Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ преносен газопровод до гр. Панагюрище и гр. Пирдоп

1.10Ландшафт

Съгласно физикогеографското райониране на България (И. Иванов, и др. География на България 2002 г.) алтернативните трасета на газопровода преминават през регионалната ландшафтна структура на Краищенско-Средногорска област с подобласт Същинска Средна гора и Панагюрско-Стрелчански район и малка част от Тополнишко-Маришки район и Горнотракийско-Бургаска област с Горнотракийска подобласт и част от Тополнишко-Маришки район.

Съгласно ландшафтно-типологичната система на страната /БДС 17.8.1.02-89/ според изпълняваната функция, ландшафтите при трите алтернативни трасета на газопровода имат следната принадлежност:

• 
  според особеностите на морфоструктурата:
  

• 
  ландшафти на хълмистите равнини – от 200 – 400;
  
• 
  предпланински ландшафти – 400-600 m;
  
• 
  нископланински ландшафти –600-1000 m;
  
• 
  среднопланински ландшафти – 1000-1600 m.
  

• 
  според ландшафтно-образуващия фактор и преобладаващото участие на природни и антропогенни елементи
  

• 
  природни – формирани под действието на естествените процеси, като устойчивостта им се определя от процесите на самоорганизация и саморегулиране – самоорганизиращи се системи.
  
• 
  антропогенни – ландшафти с по-малка или по-голяма човешка намеса – в дадения случай – почти всички ландшафти;
  

• 
  според стадия на формиране и развитие – хомеостаз с относително динамично постоянство на свойствата и състава;
  
• 
  според степента на човешка намеса – слабо до средно изменени, културни;
  
• 
  според възможността за регулиране на антропогенното въздействие – управляеми;
  
• 
  според функционалното им използване се делят на аграрни ландшафти (използвани за селскостопанска дейност и формирани под нейно влияние), ливадни и пасищни ландшафти, горски ландшафти, водни ландшафти, комуникационни ландшафти.
  

Строителството на газопровода ще бъде свързано с поетапното извършване на изкопни насипни дейности, които ще имат визуално – естетическо въздействие вследствие тяхната видимост по цялото трасе на газопровода, временно увеличаване на шумовото и прахово замърсяване в районите, където работата се извършва в близост до населените места.

Визуално въздействие и при трите алтернативи ще има вследствие от: временното изграждане на насипища с хумусен и почвен слой, присъствието на строителни машини, съоръжения и превозни средства, загуба на растителност в строителната полоса, както и специфичните дейности при строителството (заваряване, доставка на тръбите, провеждане на хидротестове и постепенно въвеждане на постоянните елементи от проекта). Това въздействие ще бъде отрицателно, временно, краткотрайно (само по време на строителството), локално (в района на трасето на газопровода), пряко и ниско по степен и за трите алтернативи. Не се очаква вторично въздействие, но се очаква кумулативно визуално въздействие на местата, където трасето на газопровода пресича ж.п. линии, магистрали, пътища, водни обекти. Строителните дейности ще бъдат свързани с локална и временна промяна в цялостното състояние на околната среда, без да има съществена промяна в ладшафтните структури.

По време на строителството се очаква да има визуално въздействие от изграждането на надземните съоръжения което ще бъде отрицателно, временно, краткотрайно, локално (в района на трасето на газопровода), пряко и ниско по степен и за трите алтернативи. Не се очаква вторично въздействие и се очаква кумулативно въздействие.

След приключване на етапа на строителство ще се извърши възстановяване и рекултивация на терените. По същество това ще бъде положително въздействие, което ще бъде също така постоянно, дълготрайно, локално, пряко и със средна степен.

При строителството ще има също така промяна и на съществуващите ландшафти и създаването на нови ландшафти, в резултат от изграждане на новите обекти, голяма част от които са замърсени от човешката дейност в различна степен, включително и с отпадъци и имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие. Като цяло ландшафтите няма да добият коренно нов облик, част от тях ще се антропогенизират.

По време на експлоатацията работите по газопровода ще са завършили, почвения и хумусния слой ще бъдат положени обратно като част от процеса рекултивация. Очаква се в сервитута на газопровода с времето земеделските земи да възвърнат своя предишен вид и ползване на обработваеми площи. Така преките и непреките въздействия върху ландшафтните компоненти и визуалното въздействие, свързвани с проектираният тръбопровод, ще бъдат предимно свързани с експлоатацията и поддръжката на съоръженията, необходими за правилното функциониране на газопровода. Визуално те ще присъстват в ландшафта като надземни структури.

Визуално въздействие по време на експлоатацията ще има само върху хората, живеещи във видима близост до трасето на газопровода от поддръжката на газопровода и наличните надземни съоръжения. Поради това, че тръбопроводът ще бъде положен подземно, след няколко години следите от строителните дейности до голяма степен визуално ще намалеят, след възстановяване на земеделските дейности. Очакваното визуално въздействие върху жителите се оценява като незначително по степен, тъй като след приключване на строителните дейности ще се извърши рекултивация и последващо залесяване на терените.