Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Строителни отпадъци

• Производствени отпадъци

• Опасни отпадъци

Съгласно нормативните изисквания на територията на Столична Община са определени места за смяна на отработени моторни масла, за събиране на излезли от употреба батерии, акумулатори, луминесцентни и други лампи съдържащи живак. Обезвреждането на отпадъците генерирани на територията на Столична Община се извършва в зависимост от техния вид.

• Твърди битови отпадъци

Проектът на депо за ТБО Суходол – II етап е разработен през 1995 г. преди да влязат в сила Наредби №№ 11, 12 и 13/06.11.1998 г. Благодарение на усилията и компетентността на проектантите и колектива изготвящ доклада за ОВОС на проекта са предвидени всички мероприятия, които гарантират съответствие със съществуващите тогава в България екологични изисквания, Директивите на ЕС и ЗОВВООС.

Оператор на депото е фирма “Чистота-Искър” ЕООД. Операторът е създал организация за периодично извозване на събирания инфилтрат, посредством специално отделени за целта автомобили, до канализационна шахта в кв. Обеля, която е свързана към СГПСОВ. Тъй като подобна организация е свързана с разходи (за труд, горивно смазочни материали, амортизации и др.), Столична Община предвижда изграждане на помпена станция за изпращане на инфилтрата в ляв Суходолски колектор.

На действащото в момента депо за ТБО на гр. София в кв. Суходол – II етап се депонират и производствени отпадъци, които нямат опасен характер. Количеството на тези отпадъци възлиза на около 2.0% от общото количество постъпващи на депо отпадъци.

В рамките на клетка III на депото се предвижда изграждане на клетки за опасни отпадъци. Необходимо е при проектирането и изграждането им да се вземат под внимание действащите у нас екологични изисквания и нормативи (ЗОВВООС и подзаконовите му актове), както и Директивите на ЕС.

Депото за ТБО на гр. София в кв. Суходол II етап е съобразено с изискванията на Наредба № 13/06.11.1998 г.

• 
  Строителни отпадъци
  

Съгласно действащите нормативни уредби всяко физическо или юридическо лице, което притежава строителни отпадъци е длъжно да сключи договор с Дирекция “Земни маси” на СО за извозването и депонирането им.

• Производствени отпадъци

Една част от производствените отпадъци, генерирани на територията на Столична Общината се обезвреждат чрез депониране на депото за ТБО в кв. “Суходол” – II етап заедно с битовите отпадъци. Както беше посочено вече, тези производствени отпадъци са с неопасен характер и представляват едва 2.0% от общото количество депонирани отпадъци на депото.

Друга част от производствените отпадъци се депонират на сметища собственост на съответната фирма или предприятие. От гледна точка опазване на околната среда е необходимо да се направи оглед и инспекция на тези локални сметища, което да прецени доколко те могат да способстват за замърсяване на отделните компоненти на околната среда (въздух, води, почви, геоложка основа, растителен и животински свят, човешко здраве).

Трета част от производствените отпадъци се предават на специализирани фирми и предприятия за вторично използване, преработка или рециклиране.

• Опасни отпадъци

В последните години проблемът за отстраняването и третирането на твърдите битови отпадъци на гр. София и Столична община придобива особена острота. Началото на дейности свързани с отреждане на терен за изграждане на депо за обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. София и населените места от Столична община датира отпреди 30 години. Направената ретроспекция на извършените досега специализирани проучвания налага извода, че предложенията за избор на нова площадка за депо за депониране и преработка на ТБО в по–голямата си част се повтарят. Най–обезпокоителното е, че при обсъждането на ОВОС на предложените площадки, всички без изключение са отхвърлени от населението, което живее в съседните населени места.

В момента единственият начин за третиране на отпадъците (битови, производствени неопасни и строителни), генерирани на територията на гр. София и Столична Община е депонирането. Това е метод, който изисква големи капитални вложения, но на първо място избор на подходяща площадка за изграждане на съоръжението (санитарно депо). През последните години управленските екипи на Столична Община търсят и други начини за обезвреждане на отпадъците – преработка, рециклиране, повторно използване и т.н. Проучени са и възможностите за разделно събиране на отпадъците и изграждането на завод за преработка на отпадъци.

Наред с организираното събиране, извозване и обезвреждане на отпадъците на територията на гр. София и Столична Община съществуват и голям брой неорганизирани сметища (стари замърсявания). Това са криминално създадени сметища поради разрасналото се строителство през последните години, както и поради грубото и безотговорно неспазване на законите по опазването на околната среда и устройство на територията. Нерегламентираните сметища създават постоянни условия за замърсяване на отделните компоненти на околната среда – въздух, води (повърхностни и подземни), почви, геоложка основа, човешко здраве.

Общинската администрация на Столична Община предлага поетапно ликвидиране и саниране на тези сметища. Санирането на сметищата чрез рекултивация се предвижда да бъде извършено от общинската фирма “Софинвест”. 179 сметища се очаква да бъдат ликвидирани и 20 сметища се очаква да бъдат рекултивирани на първи етап. При това след ликвидирането на сметищата ще се освободи една площ от около 291 421 m², а след рекултивацията–от около 79 600 m². Тъй като ще останат незакрити още 241 незаконни (криминални) сметища, за които се предвижда те да бъдат закрити в следващи етапи, на територията на Столична Община остават около 492 890 m² площи, които са замърсени с незаконно изхвърлени отпадъци. Остават за закриване предимно сметища в покрайнините на компактния град.

Избраният от Столична Община поетапен метод на закриване на нерегламентираните сметища е правилен, но е смущаващ фактът, че най-населените райони и с най-силно развита стопанска и производствена дейност остават и вероятно ще останат за дълго, без да бъдат ликвидирани старите замърсявания. Наред с тези криминални сметища в рамките на компактния град с по–голяма или по–малка площ и съответното количество натрупани отпадъци е необходимо да се отбележат и редица депа за твърди битови отпадъци, които в момента не функционират (сметоразтоварището при с. Долни Богров, сметището при Милево ханче, Филиповци, Горна баня, Суходол–старо сметище, санитарното депо в кв. Суходол–І етап).

• 
  На територията на гр. София и Столична Голяма Община се генерират различни видове отпадъци, като преобладаващо е количеството на твърдите битови отпадъци, производствените отпадъци (опасни и неопосни) и строителните. Делът на твърдите битови отпадъци в общото количество генерирани отпадъци е най-голям. Голяма част от твърдите битови отпадъци генерирани в редица фирми и производствени предприятия не се отчитат
  
• 
  Основната част от производствените отпадъци с неопасен характер се генерират в предприятия и фирми, добиващи природни ресурси (напр. “Кремиковци” АД). Строителните отпадъци не се отчитат, поради, което няма данни за техните количества. Частична и непълна информация за това може да се получи от инвентаризацията на депата за строителни отпадъци.
  
• 
  Опасните отпадъци в някои случаи се депонират на специално отредени площадки (като хвостохранилището в Кремиковци, а в други случаи се събират и съхраняват на територията на малките фирми и производствени предприятия, където се получават в резултат на производствения процес. Специфичните опасни отпадъци като отработени масла и нефтопродукти, негодни за употреба акумулатори, батерии, луминесцентни и други лампи, съдържащи живак по създадена от Столична Община организация предстои да се събират разделно.
  

• 
  Засега единственият начин на обезвреждане на твърдите битови отпадъци и някои неопасни производствени отпадъци е санитарното депониране. В момента се експлоатира санитарно депо за твърди битови отпадъци на гр. София в кв. “Суходол” – депо Суходол ІІ етап. То е изградено и се експлоатира съгласно действуващите у нас нормативни документи и Европейското законодателство в областта на твърдите битови отпадъци.
  
• 
  Строителните отпадъци се обезвреждат чрез депониране на площадки разположени в стари изчерпани мини или котловани, образувани в резултат на изземване на инертни материали.
  

• 
  Една част от производствените отпадъци с неопасен характер се обезвреждат чрез депониране заедно с твърдите битови отпадъци на санитарното депо в кв. Суходол (едва около 2.0 %). Друга част се депонират на сметища на територията на фирмата или предприятието, в което се генерират. И една сравнително малка част се предава за рециклиране или повторно използване.
  
• 
  Изграждането на завод за преработка на отпадъци няма да премахне необходимостта от санитарно депо.
  
• 
  Направени са първи опити за установяване на възможностите за разделно събиране на твърдите битови отпадъци и установяване на морфологичния им състав и рециклируемите им компоненти. Установено е, че нерециклируемите отпадъци се колебаят в границите между 0.101 и 0.109 kg на жител на ден, а рециклируемите в границите между 0.251 и 0.263 kg на жител на ден. Там, където населението се отоплява с твърдо гориво тези цифри са съответно между 0.218 и 0.414 kg на жител на ден.
  

• 
  Площ от около 863 911 m² е замърсена с незаконно изхвърлени отпадъци. Тази площ заема предимно междужилищни пространства, места в естествени негативни земни форми в районите извън централната част на града и места около и в повърхностни водни обекти. В районите “Кремиковци” и “Панчарево”, където съгласно ОУП на гр. София и Столична Община се предвижда да се развие система “Отдих”има 51 незаконни сметища с обща площ около 62 173 m².
  

• 
  Най-значителна площ със стари замърсявания има в райони с най-развита стопанска и производствена дейност или в най-гъсто населени райони – райони “Кремиковци”, “Нови Искър”, “Връбница”, “Овча купел”, “Люлин”, “Младост”, “Надежда”, “Подуяне”, “Слатина”. Площта на незаконните сметища в тези райони възлиза на около 492 890 m²
  

• 
  При с. Долни Богров съществува нерекултивирано сметоразтоварище с обща площ от около 350 dka. То е техногенен източник на замърсяване на всички компоненти на околната среда и създава риск за човешкото здраве.
  
• 
  До момента в рамките на Столична Община не са намерени подходящи нови площадки за изграждане на нови санитарни депа за твърди битови отпадъци или за изграждане на други съоръжения за обезвреждането им.
  

Средата за обитаване е източник на следните групи вредни въздействия върху здравето на населението:

Замърсяване на атмосферния въздух с дразнещи газове (азотни и серни диоксиди, алдехиди), вещества с общо системен токсичен ефект (въглероден оксид, сероводород, серовъглерод, оловни и кадмиеви аерозоли, летливи органични съединения) и асфиктанти (въглероден диоксид, метан), фини прахови частици. Значение имат замърсителите със сензибилизиращо действие (органични частици, кадмиеви аерозоли, алдехиди, феноли, сажди и катрани) и устойчивите органични замърсители: полициклични ароматни въглеводороди - РАН при изгарянето на дизелови горива, смазочни моторни и машинни масла, металургия, металообработване; полихлорирани бифенили и полихлорирани диоксини и фурани – PCB^’s и DIOX от металургия, металообработване, изгаряне на нефтени горива, отработени смазочни масла и продукти, изгаряне на отпадъци, пожари. Изброените устойчиви замърсители имат еднопосочно токсично и кумулативно действие с доказани отдалечени последствия върху организма.

За неблагоприятното въздействие на атмосферния въздух допринасят известните особености на климата на град София: резки температурни разлики, безветрие и намалени възможности за разсейване на замърсителите поради затопляне предимно на застроените централни части на града, тенденция към пренос на замърсителите от промишлените зони в централните квартали на София.

Замърсяването на почвата и почвен прах е източник на вторично замърсяване с тежки метали (олово, кадмий, живак, никел, кобалт от отпадъци), нефтопродукти, РАН, органични отпадъци и микроорганизми.

Многогодишни изследвания са показали, че питейната вода на град София може да бъде източник на замърсяване с желязо, манган, неразтворени вещества и микроорганизми само по време на воден режим или груби нарушения в системата на водоснабдяване.

Значителен проблем е липсата на вода за къпане, тъй като повърхностните води (реки, малки водоеми от баластиери, микроязовири) около София са силно замърсени.

В кварталите и населените места около София и по течението на реките има сметища, които съдържат твърди битови отпадъци и депа за опасни отпадъци (стари акумулатори и батерии, луминесцентни лампи, бои, лакове, лепила, отработени моторни масла, нефтопродукти, фитофармацевтични продукти, хвостохранилища, стари производствени отпадъци). Съществено е замърсяването на средата за обитаване в района на Кремиковци и с. Долни Богоров.

Продължително въздействие на наднормен шум и вибрации предимно поради натоварен трафик или близки източници на шум – трафопостове в блокове, ресторанти и дискотеки, магазини с нощно зареждане.

Продължително въздействие на източници на нейонизиращи лъчения: излъчватели, битово оборудване - микровълнови печки, телевизори, компютри и други битови и електрически уреди; електропроводи под високо напрежение, летище София.

Допълнителните фактори, които оказват отрицателно въздействие включват: високо уплътняване на застрояването, неправилно изградена инфраструктура в някои квартали, пропуски в изпълнението на някои многоетажни сгради за обитаване, натоварен трафик в близост до детски и здравни заведения., зони за отдих и в центъра на град София, несъответствие с изискванията за разстоянията на санитарно-защитните зони за редица обекти в града по Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда

Тези въздействия включват: недостатъчни, замърсени и неподходящи места за отдих и рекреация; неправилно хранене; стил на живот с обездвижване; постоянно психо-сензорно натоварване без подходящ режим на труд и почивка; висок относителен дял на някои социално значими заболявания; рисково поведение, свързано с алкохолизъм, тютюнопушене на обществени места, наркомании, разпространение на полово предавани инфекциозни заболявания; липса на социално чувство за поддържане на реда и хигиената в град София; разпространение на вредители; увеличение на бездомните лица и на безпризорните деца; отсъствие на инфраструктура и среда за обитаване, подходящи за инвалиди.

Въз основа на данни за предмета на дейност на предприятията, разпределени по индустриални зони в град София и района на София, са въведени замърсителите на околната среда, представляващи риск за здравето на населението, обитаващо районите, разположени близо до индустриалните зони и компонентите на околната среда, които биха се повлияли негативно от дейността на промишлените обекти.

Проучванията на заболеваемостта по обращаемост (обща, дихателни заболявания, бронхиална астма, кожни болести и вродени аномалии) за децата на възраст 0 – 18 години от поликлиниките и обединените градски болници на София за 1998-1999 г. показват увеличена честота на показателите за районите близо до някои промишлени зони: Подуяне, Надежда, Илинден, Искър, Нови Искър и Връбница в сравнение със средните стойности за град София.

В Национална стратегия по околна среда и план за действие 2000 –2006 на МС (2001) и в Екологична програма на Столична община (2000) се отбелязва, че промишлеността има по-малко значение в сравнение с автомобилния транспорт за замърсяването на атмосферния въздух на град София.

Най-сериозният промишлен източник на замърсяване на средата за обитаване на град София е МК Кремиковци. След приватизацията предприятието не е предприело сериозни мерки за разработване и внедряване на екологична програма за редуциране на емисиите на вредни вещества. Многогодишни изследвания доказват, че замърсяването на района на гара Яна е толкова сериозно, че с основание правителствата са предлагали на кметовете населението да бъде преселено на друго място поради отсъствие на практическа възможност за оздравяване на околната среда.

Индустриалните зони продължават да бъдат значим източник на замърсяване на атмосферния въздух, отпадъчните води и почвата в град София. В рамките на една промишлена зона се намират предприятия, които са много опасни, и обекти, незамърсяващи сериозно околната среда. Поради това сравнителната оценка на опасността от промишлените зони за здравето на населението е приблизителна. За целите на ГИС производствата са разделени на 4 групи: І Група – най-опасни производства; ІІ Група – опасни производства; ІІІ Група – по-малко опасни производства и ІV Група – най-малко опасни производства.

Емисиите от транспорта изискват специално внимание според Националната стратегия по околна среда и план за действие 2000 – 2006 г. (МС, 2001 г.). Значителното увеличение на емисиите в атмосферния въздух на големите населени места през 1998 г. се дължи на увеличеното потребление на нефтени горива от транспортния сектор, като за град София пътният трафик е един от водещите проблеми. Оловните емисии от пътния транспорт през 1998 г. представляват около 44 % от общите емисии на олово в страната.

Данни за настоящото състояние на компонентите на средата за обитаване на град София и Столична община, които имат значение за здравето на населението, са дадени в доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община.

Влияние на замърсителите на атмосферния въздух на град София върху здравето на населението

Информация за качеството на атмосферния въздух на град София, източниците на замърсяване (транспорт, промишленост, горивни и отоплителни инсталации и природни източници) са представени в Раздел 3.1.1 на Доклада.

С решение на МС от 1994 г. 14 района на страната са обявени като “горещи точки” със сериозно замърсяване на атмосферния въздух. В тях влизат Кремиковци и Перник. Районът на град София показва наднормени стойности на измерваните концентрации за следните показатели (Национална стратегия по околна среда, 2001):

Ролята на трафика, отоплителните инсталации и ТЕЦ през зимния сезон, когато инверсиите са по-чести в град София, и промишлените предприятия за замърсяване на атмосферния въздух се дискутират в Екологична програма на Столична община, София, 2000 г. В Том V (Въздух) са допуснати грешки, които търпят критика и са недопустими.

Тъй като Екологичната програма на Столична община от 2000 г. е базата за изработването на проектите по ОУП, би трябвало да бъде известно, че няма проучвания в Р България за установяване на риска от въздействието на PAH, РСВs и DIOX. В литературата са публикувани проучвания върху здравното състояние на населението, предимно свързани с производствени аварии, металургична промишленост и инсенератори за изгаряне на битови и опасни отпадъци в Германия, Белгия, Холандия и скандинавските страни.

Анализ на качеството на атмосферния въздух, проведен от Столична ХЕИ (СХЕИ) през 2000 г. и 2001 г.

През 2000 г. е извършена подготовка за привеждане на методиките за изследване на атмосферните замърсители в СХЕИ към изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.). Получените резултати са сравнени със стойностите за пределно допустими концентрации (ПДК) според Наредба № 14 за норми за ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.).

През 2000 г. Столична ХЕИ е провела наблюдение на замърсяването на атмосферния въздух на територията на град София в четири стационарни пункта: “Гарата” - ул. “Враня” № 20, ул. “Цар Симеон” № 169, кв. “Люлин” и кв. Ботунец”. През второто и третото тримесечие на 2000 г. е извършван ремонт на бул. “Сливница” в участъка между ул.“Опълченска” и бул. “Д. Петков” и в този период движението е било спряно. През 2001 г. СХЕИ е продължила наблюдението на състоянието на атмосферния въздух на територията на град София по нова схема с по-чести измервания.

СХЕИ работи по възстановяване на работата на пунктовете “Бояна” и “Кремиковци”, вместо този в кв. “Ботунец”. От м. август 2001 г. функционира пункт “Кремиковци”. От началото на м. септември 2001 г. в пункт “Цар Симеон” 169а стартира измерването на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5. През 2001 г. в близост до пунктовете за пробонабиране на атмосферен въздух в столицата не са извършвани ремонтни и строителни работи и основните пътни магистрали в района са били натоварени нормално. В началото на годината и през пролетта на 2001 г. валежите са били слаби до умерени, през летните месеци са регистрирани високи температури, достигащи до 35 – 38^о С през обедните часове и малко валежи, а през м. ноември и декември - силни застудявания и обилни снеговалежи.

Методиките на пробонабиране и определяне на замърсителите на атмосферния въздух са съобразени с нормативните документи. Проследени са атмосферните замърсители прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фенол и оловни аерозоли.

През 2000 – 2001 г. интензивно замърсяване с азотни оксиди и общ суспендиран прах на атмосферния въздух се регистрира в пункт “Цар Симеон” и “Гарата”, което може да се обясни с натоварения автомобилен трафик. Замърсяването със сероводород и феноли в района на “Ботунец” може да се свърже с дейността на Кремиковци АД. През третото тримесечие на 2001 г. в пункт “Кремиковци” по-често са измерени концентрации на феноли до 3.7 пъти ПДК.

От м. юни 2000 г. СХЕИ работи по Програмата “Оценка на съществуващото ниво на здравен риск при учащи се, живеещи в с. Яна, причинен от влошената екологична обстановка на района”. В атмосферния въздух са наблюдавани следните замърсители: оловни аерозоли, азотен и серен диоксид, прах, фенол и сероводород.

За целите на настоящия доклад за ОВОС е събрана информация и са обработени данните за заболеваемостта по обращаемост за децата на възраст 0 – 18 години в град София от поликлиниките и районните болници за 1998 – 1999 г. След този период подобна достоверна информация няма, тъй като Здравната каса няма методика за районирано проследяване на заболеваемостта на населението в града. Резултатите са представени в Раздел 3.1.13.11. Определените райони, в които статистически значимо е увеличена заболеваемостта на децата спрямо средните стойности за град София са две категории:

• 
  Райони със сериозно замърсяване поради натоварен трафик: Възраждане, Оборище, Средец, Триадица, Гарата.
  
• 
  Райони, разположени близо до индустриалните зони на града: с. Яна, Кремиковци, Сердика, Надежда, Подуяне, Искър, Нови Искър, Връбница.