Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ преносен газопровод до гр. Панагюрище и гр. Пирдоп



страница11/16
Дата06.02.2018
Размер1.75 Mb.
#55606
ТипДоклад
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

1.11Минерално разнообразие


Част от инвестиционното предложение пресича района на Асарелското рудно поле с медно-порфирните и златно-полимерни орудявания, представени от находищата „Асарел", „Орлово гнездо", „Елшица“ и рудопроявленията „Лиса могила", „Сивата грамада" и др., както на находищата за глини „Лещака-изток“ и „Лещака-запад“, за строителни материали „Столюва чукара“ и „Луда Яна“. Алтернативните трасета обаче са ситуирани извън контура на проучените им запаси и ресурси и/или извън концесионният контур на експлоатираните находища „Асарел“, „Столюва чукара“ и „Луда Яна“.

Въз основа на Протокол № 53 от заседание на Министерския съвет на 28.08.2014 г. Министерството на икономиката и енергетиката е дало Разрешение № 399/15.09.2014 на „Асарел-експлорейшън“ АД да изърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми-подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства в площ „Боримечково“, разположена на територията на общините Панагюрище, Пазарджик и Лесичово, област Пазарджик. Срокът на разрешителното е 3 години считано от 23.12.2015 г. Размерът на площта е 103,20 km2.

Трасето на газопровода по варианти 2 и 3 пресича тази площ северно и западно от с. Боримечково от около km 8+000 до към km 16+000.

Прогноза на въздействието

По време на строителството - Не се очаква въздействие върху находища на подземни богатства, но е потенциално възможно при изкопните работи да се разкрият минерални индивиди.

По време на експлоатацията - Не се очаква въздействие върху находища на подземни богатства и минералното разнообразие.

1.12Биологично разнообразие

1.12.1Флора


Съгласно геоботаническото райониране на България (Бондев, 1982) районът на ИП попада в Европейската широколистна горска област, Илирийската (Балканска) провинция, Средногорски окръг, за който са характерни мезофитни горски екосистеми на обикновения и мизийския бук, както и ксеромезофитни горски екосистеми на обикновения габър и обикновения горун. Само в по-ниските части са характерни и ксеротермни гори от благун и цер, а на места вследствие на деградационни и ерозионни процеси са възникнали и вторични горски ценози с преобладаване на келяв габър, както и вторични тревни ценози с доминиране на обикновена полевица.

Съгласно картата на разпространението на включените в ЧКБ видове, преобладаващото им разпространение в района на ИП по UTM 10 km грид е между 1 и 4 вида растения и гъби и съответно 1-15 типа природни местообитания.





Фигура 4.7.1-1 Разпространение на видовете растения и гъби от ЧКБ

Съгласно данни от проект „Картиране на природни местообитания и видове - Фаза І“ в района на ИП са разпространени следните консервационно значими видове:



Таблица 4.7.1-1 Консервационно значими видове растения в района на ИП по данни от проект „Картиране на природни местообитания и видове - Фаза І“, МОСВ

Код

Научно наименование

Наименование на български

Разпространение в d=100 м от оста на проектното трасе

Вариант 1

(червен)

Вариант 2

(син)

Вариант 3

(зелен)

2327

Himantoglossum caprinum

Обикновена пърчовка

+

+

+

1393

Buxbaumia viridis

-

+




+



Фигура 4.7.1-2 Разпространение на типовете местообитания от ЧКБ

Съгласно данни от проект „Картиране на природни местообитания - Фаза І“ в района на ИП са разпространени следните типове природни местообитания:



Таблица 4.7.1-2 Типове природни местообитания в района на ИП по данни от проект „Картиране на природни местообитания - Фаза І“

Код

Наименование

Разпространение в d=100 м от оста на проектното трасе

Вариант 1

(червен)

Вариант 2

(син)

Вариант 3

(зелен)

3260

Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion




+

+

5210

Храсталаци с Juniperus spp.

+







6210

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

+







6510

Низинни сенокосни ливади

+

+

+

6520

Планински сенокосни ливади

+

+

+

8230

Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

+




+

9130

Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

+

+

+

9170

Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

+

+

+

9180*

Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове




+

+

91AA*

Източни гори от космат дъб

+

+

+

91E0*

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

+

+

+

91G0*

Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus




+




91M0

Балкано-панонски церово-горунови гори

+

+

+

91W0

Мизийски букови гори

+

+

+

Съгласно изготвения слой на потенциалните гори във фаза на старост (ГФС) в публичните гори, представляващи природни местообитания по Прил. 1 на ЗБР, които попадат в защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, проектните трасета на ИП частично засягат ГФС, както е илюстрирано на следващата фигура.

=



Фигура 4.7.1-3. Гори във фаза на старост в района на ИП

Прогноза на въздействието

По време на строителството – Очакват се краткосрочни обратими въздействия върху флората, вследствие запрашаване и утъпкване, както и дългосрочни необратими въздействия вследствие отстраняването на растителността при изкопните дейности. Възможно е трайно засягане на консервационно-значими растителни видове и природни местообитания в строителната полоса, особено на дървесни местообитания, вкл. гори във фаза на старост, чиято загуба ще е необратима поради ограниченията за допускане развитието единствено на тревна растителност в сервитута на газопровода и съоръженията му.

По време на експлоатацията - Не се очаква отрицателно въздействие върху флората.

1.12.2Фауна


Съгласно зоогеографското райониране (по Георгиев, 1980 г.) ИП попада в Старопланински и Тракийски район. Старопланински район включва територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Тук фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. ИП попада и в западната част на Тракийският район заемаща Горнотракийската низина (на запад до гара Септември). Долината на р. Марица е естествен коридор за навлизане на средиземноморска фауна.

По данни от Червената книга на Република България (ЧКРБ), в района на ИП (на база 10 km UTM грид/квадранти) се срещат от 1-5 до 6-12 вида с категория на застрашеност (Фигури 4.7.2-1 и 4.7.2-2).





Фиг. 4.7.2-1 Карта на разпространението на видове животни от ЧКРБ - 10 km грид на територията на страната и в обхвата на ИП



Фиг. 4.7.2-2 Карта в М 1:250000 на разпространението на видове животни от ЧКРБ 10 км грид
Прогноза на въздействието

Най-общо при реализацията на инвестиционното предложение (фаза на строителството) се очакват следните въздействия:



  • Загуба на местообитания – При подготовката и по време на строителството ще се унищожат местообитанията по цялото протежение на трасето в рамките на строителната полоса. Дървесната, храстовата и тревната растителност ще бъдат напълно унищожени в резултат на дейностите по отстраняване на растителността в строителния коридор и изкопните работи. Загубата на местообитания е постоянна и необратима в горските райони, заетите с храстова растителност, както и в скалистите местообитания, докато в откритите терени с тревна растителност ще бъде временна и обратима. Пресичането на водни течения и влажни зони е свързано с корекциите им, което е предпоставка за локална загуба на местообитания – премахване на растителност и крайречни дървета. Възможно е преминаването през преовлажнени, мочурливи местности, и влажни зони (включително малки речни долини) да доведе до тяхното пресушаване. Загуба на хранителни местообитания на грабливи птици възниква в следствие разрушаването на лалугерови колонии в пасища, разположени по трасето. Изсичането на дървета с гнезда на грабливи птици, както и подходящи за гнездене дървета също води до унищожаване на местообитания. Тук въздействията по двата варианта се различават, тъй като при Вариант 2 се засягат повече горски територии и съответно ще бъдат изсечени повече дървета и загубата на местообитания ще е по-голяма и въздействието ще бъде .

  • Фрагментация на местообитания - Всички хабитати по дължината на трасето ще бъдат временно засегнати при строителството, като се очаква по-голямата част от тях да бъдат възстановени. Фрагментацията на местообитания по време на строителството ще бъде временна, като за горските местообитания тя ще е постоянна и необратима поради поддържане на обезлесената сервитутна зона във фазата на експлоатация.

  • Смъртност - По време на строителството е възможно да се унищожат люпила на птици или гнезда с малки. Това важи за участъците от трасето, където гнездят застрашени и редки видове. При изсичане на дървета на възраст над 50 години, особено през размножителния период на прилепите, е възможна смъртност на индивиди, използващи хралупи и хлабави кори за дневни убежища.

  • Безпокойство - Безпокойството на видовете по време на строителните дейности се предизвиква от интензивното движение на строителни машини, обслужваща транспортна техника и човешко присъствие. Те са източник на шум, вибрации, осветление през нощта и т.н., които ще обезпокоят фауната в района. В резултат животните ще избягват териториите на строителните дейности и това може да ги прогони от техните гнезда, места за хранене и размножаване. Степента на шумовото въздействие зависи от строителната техника, релефа и растителността, отдалечеността от строителните работи, мобилността на животинските видове, както и от чувствителност на всеки вид към шум и др. фактори на безпокойство. Отделените вредни емисии във въздуха (прах от изкопно-насипните работи по трасето и емисии от работата на двигателите на строителната механизация) и вибрациите също ще допринесат за влошаване качеството на местообитанията на животинските видове.

По отношение на въздействията върху флората по време на строителството трите варианта се различават: при Вариант 2 се засягат повече горски територии и ще бъдат изсечени повече дървета, ще има по-голяма загуба на местообитания, фрагментация на местообитания и евентуална смъртност, което води и до по-висока степен на въздействие върху фауната при Вариант 2.

По време на експлоатацията - Не се очаква отрицателно въздействие върху фауната.



Във фазата на експлоатация въздействието на инвестиционното предложение включва следните аспекти:

  • Фрагментация на животинските популации в горските участъци от двете страни на трасето (поради подържане на сервитутната зона). Ще се извърши подмяна на съобществата поради заселване на видове, обитаващи открити територии.

  • Безпокойството на видовете - Шумови безпокойства от работата по поддръжка на външните инфраструктурни връзки за всички площадкови елементи на газопровода – (кранови възли и Приемна станция) тези въздействия могат да се окачествят като преки, краткотрайни, временни (повтарящи се през определен период от време), появяващи се само в района на надземните съоръжения. Може да се предположи, че представителите на гръбначната фауна ще привикнат твърде бързо към тях, като се има предвид постоянния характер на причиняваните дразнения.

  • Смъртност - по време на експлоатацията на газопровода не се очаква смъртност на индивиди.

1.12.3Защитени територии и защитени зони


И трите варианта не преминават през и не засягат защитени територии по смисъла на ЗЗТ.Най-близко разположените защитени територии до съответния вариант на трасе са както следва:

Таблица 4.7.3-1 Най-близко разположените защитени територии до съответния вариант на трасе

Вариант

Защитена територия

Разстояние от оста на трасето до най-близко разположената точка от границата на ЗТ

Посока на отстоянието на ЗТ от оста на трасето

Вариант 1

ЗМ Воденичарска кория

>400 m

изток

ЗМ Душков пчелин

>1900 m

изток

ЗМ Манзул

>1000 m

изток

ЗМ Конското дере

>400 m

изток

Вариант 2

ЗМ Сивата грамада

>600 m

запад

ПЗ Сакарджа

>3000 m

запад

ПЗ Братия

>1400 m

запад

Вариант 3

ЗМ Душков пчелин

>1900 m

изток

ЗМ Манзул

>1000 m

изток

ЗМ Конското дере

>400 m

изток

Не се очакват преки отрицателни въздействия върху посочените защитени територии в резултат от осъществяването на ИП. Възможни са непреки въздействия върху част от тях, в резултат от въздействия върху абиотични и биотични фактори на околната среда в коридора от 1 km около вариантите на трасета на ИП.

В ДОВОС ще бъдат разгледани и оценени потенциалните въздействия от реализацията на ИП върху посочените защитени територии.



Защитени зони

Общата дължина на Вариант 1 е 56.74 km, от които: 23.06 km в защитени зони за местообитанията (16.27 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 6.46 km в ЗЗ Попинци и около 400 m пресичане на р. Луда Яна – едноименна ЗЗ). 21.4 km е дължината на трасето в ЗЗ Средна гора за птиците.

Общата дължина на Вариант 2 е 55.3 km. Дължината му в защитени зони е 23.7 km. От тях 21 km са в защитена зона Средна гора за птиците BG0002054 и 18.9 km в защитени зони за местообитанията (13.6 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 4.6 km в ЗЗ Попинци и около 70 м пресичане на ЗЗ Река Луда Яна).

Общата дължина на Вариант 3 е 62 km. Дължината му в защитени зони е 23.7 km (14.9 km в ЗЗ Средна гора BG0001389, 4.6 km в ЗЗ Попинци и около 70 m пресичане на ЗЗ Река Луда Яна. От тях 26.7 km са в защитена зона Средна гора за птиците.



Таблица 4.7.3-2 Защитени зони пресичани от вариантите на трасе

Вариант

Защитена Зона

Дължина в ЗЗ, km

Вариант 1

Средна гора BG0001389

16.27

Средна гора BG0002054

21.4

Попинци BG0001039

6.46

Река Луда Яна BG000426

0.4

Вариант 2

Средна гора BG0001389

13.6

Средна гора BG0002054

21

Попинци BG0001039

4.6

Река Луда Яна BG000426

0.07

Вариант 3

Средна гора BG0001389

14.9

Средна гора BG0002054

26.7

Попинци BG0001039

4.6

Река Луда Яна BG000426

0.07

По данни на МОСВ* в обхвата на ИП (1 km квадрати, в които попадат трасетата на ИП), се срещат 91 вида растения и животни от интерес за общността (в обхвата на Приложения 2, 4 и 5 на Директива 92/43/ЕС).

*Слоеве с националното разпространение на видове и типове природни местообитания, докладвани към Европейската комисия за периода 2007-2012 г., съгласно изискванията на чл.17 от Директива 92/43/ЕИО - грид 1х1км, ETRS 89, LAEA 5210 (shp)

По данни от МОСВ*в обхвата на ИП (1 км квадрати, в които попадат трасетата на ИП), се срещат 138 вида гнездящи птици от интерес за общността (в обхвата на Директива 2009/147/ЕС).



*Слой с националното разпространение на видове птици, докладвани към Европейската комисия за периода 2008-2012г., съгласно изискванията на чл.12 от Директива 2009/147/ЕО - грид 10х10км, ETRS 89, LAEA 5210 (shp)

Прогноза на въздействието

С цел набавяне на допълнителна информация за разпространението на консервационно значимите местообитания и числеността/плътността на съответните видове, предмет на опазване в защитените зони, както и извън тях, в рамките на Етап 1 и 2 от изготвянето на ДОВОС (виж т. 8) ще бъдат извършени теренни проучвания с подходящ обхват, сезонност и методология.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница