Събраната информация е използвана за допълнителни анализи с помощта на Географската информационна система

Събраната информация е използвана за допълнителни анализи с помощта на Географската информационна система.

Рискови групи от населението

Проучването на заболеваемостта по обращаемост за периода 1998   1999 г. на децата от 0 до 18 години разкрива статистически достоверно увеличение на стандартизираните показатели за общата заболеваемост, дихателните и кожните болести и бронхиалната астма за децата на град София в сравнение със Софийска област. Идентифицирани са рисковите райони в столицата със значимо увеличение на общата детска заболеваемост, заболяванията на дихателната система, бронхиална астма, кожни болести, вродени аномалии и травми, свързани с въздействието на натоварения трафик и индустриалните зони. Данните за рисковите зони поради допълнително въздействие на средата за обитаване в Столицата са въведени в ГИС.

Известни са проблемите на възрастните хора поради натоварения трафик и високата честота на уличния травматизъм с непоправими последствия. Възрастните хора имат ограничени сетивни възприятия, те не преценяват така бързо заплахите, свързани с уличния трафик, и не могат да реагират навреме и адекватно. Проблемите на тези рискови групи от населението могат да се решат със средствата на Общия устройствен план като се предвиди такова зониране, което улеснява достъпа им до търговски обекти за ежедневно обслужване, до центрове за административни и културни услуги, до качествено здравно обслужване.

Неблагоприятната среда за обитаване се отразява и върху протичането на острите заболявания на дихателната система, пристъпите от бронхиална астма, вирусните и микробиалните инфекции предимно в детската възраст.

Структурата на смъртността по причини в Столична община за периода 1990   2000 г. показва прогресивно увеличение на относителния дял на болестите на кръвообращението – 55   60% от общия брой заболявания, причинили смърт. След тях са новообразуванията – около 18%, болестите на дихателната система, травмите и отравянията.

Тютюнопушене

Многобройни епидемиологични проучвания върху различни възрастови и социални групи от населението показват, че има връзка между тютюнопушенето, честотата и тежестта на заболяванията на дихателната система (хроничен и спастичен бронхит, бронхиектазии, белодробен емфизем, бронхиална астма, белодробна недостатъчност, белодробна туберкулоза), исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда, съдово-мозъчна болест, Бюргерова болест, хроничен гастрит, язвена болест, различни форми на невроза и неврастения, проблеми в репродукцията, допълнително развитие на злокачествени новообразования в белите дробове и гърлото. Проблемите, произтичащи от тези фактори трудно могат да се решат само с мерки, предвидени в Общия устройствен план на столицата.

Достъпната статистическа информация, свързана с употребата на алкохолни напитки, се отнася за цялата страна Няма извадки от статистически данни за град София. Преодоляването на проблема става както с административни мерки, като например забраната на продажба на алкохолни напитки за деца и юноши близо до учебни заведения, в дискотеки и увеселителни заведения, така и с правилно зониране на територията в подробното устройствено планиране, с осигуряване на повече и по-подходяща среда за отдих и спорт.

Показателите, характеризиращи разпространението на основните полово предавани заболявания всред населението, общо взето запазват своята количествена характеристика за град София в сравнение с Област Софийска. Сифилисът се разпространява по-малко в Област Софийска в сравнение с град София. Броят на регистрираните заболявания в Столична община е 1543 за 2000 г., като от тях новооткрити са 194. За съжаление гонореята, която при добра профилактика и обращаемост на заболелите за бързо и успешно лечение може да бъде контролирана в едни допустими граници, в Област Софийска е 10 кратно по разпространено полово предавано заболяване, отколкото в град София.

Предоставената информация за употребата на забранени наркотични вещества е обезпокояваща за населението на София. Докато диспансеризираните и лекуваните лица за алкохолна зависимост в столицата са от порядъка на 9   10% от общия брой алкохолици, регистрирани в страната, жителите на град София, употребяващи хероин, канабис и кокаин, са около 45   50% от всички употребявали тези наркотици в страната. Сравнително по малък е относителният дял на употребяващите амфетамин в столицата в сравнение с тези за цялата страна – около 30%.

Безработните са изложени на висок психически стрес, а малките икономически възможности не предполагат добри условия на обитаване, подходящо хранене, добро здраве и отглеждане на децата. Коефициентът на безработица за периода март – септември 2001 г. в Столична община е 14.4   12.9%. Той е по висок в селата в сравнение с градовете. Равнището на безработица в Столична община е следното: 1998 г. - 3.45%, 1999 г. – 4.20% и 2000 г. – 4.47%. В отделните райони на Общината равнището на безработица се движи от 1.52% (Кремиковци) до 5.50% (Банкя). Най голям е броят на безработните жени на възраст 30   40 г. (8 518 жени за 2000 г.).

Самоубийствата са съществен показател за състоянието на стрес, социално-икономическите и здравните проблеми в едно общество. Известно е, че те се срещат сред градското население и са един от критериите за психо-сензорното натоварване и неблагоприятното влияние на многобройните фактори за обитаване.

Събраната информация показва, че оздравяването на средата за обитаване в град София би допринесло за подобряване на психо-социалното и емоционално равновесие на населението. Световната урбанистична практика показва успешни опити за преодоляване на тази група проблеми със средствата на устройственото планиране.

Бежанци

Лицата, регистрирани като бежанци по Международната конвенция, са 8 366 души за периода 1990   2002 г. Те са рискова група, тъй като обитават предимно жилища или общежития в района на град София, не знаят български език, нямат професии, разчитат само на помощи и повечето от тях нямат добри хигиенни навици. Доставят си допълнителни доходи предимно от асоциални дейности или разпространение на наркотици. Поради това те не се приемат позитивно от обитателите на столицата, живеещи до техните общежития.. Поддържането на общежитията за бежанци поставя икономически, социални и хигиенни проблеми пред общината.

Кварталите, населени от ромско население, създават проблеми поради трудностите за поддържане на санитарно-хигиенни условия за обитаване, липсата на подходяща инфраструктура, канализация, жилища, високата безработица, високия относителен дял на неграмотност и нездравословния стил на живот и хранене. Детската смъртност, относителният дял на инфекциозните заболявания, дихателните заболявания и туберкулозата са по високи сред населението от ромски произход.

Зоните, изложени на риск, са: зоните с натоварен трафик; промишлените зони, в които работят предприятия с неподходящи технологии; ТЕЦ София, ТЕЦ София – Изток, ТЕЦ Кремиковци, Парокотелни централи на предприятия, разположени близо до жилищни сгради (“Сердика Данон” АД); зони с големи количества опасни производствени отпадъци, стари замърсявания: хвостохранилища (с. Яна), ураново производство, отпадъци от производство на лекарствени средства (“Софарма” АД), сметището в района на с. Долни Богоров, вкл. старите кариери за инертни материали. Не са провеждани изследвания на здравното състояние на населението,обитаващо района на депото за битови отпадъци в Суходол.

Идентифицирането на тези рискови зони се основава на измервания на физичните, химичните и биологичните фактори на средата за обитаване, проведени епидемиологични - предимно екологичен тип проучвания и оценка на заболеваемостта по обращаемост при децата от 0 до 18 години по отношение на болести с доказана връзка с неблагоприятното въздействие на околната среда.

“Горещи точки”

Като се имат предвид принципите на устойчивото развитие и нуждата от сериозни мерки за осигуряване на здравословна среда за обитаване на населението на град София, трябва да се отбележат следните “горещи точки” в Столична община, свързани със здравен риск за населението: с. Яна; Район Кремиковци – металургичен комбинат, добив на руда и ТЕЦ Кремиковци, хвостохранилище. Селищата, разположени близо до МК “Кремиковци”; Район Оборище; Район Възраждане; Район Искър; Район Нови Искър; Района със старото сметище и кариерите около с. Долни Богоров, вкл. и летището.

Процесът на устройственото планиране е един от основните механизми за ограничаване на негативните последствия от урбанизацията. Чрез него може да се осъществи стратегията за балансирано и устойчиво развитие на териториалните зони в големите населени места със значими проблеми и рискови групи от населението.

3.3. ПРОГНОЗА ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМОТО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО: ПРОГНОЗНИ ОЦЕНКИ ЗА ОЧАКВАНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ В СЪСТОЯНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ КОМПОНЕНТИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КЛИМАТ И АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

В Общия устройствен план на гр. София и Столична Община, Предварителен проект, са взети под внимание в най общ вид пределите на екологичното равновесие, а решенията са съобразени с “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. Отбелязано е, че местните климатични и микроклиматични условия не са особено благоприятни за нарастването на град София и Столична община. Антропогенните условия на сегашния етап са относително благоприятни, защото намаляха значително крупните промишлени замърсители и производствената активност. При развитието на отделните функционални системи са спазвани общите екологични изисквания, разработени в базисния сценарий.

Условията за разсейване на чужди примеси в атмосферата са неблагоприятни, когато синоптичната обстановка води до “застой” на въздуха, т. е. няма “синоптичен” вятър. В такива условия освен специфичната конвективна циркулация, предизвиквана от градския “остров” на топлина, най съществен източник на чист и свеж въздух са планините. Планът предвижда да се осигури възможното най дълбоко проникване в града на локалния вятър, свързан с околните планини чрез широки булеварди, насочени радиално към централните части на града. Вентилацията на града също би се подобрила при единна зелена система в града, която ще улесни проникването на планински въздух в града и микроциркулациите между нагретите застроени части и съседните залесени зони, въздухът в които е чувствително по хладен и влажен.

В екологичната част на ОУП е изготвен “биоклиматичен паспорт на София” и са отделени пет зони по степен на благоприятност за обитаване. Този паспорт не е достатъчен за целите на градоустройството и за такава отговорна задача като ОУП, тъй като не е ясно откъде са взети данните, как са проведени наблюденията и изследванията, за коя част на града се отнасят. Не е указана и методиката за определяне на класовете в паспорта, което създава неувереност в достоверността на резултатите. По посочените причини биоклиматичният паспорт на София, който лежи в основата на биоклиматичното райониране на региона, върху който се правят изводи и в следващите етапи на разработката, може да се приеме само за информация.

Подобни забележки могат да се отнесат и към частта “Комплексна климатично-ландшафтна оценка на територията” от финалните документи на Общия устройствен план. Не е обяснено как гр. София е разделен на 4 зони по степен на благоприятност на микроклиматичните характеристики на отделните градски части. Остава впечатлението, че това е направено не на базата на наблюдения (за целта е необходима много гъста мрежа от станции!), а по умозрителен път, което е силно субективо и не може да се използва за задача като ОУП.

По подобен начин е постъпено и в раздела “Замърсяване на атмосферата”, като са определени 5 зони по степен на благоприятност относно замърсяването на въздуха. Това не може да се направи по данните от 6   7 станции, които правят измервания само в работното време на работните дни. Не може да се направи и само по един критерий – наличието или отсъствието на източници на замърсяване на въздуха в зоната.

С оглед на посоченото дотук може да се направи извод, че разделите “Природна среда”, “Комплексна биоклиматично-ландшафтна оценка на територията” и “Замърсяване на атмосферата” от част Екология на ОУП са недостатъчно достоверни. По-нататъшното развитие на дейността на плана чрез бъдещи програми трябва да бъде научно обосновано. В документите липсва информация за екстремните метеорологични събития, която трябва да послужи за определяне на зони с повишена вероятност на такива събития.

За намаляване въздействието на производствените зони в ОУП правилно се предвижда изпълнение на редица мероприятия като: прекратяване изграждането и ограничаване разширяването на индустриални обекти, съществено замърсяващи околната среда; преструктуриране на производствените дейности, като се обособят в града само 3 индустриални района чрез изнасяне на замърсяващи производства, групиране на дейности, нови пречиствателни съоръжения и др. Специално внимание се отделя на МК “Кремиковци”, като за снижаване на вредното му влияние се включват съвременни пречиствателни съоръжения и се намаляват вредните производства, замествайки ги, например, с бази за строителство. Тъй като липсва информация за конкретните мероприятия, правилно се посочва, че е необходимо в следващите фази чрез математически модели да се очертаят възможните видове замърсители, радиусите на замърсяване, депозицията на вредни вещества.

Наложително е да се обърне съществено внимание на въпроса за “Енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия” от гледна точка на екологосъобразност и замърсяване на въздуха и отражението му върху микроклимата. Използването на екологично чисти технологии за производство води до снижаване на замърсяването на въздуха и устойчиво развитие на района.

При развитие на системата “Труд” – Вторичен сектор в ОУП на гр. София и Столична Община в компактния град са обособени 3 индустриални района. Предвиденото благоустрояване на сградния фонд в Северен индустриален район и прекратяване на дейността на около 20 предприятия със силно амортизиран сграден фонд ще ликвидира потенциални източници на замърсяване на въздуха. От “Задгаровата зона” се предвижда изнасянето към “Северната вежда” строителни и транспортни бази. Това няма да окаже негативно въздействие върху атмосферния въздух при условие, че тази зона не се явява наветрена спрямо преобладаващия вятър. Преместването на предприятията от зона “Военна рампа – Запад” и превръщането на ивицата от складови звена в северната част на зоната в център за услуги и рекреация е екологосъобразно. При разработването на окончателния проект трябва да се имат пред вид всички дейности, свързани с ликвидирането на стари замърсявания, за да може освободеният терен да не създава опасност от замърсяване на атмосферния въздух

Идеята за превръщане на освободените от производства площи в зелена среда и за насърчаване на строителството на малки и средни предприятия в зелена среда е подходяща за качеството на въздуха и микроклимата. Необходимо е да се отбележи какъв вид дейност ще се извършва в тези предприятия, за да може екологосъобразно да се впишат в зелената среда и да се интегрират с жилищните квартали без риск за околната среда и микроклимата.

Изнасянето в “Северната вежда” на предприятия от транспорта и строителните дейности от югоизточния индустриален район ще има благоприятно влияние за намаляване замърсяването на въздуха в този район. Предвиденият анализ на част от предприятията в индустриална зона “Христо Ботев”, които са вклинени в жилищната структура, трябва да се съпътствува в окончателния проект с по-конкретни проектни решения, засягащи тези предприятия. Това ще създаде възможност да се избегнат дейности, които оказват вредно въздействие върху компонентите на околната среда “качество на въздуха” и “климат”. Предложените складово-производствени структури и зона за свободна търговия от екологична гледна точка са приемливо решение, при условие, че се намерят решения, които няма да замърсяват въздуха в този район.

Идеята да се предпазят структурите на обитаване от вредни индустриални замърсители в западен индустриално-жилищен район е особено подходяща за този район, където инфраструктурата не е напълно изградена и жилищните структури се редуват с дисперсно разположени индустриални групи. В следващите фази на работа е необходимо тази идея да намери конкретни решения с цел опазването на въздуха.

Предвиденото доразвиване на научния комплекс по хранително-вкусова промишленост, почвознание и биотехнологии при подходящи проектни решения в следващите фази на проектиране няма да предизвика замърсяване на въздуха.

Новите дейности в системата “Труд” в подрайоните “Средец”, Югозапад”, “Изгрев”, “Витоша” и “Бояна” са съобразени със спецификата на съответния район и при подходящи и обосновани конкретни решения в следващите фази на устройствено планиране няма да окажат негативно въздействие върху въздуха и климата.

Предвидените дейности в околоградския райони и зоната на влияние, производства и бази (транспортни и строителни) са съобразени до голяма степен със спецификата на съответния район и не би следвало да водят до замърсяване на въздуха.

Заложената идея за намаляване на вредните производства в МК “Кремиковци” чрез изнасяне там на голяма част бази за строителство от компактния град при подходящи решения в окончателния проект няма да доведат до замърсяване на атмосферния въздух и би трябвало да подобрят някои параметри на микроклимата, например притока на слънчева радиация, видимостта и др. Посочените идеи и тяхното развитие са дълговременен процес, свързан със значителни инвестиции. Независимо от това тези идеи могат с успех да се използват при следващото постепенно трансформиране на производствени територии в такива с обществени, жилищни и рекреативни функции.

Един от основните изводи, направени при разработване на система “Труд” на ОУП е, че е целесъобразно да се работи за осъществяване на идеята за разделянето на всички производствени зони в компактния град от жилищните чрез зелена санитарно-защитна зона. Това трябва да бъде задължителна цел на плана!

Предложената схема за преструктуриране на транспортно-комуникационната система предвижда развитие на масовия градски транспорт преди всичко чрез системата на метрото, трамвайната система като втора по важност и тролейбусният транспорт като по-екологичен да замести някои автобусни линии с доказано целодневно натоварване. Предвижда се принципно преструктуриране на автогарите, което е свързано със закриването на някои стари автогари и строителството на нови. Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване съществуващите източници на замърсяване на околната среда и в частност на въздуха, тъй като се съпътстват от закриване на някои гаражи за автобуси, трамвайни и тролейбусни депа заедно с дейностите по текущия ремонт на превозните средства, тяхното измиване и почистване.

Посредством разработената система “Отдих” се изпълнява условието, за изграждане на балансирана, качествена и устойчива среда за отдих чрез опазване, възстановяване и развитие на природните дадености. Местностите в подножията на планините Вискяр, Люлин, Витоша и Лозенска, заграждащи Софийско поле от юг, и Стара планина – от север имат микроклимат, който е подходящ за нископланински курорти. Много благоприятен факт за развитие на такава дейност е наличието на минерални извори в Панчарево, Горна баня, Княжево и Банкя.

В някои от предложените тематични паркове ще се създадат водни площи, което ще облагороди територията, на която са разположени, и ще смекчи микроклимата. Необходимо е да има екологично чиста среда за осъществяване на дейностите в тях като водни спортове и развлечения и риболов, т. е. изграждането на тези тематични паркове трябва да отговаря на изискванията за извършване на този вид рекреационна дейност.

ОУП предвижда всички бъдещи планове, отнасящи се до развитие, оразмеряване, реконструкция и модернизация на елементите на техническата инфраструктура, да носят белезите на екологосъобразното проектиране. Реализацията на плана в частта му “Инженерна инфраструктура” не би трябвало да доведат до вредно въздействие върху компонентите на околната среда “въздух ” и “климат”.

Изграждането на съоръжения за преработка на отпадъците (заводи) и депа за депониране на отпадъци се регламентира от съответна нормативна база. Посочените съоръжения, изградени според изискванията на действащото законодателство, задължително трябва да гарантират улавяне на вредните емисии, генерирани в съоръженията за преработка на отпадъци и/или в санитарните депа, пречистването им по подходящи методи с оглед на начина на третиране на отпадъците и отвеждането им по начин, осигуряващ опазване на въздуха от замърсяване.

В заключение може да се направи извода, че предвидените дейности не би трябвало да окажат вредно въздействие върху общото състояние на микроклимата и качеството на въздуха. Осъществяването на предвижданите решения, коментирани по горе, трябва да доведе до подобряване на съществуващото състояние на тези елементи на околната среда както в гр. София, така и в околоградските територии.

Предвидена е необходимостта от допълнителна преценка на обслужващите резервоари за осигуряване на равностоен еквивалент “обем резервоар на жител” за регулярно подаване на достатъчно количество вода за питейно-битови нужди в отделните райони на компактния град и територията на Столична Община.

Съгласно разработения предварителен проект на разглеждания ОУП се предвижда посредством канализационната мрежа отвеждането на отпадъчните води от средите за обитаване в компактния град да се реализира чрез включване на цялото количество отпадъчни фекално-битови води в главните колектори за отпадъчни води. За селищата от крайградската част, там, където няма изградена канализационна мрежа, се предвижда отвеждането на отпадъчните води да е децентрализирано, т. е. чрез изграждане на малки локални пречиствателни станции, и отпадъчните води от тях да се изпускат в най близко протичащата река. Това има и благоприятно екологично значение, особено през летните месеци, когато водата в реките естествено е намаляла.

Заложените в ОУП изисквания и предложения за устройство на средите за труд са свързани и с преодоляване на замърсяването на водите (повърхностни и подземни). В предлаганата концепция за устройство на производствените и складови зони (Система “Труд”) се препоръчва изнасяне на строителни и транспортни бази, предприятия и производства от урбанизирани (изградени) среди за труд в извънселищните територии. В тях ще се съсредоточат производствата, за които не се допуска изграждане на бази в населените места. По този начин ще се ограничи развитието и разширяването на производствени структури, отделящи вредни вещества в близост до населените места и жилищните зони, и ще се преодолее отрицателното въздействие на системите труд върху околната среда.

Предвиденото изграждане на нови пречиствателни съоръжения (напр. към фармацевтичните заводи в Илиянци, пивоварните фабрики, нафтовите резервоари и др. подобни предприятия, отделящи значителни количества и силно замърсени отпадъчни води) ще създаде условия за пречистване на технологичните отпадъчни води до допустимата степен, която разрешава заустването им в канализационната система на града или в откритите водни течения. По-целесъобразно би било да се изключи възможността изобщо производствени предприятия да заустват пречистените си води в открити водни течения. Посочените идеи е необходимо да намерят конкретни проектни решения в следваща фаза на проектиране.

Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване на сега съществуващите източници, причиняващи замърсяване на околната среда, в частност водите. По този начин ще се намали замърсяването на отпадъчните води от площадките на горепосочените обекти с масла, нефтопродукти и детергенти.

Даването на приоритет при развитието на метрото и свързаното с това преструктуриране на автобусния, трамвайния и тролейбусен транспорт несъмнено ще доведе до намаляване на броя и разположението на автотранспортните гаражи, трамвайните и тролейбусни депа. Последното ще има за резултат намаляване на количеството на отпадъчните технологични води, получавани в резултат на дейностите, необходими за поддържане на автобусния, трамвайния и тролейбусния парк.

В предварителния проект на ОУП е отделено специално място на водите (минерални води, водни течения и площи) като една от групите, които имат структурообразуваща роля за създаването на качествена и устойчива среда за отдих и туризъм.

Предложените в предварителния проект тематични паркове, между които и водни паркове, ще облагородят територията, на която са разположени. В момента тези територии са в много тежко състояние. Има, обаче, една много важна предпоставка за създаването им. Необходимо е да има екологично чиста среда за осъществяване на дейностите в тях като водни спортове и развлечения и риболов, т. е. изграждането на тези тематични паркове трябва да се предхожда от създаване на условия качеството на водата в речната мрежа в района на парковете, както и намиращите се там различни по вид езера, да отговарят на изискванията за извършване на този вид рекреационни действия.

Предварителният проект на плана предвижда всички бъдещи планове, отнасящи се до развитие, оразмеряване, реконструкция и модернизация на елементите на техническата инфраструктура, да носят белезите на екологосъобразното проектиране.

ОУП предвижда запазване на съществуващата канализационна мрежа на гр. София – смесена с петкратно разреждане на