Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

В ОУП за развитие на гр. София и Столичната община, няма специален раздел за развитие на комуникациите, свързани с излъчване на електромагнитни полета. Единствено в частта по развитие на електроразпределението могат да се търсят връзки с възможното въздействие на СНЧ полета с промишлена честота.

Освен това, все по-често граждани се обръщат към специалисти, медии, държавни органи за информация относно възможните вредни ефекти от въздействието на електромагнитните лъчения върху човека. Главоболието, нарушеният сън, нервното напрежение, сърдечно-съдовите оплаквания се свързват с наличието на излъчваща УКВ антена в близост до дома, електропровод или трафопост, базова станция за мобилни връзки на покрива на жилището и т. н. В повечето такива случаи лекарите предписват лечение на централната и вегетативната нервна система или диагностицират нервно-психическо заболяване, без да се задълбочават в истинския проблем.

Едновременно с това фирмите за мобилни връзки, както и тези за обезпечаване с електрическа енергия сключват с гражданите и с институциите неизгодни договори за монтиране на излъчващи съоръжения в жилищните сгради срещу минимални наеми, или по покривите на учебни заведения. При втория случай въздействието се проявява върху голям брой лица, пребиваващи ежедневно в продължителен период от време. Не се спазват изискванията на нормативните документи и често такива съоръжения не се контролират от съответните органи на МЗ и МОСВ. Населението въобще не е наясно със съществуващия и вероятния риск от електромагнитните лъчения.

Подобна е ситуацията и с работещите в условия на електромагнитни лъчения. Само малка част от работодателите, инспекторите по труда, работниците са наясно с професионалния риск, свързан с електромагнитните лъчения. Те знаят много повече за въздействието на шума, вибрациите, токсичните вещества във въздуха на работната среда и много малко за електромагнитните лъчения. Често рискът от електромагнитно облъчване се счита подобен на този от йонизиращите лъчения, а понякога обратно - рискът от въздействието на електромагнитните лъчения въобще се пренебрегва.

Основният проблем в тази ситуация е липсата на адекватна информация за населението по отношение на риска от електромагнитните лъчения, както и получаването на обратна информация от специалистите за отношението на различни слоеве от населението към този риск. В прогнозен смисъл, населението все повече ще се интересува от тези проблеми и, както се случва в други страни, все по-често ще пречи на въвеждането на новите технологии на енергетиката и комуникацията, ако не се вземат навременни мерки.

Само ще се спомене, че облъчванията с медицински източници на ЕМЛ могат да бъдат много сериозни и силно превишаващи пределно допустимите нива; облъчванията от клетъчните телефони са с много високи стойности, но са за кратко време; битовите електрически уреди и електрическите инсталации също са проблем при неправилно монтиране; риск съществува и от други излъчватели - полицейските, тези на транспорта, спешната помощ, такситата и т. н. Тези въздействия обаче все още не са изследвани много добре, поради което се правят допълнителни проучвания за влиянието им върху човешкия организъм.

Що се отнася до плана за развитие на енергийната система в региона, то той предвижда изграждането на нови подстанции 110 kV в “Банишора”, “Горубляне”, “Павлово”, “Надежда”, “Малинова долина” и “Факултета”. Предвижда се също преминаването на подстанция “Никола Колев” от 35 на 110 kV, както и разширения на подстанциите “Д. Димитров”, “Младост”, “Орион”, “Курило”, “Средец” и “Витоша”. Предвижданията се отнасят до разширяване на електроразпределителната мрежа главно чрез кабели, а не посредством въздушни електропроводи, което не увеличава риска от облъчване на населението с ЕП и МП. Разпределителната мрежа с ниско напрежение се увеличава с около 100 km, като мрежата отново е кабелна, а не с въздушни електропроводи.

От анализа на инфраструктурата може да се направи предположението, че увеличаването на мощностите и рехабилитацията на съществуващите енергийни системи също не може да увеличи риска от въздействие с ЕМП, тъй като този процес не изисква изграждането на нови съоръжения от типа на ОРУ или въздушни проводи, които освен че представляват физически нарушители на средата и влошават естетическото въздействие, могат да имат влияние върху населението.

Съществува още един проблем. Той се отнася до разширяването на електрифицирания транспорт в града и в околностите. Електрификацията ще доведе до по високи нива на електромагнитно замърсяване, въпреки че то е под ПДН. Поради недостатъчно изследваните механизми на въздействие на нискоинтензивните ЕМЛ не е ясно дали хроничното продължително облъчване с полета с нисък интензитет не води също до здравни ефекти, поне върху лица с хронични заболявания, възрастните, децата и други групи от населението.

Като заключение може да се спомене, че разширяването на енергийната мрежа няма да доведе до увеличаване на нивата на електромагнитното “замърсяване” в района на гр. София и общината.

Характеристиката на отделните фактори и съпоставянето с хигиенните изисквания и норми е извършено въз основа на: индикатори за оценката на устойчивото развитие: брой домакинства, потребности, традиции и навици, консумация на енергия, рискови групи, вкл. бездомни; комбинирано действие на факторите, климат и атмосферно замърсяване; Индиректно действие на факторите – почвен прах, социални фактори и среда за обитаване, възраст и среда за обитаване, традиции и рисково поведение, възпитание, мода и климат и атмосферно замърсяване;стил на живот.

Околоградските зони на Столична община нямат инфрструктура, която да предлага пълния набор от социални, образователни, здравни и културни услуги, да подпомага реализирането на дейностите и задоволяването на нуждите на населението и особено тези на неговите рискови групи. Предполага се, че с реализирането на предложенията на ОУП този недостатък ще се отстрани, посредством изграждането на вторични и специализирани центрове извън компактния град.

Предложението за създаването на тематичен парк "Зелената памет на София", заедно с всички съпътстващи го режими и мерки също ще окаже благоприятнио въздействие върху качеството на средата за отдих и отстравняване на замърсяването, което представлява здравно-хигиенен риск особено за малките деца. Направените предложения за използване и поддържане на междублоковите пространства също се предполага, че ще бъдат с благоприятен ефект върху околната среда, но те трябва да бъдат съпътствани и от икономически механизми, които Столична община може да прилага заедно с административните по отношение поддържането на хигиената около блоковете и подходящото залесяване на междублоковите пространства.

Изградените промишлени зони все още са значими източници на замърсяване на компонентите на околната среда и средата за обитаване (Кремиковци, Искър, Нови Искър, Военна рампа). Предложенията за преструктурирането им и изнасянето на вредните производства, както беше коментирано в предходните компоненти, ще се отрази благоприятно на околната среда и ще намали здравния риск за хората работещи и пребиваващи там, както и за тези, живеещи в съседство.

Инфраструктурата на промишлените зони не отговаря на съвременните изисквания за разделение на опасните от по-малко опасните производства и групиране на производствата със санитарно-охранителен статут (хранително-вкусова промишленост, производство на козметични продукти, електроника) в зони, достатъчно отдалечени от металургични, металообработващи, химически предприятия. Значителна част от Паровите централи на предприятията работят с нефтени горива, нямат съвременни системи за осигуряване на по-пълно изгаряне, контрол и улавяне на въздушните емисии. Трафикът на суровините и материалите и реализирането на продукцията преминава през жилищните квартали. Тези проблеми предстои да бъдат отстранени при преструктурирането на съществуващите производствени зони в компактния град и изнасянето на вредните производства. В подробни устройствени планове могат да бъдат засегнати по-детайлно въпросите с транспортното обсужване на новите индустриални райони, режимът на работа, защитата на околната среда от шум и редуцирането на здравния риск.

Столична община няма депо за опасни отпадъци, така че значителна част от опасните производствени отпадъци засега се съхраняват на площадките в промишлените зони. Както беше посочено в компонент "Отпадъци" в настоящия раздел на доклада за ОВОС за такова депо следва да се предвиди терен.

В централните части на град София са събрани административните, културните, здравните центрове на Столична община при плътно застрояване и инфраструктура, която не съответства на натоварения трафик. В районите около големите кръстовища заболеваемостта на децата на възраст 0 – 18 години от болести, свързани със средата за обитаване, е статистически достоверно увеличена. Част от тези проблеми се предполага, че могат да се решат с предложенията в настоящата фаза на работа, а други - в подробния план, тъй като ще са необходими много по-детайлни предложения.

С времето прогресивно намаляват зоните за отдих в чертите на кварталите за сметка на паркинги, търговски обекти и заведения, а улиците на града са запълнени със стари, неизползваеми коли. Именно поради тази причина в частта "Зелена система" към ОУП на гр. София и Столична община се правят предложения, с които се очаква че ще се решат една значителна част от проблемите за опазването на зелените площи и зоните за отдих от строителна експанзия, проблемите на паркирането и гарирането, както и събирането на старите автомобили.

С предложените устройствени режими към всеки раздел се предполага че ще се редуцира негативното въздействие и на още един недостатък от развитието на частната инициатива и изграждането на ресторанти, клубове и денонощни магазини в жилищните сгради, на бензиностанции, автосервизи и гаражи в близост до жилищните сгради, а в подробната фаза следва да се предложи по-прецизно зониране на обслужващите функции в жилищните зони на град София.

В подробните планове за устройство на територията следва да се предвидят мерки и за улесняване на придвижването на инвалидите в града и за ползването на обществените сгради от тях.

Разработените предложения разграничават две групи среди - природните и селищни среди за отдих. От тях с по-голям здравно-хигиенен риск са последните. Той се очаква да бъде редуциран и сведен до минимум при реализирането на плана, ако се изпълнят всички предписания от обяснителните записки и постигане на "балансирана, качествена и устойчива среда за отдих чрез опазване, възстановяване и развитие на природните дадености", което от своя страна би следвало да подобри здравния статус на населението на града и общината.

По трудно ще се решат проблемите с шума във вилните зони, някои от които вече са квартали на София, тъй като там са изградени шумни заведения, частни хотели, и частни детски градини и школи. Това би следвало да бъде една от задачите на подробното устройствено планиране, при което да се предложат конкретни мерки за редуциране на вредните въздействия.

Прогнозата за предполагаемото значително въздействие върху околната среда и здравето на хората от изграждането на техническата инфраструктура е направена към предходните части за системите водоснабдяване и канализация и за транспорта. С направените предложения в отделните части към ОУП се предполага, че ще се редуцират замърсяванията в районите, които сега са без канализация, ще се намали замърсяването на въздуха при газифицирането на отделни райони на столичната община. Трябва да се има предвид обаче, че газифицирането оказва влияние за допълнителното замърсяване на средата за обитаване с дразнещи и алергизиращи газове, суспендиран прах, фини прахови частици, устойчиви органични замърсители и олово.

Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване на сега съществуващите източници, причиняващи замърсяване на околната среда, от което ще се редуцира и здравния риск за населението. Промените в системата на МОГТ ще доведе до намаляване броя на гаражите и депата, заедно със съпътствуващите ги дейности – текущ ремонт на превозните средства, измиване и почистване. Принципното преструктуриране на гарите, закриването на стари автогари и строителство на нови предполага съобразяване със съвременните норми за проектиране и за опазване на околната среда и следователно намаляване на вредните въздействия върху околната среда.

От гледна точка на здравния риск следва да се отбележи, че все още относителният дял на използуваните оловни бензини от автомобилния парк на Столична община е значителен източник на замърсяване на средата за обитаване с органично олово. То е особено опасно за децата, но проблемът може само частично да се реши с предложенията на ОУП на гр. София и Столична община. Контролът върху използуването на качествени дизелови горива за автомобилите, автобусите и товарните коли е в прерогативите на държавата, а не на авторите на ОУП.

В следващата фаза на работа по ОУП трябва да се потърси намаляване на трафика в централните градски части и по някои първокласни пътища и магистрали, тъй като замърсяването на атмосферния въздух, почвата, почвения прах и средата за обитаване се отразяват неблагоприятно върху здравето – особено на рисковите групи от населението (деца, болни с хронични дихателни и сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора, инвалиди). Към описаните неблагоприятни ефекти се прибавя наднорменото шумово натоварване с допълнително увреждане на нервната и сърдечно съдовата система на населението, обитаващо шумни зони. От значение са пътнотранспортните произшествия в Столична община, които завършват с инвалидизиране или фатален край.

В работата по летищния комплекс следва да се изиска концепция за намаление на здравните ефекти на кварталите, разположени близо до летището.

Повечето препоръки и мерки, систематизирани от изследването на компонента са по-подходящи за подробната фаза на работа, но са включени в настоящия доклад за ОВОС на ОУП, поради своята значимост. Така се предполага, че своевременно може да се отстранят или намалят някои вредни въздействия с помощта на допълнителни механизми.

Пак на равнището на подробното устройствено проектиране следва да вземат под внимание всички препоръки от ОВОС и ОУП за залесяване на дворовете на учебните и болничните заведения, за намалението на трафика около тях, за премахването на рисковите за ученици, деца и болни дейности, развивани в съседство.

При разработването на предварителния проект на Общия устройствен план на гр. София и столична община все още остават подценени проблемите на комуналното стопанство. Очаква се, че големият брой неорганизирани сметища край малките селища в общината ще имат отрицателно въздействие върху здравето на населението и върху околната среда. Още по-завишен е рискът поради липса на център за управление на опасните отпадъци, поради липса на адекватна и съвременна програма за борба с вредните насекоми, гризачите и безстопанствените кучета. Би следвало да се предвиди достъпен екарисаж за умрели и убити животни.

Останал е нерешен и проблемът с гробищата за стари автомобили, от което може да се очаква значително положително въздействие върху средата след прибирането на множеството автомобили от града и общината, които не са в движение от години.

От запознаването с материалите по Общия устройствен план на София и Столична община може да се направи заключението, че не е обърнато достатъчно внимание на въздействието на опасните и вредни вещества. Подобен раздел липсва и в частта Екология. Поради тази причина може да се правят предположения, че част от въздействията ще бъдат намалени или редуцирани от предвидените мерки в останалите части на общия устройствен план след като се постигнат набелязаните екологични цели на плана и поставените в началния стадий на работа санитарни-хигиенни изисквания. За да може да се гарантира това, в следващата фаза на работа следва да се изпълнят препоръките, които са дадени за отделните функционални системи и части към Общия устройствен план.

За да се изпълнят препоръчаните мерки за намаляването на вредните въздействия в околоградската зона е добре да се събере по-подробна информация за съществуващите складове за нефтопродукти, бензиностанции, автосервизи, складове за бои, лакове, продукти за растителна защита в околоградската зона. Разположението на складовете за опасни вещества не трябва да бъде в близост до складове за хранителни продукти, фуражи, стоки за бита, облекла, козметични и лекарствени продукти.

При по-подробното разработване на бъдещото съдържание на индустриалните райони и промишлени зони следва да се спазят съвременните изисквания за разделение на опасните от по-малко опасните производства и групиране на производствата със санитарно-охранителен статут в зони, достатъчно отдалечени от металургични, металообработващи, химически предприятия. Необходимо е да се предвиди отделно депо за опасни производствени отпадъци, които в момента се съхраняват на площадките в промишлените зони.

В подробните устройствени проучвания с особена грижа следва да се третират въпросите за намаляване на въздействията на вредните и опасни вещества в определените рискови зони и за опазване на здравето на рисковите групи.

В бъдеще следва да се търсят решения за функционално преструктуриране на териториите за отдих и обкръжението им, в които в недопустима близост са изградени паркинги, бензиностанции и автосервизи и където е възможно да се отстрани този потенциален риск с всички произтичащи от това здравни последици.

Определянето на басейни за отдих и водни спортове следва да се предхожда от изследване на качествата на водата, поради наличие на стари замърсявания.

Предвидените преустройства на подсистемите от Техническата инфраструктура, сервитути и охранителни зони около мрежите и съоръженията ще сведат до минимум риска от въздействието на опасните и вредни вещества. Това ще се постигне чрез подмяната на етернитовите тръби, източник на замърсяване на средата за обитаване с азбест, пречистването на заустваните отпадъчни производствени води, които съдържат опасни вещества (тежки метали и устойчиви органични вещества), чрез адекватното третиране на утайката от СПСОВ, която съдържа тежки метали.

Програмата за преустановяване на употребата на оловни бензини в Р България до 2004 г. се съпътства от поредна кампания, провеждана от МОСВ и неправителствената организация Фондация “Тайм-Екопроекти” в град София. Предполага се, че ако към тази инициатива се прибави и предвидената в ОУП реорганизация на комуникационно-транспортната система на града и общината вредното въздействие на транспорта ще се редуцира значително. Все още обаче не са намерени ефективни решения за намаление на нивата на шума в шумните зони на град София, което изисква по-подробни проучвания на равнище подробно проектиране.

В обектите на социалната инфраструктура и терените, в които са разположени ще се редуцират вредните въздействия при изпълнение на предложенията на ОУП за преструктуриране на някои територии и изнасяне на вредните дейности, както и на препоръките от доклада за ОВОС относно опасните и вредни вещества.

Намаляването на въздействието на вредните и опасните вещества върху околната среда и здравето на населението в териториите, заети от комуналното стопанство в района на Столична община е възможно ако се определят площадки за съхранение на големи количества опасни химични вещества, препарати и продукти. Необходимо е да се създаде информационна система за складовете, подземните и надземните резервоари, където се съхраняват силно запалими, запалими, взривоопасни и оксидиращи химични вещества. Към нея трябва да има данни за авариите с опасни химични вещества през последните 10   15 години на територията на Столична община (експлозии на амонячни хладилни инсталации, резервоари и станции за природен газ) и за съществуващите депа за опасни (предимно производствени) отпадъци.

3.4. ПРОГНОЗА ЗА ОБЩИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ, СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ, ЕСТЕТИЧЕСКИ И ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ ПАРАМЕТРИ НА ТЕРИТОРИЯТА В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Поради характера на доклада за ОВОС на Общия устройствен план на гр. София и Столична община и обхвата и спецификата на плана, в доклада са включени социално-икономически и естетически аспекти на оценката, както и оценка на устройствените и здравно хигиенни параметри.

От направения анализ на демографската прогноза, на която стъпват всички следващи решения, на социално-икономическите условия и предвиждания, на устройствените предложения за режими и показатели и на пространствената структура и композиция са систематизирани изводи и препоръки към различните раздели на плана.

На базата на многофакторен анализ функционалните системи “обитаване”, “труд” и интегриращата “социален сервиз”/третичен сектор/ намират положително решение в проекта, изразено в социално-икономическа, естетическа и екологична ефективност.

Демографското проучване е в основата на развитието на социално-икономическата и пространствена концепция на устройствените планове, поради което важността на проблема е намерила израз в направения анализ и прогноза на демографското развитие на гр. София и прилежащите населени места. Движението на населението на компактния град и съставните населени места е изследвано за един период от над 100 години, което дава възможност да се определят основните моменти в развитието на общината.

Сред основните тенденции се очертават отрицателният естествен прираст след 1990 г.; положителният механичен прираст поради възможностите за намиране на работа; високият дял на ежедневно пребиваващите (близо 100 000 души); равенство между групите от двата пола; застаряване на населението; намаляването на големината на домакинствата; относително висока образованост и др. По етнически състав населението е предимно българско (96.3%).

По отношение на миграционните процеси интерес представлява факта, че в последните десет години за населението на София е по-характерна емиграцията в чужбина, отколкото вътрешната миграция. София отчита най-ниско ниво на безработица – средно 3.5   4%, което е една обнадеждаваща качествена демографска характеристика.

В отрасловата структура на заетостта в частния сектор водещи са търговията, строителството, бизнес услугите и транспортът. В обществения сектор тази заетост има друга картина – здравеопазване, образование, транспорт, металургия и др. На база на отрасловата заетост са формирани модели на райони.

Сценариите за демографска прогноза на Софийска община са разработени във варианти, отчитащи съществуващите тенденции в развитието на населението и темпа на нарастване – 0.15%  0.45%, като се приема, че механичният прираст ще компенсира отрицателния естествен прираст.

От всичко това могат да се направят следните изводи:

• 
  Най-ценият капитал на града е населението и всички прогнозни мероприятия целят устройството, естетизацията, хармонизацията и екологизацията на средата, в която то живее, работи и почива.
  
• 
  Прогнозното развитие на социално-икономическата база на града и общината, гарантират позитивното движение на числеността на демографската маса и подобряване на качествените й показатели;
  
• 
  Увеличаването броя на трудово заетите и понижаването на нивото на безработица, ще наредят София сред столиците в Европа с най-добри резултати в тази област
  
• 
  Предвиденното изменение на структурата на заетостта е съизмеримо с тенденциите за увеличаване дела на заетите в третичния сектор.