Сеизмичност на района на гр. София

Град София попада в Софийската сеизмична зона на Средногорския сеизмичен район. Епицентрите на Софийските земетресения са концентрирани главно в югозападната част на котловината Овча купел – Горна Баня – Княжево. Дълбочината на огнищните им зони е около 10   15 кm. Софийската сеизмична зона е неспокойна в тектонско отношение. Установена е цяла система от разседи, които са потенциални огнища на земетресенията. Най активните сеизмични огнища са свързани с Витошкия разлом, минаващ по северното подножие на планината.

Върху територията на София оказват въздействия и земетресенията в съседните сеизмични зони – Струмската и Маришката. Оценката на сеизмичността на Софийския район, както и за цялата страна, е направена в Интензивности – сеизмични степени по скалата на Medvedev-Sponheuer-Karnik (МSК-64). Съгласно картата за сеизмично райониране от 1964 год. сградите и съоръженията в София се осигуряват за VIII степен, а тези в съседните територии – за VII степен.

През 1987 год. влизат в сила нови Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (НПССЗР-87), които са отражение на съвременните постижения на земетръсното инженерство. Картата за сеизмично райониране към тези норми е от нов прогностичен тип. Тя е разработена за очакваните максимални интензивности в степени по скалата на MSK-64 за период на повторяемост 1000 години. Съгласно тази карта София попада изцяло в IX степен.

За съжаление няма официално регламентирана карта на микросеизмично райониране на гр. София, която да се използва заедно с дадената към Нормите (НПССЗР-87) карта на макросеизмично райониране на страната.

Трябва да се обърне внимание, че картите за сеизмично райониране в много от страните в сеизмично активни райони се разработват за различен период на повторяемост от приетият в нашата карта период 1000 години. В Евронормите (Еврокод 8), които ще бъдат приети в нашата бъдеща нормативна уредба, подходът е следният:

За осигуряване на съответна надеждност при оценка на сеизмичното поведение на конструкциите са въведени две нива на сеизмичното въздействие. Първото ниво се специфицира като сеизмично събитие, представено с проектно сеизмично въздействие, което е с 10% вероятност да бъде надвишено за 50 години. Съответният среден период на повторяемост на такова ниво на въздействието съгласно Теорията на вероятностите е 475 години. За това ниво на въздействие конструкциите се изчисляват по “крайно гранично състояние”. Второто ниво на проектно сеизмично въздействие е със същата вероятност за надвишения 10%, но за 10 години експлоатационен живот. В този случай средният период на повторяемост на сеизмичното събитие с такова ниво е 95 години. Конструкциите се изчисляват съответно по второ гранично състояние, наречено “експлоатационно гранично състояние”.

Двете нива на сеизмично въздействие се задават с максимални (пикови) стойности на ускорения на съответните компоненти на сеизмичното движение на земната основа. За да могат да се прилагат тези две нива на проектно сеизмично въздействие при проектирането на конструкциите, е необходимо да се разработят национални (или регионални) карти за сеизмично райониране с проектни стойности на ускоренията с повторяемост 475 години и съответно 95 години.

Хората и заобикалящата ги среда в населени места, разположени в сеизмично активни зони, са изложени на риск както за живота си, така и за загубата на материалните ценности, които те са създали или притежават.

1. 
   Сеизмичният риск зависи от една страна от сеизмичния хазарт, а от друга - от уязвимостта на строителните конструкции на сградите и съоръженията, намиращи се на дадена територия, която се измерва с числа от 0.0 (никакви повреди) до 1.0 (пълно разрушаване).
   

През последните 30 години се натрупаха много знания и опит в прогнозирането на сеизмичната опасност (сеизмичен хазарт) на териториите в сеизмично активни зони. Мястото и силата на бъдещите земетресения за определен период на повторяемост се определят с висока степен на достоверност. Анализът на сеизмичния хазарт се провежда на базата на Теорията на вероятностите.

Резултатите от проведения анализ на сеизмичния хазарт за района на гр. София показват, че максималното очаквано ускорение, с вероятност да бъде надвишено веднъж на 1000 години, варира между 0.3 g и 0.4 g.

Съвременна оценка на сеизмичния хазарт за района на София на микро-сеизмично ниво (карта на микросеизмично райониране) със стойности на очакваните максимални ускорения все още не е разработена и публикувана. Приложената карта на микросеизмично райониране, разработена от колектива на Г. Франгов, е в интензивности. Дадената във фаза Предварителен проект на Общ устройствен план на гр. София и Столична община, “Карта за терените с геоложки риск и опазване на минералните води при подземно строителство” съдържа петна, означени като Зони със сеизмичен коефициент > 0.30 (IX + степен). Тези петна не съвпадат с картата за микросеизмично райониране. При разработването на нова Карта на микросеизмично райониране на София трябва да се приемат същите предпоставки, които ще се прилагат при разработването на картата за макросеизмично райониране на страната.

До 1957 год. в България не е имало норми за проектиране на строителни конструкции на сгради и съоръжения за сеизмични въздействия. Сградите, които са проектирани и построени до 1957 год, т. е. до въвеждането на Правилник за строителство в земетръсни райони (1957 г.), се смята по принцип, че не са осигурявани за сеизмични въздействия. Тяхната сеизмична уязвимост при еднакви други условия се приема за по голяма от тази на сградите, които са проектирани за сеизмични въздействия.

До влизането в сила на последната карта за сеизмично райониране през 1987 год. сградите в София са осигурявани за VIII степен сеизмични въздействия. Съгласно новата карта те се осигуряват за IX степен. Независимо от другите промени в нормите за проектиране в сеизмични райони сеизмичните сили, с които са осигурявани сградите и съоръженията преди 1987 год., са по малки около 1.5 до 2.0 пъти. Това съответно води до по голямата им уязвимост при очакваното максимално проектно сеизмично въздействие. Много голяма част от територията на столична община както в централната зона, така и в останалите зони, особено във втория и третия пояс е покрита със сгради, които са построени от нискоквалифицирани строителни работници без проекти и технически контрол. Сеизмичната уязвимост на тези сгради е много висока.

ОПАСНИ И ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА – КЛАСИФИКАЦИЯ ПО ООН

При оценката на здравния риск за населението от въздействието на опасните вещества приоритетно значение имат веществата, които са корозивни, токсични, с кумулативен ефект и водещи до отдалечени последствия. В средата за обитаване на град София всички опасни вещества имат комбинирано и комплексно действие при попадане по физиологичните пътища: дихателен, кожен и чрез храносмилателната система.

Опасните вещества, класифицирани по Списъка на ООН за режим на транспорт, внос и съхранение (ПМС № 12 за режима за въвеждане на опасни вещества, ДВ, бр. 10 от 1999 г.), които могат да присъстват в средата за обитаване на град София, са замърсители на атмосферния въздух от предприятията в промишлените зони и от трафика, замърсители на т. нар. вътрешен въздух (жилища, обществени места, офиси), опасни вещества, използувани в бита на населението (бои, лакове, лепила, автокозметика, почистващи и измиващи препарати), замърсители на почвата, опасни вещества, постъпващи чрез хранителната верига, замърсители на питейните води, замърсители на производствените отпадъчни води, постъпващи в канализацията, опасни вещества въздействащи при аварийни разливи, течове или експлозии в градската среда.

Основните източници на опасни вещества в град София, свързани предимно със замърсяването на околната среда са атмосферният въздух, почва и почвен прах, замърсени допълнително чрез въздуха и чрез отпадъците, питейна вода, която може да бъде замърсена от неефективно третирани отпадъчни води или от градска канализация чрез подземните водоизточници или от замърсени повърхностни водоизточници, хранителна верига чрез замърсяване на растенията, фуража, пасищата, зеленчуците, плодовете, зърнените храни, отглеждани върху рискова почва, поливани със замърсени води или допълнително обработвани с фитофармацевтични средства. Значителна част от тези проблеми са разгледани в предходния раздел "Здравно-хигиенни условия на средата".

За замърсяването на въздуха с опасни вещества в град София имат значение и редица малки обекти на: хранително-вкусовата промишленост (амонячни хладилни инсталации, фреони, полициклични ароматни въглеводороди (РАН); бензиностанции, складове за нефтени горива, автосервизи, паркинги, автогари, автомивки (бензини, дизелови горива, смазочни масла, ауспусни газове, летливи въглеводороди, отпадъчни нефтопродукти, РАН, DIOX, полихлорирани бифенили (РСB^, s), оловни аерозоли, сажди); местни отоплителни инсталации, използуващи нафта; цехове за химическо чистене (хлорирани въглеводороди като перхлоретилен, трихлоретилен); строителни площадки и складове за строителни материали (циментов прах, прах от строителни материали с дразнещо и сензибилизиращо действие); мебелни цехове и работилници (бои, лакове, лепила, органични разтворители, дървесен прах); бояджийски цехове (бои, лакове, органични разтворители); цехове за производство на пластмасови и каучукови изделия (продукти от термична деструкция на полимери: въглеродни оксиди, хлороводород, цианови съединения, амини, формалдехид, фенол, въглеводороди); ремонтни работилници със запояване, рязане, шлайфване на метнални части (нефтени аерозоли, въглеводороди, азотни оксиди, цианови съединения, оловни, цинкови, никелови, медни аерозоли)

В района на МК Кремиковци и Гара Яна освен серния диоксид, сероводорода, серовъглерода, азотните и въглеродни оксиди, суспендирания прах и ФПЧ съществено значение имат оловните, кадмиевите, мангановите аерозоли, нефтопродуктите и саждите, PAH, PCB^,s, DIOX, бензинът и неговите производни, фенолите, алдехидите, летливите въглеводороди.

В районите до ТЕЦ София и ТЕЦ София   Изток водещи атмосферни замърсители са серният диоксид, азотните и въглеродните оксиди, суспендираният прах и ФПЧ от въглища и пепелина, PAH, PCB^,s, DIOX. Съществено значение имат т. нар. кисели дъждове близо до ТЕЦ, в които пречиствателните съоръжения не са ефективни.

В района София има един крематориум и инсталация за изгаряне на болничните отпадъци на Военно медицинския институт. Няма инсинератори за изгаряне на битови или опасни производствени отпадъци. Освен това съвременните технологии за изгаряне на отпадъците със съоръжения за улавяне на емисиите в атмосферния въздух гарантират минимално замърсяване с PAH, PCB^,s и DIOX

Близо до сметища, открити канали, пречиствателни съоражения за производствени биологични отпадъци, лошо поддържани гробища проблем представляват неприятните миризми – индикатор за образуване на биогаз.

Почвата в индустриалните зони на София е замърсена с нефтопродукти, сажди, катрани, PAH, PCB^,s, DIOX, устойчиви органични и неорганични съединения в зависимост от характера на производствената дейност и дългогодишните пропуски в управлението на опасните производствени отпадъци. Уличният прах близо до натоварени магистрали съдържа нефтопродукти, отработени смазочни масла, олово и кадмий. Уличният прах е източник на микроорганизми (бактерии, плесени, спори).

Питейната вода на град София от централния градски водопровод не съдържа опасни вещества (нитрити, нитрати, фосфати, неразтворени вещества, тежки метали, нефтопродукти) над допустимите хигиенни норми. Тя подлежи на дезинфекция преди да достигне до потребителите. Във връзка с това не са установявани заболявания на стомашно-чревната система и черния дроб (гастроентерити, салмонелози, хепатит А) с инфекциозен произход.

Всички реки преминаващи през и близо до София, са сериозно замърсени с отпадъчни битови и производствени води, устойчиви органични съединения, тежки метали и микроорганизми. Те не се препоръчват за къпане. Това се отнася за микроязовира до депото за битови отпадъци в Суходол и за водите от стари баластиери по течението на р. Искър. Препоръчва се използуването на вода за къпане и рехабилитация само на места, които са контролирани от органите на СХЕИ и при които има гаранция за здравето на населението и особено на децата (басейни, къпални, спортни клубове).

Сметищата са източници на замърсяване на атмосферния въздух с биогаз, прах, съдържащ органични вещества и микроорганизми, дренажни води с високо съдържание на неразтворени вещества, азот съдържащи вещества (амоняк, нитрити, нитрати, амини), сулфати, фосфати, хлориди, желязо и тежки метали (живак, олово, кадмий, никел, хром).

Източници на замърсяване на растителната и животинска продукция в района на град София са почвите, разположени близо до индустриалните зони, ж.п. гари и натоварени пътни магистрали (Кремиковци, Гара Яна, Слатина, Малашевци, Курило, Казичене, Подуяне, Илиянци). От тежките метали има значение оловото от етилирания бензин, което по данни на български и чуждестранни автори превишава допустимите концентрации около металургичните и металообработващите предприятия и в ивиците на разстояние около 10 – 50 m от двете страни на главните и магистралните пътища.

Засега в района на София не е избрана подходяща площадка за изгаряне на битовите и опасните производствени отпадъци.

Проблем представлява използуването на водите на р. Лесновска и на р. Искър за поливане на дворни градини или малки участъци обработваеми земи по протежение на техните тераси поради това, че са замърсени с тежки метали (олово, кадмий, желязо, барий, манган, хром, никел) и устойчиви органични замърсители, фиксирани предимно в утайките. През пролетното снеготопене и обилни дъждове утайките стават източник на замърсяване и на терасите на тези реки.

Питейното водоснабдяване осигурява при нормални условия качества на водата, които при допълнително поемане на флуор осигуряват отсъствие на неблагоприятни ефекти и стомашно-чревни инфекции.

Съществено е значението на почвеното замърсяване и почвения прах за влиянието на кумулативните замърсители - тежки метали и устойчиви органични замърсители.

Опасните вещества, свързани с препаратите и продуктите за битова употреба, могат да окажат неблагоприятно действие при пропуски в съхранението, търговията и неправилното им приложение от населението.

За съжаление градската среда все още е източник на периодични пожари, разливи и течове от цистерни и контейнери, при които има тежки интоксикации и понякога временно, но сериозно замърсяване на средата за обитаване.

Въз основа на анализите и оценките по компоненти и подробната разработка на проблемите в радели 3.1.13 и 3.1.16 от доклада на ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община са определени рисковите територии и зони по отношение на здравно-хигиенните фактори, идентифицирани са рисковите групи и рисковото поведение.

3.2. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ЧУВСТВИТЕЛНИ ОТ ЕКОЛОГИЧНА И ЗДРАВНО-ХИГИЕННА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗОНИ, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

За целите на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план на гр. София и Столична община проблемите в чувствителните от екологична и здравно-хигиенна гледна точка зони са систематизирани в пет групи – рискови и критични територии и зони по отношение на отделните компоненти; защитени територии; санитарно-охранителни зони, зони със специфичен санитарно-охранителен статут и изложени на здравен риск зони за обитаване.

В резултат на анализа и оценката може да се отбележи, че териториите, попадащи под въздействието на МК "Кремиковци" АД са в най-тежко състояние, поради натрупване на замърсявания на почвите, водите и въздуха, нарушаване на естествения релеф и промяна на характера, мащаба и визуалното въздействие на ландшафта.

Анализът на повърхностните водни течения и площи показва наличие на недопустимо замърсяване и регистрирани горещи точки (екологично поразени) по поречието на река Искър, в близост до пречиствателните станции за отпадъчни води. Откритите водни басейни, създадени при Долни Богров и Суходол са силно замърсени и е невъзможно и недопустимо да бъдат използвани за рекреация в това им състояние. От натрупване на замърсявания съществува риск и за най-перспективните хидрогеоложки структури. Питейните води обаче отговарят на нормите и не представляват риск за населението на столичния град и общината.

Изводите от анализа на геоложката основа доказват, че в определените в Общия устройствен план рискови и проблемни за строителство зони съществува потенциална опасност поради наличните свлачища, срутища, разломи и други подобни физико-геоложки процеси, поради което към тях трябва да се подхожда с особено внимание.

Най-видими са промените в естествения релеф, което е характерно за добивната и строителната дейност, към които се наслагват негативни ерозионни, свлачищни, срутищни и др. процеси. Най силно е изменен релефът на северната и североизточната част на Софийската котловина.

От здравно-хигиенна гледна точка, най-рискови се оказват както определени територии, така и групи от населението. В направения анализ, придружен от схемите за климата, вятъра и източниците на замърсяване на територията на града и Столичната община, може да се проследи връзката между тези фактори, които водят до повишена заболеваемост в най-замърсените зони около Яна, Кремиковци, в близост до отоплителните централи и производствени територии.

Към факторите, които формират специфични зони с повишен екологичен риск за околната среда и здравето на населението, следва да се добавят физичните фактори, опасните и вредни вещества. Високи стойности на елекромагнитни лъчения има в районите на летище София, жк Младост 1 и Цариградско шосе. В някои от тях се натрупва и въздействието на наднормените нива на шума, когато попадат под въздействието на авиационния шум, а в централната градска част, предимно от транспорта. В определени квартали, посочени в графичното приложение на схемата на щума, измерванията на нивата на шума към уличните платна и зад сградите откъм вътрешно-кварталните пространства в повечето случаи са еднакви.

Проблемите от опасните и вредни вещества, локализирани основно в промишлените зони на Кремиковци, Искър, Нови Искър и Военна рампа, произтичат и от липсата на система и площадки за тяхното съхраняване, на складове за съхранение на някои взривоопасни и оксидиращи вещества и от липсата на информационна система за стари промишлени замърсявания.

ПРОБЛЕМИ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Природни ценности

На територията на гр. София и Столична община съществуват 1 природен парк – “Витоша”, 2 резервата – Бистришкото и Торфеното бранища, поредица от природни забележителности с разнообразен характер, защитените местности “Извора” (минералните извори на гр. Банкя) и част от блатата на с. Долни Богров и около 180 вековни дървета.

Поради голямата площ, разнообразните форми на собственост, противоречивите интереси на собствениците, ползвателите и обществото, голямото биологично разнообразие, огромния туристически потенциал и близостта до столичния град, проблемите на тази територия със специфичен сатут са най-многобройни, сложни и разнообразни.

Един от основните проблеми на тази най-голяма по площ защитена територия в границите на Столична община е свързан с наличието на различни видове собственост и произтичащите оттам противоречиви интереси. Независимо от факта, че 72% от територията е държавна собственост (изключителна и публична), а само 8% е частна, очаква се този процент в близките години да се завиши при приключване на реституционните процеси, което може да усложни проблемите.

Свързана с развитието на туризма, отдиха и зимните спортове е съществуващата материална база, която обхваща обекти за подслон, туристическа инфраструктура, обекти за хранене и търговски обекти. В тази група попадат и обектите на Планинската спасителна служба и някои специални съоръжения и обекти на метеорологичната служба и военните. Всички тези обекти, съоръжения и мрежи, които формират няколко основни туристически центъра – при х.”Алеко”, “Златни мостове”, х.”Тинтява” и х.”Селимица”, показват една твърде висока степен на урбанизация, независимо от слабата и неефективна използваемост, поради лошо стопанисване и проблеми със собствеността. Стремежът за овладяване на нови територии за застрояване при тази концентрация от обекти е сериозна заплаха за пренасищане на планината и претоварване в пикови сезони и дни с посетители, което е известно с отрицателните си въздействия върху компонентите на околната среда.

Сериозна заплаха за околната среда са отпадъците, поради липса на програма за управлението им, между които могат да се изброят общо замърсяване на територията на парка и на най-посещаваните зони и обекти с битови отпадъци, от които най-опасни са пластмасовите; замърсяване на средата от съоръженията за битово-фекални води; замърсяване с отпадъчни води поради липса на канализация в подвитошката яка; замърсяване с отпадъчни материали от отоплителните инсталации на обектите.

Допълнителен риск, който съществува за посетителите в парка е свързан с пребиваване при неблагоприятни атмосферни условия, опасността от изгубване, замръзване, снежна слепота, наранявания и травми, част от които се дължат на недостатъчно изградената и неравномерно ситуирана база на Планинската спасителна служба към БЧК, на лошото обезопасяване на определени участъци, на унищожаването на системата от указателни и предупредителни табла и елементи за ориентация в парка.

Освен тези проблеми, които са общи за територията на природен парк “Витоша” и за двата резервата, включени в неговите граници, съществуват отделни специфични проблеми, произтичащи от замърсяване на въздуха, почвите и водите, както от локални източници (отоплителни инсталации, течно гориво и др), така и поради пренос на замърсяване от съседни територии. В най-критично положение по отношение на шумовото замърсяване са териториите в близост до пътищата и подходите към планината, между които Драгалевци, Княжево и Владая са с най-висока степен на ошумяване.

Част от тези проблеми се очаква да бъдат решени при прилагането на Плана за управление на природен парк “Витоша” след точното определяне на границите на парка, резерватите и вододайните зони, след изграждането на санитарно-охранните и защитни зони и ивици, след въвеждането на по-добра система за мониторинг, контрол и информация.

Общият устройствен план на гр. София и Столична община също предвижда някои мероприятия и режими, с които се очаква да се подобри екологичното състояние не само на прилежащите на планината урбанизирани територии, но и на самия природен парк. За това би спомогнало изграждането на системата от паркове, част от които ще подобрят връзката с планината и възстановят важни за микроклимата и биологичното разнообразие природни връзки.

Със статут на “защитена местност” в обхвата на СО са блатата в района на с. Долни Богров, които са с голямо орнитологично значение и ЗМ “Извора”, където са каптажните извори на гр. Банкя до Тенев баир (в обхвата на ЗМ” Извора” е и вековният дъб, известен като “Вазовия дъб”). Към тях следва да се добавят и наличните влажни зони в различни части на Столична община, които обикновено са и най-чувствителните и най-богатите от екосистеми, попадащи много често под негативните въздействия на урбанизацията. Към тях и към отделни защитени обекти и вековни дървета също трябва да се подхожда с особено внивание, тъй като оцеляването им, запазването на биологичното разнообразие и естествената им красота зависят в повечето случаи от опазването и на непосредствено обкръжаващата ги среда.

Елементите на зелената система, включително и озеленените централни булеварди на столицата се характеризират с аналогични проблеми – лошо стопанисване и поддържане, увреждане на растителността по периферията, поради силното транспортно замърсяване, заболяване на растителността вследствие на промени във водния режим от строителна дейност.

Отреждането на нова роля на последните в Общия устройствен план на София и обединяването на най-ценните паметници на градинско-парковото изкуство в тематичен парк “Зелената памет на София”, се очаква да засили грижата за поддържането им, за възстановяването на заболели растителни видове, за промяна на отношението на населението на столичния град към тези ценни образци от историята на българското ландшафтно изкуство.

От систематизирането на всички изводи за състоянието на паметниците на културата, техните ансамбли и околната им среда, са изведени най-важните проблеми, които включват не само екологичните, а много по-широк кръг от аспекти, поради характера на извършваната оценка на въздействието върху околната среда и поради естеството на оценявания план, който има характер и силата на стратегически документ през следващите 18 години.

Аналогично на съвременните проблеми при природните и при културните ценности може да се започне с онези, които са свързани със собствеността и с регламентирания ‘достъп’ до обектите, поставени под защита. И ако въпросите относно собствеността на вече обявени и включени в системата паметници е вече ясна, то при откриване на нови и при непосредствен контакт на части от сгради или съоръжения с археологичен слой, все още има неясноти. Освен това, при промяна на собствеността, много често се променя и функцията на сградата, начинът на стопанисване и поддържане.

Втори, общ за всички равнища на проучване и проектиране и за всички функционални системи и компоненти на средата проблем е липсата на добре систематизирана актуална информация в подходящ вид с различни равнища на достъп до нея за различни цели на стратегическото и подробното пространствено планиране, за развитието на историята и културата.

Следващият по-общ проблем, който може да бъде изведен, е липсата на единна система за информация и пространствена ориентация, която, подобно на аналогичната система в природен парк “Витоша” в настоящия етап, е с останали зле поддържани елементи, създавани в различни периоди. И ако този проблем не представлява риск за здравето и живота на хората, както в планината, то пренебрегването му води до вторични неблагоприятни въздействия поради слабата информираност относно разположението, характера и значимостта на защитените обекти.

Отсъствието на ясна визия със стратегически приоритети по отношение съхранението, възстановяването и експонирането на културното богатство на територията на столичния град и неговата община, води до фрагментарно и изолирано третиране на отделни обекти, ансамбли и пространства, което постепенно води до намаляване на историческата и културната стойност на културно-историческото наследство и до подценяване на неговото значение за пространственото развитие на града и общината.

Съществуващата слаба обвързаност на системата на културно-историческото наследство с останалите системи в пространственото планиране на град София и Столична община, на наследството в компактния град и околоградский район, е още един проблем от по-общ характер. Той обаче води до натрупване на поредица от негативни въздействия, включително и такива от екологично естество.

Най-значими са последиците от строителна дейност, която води до физическото унищожаване на културните ценности. Това обикновено засяга най-много археологическите паметници, които се разкриват при строителство на сгради и съоръжения и мрежи на техническата инфраструктура в подземното пространство.

Добивната дейност е довела до значителна промяна на естествения пейзаж с появата на нови земни форми в северната и североизточната част на общината, с което са засегнати водният отток, екологичното равновесие, биологичното разнообразие и характерът на средата, в която са разположени и предстои да бъдат цялостно експонирани значителен брой паметници на културата от различни епохи.

Замърсяването на въздуха и вибрациите от производствени и транспортни източници води до увреждане на разкритите и експонираните паметници на културата. Урбанизирането на историческите градини и паркове и насищането им с неприсъщи обекти и съоръжения на търговията и развлеченията води до промяна на техния облик и характер, а много често и до увреждане на растителността. Последната попада и под въздействието на замърсяването на почвите, а подмяната й с устойчиви видове не всякога отговаря на историческия композиционен замисъл и характера на парка.

ПРОБЛЕМИ В САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ

Към зоните със специален статут на защита са разгледани вододайните зони, санитарно-охранителните зони и някои други сервитути, които изискват по–голямо внимание при устройственото планиране.

В първата група освен вододайните зони са проследени проблемите и на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

Вододайните зони са строго охраняеми територии, в които е забранена антропогенната дейност. В границите на Столична община са обособени вододайни зони с ПМС № 1399/13.11.1951 г. На територията на природен парк “Витоша” е разположена вододайната зона на София с обща площ 4301.1 ха, от които 766.9 ха в границите на природния резрват “Торфено бранище” и 264.2 ха извън него.

Основен проблем на вододайните зони на София и Столична община, откъдето могат да се появят сериозни проблеми от екологичен и здравно-хигиенен характер е слабо поддържаните и контролирани охранни зони, огради, маркировки и съоръжения. Тази констатация е отбелязана в поредица от документи, между които обяснителната записка към Общия устройствен план и частта Водоснабдяване, настоящия доклад за ОВОС. До момента осигурените водни количества отговарят като качество на стандартите и нормите в страната, но контролът и обезопасяването на тези зони са от съществено значение за осигуряване на качествена питейна вода на столичния град и общината и защита на населението от здравен риск.

Тъй като водоснабдяването на столичния град с питейна вода се осъществява от язовир “Искър”, от язовир “Бели Искър” и от витошките водохващания, акваториите и териториите на тези източници са поставени под строг контрол, като се ограничават рекреационните и туристическите дейности, които представляват потенциална заплаха за чистотата и качеството на водите. В раздела за характеристиката и състоянието на подземните води беше направен извод за замърсяване на най-перспективните хидрогеоложки структури, от което следва да се направи препоръка за по-детайлно проучване на източниците и вида на замърсяване и приоритетно изследване на качествените показатели при вземане на решение за определен вид водоползване от подземни източници.

Санитарно-охранителните зони се изграждат около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни и от подземни води и около минерални извори, чиято вода се използва за профилактика, за пиене, за бутилиране и за хигиенни нужди. Те обхващат територията и акваторията, а при подземни води и части от подземния воден обект, с цел да осигурят защитата от постъпване на замърсители във водоизточниците, физическата охрана на водоизточниците и съоръженията и гарантиране на необходимите водни количества като качество и наличност за днешните и бъдещите поколения. Съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ бр. 88/27.10.2000 г.) те се състоят от 3 пояса, в които са регламентирани разрешените и забранени дейности.

Санитарно-охранителните зони за водоизточниците на територията на Столична община са актуализирани от “Софийска вода” АД в съответствие с изискванията на цитираната по-горе наредба. Към настоящия момент те осигуряват необходимото качество на питейните води, поради което не са регистрирани значителни отклонения от нормите, които да представляват здравно-хигиенен риск.

В съответните раздели на доклада за ОВОС са систематизирани препоръките относно запазването на водните количества и качествата на водите.

С оглед на опазването на околната среда от замърсяване и на защита на населението от риск и вредни въздействия, както и поради определени технически изисквания за работата на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура към всички елементи са предвидени сервитути и охранявани зони.

При електроснабдяването са определени и отложени на плана охранявани зони от 100 м. за всички електропроводи до 400 kV, от 20 м. за електропроводи до 110 kV и 10 м. за електропроводи до 20 kV.

Общият устройствен план предвижда за системата на “Топлоснабдяването” охранителни зони около ГРС 175 м., за компресорна станция 175 м., за магистрален газопровод ф600 – ф800 – по 200 м. от двете му страни, за отклонение от магистрален газопровод от ф300 до ф500 по 150 м от двете му страни и за отклонение с диаметър до ф300 – по 100 м. от двете му страни.

За продуктопроводите законодателството от края на 1970.те години предвижда охранителни зони по 75 м. от двете страни на трасето. В зоните от 40 до 150 м. около нефтобазата “Илиянци” също са планирани забрани и ограничения в съответствие с действащото законодателство.

ПРОБЛЕМИ В ЗОНИТЕ СЪС СПЕЦИФИЧЕН ХИГИЕННО-ОХРАНИТЕЛЕН СТАТУТ

Жилищни квартали и сгради

В много квартали в покрайнините на града, а също и в компактната централна част, където съществува износен сграден фонд санитарно-хигиенната обстановка не отговаря на съвременните изисквания от екологична, здравна и естетическа гледна точка. Стари изкопи, незаконно депонирани, предимно строителни и битови отпадъци, представляват източници на опасности от наранявания и от инфекциозни и алергични заболявания. В някои едропанелни многоетажни сгради се намират трафопостове, в противоречие с действащата в момента нормативна уредба, които са източници на шум и вибрации.

Допълнително към посочените проблеми следва да се прибави недопустимото смесване на функции в жилищните сгради при реконструкция на партерните етажи през последното десетилетие. В тях се разполагат ресторанти и магазини за хранителни стоки с разрешение на Столична община, които са източници на шум, неприятни миризми, потоци от външни хора, хлебарки и гризачи.

В недопустима близост до жилищни сгради се изградиха множество автосервизи, автомивки, ремонтни работилници, бензиностанции, които замърсяват средата за обитаване и създават допълнителни опасности поради увеличаването на трафика. Тази тенденция се засилва през последното десетилетие с развитието на частната инициатива и появата на множество частни фирми. Това създава допълнително високи наднормени нива на шума, вибрации и повишен риск от пътнотранспортни произшествия, особено за децата и старите хора. В същото време значителна част от жилищните квартали не са обезопасени по отношение на градския шум и вибрациите.

Нови проблеми в жилищните територии се появиха след реституирането на земята в жилищните комплекси, в междублоковите пространства, в студентския град. На тези места много често върху детски и спортни площадки и квартални паркове се изградиха нови жилищни сгради, ресторанти, паркинги и гаражи, които дори и съвместени с нормите за проектиране увеличават плътността на застрояване на териториите и отнемат както ценни площи за отдих, спорт и игра, но също и свободните терени за евакуиране на населението при аварии и природни бедствия.

Отсъствието на подходяща социална инфраструктура в някои райони на града и общината, която да осигурява необходимите услуги в областта на културата, изкуството, спорта, отдиха и развлеченията, административни и обществени услуги, поставя в неравностойно положение някои групи от населението, особено възрастните хора, децата и инвалидите.

Детски заведения, училища, висши учебни заведения

Проблемите на териториите заети от обекти на образованието – детски заведения, училища, колежи и университети, произлизат от факта, че много често, особено в компактния град, те са изградени в близост до натоварени градски улици и в квартали с интензивен трафик. Освен замърсяването на въздуха, той е потенциална опасност за децата и учащите. Допълнително замърсяването оказва негативно въздействие върху средата за отдих в дворовете на тези комплекси, поради липса на зелени пояси покрай оградите, или поради зле поддържаните озеленени пространства.

Картината се влошава в случаи като изброените по-горе, при които в близост до учебните дворове се изграждат неподходящи обекти, като паркинги, автосервизи и автомивки, магазини за алкохолни напитки и цигари.

Места за обитаване на рискови групи от населението

Значителен е проблемът за избор на площадки, изграждане или реконструиране на сгради за общежития на бежанци, комуни за наркомани, домове за деца в неравностойно социално положение, старчески домове. Националната програма дава отговор за решаването на тези проблеми, като се резервират терени, на които могат да се осигурят необходимите условия за временно обитаване при спазване на здравно-хигиенните норми и стандарти. Компромисът в такива случаи се търси между необходимостта да се осъществи постепенна социализация и приобщаване на тези групи и рискът за постоянното население, поради различната култура, стил и начин на живот, които могат да имат негатативно въздействие върху социалните общности.

Значителна част от здравните заведения, разположени в структурата на компактния град са изградени около натоварени градски артерии с интензивен трафик. Това позволява от една страна до тези заведения линейки и пациенти да достигат по-лесно и бързо, но от друга страна пациенти, посетители и персонал са изложени на наднормен шум и замърсяване от интензивното автомобилно движение. То замърсява и рекреационните пространства за стационарно болните, организирани в дворовете на здравните заведения. Положението се влошава и поради липсата на средства за поддържане на тези озеленени паркови пространства през последното десетилетие, където неподдържаната растителност боледува и не изпълнява пълноценно своите екологични и хигиенни функции.

Съществуващите елементи на зелената система, отдиха и спорта в последното десетилетие на остра икономическа криза също са в лошо състояние, неподдържани и силно замърсени, предимно от твърди битови отпадъци, в чийто състав се увеличават пластмасовите бутилки, прибори и чашки за еднократна употреба. Една от причините за този вид замърсяване е изграждането на множество неподходящи заведения, павилиони и атракционни съоръжения, които урбанизират средата, насищат я с неприсъщи функции и унищожават зелените пространства в парковете и градините. Именно поради тази причина и в Общия устройствен план и в доклада за ОВОС към него се препоръчва проблемите да се решат посредством законодателни мерки и изменения в нормативните документи, които да забраняват застрояването на зелените площи в столицата.

Допълнително към този вид механично замърсяване може да се прибави и замърсяването на едни от най-посещаваните места в градините и парковете, детските площадки, от бездомни кучета и котки.

Вилни зони

От екологична и здравно-хигиенна гледна точка най-сериозни проблеми съществуват във вилните зони и кварталите от подвитошката яка, поради недоизграденост на инфраструктурата и липса на канализация. Освен за населението, тези зони представляват определен риск и поради опасността от активизиране на стари свлачища при просмукването на отпадъчни води.

Изграждането на огромни вилни сгради, нарушаващи нормативите за обем, плътност и интензивност, води до преуплътняване на средата за обитаване и влошаване на екологичното състояние, тъй като се редуцират озеленените дворове, ограждат се с високи плътни огради и се затваря прихода на свеж въздух от планината към града.

Предприятия на хранително-вкусовата промишленост

Значителна част от старите предприятия на хранително-вкусовата промишленост се намират в промишлените зони на Столична община, понякога в близост до обекти, замърсяващи околната среда. Не са определени места за разполагането им в подходящи специфични и обособени зони. Освен този риск, подобни обекти представляват и сериозно нарушение на околната среда от естетическа гледна точка с разхвърляните и неугледните си дворове и стопански площи. Те привличат транспорт, който увеличава замърсяването на средата.

След възстановяването на собствеността върху земеделските земи в Столична община, някои площи остават пустеещи поради липса на финансови възможности за интензивно земеделие – отглеждане на зеленчуци и плодове. Част от земите са сериозно замърсени с тежки метали и устойчиви органични замърсители (сметища, хвостохранилища, близост до промишлени зони, натоварен трафик).

Въз основа на анализите и оценките по компоненти и подробната разработка на проблемите в радели 3.1.13 и 3.1.16 от доклада на ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община са определени рисковите територии и зони по отношение на здравно-хигиенните фактори, идентифицирани са рисковите групи и рисковото поведение. За целта са използвани критериите на Световната здравна организация (СЗО) и на Агенцията за опазване на околната среда-САЩ. Изследването и идентифицирането на проблемите са съобразени с изискванията на българското законодателство и важни програмни документи в областта “околна среда-здраве” на Европейския съюз (ЕС) и на Министерство на здравеопазването (МЗ).

Последователно са идентифицирани съществуващите и потенциални опасности. Направени са токсикологични и хигиенни характеристики и са изведени приоритетните рискови фактори на средата за обитаване. Определена е зависимостта “доза-отговор” и “доза-ефект” и са посочени референтните и допустими нива на въздействие на определените рискови фактори на средата за обитаване (атмосферен въздух, повърхностни, подземни и питейни води, санитарно-охранителни зони, санитарно-защитни зони, почви, опасни отпадъци, храни).

За идентифицирането на рисковите територии и зони, групите от населението на гр. София и Столична община, изложено на здравно-хигиенен риск и рисковото поведение са проследени големината, честотата и продължителността на въздействията, комбинираните и кумулативни въздействия върху средата за обитаване и хората. За целта на анализа и оценката са използвани актуални данни и резултати от изследвания на Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ), Столична Хигиенно-епидемиологична инспекция (СХЕИ), Районен център по здравеопазване (РЦЗ), Национален център по здравеопазване (НЦЗ), Национален център по обществено здраве (НЦОЗ), Национален център по наркомании (НЦН), Министрество на здравеопазването (МЗ), Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Здравно-осигурителна каса и Национален статистически институт. Приложени са съвременни методи за биологичен мониторинг и методи за сравнителна характеристика на риска, управление и комуникация на риска по схеми на СЗО.