Питейна вода. Вода за къпане и рекреация

Националната система за мониторинг на водите е функция на МОСВ, РИОСВ, ИАОС и Националния институт по метеорология и хидрогеология при БАН. В мрежата са включени 209 станции за повърхностни води, вкл. язовири с повърхност над 10 km², и 431 пункта за подземни води, вкл. 106 извора. Мониторингът на питейната вода се извършва от МЗ и ХЕИ при съществуващи 120 лаборатории. За качеството на водата за питейни и битови нужди отговарят фирмите, които предоставят водата на потребителите – за град София това е “Софийска вода” АД.

В Раздел 3.1.3. са представени данните за повърхностните и подземни води, както и качеството на питейната вода, използувана от населението на град София според изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.). Предоставена е и информация за качествата на минералните води, използувани от населението на град София предимно за питейни цели.

В настоящия момент фирма “Софийска вода” АД подготвя документацията и е предала част от нея за около 19 водоизточника в МОСВ и РИОСВ за одобрение на поясите за санитарно-охранителните зони по Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води, използувани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.). Засега проектите за СОЗ са в процедура на одобрение.

Значителни са проблемите с опазването на СОЗ в района на язовир Искър и язовир Бели Искър във връзка с неспазване на законодателството при застрояването и използуването на обекти за спорт и рекреация.

Предоставена е информация за качеството на питейната вода, подавана по водопроводната мрежа на град София след третиране в Пречиствателните станции за питейна вода Бистрица и Панчарево.

Хармонизираното законодателство с това на Европейския съюз за качеството на питейната вода с Наредба № 9 (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) поставя значителни проблеми, свързани с оборудването на лабораториите за мониторинг в съответствие с повишените изисквания, особено по микробиологичните показатели.

Почва. Почвен прах

От м. октомври 2000 г. СХЕИ съвместно с НЦХМЕХ работят по Програма “Хигиенно проучване степента на замърсяване почви с олово в детски заведения на територията на София и оценка на здравния риск за децата”. Подобно проучване се извършва за първи път в София.

Трябва да се подчертае, че изследваните концентрации на тежки метали в проби от тротоари, циментови площадки, пясък, пясъчници в детските градини на град София са значително по-високи от фоновите стойности за тези метали за Софийска котловина. Така например, фоновата стойност за олово в природно чистите почви на Софийската котловина е 12 – 20 mg/kg.

Отпадъци

Характеристика на отпадъците на град София е представена в Раздел 3.1.12 на Доклада за ОВОС. Не са провеждани целенасочени хигиенни проучвания за действието на отпадъците върху населението. Във връзка с това се представят данни от други здравни изследвания. Епидемиологични изследвания на населението, което обитава райони близо до сметища, установяват по-голяма честота на дихателни, кожни заболявания и алергични реакции с повишена чувствителност към прах, плесени, тежки метали. Подобни са данните за лицата, заети със събирането и депонирането на битови отпадъци.

Значителна е опасността от замърсяването на района на с. Долни Богоров от сметището, на което години наред са изхвърляни не само битови, но и опасни производствени отпадъци. Това се установява от Доклада за ОВОС с оглед взимане на мерки за рехабилитация на площадката и изоставените кариери за инертни материали.

Болничните заведения, поликлиниките, частните лекарски и стоматологични кабинети в град София нямат организация за събиране и обезвреждане на опасните отпадъци, които съдържат дезинфектанти, медикаменти, биологични отпадъци, инфектирани превързочни материали, полимери от системи за инфузия, катетри, спринцовки за еднократна употреба, отпадъци от клиничните лаборатории.

Националната стратегия по околна среда и план за действие 2001 – 2006 г. (МС, 2001) предвижда изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние в големите градове, което се отнася в голяма степен за град София. Преобладаващите нива на шум в централните и по-гъсто населените райони са от порядъка на 65 – 75 dB (А) по данни на СХЕИ при хигиенна норма 60 dB (А). В някои райони (Орлов мост, Лъвов мост) вибрациите създават трудно поносими условия за обитаване. Данните показват, че в значителна част от наблюдаваните пунктове за измерване на шумовото натоварване нивата превишават допустимите норми от 60 dB(А). Това се дължи на натоварения трафик, старите и неподдържани моторни превозни средства, значимите недостатъци в планирането на средата за обитаване.

Скрининговото изследване на заболеваемостта всред изследваното население от подбраните райони разкрива статистически достоверно увеличение на честотата на следните заболявания сред населението обитаващо шумната зона в сравнение с това от тихата зона на град София: артериална хипертония, изхемична болест на сърцето / стенокардия, язва на стомаха и дванадесетопръстника, захарен диабет, неврози и мигрена. Значителна част от обитателите на шумните зони (8.1 – 20.2%) свързват своите заболявания с акустичния дискомфорт на своите жилища.

Събраните данни за последните години (1998 – 1999 г.) показват, че мерките за намаление на шума и вибрациите в град София не са ефективни и се налага включването на оценката на здравния риск за ефективно бъдещо решаване на този общински проблем чрез ОГП.

Градската среда обуславя стил на живот, който е в основата за развитието на т. нар. болести на цивилизацията, свързани с прогресиращото обездвижване, психо-сензорно натоварване поради контакти с много хора, електронни средства за комуникация, ежедневно напрежение, пикови проблеми с трафика, недостатъчни възможности за контакти в семейната среда, за спорт и отдих. Заместителите от типа на аеробика и фитнес в затворени пространства не винаги допринасят за намалението на стреса.

Водещи заболявания сред възрастното население на град София, така както това се отнася и за цялата страна, са сърдечно-съдовите болести, злокачествените новообразувания, остеопорозата, болестите на дихателната и нервната система, на сетивните органи и на опорно-двигателния апарат. Общото за тези чувствителни групи обитатели на град София е това, че по физиологични причини те се нуждаят от по-големи и достъпни пространства за отдих, рекреация, по-лесен и безопасен достъп до административно, битово, комунално обслужване, магазини за стоки за ежедневието.

Известно е, че средата за обитаване на град София не е подходяща за инвалидите. При тях стресът от невъзможността от нормален живот в града е много по-сериозен. В последните години проблемите свързани с улесненията за придвижване по улиците, подлезите, достъпът до обществени и административни сгради, обществени превозни средства, места за отдих и рекреация се дискутират открито и се предвиждат известни мерки за приобщаване на инвалидите в обществото на здравите им съграждани.

Пропуските в сметосъбирането, неправилното съхранение на битовите отпадъци, отсъствието на център за събиране и изгаряне на клиничните отпадъци в град София създават опасности от разпространение на микроорганизми. Към това се добавя фактът, че улиците на град София не се измиват редовно и не се поддържат чисти.

През есента и пролетта се разпространяват грипни инфекции, хепатит А поради отсъствието на необходимата обща култура и мерки за профилактика на дихателните и стомашно-чревните инфекциозни заболявания.

Значение има разпространението на дерматомикозите, както и повишената чувствителност към плесени и домашен прах, които предизвикват спастичен бронхит, хроничен ринит и бронхиална астма. Тези заболявания се повлияват лошо от наличието на замърсители в атмосферния въздух.

Софийска община трябва да обръща допълнително внимание за състоянието на дейностите за унищожаване на вредителите при сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, събиране и пречистване на битовите отпадъчни води. В докладите за ОВОС на подобни обекти винаги се предлагат мерки за ефективна дезинсекция, дезинфекция и дератизация на площадките. Общинската администрация осигурява периодична обработка на някои зелени площи за унищожение на кърлежите и комарите.

Установява се тенденция към увеличение на броя на населението в Столична община и в гр. София, което се свързва предимно с механичния прираст. В Общината рисковите групи в ранна детска и училищна възраст, както и старите хора, представляват общо около една четвърт (23.3%) от общия брой на населението.

Положителен е прирастът на населението в район Искър. Това е свързано предимно с възможностите за по-лесно намиране на работа, тъй като в него има промишлени предприятия. Там общата заболеваемост по обращаемост при децата на възраст от 0 – 18 години е по-голяма от средната за град София. Високи са показателите, свързани със заболяванията, зависещи и от неблагоприятните фактори на средата за обитаване: болести на дихателната система, на кожата и сетивните органи, вродени аномалии и травми.

Средата за обитаване в Столична община има следната характеристика към 2000 г: брой жилища 485054, полезна площ 30358000 m², жилищна площ на човек от населението 15.1 m². Най-висок е относителният дял на двустайните жилища (191807 за 2000 г), следван от тристайните и едностайните. Броят на стоманобетонните едропанелни жилища през 2000 г. е 210498, следвани от стоманобетонните скелетни – 146851, масивните – 124631 и паянтовите – 3074. Едропанелните жилища имат редица недостатъци от хигиенна гледна точка на средата за обитаване: лоша топлоизолация и звукоизолация, добра проводимост на вибрации и шум, лошо изпълнение, трудности свързани с поддръжката на общите помещения, покривите и мазетата, водопроводната и канализационна мрежа, отсъствие на лична заинтересованост при поддръжката на междублоковите пространства.

В Столична община има достатъчен брой диагностично-консултативни центрове, градски болници, болници, свързани с Медицинския университет – София и неговите подразделения, Висшия военно-медицински институт, медицински колежи, стоматологични клиники, Окръжна болница, частни специализирани отделения и кабинети. Преходът от държавно здравеопазване към пазарна икономика в здравните дейности и периодът за внедряване на информационните статистически системи на Здравно осигурителната каса не дават възможност за събиране на достоверна информация след въвеждането на здравната реформа през 2000 г. Значителна част от здравните заведения се намират в рамките на град София – до улици с натоварен трафик. Някои нямат подходяща растителна изолация.

Населението на град София е добре осигурено с медицински заведения за даване на спешна помощ, за амбулаторно и клинично диагностициране и лечение. По данни на “София в числа 2001” броят на лекарите в Столична община към 31.12.2000 г. е 6131, на стоматолозите – 1781, на персонала със средно специално медицинско образование – 8779.

Места за отдих и рекреация

Представен е броят на местата за спорт, отдих и рекреация в град София, които показват определена тенденция към намаление по брой и по площ. Някои от тях се приватизират, с което се предотвратява достъпът на населението. Столичната община не полага достатъчни грижи за поддържане на инфраструктурата, растителността и местата за забавления в градските градини и паркове.

Столична община е богата с голямо разнообразие исторически паметници – в рамките на град София и околностите: черкви, манастири, исторически места и паметници, които до настоящия момент не се поддържат достатъчно добре и не се използуват за привличане на туристи и повече посетители. До някои от тях се намират източници на замърсяване на околната среда

В частта “Социални дейности” на Раздел Демография и “София в числа 2001” има информация за специализираните заведения за деца и юноши без родители, с хронични увреждания, домове за стари хора и за безпризорни деца. В сравнение с тези заведения в провинцията, благодарение на подпомагането чрез проекти и благотворителност в град София, сред обитателите на специализираните заведения заболеваемостта не е повишена.

Други зони със специфичен здравно-охранителен статут са вилните зони около град София, които се превръщат в квартали с все по голяма плътност на застрояването без подходящо планиране и инфраструктура. Дават се разрешения за изграждане на шумни ресторанти, кръчми и хотели със съмнителни посетители. Значителна част от тях нямат канализационни системи. Използуването на септични ями и неправилното регулиране на водоснабдяването и канализацията са една от причините за увеличение на замърсяването на почвата и подземните води, местните водоизточници и по-чести случаи на свлачища.

Специфичен санитарно-хигиенен статут имат обектите на хранително-вкусовата промишленост: складове за храни и фуражи, мелници, хлебозаводи, предприятия за преработка и производство на зеленчукови, плодови, млечни и месни продукти, складове за хранителни суровини и материали, пазари и зеленчукови борси, заведения за обществено хранене. Данни за увеличението на производството на храни, напитки и тютюневи изделия в Столична община са дадени в “София в числа 2001”.

Някои от обектите са разположени в индустриалните зони, близо до промишлени предприятия, които отделят вредни емисии. Това е представено в частта, съдържаща предприятията в индустриалните зони на град София. Складовете за храни не са достатъчно обезопасени по отношение на въздействието на вредители и достъпа на външни лица в тях. Някои от заведенията за хранене имат кухненски комплекси и складове, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, например повечето от т. нар. китайски заведения. Столична община дава разрешения за хранителни заведения в жилищни сгради без да са налице необходимите вентилационни системи с подходящи абсорбери или филтри.

Обработваеми земи.

Информация за селското стопанство и обработваемите земи в Столична община е представена в “София в числа 2001”. Площите за ниви са значително повече от площите за естествени ливади. Преобладава отглеждането на зърнени култури, отчасти фуражни култури, зеленчуци и картофи и значително по-малко – технически култури. В някои села и квартали (Долни Лозен, Горни Лозен Горубляне, Бояна, Драгалевци, Банкя и т. н.) те се отглеждат в малки дворни градини или във вилните зони предимно за задоволяване на нуждите на семействата. Непосредствено до промишлените зони на града няма обработваеми земеделски земи. Във връзка с това замърсителите на почвата от градската среда (тежки метали, нефтопродукти, устойчиви органични замърсители) не попадат в хранителната верига на населението.

Основните източници на шум, върху които е направена хигиенната оценка в района на Столичната община, са производствените обекти, главните транспортни артерии, преминаващи през населеното място и летището. Не са разглеждани обекти, които са източници на шум, като трафопостове, вградени в жилищни сгради, дискотеки и увеселителни заведения.

За оценка на шумовото натоварване са използувани данни от Националната стратегия по околна среда, Плана за действие 2000 2006 г., данни от измервания на контролна мрежа от 49 пунктове в системата на МЗ – СХЕИ, националната база данни за шумовото замърсяване на средата за обитаване в Столична община, позволяваща следенето на динамиката на изменението му във времето.

За оценка на авиационния шум, са използувани проучванията на авторитетни компании от Западноевропейски страни за развитието на авиацията с разширяване на летище “София” с прогнози до 2007 г.

През м.октомври 2001 г. от експерти на СХЕИ е проследено шумовото ниво от транспорта на територията на град София. Измерванията са извършени на същите 49 пункта, които не са променяни през последните години.

В настоящия доклад за ОВОС се коментира шумовия фактор само в района на столицата и в крайградските райони (включващи кварталите около летище “София”), тъй като липсват данни за шумовото замърсяване в зоните извън столицата.

Действащите хигиенни нормативи у нас са от началото на 70-те години и отговарят на нормативите по това време в някои страни, напр. СССР и Япония. В това отношение подходът е адекватен при оценката на въздействието на шума върху засегнатото население. В същото време някои понятия от действащите нормативи нямат легално определение, напр. “главна артерия”, което налага известно уточняване.

Нормите за обектите и зоните със специфичен здравно-хигиенен статут, като напр. за здравни и детски заведения, са ниски. Наличието на градски улици около болниците, намиращи се в района на столицата, каквито са повечето случаи в града, не позволява достигането на тези допустими стойности. Подобно е и положението със съществуващите градски части, които най-често са разположени покрай градски улици с интензивно движение на МПС.

Норми за зони, отнасящи се до търговски и индустриални зони с наличие на голям брой жилищни сгради, няма определени.

По отношение на измерените стойности на звуковото ниво и анализираните данни, могат да бъдат направени следните основни изводи:

• 
  Измерените нива на шума в централните градски части и зоните със специфичен здравно-хигиенен статут са над допустимите ПДН, действащи у нас.
  
• 
  Шумовата обстановка в София не се променя значително в периода 1996 – 2001 г., т.е. установява се предимно устойчива във времето картина на средните стойности на измерените нива на шума.
  
• 
  Има известни случаи (в единични пунктове) на намаляване на нивата на шума, но без да се достигат хигиенните норми.
  
• 
  В пунктовете, категоризирани като “терени на болници, санаториуми и други стационарни заведения”, се констатират нива на шума, значително превишаващи хигиенните норми.
  
• 
  Нарастването на автомобилното движение в столицата влияе върху нарастването на нивата на измерените значения. Корелацията е статистически достоверна.
  
• 
  Липсват данни за броя на засегнатото население, подложено на шумово въздействие с наднормени нива.
  

Изследването на въздействието на авиационния шум върху гр. София е проведено през 1996 г. във връзка с изготвянето на доклада за ОВОС на актуализирания генерален план на летище София. По-късно, през 1998 г., е правено подобно изследване след последна актуализация на плана за летището. По данните от 1996 г. функционирането на летище София генерира наднормен шум за около 55700 души през деня и около 16600 души през нощта. Трябва да се подчертае, че във връзка с промените в икономическото и финансово състояние на БАЛКАН АД, цитираните данни за летището при извършените оценки в докладите за ОВОС се нуждаят от актуализиране.

Човешкото тяло е изключително сложна физическа и биологическа система. Ако физическата сиситема се разглежда от гледна точка на механиката, тя съдържа голям брой линейни и нелинейни съставни компоненти, чиито механични характеристики варират при отделните хора. При въздействие на вибрации върху човешкото тяло реагира не само механичната система, но се пораждат и психологически ефекти. Вибрациите предизвикват нарушения на физиологическото и функционално състояние на човека и създават дискомфорт. При продължително въздействие с високи нива на вибрациите се достига и до така наречената вибрационна болест, която може да доведе до патологични изменения на определени органи от човешкото тяло. При хармонични трептения, които се предават на седящ или стоящ човек, както при другите механични системи, възникват резонансни явления на механичната система на човека. Установени са две честотни ленти, при които се получава увеличаване на амплитудите на трептене на отделни части на тялото, а именно: 3 до 6 Hz и 20 до 30 Hz.

Чуствителността на хората към вибрациите се движи в широки граници. На базата на изследвания са установени средни и гранични стойности на кинематичните параметри на трептенията – преместване, скорост и ускорение, които се усещат от хората. Според усещането на вибрациите от хората те са разделени на няколко основни групи. За всяка една от групите са нормирани съответните максимални и средноквадратични стойности на кинематичните параметри на трептенията или нивата на трептенията, изразени в децибели за съответния параметър.

Според източника, който ги създава, вибрациите са обединени в следните групи:

• 
  транспортни, предизвикани от движението на пътни, железопътни и трамвайни наземни и подземни транспортни средства;
  
• 
  транспортно-технологични, предизвикани от работата на машини, изпълняващи технологични операции в стационарно положение, или при движение по транспортни съоръжения в промишлени предприятия;
  
• 
  технологични, въздействащи на операторите на стационарни машини или предаващи се на други работни места;
  
• 
  от движението на хора (примерно по пешеходни мостове), от танцуването на хора в зали с еластични подови конструкции (собствена честота за вертикални трептения, по-малка от 5 Hz [6]), от едновременно подскачане на публиката върху трибуни на стадиони с еластична носеща конструкция.
  

• 
  В Наредба № 45 са нормирани допустимите средноквадратични стойности на кинематичните параметри на постоянните вибрации (преместване, скорост и ускорение) в жилищни сгради през нощта от 22:00 до 6:00 часа, при продължителност на въздействието повече от 30 минути. Нормираните стойности се умножават с корекционни коефициента за постоянно действие, продължителност и време на въздействие.
  

За трите вида транспорт (автомобилен, трамваен и метро), които потенциално са източник на вибрации в София, характерът на вибрациите, спектралният им състав, амплитудите на кинематичните им параметри и продължителността на интензивната им част са различни, въпреки че имат и някои общи характерни особености.

Релсовият път на Софийското метро е проектиран и изпълнен по специален детайл, при който се гасят вибрациите на две нива, преди да се предадат на земната основа. Това води до значително редуциране на нивото на възбудените вибрации на сградите в близост до трасето на метро линиите. Въпреки това нивото на вибрациите е по-високо от долната граница на чувствителност на хората към вибрации. За да се намалят амплитудните стойности на вибрациите под това ниво, необходимо е да се прилагат допълнителни технически решения както за новите, така и за съществуващите сгради.

Реагирането на конструкциите на сградите на вибрационно въздействие в основата им зависи от динамичните им характеристики – собствени честоти, форми на трептене и коефициенти на затихване. При собствени честоти, близки до преобладаващите честоти на въздействието, може да се стигне до резонансни явления. Най-често собствените честоти на междуетажните подови конструкции за вертикални трептения са в диапазона на преобладаващите честоти на вертикалната компонента на въздействието от транспортен трафик. Това може да доведе до повишаване на нивото на вибрациите над границата на чувствителност, независимо от това, че в основата на сградата това ниво е било по-ниско.

Контролът на радиационната обстановка от МОСВ и неговите поделения се осъществява само върху следните показатели - радиационен фон (по мощност на дозата), специфична активност на естествени и техногенни радионуклеиди в почви, дънни утайки и отпадни продукти, обща радиоактивност на води, съдържание на уран и радий във води и концентрация на радон в атмосферен въздух.

Радиационната обстановка в района на Столичната община се определя основно от наличието на обекти на бившия уранодобив, разположени в полите на югозападната част на Стара планина под връх Готен. Обектите са в непосредствена близост до с. Сеславци и гр. Бухово. Специално внимание заслужава обогатителният завод ПХП “Металург” и прилежащите към него старо и ново хвостохранилища.

С най-висок радиоекологичен риск в района са с. Яна, с. Сеславци, гр. Бухово. В резултат на почти половин век експлоатация Буховското и Сеславското уранови месторождения са разсечени от 7 шахти и 150 щолни с обща дължина на хоризонталните изработки около 55 km. В района са оформени над 200 насипища с повече от 500 km² скална маса със сумарна активност около 20000 терабекерела. Голяма част от табаните са повлияни от въздушната и водна ерозия, в резултат на което около табаните се образуват ореоли с по високи повърхностни радиоактивни замърсявания, като деретата и овразите над Сеславци и над Бухово са запълнени с материал от табаните.

В настоящия момент радиационно замърсените руднични води изтичат от изработки и сондажи в най-ниските части от рудодобива. Те са: щолната в Кремиковци, отпадните води от участък “Чора”, които се събират във водосбора на р. Сперла и в дерето на с. Сеславци. Тези води, както и дренажните води от хвостохранилището, се използуват безконтролно за водопой на животни, а някъде и за поливане.

След спирането на производствената дейност източник на радиоактивно замърсяване на въздуха са табаните, неизвозената в химзавода руда и засушената част на хвостохранилищата, които са в непосредствена близост до населените места.

Материал от скалните насипища и табани дори е използван за направа на пътища, дори и за строеж на жилища.

Съгласно заключенията в бюлетините на МОСВ, през периода 1996 – 2001 г. радиационният  - фон е в границите на фоновите стойности за гр. София.

Атмосферната радиоактивност се характеризира със стойности, близки до фоновите стойности за техногенен Cs-137 и космогенен Be-7 в аерозолните проби за цялата страна.

Оценката на данните от мониторинга за съдържание на естествени и техногенни радионуклеиди в необработваема почва показва, че стойностите за специфичните активности са в границите на фоновите стойности за гр. София.

За периода 1996 – 2001 г. основните повърхностно течащи реки в региона са с наднормени стойности за    радиоактивност в районите на обектите от уранодобива, гр. Бухово, а също и по специфичните активности на уран-238, на радий-226, а в някои години - и на олово-210. Превишението спрямо нормативните стойности се отнася до хвостохранилището на завод “Металург” и до участъка “Чора” в района на с. Сеславци. Във водите на р. Янешница, както и в реките в гр. София, анализът не показва превишение на показателите по радиоактивност над ПДК.

Основните превишения се отнасят до потенциалния замърсител “Подземно стопанство” ЕООД, Бухово, който е в основата на отклоненията от нормите и значителните описани превишения на показателите за радиоактивност във водни басейни, почви и др. Замърсяването може да спре само след извършване на дейности като ликвидация, рекултивация, пречистване на водите, планирани в близкото бъдеще.

В значително по-малка степен замърсява средата с източници на радиоактивен разпад потенциалният замърсител “Редки метали” ЕООД, гр. Бухово. За него също се налага вземането на мерки за предотвратяване на замърсяването.

И двата източника имат значение за локалното замърсяване на околната среда с йонизиращи лъчения и не влияят върху показателите за радиоактивност в района на Столична община.

Общата  - радиоактивност на водите в Столична община отговарят на нормите по БДС 2823-1983 г. “Вода за пиене”.

Едно от най-важните заключения по отношение на йонизиращите лъчения в района на Столична община, е свързано с високия радиоекологичен риск в района са с. Яна, с. Сеславци и гр. Бухово. Това изисква специално проучване в следващите етапи, и то главно от методологично естество.

Основните източници на ЕМЛ в района на град София, които могат да създават хигиенни проблеми за човека и околната среда, са радио предаватели с дълги, средни, къси вълни; частни радиостанции в УКВ обхват; ТВ предаватели; подстанции за високо напрежение - открити и закрити разпределителни устройства (ОРУ и ЗРУ); електропроводи; трафопостове, захранващи жилищни квартали и сгради; базови станции за мобилна комуникация - аналогови и цифрови; късовълнови и УКВ системи за мобилна комуникация на транспорта, бърза помощ, полиция и др.; радарни системи за авиотранспорта, за ТВ и други сателитни връзки, за метеорологията и др.; електротранспорт (трамваи, тролейбуси, ЖП транспорт); токоизправители за електротранспорта и лични системи за комуникация (радио-аматьорски излъчватели).

Допълнително към източниците на ЕМЛ, които могат да създават здравни проблеми за населението, въпреки че не излъчват в околната среда на гр. София, могат да се включат и видеомонитори на персонални компютри; битови електрически уреди; разпределителни захранващи системи в жилищните блокове; подово отопление; медицински системи за терапия и диагностика; клетъчни телефони и др.

За източниците на ЕМЛ, излъчващи в населените места, в честотния обхват 30 Hz - 30 GHz, се извършва предварителен санитарен контрол, както при проектирането им, така и след влизането им в експлоатация. Въпреки това, голяма част от тези източници не са обхванати от подобен контрол, т.е. не са спазени изискванията на нормативната уредба у нас.

Като резултат от този контрол се установява, че комуникационните източници - радио, телевизионни предаватели, УКВ станции, не създават здравен риск за населението в общината, въпреки че силно увеличават електромагнитния фон в района. Подобна е ситуацията с базовите станции за мобилна комуникация - те се монтират при спазване на нормативните изисквания за хигиенно защитни зони около излъчвателите.

Измерените стойности в близост до излъчвателите в комуникацията, извършени от НЦХМЕХ говори, че в почти всички случаи са спазени хигиенно защитните зони в населените места. Проблеми в това отношение съществуват около базови станции и УКВ предаватели, които по различни причини (неизвестни) не са били контролирани по време на проектиране и монтаж.

Измерването на интензивността на РЧ-полета на повърхността на земята в близост до антените на базовите станции показва, в зависимост от разстоянието, стойности от 1/40 до 1/250 пъти по-ниски от допустимите стойности, определени от международните директиви за защита на населението. Антените на телевизионните станции, които работят на аналогични честоти (500-800 MHz), имат по-голяма обща мощност от телефонните и създават РЧ-полета, насочени към земята, със стойности от 1/2 до 1/500 пъти по-малки от международните допустими стойности.

Електроразпределителната мрежа в района е разработена така, че подстанции с напрежение 400 kV в населените места няма, а там се прилагат само системи със средно и ниско напрежение, за които ограничения по отношение на хигиенно защитни зони няма. Още повече, че цялата мрежа в населените места в общината са кабелни, а не въздушни, което още повече намалява рискът от въздействие на електрическите и магнитните полета. Разширяването на енергийната мрежа няма да доведе до увеличаване на нивата на електромагнитното “замърсяване” в района на гр. София и общината.

Изследвания на НЦХМЕХ през периода 1996-97 г. върху извадка от 199-те вградени трафопоста в миналото показват, че здравен риск от въздействие на ЕМП върху населението могат да оказват трафопостовете, монтирани на партерни етажи, а в някои случаи (при неспазване на някои строително-архитектурни работи) и прилепените до сградите. Несъответствията се отнасят главно до оплакванията от шума и вибрациите в жилищните помещения, разположени непосредствено до трафопоста, но се откриват и по-високи стойности на магнитното поле при този тип съоръжения. “Най-безопасни” в това отношение са тези от сутеренен тип. Това е довело до извършване на някои допълнителни дейности, като подмяна на техническите съоръжения, допълнителни екранировка, поставяне на фуги към жилищните помещения, преместване на спални помещения и замяната им с други, в които не се пребивава продължително време и т.н.

Въпреки че стойностите на магнитното поле са в границите на хигиенните нормативи, за лица с наличие на активни или масивни метални имплантанти (1 G = 0.1 mT) съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, те са сравнително високи по отношение на праговете за канцерогенен ефект, описвани в литературата (3 mG = 0.3 T).

В заключение, от направения анализ се изяснява, че електромагнитният фон в град София, както и в региона силно е завишен от наличието на източници за енергетиката, транспорта, комуникацията. Наднормени стойности могат да се очакват главно в близост до радио и телевизионни центрове, при локатори и радарни инсталации, в близост до летището и др. Няма достатъчно данни за една по-точна оценка и за разработване на карта за “електромагнитното замърсяване” на района. Няма данни и за здравното състояние на населението, подложено на по-високи стойности на ЕМЛ, освен че нараства страхът на населението при въвеждането на нови технологии с излъчване на ЕМЛ, както и на броя на т.нар. “свръхчувствителни лица” към електромагнитно въздействие.

Съществува още един проблем, некоментиран тук. Той се отнася до разширяването на електрифицирания транспорт в града и в околностите. Електрификацията ще доведе до по-високи нива на електромагнитно замърсяване, въпреки че то е под ПДН. Тук имаме предвид, че поради недостатъчно изследваните механизми на въздействие на нискоинтензивните ЕМЛ, не е ясно хроничното продължително облъчване с полета с нисък интензитет дали не води също до здравни ефекти, поне върху лица с хронични заболявания, възрастни, деца и друга част от населението. Проблемът с електрифицирания транспорт повече е проблем на работодателя и се отнася до оценката и оздравяването на работната среда на ватманите, шофьорите на тролейбуси и машинистите, и по-малко на населението, ползуващо превозните средства.