и т.н., които ще обезпокоят фауната в района. В резултат животните ще избягват териториите на строителните дейности и това може да ги прогони от техните гнезда, места за хранене и размножаване. Степента на шумовото въздействие зависи от строителната техника, релефа и растителността, отдалечеността от строителните работи, мобилността на животинските видове, както и от чувствителност на всеки вид към шум и др. фактори на безпокойство. Отделените вредни емисии във въздуха (прах от изкопно-насипните работи по трасето и емисии от работата на двигателите на строителната механизация) и вибрациите също ще допринесат за влошаване качеството на местообитанията на животинските видове.
По отношение на въздействията върху флората по време на строителството трите варианта се различават: при Вариант 2 се засягат повече горски територии и ще бъдат изсечени повече дървета, ще има по-голяма загуба на местообитания, фрагментация на местообитания и евентуална смъртност, което води и до по-висока степен на въздействие върху фауната при Вариант 2.
По време на експлоатацията - Не се очаква отрицателно въздействие върху фауната.
Във фазата на експлоатация въздействието на инвестиционното предложение включва следните аспекти:
-
Фрагментация на животинските популации в горските участъци от двете страни на трасето (поради подържане на сервитутната зона). Ще се извърши подмяна на съобществата поради заселване на видове, обитаващи открити територии.
-
Безпокойството на видовете - Шумови безпокойства от работата по поддръжка на външните инфраструктурни връзки за всички площадкови елементи на газопровода – (кранови възли и Приемна станция) тези въздействия могат да се окачествят като преки, краткотрайни, временни (повтарящи се през определен период от време), появяващи се само в района на надземните съоръжения. Може да се предположи, че представителите на гръбначната фауна ще привикнат твърде бързо към тях, като се има предвид постоянния характер на причиняваните дразнения.
-
Смъртност - по време на експлоатацията на газопровода не се очаква смъртност на индивиди.
1.12.3Защитени територии и защитени зони
И трите варианта не преминават през и не засягат защитени територии по смисъла на ЗЗТ.Най-близко разположените защитени територии до съответния вариант на трасе са както следва:
Таблица 4.7.3-1 Най-близко разположените защитени територии до съответния вариант на трасе
Вариант
|
Защитена територия
|
Разстояние от оста на трасето до най-близко разположената точка от границата на ЗТ
|
Посока на отстоянието на ЗТ от оста на трасето
|
Вариант 1
|
ЗМ Воденичарска кория
|
>400 m
|
изток
|
ЗМ Душков пчелин
|
>1900 m
|
изток
|
ЗМ Манзул
|
>1000 m
|
изток
|
ЗМ Конското дере
|
>400 m
|
изток
|
Вариант 2
|
ЗМ Сивата грамада
|
>600 m
|
запад
|
ПЗ Сакарджа
|
>3000 m
|
запад
|
ПЗ Братия
|
>1400 m
|
запад
|
Вариант 3
|
ЗМ Душков пчелин
|
>1900 m
|
изток
|
ЗМ Манзул
|
>1000 m
|
изток
|
ЗМ Конското дере
|
>400 m
|
изток
|
Не се очакват преки отрицателни въздействия върху посочените защитени територии в резултат от осъществяването на ИП. Възможни са непреки въздействия върху част от тях, в резултат от въздействия върху абиотични и биотични фактори на околната среда в коридора от 1 km около вариантите на трасета на ИП.
В ДОВОС ще бъдат разгледани и оценени потенциалните въздействия от реализацията на ИП върху посочените защитени територии.
Защитени зони
Общата дължина на Вариант 1 е 56.74 km, от които: 23.06 km в защитени зони за местообитанията (16.27 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 6.46 km в ЗЗ Попинци и около 400 m пресичане на р. Луда Яна – едноименна ЗЗ). 21.4 km е дължината на трасето в ЗЗ Средна гора за птиците.
Общата дължина на Вариант 2 е 55.3 km. Дължината му в защитени зони е 23.7 km. От тях 21 km са в защитена зона Средна гора за птиците BG0002054 и 18.9 km в защитени зони за местообитанията (13.6 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 4.6 km в ЗЗ Попинци и около 70 м пресичане на ЗЗ Река Луда Яна).
Общата дължина на Вариант 3 е 62 km. Дължината му в защитени зони е 23.7 km (14.9 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 4.6 km в ЗЗ Попинци и около 70 m пресичане на ЗЗ Река Луда Яна. От тях 26.7 km са в защитена зона Средна гора за птиците.
Таблица 4.7.3-2 Защитени зони пресичани от вариантите на трасе
Вариант
|
Защитена Зона
|
Дължина в ЗЗ, km
|
Вариант 1
|
Средна гора BG0001389
|
16.27
|
Средна гора BG0002054
|
21.4
|
Попинци BG0001039
|
6.46
|
Река Луда Яна BG000426
|
0.4
|
Вариант 2
|
Средна гора BG0001389
|
13.6
|
Средна гора BG0002054
|
21
|
Попинци BG0001039
|
4.6
|
Река Луда Яна BG000426
|
0.07
|
Вариант 3
|
Средна гора BG0001389
|
14.9
|
Средна гора BG0002054
|
26.7
|
Попинци BG0001039
|
4.6
|
Река Луда Яна BG000426
|
0.07
|
По данни на МОСВ* в обхвата на ИП (1 km квадрати, в които попадат трасетата на ИП), се срещат 91 вида растения и животни от интерес за общността (в обхвата на Приложения 2, 4 и 5 на Директива 92/43/ЕС).
*Слоеве с националното разпространение на видове и типове природни местообитания, докладвани към Европейската комисия за периода 2007-2012 г., съгласно изискванията на чл.17 от Директива 92/43/ЕИО - грид 1х1км, ETRS 89, LAEA 5210 (shp)
По данни от МОСВ*в обхвата на ИП (1 км квадрати, в които попадат трасетата на ИП), се срещат 138 вида гнездящи птици от интерес за общността (в обхвата на Директива 2009/147/ЕС).
*Слой с националното разпространение на видове птици, докладвани към Европейската комисия за периода 2008-2012г., съгласно изискванията на чл.12 от Директива 2009/147/ЕО - грид 10х10км, ETRS 89, LAEA 5210 (shp)
Прогноза на въздействието
С цел набавяне на допълнителна информация за разпространението на консервационно значимите местообитания и числеността/плътността на съответните видове, предмет на опазване в защитените зони, както и извън тях, в рамките на Етап 1 и 2 от изготвянето на ДОВОС (виж т. 8) ще бъдат извършени теренни проучвания с подходящ обхват, сезонност и методология.
Сподели с приятели: |