Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Визуална обвързаност

През последните години се наблюдава радиално нарастване на периферните градски части покрай главните входни магистрали, като в повечето случаи се затруднява възприемането на града като цялостен силует или панорама. Затова планирането на обектите и терените около входните артерии е необходимо да бъде съобразено с възможностите на терена за откриване на панорамни гледки към столицата. В полза на доброто силуетно възприемане на града и запазване на визуалната му връзка с околния крайградски ландшафт е запазването на ясна граница между застрояването в подножните ландшафти на планините и в Софийското поле.

В резултат на проведените анализи и оценки може да се потвърди извода от всички останали компоненти, че с най-ниска естетическа стойност и най-значителни нарушения са терените, които са и най-замърсени – тези около Кремиковци и около обектите на добивната промишленост. Това влошава възприятието при подхода към града от изток, но е възможно да се реализира визуална бариера между обектите и най-натоварените участъци от пътищата за да се редуцира отрицателното визуално въздействие.

От определени точки, в крайните квартали на града се откриват живописни гледки към околния ландшафт и към съседните селища. По-благоприятни и с по-висока естетическа стойност са тези в южна посока, поради характера на релефа и възможността да се възприеме разположението на селищата по наклона. На следващия етап е необходимо да се направи по-обстойно проучване на онези урбанизирани пейзажи, които би следвало да се съхранят.

В настоящия етап са използвани възможностите на програмния продукт за пространствен анализ - 3D Analyst и Spatial Analyst, като са направени 3 вида проучвания и маршрути от най-отдалечените точки от града (съседни планини, за които има налични данни за релефа, които се придружават от богат снимков материал); от околовръстния път с изследване на местата на пресичане на входящите пътни артерии; при движение по входящите магистрали до навлизането им в сърцето на града; от статични точки на наблюдение – към града и от града, избрани в зависимост от тяхната достъпност, посещаемост и разположение в градската структура. Резултатите от изследването са представени в Том ІV на доклада за ОВОС – графични приложения.

В заключение може да се каже, че въпреки нарасналите възможности за различни изследвания, анализи и оценки, както и за интерпретирането им посредством компютърни симулации, възприемането на средата и оценката на естетическата й стойност е много индивидуален процес, отразяващ взаимодействието между новопостъпилите сигнали във вид на информация от околната среда и съхранените в човешката памет образи. Компютърните симулации и визуални изследвания трябва да се използват за подпомагане на вземането на решение в следващите фази на работа при подробни проучвания на гр. София и Столична община и при обсъждания с обществеността. Те могат да бъдат в основата на програми, включително и такива за опазване на околната среда, за комуникация и управление на риска.

Предвижданията на ОУП включват следните позитивни предложения, свързани с бъдещото решаване на идентифицираните проблеми от социален и здравно-хигиенен характер, породени от средата за обитаване в Столична община:

• 
  Изграждане на градоустройствени зони със специфични режими. Това би се отразило благоприятно върху средата за обитаване в районите, където преобладават панелните жилища, а отсъстват възможности за административни, здравни, културни връзки и дейности.
  
• 
  Създаване на подходящи норми за застрояване, спазване на нормите за застрояване и създаване на подходящи инструменти за предотвратяване и намаление на незаконното строителство, особено в зоните със специфичен здравно-хигиенен статут.
  
• 
  Хармонизиране на обществено-обслужващите функции с функциите за обитаване в основните части на ОУП. Оптимизиране на градоустройствените показатели и плановата структура на нехомогенната жилищна среда. Активизиране на комуникациите, инфраструктурните и обслужващите дейности за превръщане на териториите в равностойна среда за обитаване.
  
• 
  Екологичен стабилитет на горския фонд, което ще спомогне за подобряване на мироклимата и за увеличаване на потенциала на горите.
  
• 
  Изграждане на зърнено-фуражен пояс, зеленчуково преработвателен пояс и дисперсни зони за животновъдно строителство, овощарство, бубарство и преработка на селскостопанска продукция в специално избрани райони и селища на Столична община. Това ще допринесе за увеличение на заетостта и намаление на рисковите групи от млади хора.
  
• 
  Преструктуриране на промишлените зони. С това ОУП ще започне решаването на сериозния проблем с останалите неизползваеми и неработещи предприятия, ликвидиране на щетите от старите замърсявания (почви, ландшафт, депа за промишлени отпадъци, канализационни мрежи).
  
• 
  Създаване на университетски и научно-изследователски центрове, бизнес центрове, бизнес инкубатори, тържища, фирми за проектантски, консултантски и маркетингови услуги, информационно-комуникационни технологии, с което се залагат предпоставките за развитието на столицата като модерен европейски град.
  
• 
  Функционално преструктуриране на неподходящите и рискови производствени дейности и подмяната им с подходящи зелени системи. С въвеждането на изискването за процедура за комплексни разрешителни за дейностите на предприятията МОСВ ще въведе съвременни инструменти за контрол и ограничение на емисиите на опасни вещества в компонентите на средата за обитаване и редуциране на въздействието на производствения шум, вибрации и лъчения.
  
• 
  Създаване на дъговидни зелени пояси, на поредица от тематични паркове, между които хидропарк “Искър”, които ще подобрят екологичното състояние на средата, естетическата стойност на района и ще увеличат възможностите за отдих.
  
• 
  Интегриране на структури и подчертаване на определени оси на развитие, маркиращи главните подходи към града по основните магистрали, около които ще се появят икономически и социални активности, ще се разкрият нови работни места, ще се обновят териториите.
  
• 
  Изнасяне на населението от с. Яна извън обсега на вредно здравно въздействие на “Кремиковци” АД. Настоящият доклад за ОВОС потвърждава миналите изследвания и заключения на СХЕИ и МЗ за необходимостта от тази крайна мярка за предотвратяване на въздействието на тежките метали от средата за обитаване и от хранителната верига върху населението на с. Яна.
  
• 
  Създаване на система от главни, второстепенни, комплексни и вторични центрове, което ще повиши качеството на социалния сервиз и ще доближи определени услуги до отдалечените от компактния град и неговите центрове населени места.
  
• 
  Ревитализиране на ромските гета и на емигрантските квартали в северозападната централна част на гр. София, с което ще се повиши стандарта на обитаване за тези групи от населението и ще се редуцира здравно-хигиенния риск.
  
• 
  Изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа с преход от моноцентрична към полицентрична, обвързване с регионалната и европейска мрежа при подходящ избор на трасета на Европейските транспортни коридори. Преструктуриране на МОГТ и приоритетно изграждане на метрополитена, с което ще се подобри бързината и комфорта на пътуване и достъпа до отделни части на града и общината.
  
• 
  Изграждане на буферни паркинги и на буферни гаражи близо до трасетата на метрополитена и трасетата на транспортните коридори, използване на подземните пространства, с което ще се редуцира транспортното натоварване и присъствието на паркирали автомобили в неподходящи места.
  
• 
  Преструктуриране на системата от гари, модернизиране на съществуващите и изграждане на нови, които са главните приемни на града, създаващи първото и най-запомнящо се впечатление.
  

• 
  Изграждане на велосипедни мрежи и на подходящи велосипедни алеи, което увеличава възможностите за движение, спорт и отдих и достъп до определени места в природата.
  
• 
  Съхранение на природните елементи, на защитените територии, на интеграционни връзки между природните и антропогенните компоненти на ландшафта, което повишава визулната обвързаност и естетическата стойност на средата.
  
• 
  Запазване на всички зелени и паркови площи в града, обновяване на историческите градини и увеличаване на дела на защитените градини, с което се търсят адекватни сигнали за историческата памет на града.
  
• 
  Определяне на земеделски земи със “специфичен режим на ползване”, което спомага за запазването на тази функция в общината.
  

• 
  Значително увеличение на уличната мрежа, вероятно за сметка на обществени или частни зелени площи и на автомобилния парк. Това ще доведе до увеличение на трафика в града, който е един от водещите източници на шум, вибрации, замърсяване на атмосферния въздух, почвата и почвения прах, подземните води с устойчиви органични замърсители и дразнещи газове.
  
• 
  Отсъствие на мерки за намаление на броя на използуваните автомобили и за редуциране на трафика, за ограничаване изграждането на паркинги и гаражи в близост до учебни, здравни и почивни заведения. Предложенията за създаване на паркинги и гаражи близо до транспортните коридори извън централните части са добра идея, но реализирането им ще е продължително.
  
• 
  Липса на депа за стари автомобили, за едрогабаритна техника и други специфични отпадъци.
  
• 
  Идеи за създаване на жилищни квартали по протежението на транспортни магистрали или коридори, в близост до източниците на шум, вибрации и вредни замърсители на околната среда.
  
• 
  Отсъствие на конкретни мерки за оценка на щетите от стари замърсявания на “Кремиковци” АД и на предложение за използуването на рекултивираните депа за производствени отпадъци като зони за отдих.
  
• 
  Предложенията по ОУП нямат предвид, че Северната яка има неблагоприятна характеристика като среда за обитаване поради това, че е замърсена от производствени източници и от интензивен трафик. Разширението на жилищните квартали в тази посока трябва да се обмисли повторно и да се основава на подробно проучване на промишленото замърсяване в северните райони на гр. София.
  
• 
  Отсъствие на Програма за бързо и ефективно изграждане на канализационни мрежи в квартали като Филиповци, Бояна, Драгалевци, Симеоново.
  
• 
  Специалистите, изработили ОУП, не споменават в своите части приоритетите, свързани с подобрението на здравето на жителите на гр. София и не са използувани достатъчно наличните данни за здравното състояние на населението.
  

Оценката на алтернативите за общ устройствен план на гр. София и Столична община e извършена паралелно с работата по плана в подетап “Ескиз”. От изследваните два варианта на концепцията в ескизен вид беше разработен “Базисен ескиз”, който послужи за основа при разработването на Предварителен проект. В него бяха отразени всички препоръки, направени от експертни обсъждания и от предварителните оценки и заключения относно въздействието на направените предложения върху околната среда.

Оценката на представените два ескиза, в които разликите в идеите, отложени на територията на Столична община бяха незначителни, бе извършена по отношение на следните фактори:

• 
  Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на функционалната и пространствена структура на града и общината
  
• 
  Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на необходимите ресурси за реализация на предложенията
  
• 
  Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на възможностите за реализация на предложенията
  
• 
  Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на възможните натрупвания на негативни въздействия върху околната среда - екологични, социални, икономически, естетически и др
  

Нулева алтернатива не е обсъждана, тъй като тя е немислима поради поредица от фактори, които влияят върху развитието на Столичния град и общината, обсъждани и анализирани многократно от началото на работата по Общия устройствен план. Най-важният от тях е свързан със започналите процеси на приобщаване на региона към Европейското пространство, което въпреки занижения институционален капацитет на държавните институции ще доведе до реализирането на проекти за овладяване на предсъединителни фондове, до обвързване с единната инфраструктурна, информационна и културна мрежа на Европа.

За да се направи характеристика на възможните начини за постигане целите на Общия устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) се налага те да бъдат цитирани, така както са заявени във всички текстови документи към плана от самото начало на работата по него. Основните цели на Общия устройствен план на гр. София и Столична община са разделени от авторите на плана в три групи - с функционална насоченост, ориентирани към преструктуриране и развитие на функциите на града; с устройствена насоченост, ориентирани към макропространственото структуриране и развитие на града; и със средова насоченост, ориентирани към постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда.

В доклада за ОВОС тези 21 основни цели са коментирани с оглед на характеристиката на начините, по които могат да бъдат постигнати, без това да наруши екологичното равновесие, санитарно-хигиенните условия, социалната структура и начин на живот, естетическата хармония и без да повлияе негативно на отделни компоненти на околната среда.

От теоретична гледна точка постигането на целите на един общ устройствен план може да се осъществи само с инструменти, които са следващ по-нисък ранг от равнището на плана в йерархията от документи за устройствено планиране или с подходящи програми.

Постигането на целите с функционална насоченост трябва да осигури промяната в характера, качеството и стойността на основните жизнени функции. Това е възможно само при условие, че се осигури подходяща инвестиционна среда, която изисква и високо качество на всички компоненти на средата от екологична, социална и естетическа гледна точка. Постигането на целите изисква осигуряването на финасови, технологични, поземлени и човешки ресурси. В обхвата на ОВОС попадат последните два вида ресурси, поради което предложенията на ОУП са оценявани приоритетно по отношение на тях – качества, състояние и оценка на териториите, отредени за реализиране на целта и възможните въздействия при промяната на функцията върху компонентите на средата и върху хората.

Изграждане на конкурентно способна икономическа структура на регионално и континентално равнище

Формулираната цел се постига посредством осигуряване на терени за икономически активности, съответстващи на съвременните изисквания, посредством преструктуриране на първичния, вторичния и третичния сектори. Те обхващат изграждането на три уедрени индустриални района в компактния град и четири основни производствени групи в околоградския район. Очаква се, че това няма да се отрази неблагоприятно върху климата, въздуха, водите, геоложката основа, растителния и животинския свят.

Предвиденото преструктуриране на съществуващите производствени зони и изграждането на нови ще доведе до отнемане на плодородни земи от висока за Софийското поле категория, до промени в ландшафта и увеличаване на здравно-хигиенния риск. Именно поради това при съчетаването на икономическите цели с екологичните са дадени предложения за внимателен подбор на терени за изнасяне на замърсяващите производства и изграждане на растителни зони по границите на съществуващите и новите производствени терени. Към тези предложения следва да се допълни и препоръчителната програма на екипа по ОВОС, раздел "Земи и почви" и "Ландшафт" за ремедиация на замърсените и увредените земи в северната част на общината.

Конверсията на производствените зони в компактния град и по неговата периферия се препоръчва да бъде предхождана от програми за изследване и отстраняване на стари замърсявания, за да се постигнат онези стандарти, които позволяват развитието на новопредвидените функции и гарантират здравето на хората, които ще работят, живеят или пребивават там.

Насищането на градския център и определени зони на града с обслужващи функции в сферата на банковото дело, консултантската дейност, застрахователно дело, се препоръчва да става при запазване на жизнеността на градския център чрез съхраняване на обитаването в оптимални граници.

Свързване на София с европейската магистрална инфраструктурна и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център

Така формулираната цел отговаря много точно на приоритетите на Европейската обща комуникационно-транспортна политика, която освен обвързването на системите в единна мрежа в европейското пространство за подобряване на достъпа до по-отдалечените територии изисква и интегриране на различните транспортни и инфраструктурни подсистеми; ревитализиране на железопътния транспорт; повишаване качеството на автомобилния транспорт; балансиране на увеличения въздушен трафик с екологичните мерки за опазване на околната среда; осигуряване на висококачествен, чист и ефикасен МОГТ, ориентиран към потребностите на потребителите и разработване на средносрочни и дългосрочни цели за устойчиво развитие на транспортните системи.

На тези приоритети в Европейската политика съответстват и предложенията от ОУП за преструктуриране на комуникационно-транспортната и инфраструктурна системи, изграждане на нови гари и обновяване на съществуващите, което се предполага че ще бъде съпътствано с мерки за отстраняване на стари замърсявания, предимно на почвите, със създаване на съвременен облик на комплексите и повишаване на естетическите качества на средата. Това, при един завишен контрол, ще освободи тези важни приемни обекти и пространства на града от несвойствени дейности, обекти и хора от социални рискови групи.

Най-сериозната заплаха за околната среда при изграждането на съвременната инфраструктурна и транспортна мрежа ще бъде шумовото натоварване и замърсяването от вредни физични фактори около някои съоръжения и линии. В доклада за ОВОС се предлага разработването на програма, основаваща се на съвременни научни подходи, с актуализирани индикатори и норми, за да се проследи въздействието върху населението и да се предложат ефикасни мерки за защита от вредни въздействия.

В проведените обсъждания и кръгли маси относно Стратегията за развитие на град София (Световна банка и Алианса на градовете) и относно Общия устройствен план (Конкурс “София и Европейската интеграция”, Базисен сценарий, Базисен ескиз и Предварителен проект) беше коментирана необходимостта да се заложи в далечна перспектива изграждането на ново международно летище за града извън пределите на общината, за да може той наистина да претендира за регионален и европейски транспортно-комуникационен център. По този начин се очаква да се решат макар и частично проблемите с наднорменото ошумяване на част от жилищните квартали в компактния град, за които все още не може да се предложи ефективно решение.

Освен това прокарването на трасетата на транспортната и инженерната инфраструктура, въпреки неоспоримите постановки на действащото в страната законодателство и проучванията, предвижданията и препоръките на ОУП и на ОВОС, трябва да бъде предшествано от проучване за паметници на културно-историческото наследство.

Тази цел е много важна за съвременното развитие на столичния град и общината и включването им в световното информационно пространство, от постигането на която зависи и икономическата активност на столичния град. Опасност за околната среда и здравето на хората ще представляват някои новопредвидени съоръжения и мрежи, източници на вредни лъчения и вибрации, поради което е необходимо със съвременни методи да се определи зоната на тяхното въздействие и да се посочат възможностите за редуциране на риска и ограничаване на замърсяването.

Постигането на тази цел е напълно реално и ще бъде подпомогнато от поредицата от програми между които "Столичен и делови център" и "Научно-изследователски и образователни центрове". Част от тези намерения са проучени в проведените допълнителни конкурси през последните години за централната част на града. Препоръката, която се прави за постигане и на определени социални цели е да се търсят възможности за безконфликтното включване на зоните за тези активности в градската структура.

Това е цел, която се постига с разработените концепция, режими и мерки в частта "Културно-историческо наследство" на ОУП и поредица от стимули за различните функционални и обслужващи системи за опазване на културните ценности. Допълнения към направените предложения са дадени към частта за КИН на ОВОС, които са от по-специален методически характер. Би следвало да се добави, че предложението за номиниране на историческия център на София за включване в листата на световното културно наследство може да получи много по-голями шансове за успех ако обхване онези културни ценности, които подчертават уникалността на града, а не го поставят в конкуренция с антични ценности с много по-голяма стойност и мащаб в съседните страни.

Опазването и експонирането на културното наследство на всички нива следва да се съчетае с идеите за използване на подземните пространства, при разработването на които е отделено внимание и на опазването на целостта на археологическите слоеве и на възможностите за експонирането на останалите под съвременното ниво културни ценности.

Развитие на града като регионален и европейски научно-образователен и университетски център

В Общия устройствен план на София и Столична община тази цел се постига посредством поредица от високотехнологични паркове, в които се обвързват новите технологии, научните изследвания, образованието и производството и чрез доразвиване на системата на образованието. Препоръката на специалистите в доклада за ОВОС е тези предложения да се обвържат с демографската прогноза и възможностите за кадрово осигуряване при нестихващите процеси на "изнасяне" на високо образовани и висококвалифицирани кадри от страната.

Постигането на целта изисква допълнителни проучвания, тъй като в ОУП на гр. София и Столична община въпросите за развитието на отдиха, туризма, спорта, балнеолечението и културно-историческото наследство са многобройни и широко обхватни. Това налага допълнително изясняване за по-ефективно и рационално използване на наличните ресурси и за по-добра пространствена и тематична интеграция на цитираните по-горе подсистеми. В доклада за ОВОС на ОУП са дадени препоръки за прецизиране на изохроните на зоните за отдих, за поддържането на зелената система и опазването й от прекомерно туристическо натоварване, за отстраняването на последиците от туристическата ерозия в природен парк "Витоша" и др.

Допълнително може да се препоръча бъдещото развитие на туристическия сектор да отчита адекватно не само положителните, но и отрицателните въздействия на туризма върху околната среда, в най-широкия смисъл на това понятие, и върху населението с всички социални, културни, екологични, икономически и естетически аспекти.

Изграждане на София като регионален и европейски спортен център

Поставената цел е постижима, при условие че се използват не само ресурсите на общината, но и на целия регион, за което ще спомогне предвиденото преструктуриране на транспортно-комуникационна система.

В доклада за ОВОС се разглеждат състоянието на зелената система и спорта и се подчертава, че задоволеността със спортни обекти и съоръжения на територията на столичния град и общината са недостатъчни. Именно поради това изпълнението на така формулираната цел не трябва да се осъществява при подценяване на потребностите на местното население и особено на някои рискови групи, за които рекреацията и спорта са особено важни за преодоляването на стреса, за борба с вредни навици и за профилактика.

Изграждане на София като регионално медицинско, лечебно-възстановително и балнеоложко средище

Формулираната по този начин цел се обосновава с богатите налични биоклиматични и хидрогеоложки ресурси на територията на града и общината, които превръщат София в уникална столица. Поради тази причина тази цел следва да е сред приоритетите, още повече че през последните десетилетия в целия свят се обръща много внимание на здравето на хората, на профилактиката, на алтернативните методи и средства за лечение.

Предпоставка за постигането на целта е задълбоченото изследване на минералните води и предложената от авторите на плана стратегия за развитието и използването им. Авторите на компонента от доклада за ОВОС обаче препоръчват тази стратегия да се доразвие и да се допълни с цялостна оценка на хидрогеоложките ресурси. В раздела за ОВОС, третиращ състоянието и оценката на подземните води се изтъква и потенциалната заплаха за най-ценните хидрогеоложки структури от замърсяване, поради което в тяхна близост следва да се отстранят всички потенциални замърсители.

Проучването на потенциала и възможностите за експлоатация и развитие на този ресурс следва да се обвърже със задачите от по-горните цели, отнасящи се до туристическата индустрия.

Превръщането на града в регионален енергийно-разпределителен възел ще има както положителни, така и предполагаеми отрицателни въздействия върху околната среда. Трасетата на мрежите и съоръженията са проведени съобразно с природния потенциал и мрежата от населени места за да се опази населението от вредни въздействия - магнитни лъчения, шум, вибрации и други. В Общия устройствен план в частта за инфраструктурата са предвидени всички необходими сервитути и санитарно-охранителни зони.

Постигането на целите с устройствена насоченост трябва да промени характера, качеството и стойността на основните жизнени среди съгласно авторите на ОУП. Естествено е така предполагаемите промени да бъдат положителни, но въпреки това трябва да се обърне особено внимание на територии и селищни среди с висока стойност на пейзажа, които следва да се съхранят в своята непроменена естествена рамка. Това се препоръчва както в обяснителната записка към ОУП, така и в доклада за ОВОС към компонентите "Ландшафт" и към частта "Оценка на естетическото въздействие"

Ефективно, балансирано и репродуктивно ползване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие

Декларираната цел има заложени в себе си принципите на устойчивото развитие, поради което е особено важно да бъде изпълнена. Пространствените ресурси на града и региона могат да се разглеждат в зависимост от тяхното основно предназначение, разделени в Закона за устройство на териториите в 5 групи - урбанизирани, земеделски, горски, защитени и нарушени територии. При тази уговорка всички предложения на ОУП на гр. София и Столична община трябва да бъдат съобразени с необходимостта от опазване на земите и възстановяване на екологичното равновесие, от което зависи и състоянието на отделните компоненти, качеството на околната среда и здравето на хората.

По компонент "Земи и почви" подробно са описани начините за възстановяване на увредените земеделски земи на територията на Софийска община. В предварителния проект на ОУП на София в системата "Труд" е залегнала идеята за "краткосрочна програма за преустройство на индустриален район Кремиковци", която да завърши с подробен план и специфичен устройствен режим. Абсолютно наложително е в него да намери място и проблемът за възстановяване на екологичното състояние на почвите в района на "Кремиковци" АД, тъй като те пряко са свързани със здравния риск за населението. Необходимо е да се предвидят мерки чрез разработване и реализация на проекти, прилагайки съвременните методи на фиторемедиация, която възстановява екологичния статус на почвата.

Преразпределение на функции (съществуващи и нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално насищане на отделните му съставни части

С постигането на тази цел се предполага че ще се преодолее един от основните недостатъци на системата за социален сервиз, като се осигури равнопоставен достъп до услуги в областта на администрацията, търговията, образованието, културата, спорта и здравеопазването за всички жители на общината. Реализирането на идеите се гарантира от предложената система от главни, вторични и специализирани центрове, в които се доразвиват някои от услугите, съсредоточени до момента на територията на компактния град.

Това има и своите негативни последици, защото заедно с развитието на подобни обслужващи и логистични центрове се появяват и поредица от негативни въздействия, отнемат се земи, привлича се по-интензивен трафик, от който се замърсяват въздуха, почвите и водите. За преодоляването на тези последици, бяха направени препоръки и впоследствие предвиденото екстензивно развитие в Ескиза, включително и върху едни от най-добрите земеделски земи на Столична община беше ограничено в разумни граници.

В доклада за ОВОС са направени препоръки и за балансираното развитие на новите центрове, с което да се избегнат грешките в урбанистичното развитие на североамериканските и западноевропейските страни от подобни съсредоточия извън градовете, причина за замирането на техните най-атрактивни централни части и зони и превръщането им в центрове на престъпност.

Формулираната цел отговаря на поставена водеща цел на плана за приобщаване на града и неговия регион към мрежата от европейски градове, което дава отпечатък на всички останали системи и подсистеми - транспортно-комуникационна, информационна, инфраструктура, центрова система. Постигането й е възможно при изпълнение на посочените в предходната точка условия. Допълнителното изискване за реализирането на целта без негативни въздействия върху околната среда е насочено към следващата фаза на разработване на подробни планове на някои от тези територии, при което зонирането им за изграждане на полифункционални комплекси трябва да съответства на санитарно-хигиенните норми и да гарантира опазването на обектите и терените със специфичен статут и на необходимостта от защита от шум и замърсяване - училища, детски заведения, болници и поликлиники.

Постигането на тази цел е аналогично на по-горната, към което следва да прибавим още необходимостта от намирането на разумния компромис между развитието върху свободни територии и върху вече унищожени или замърсени земи след тяхната рекултивация. Обслужването и захранването на тези центрове трябва да бъде изнесено в територии, където вредното въздействие на транспорта няма да влияе върху околната среда и населението.

Формулираните основни цели със средова насоченост са най-близко до принципите на устойчивото развитие, на изискванията на поредица от документи на Европейския съюз, свързани с перспективите за урбанистично развитие, на които днес се подчинява управлението на градовете в Европа и света. Постигането им се очаква че ще подобри връзките между компактния град и околоградския район и ще предложи повече опции за свободно движение на стоки, товари, капитали и хора между града и зоната на активно влияние.

Балансиране на териториалното развитие на София чрез оптимално оползотворяване на потенциалите на компактния град

Постигането на първата от групата цели със средова насоченост е постижимо и приоритетно, тъй като по този начин може да се предполага, че ще се изгради по-бързо съвременния облик на компактния град и неговата най-привлекателна, активна и посещаема зона. Насищането му с нови функции за реализиране на конкретните идеи от концепцията не трябва да довежда до преуплътняване на територията и изчерпване на всички резерви, тъй като те ще са необходими за реализиране на програми по саниране и обновяване на съществуващия сграден фонд. Подобни програми ще трябва да се реализират и в панелните жилищни комплекси, като се заложат етапите за саниране и необходимите ресурси – резервни терени за стартиране на операциите от първия етап, оборотен жилищен фонд за пренастаняване, терени за депониране на строителни отпадъци и за завод за преработка на тези отпадъци.

Реконструкцията на панелните комплекси ще има значително социално, психологическо, екологично и икономическо въздействие и макар че някои от проблемите излизат извън обхвата на ОУП и доклада за ОВОС към него, тук е мястото да се отбележи, че проблемът не бива да се подценява и отлага, независимо от трудностите за решаването му от финансов и правов характер.

Органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и оградните планини в екологическо, икономическо, художествено и културно отношение

Формулираната цел изисква изпълнението на множество програми и задачи поради своята всеобхватност. Въпреки това ОУП със своите подцели и конкретни предложения за развитие на системите “Труд”, “Обитаване”, “Отдих”, “Техническа инфраструктура”, “Зелена система” и Културно-историческо наследство” гарантира постигането й. Това включва обвързването на КИН с мрежата от европейски културни маршрути, създаване на среди за отдих и система от тематични паркове със специфичен характер и тематика, на зелени връзки с оградните планини, запазване и подобряване на визуалната обвързаност на града с околоградския район и с тяхната природна рамка.

Възможно е оптимизирането на пространственото обвързване и подобряване на естетическия облик на града и общината ако се предвидят и изпълнят на определени места визуални бариери, за закриване на грозни гледки.

Създаване на пространствени условия за развитието на София, околоградския район и зоната на активно влияние като структурен комуникационен възел в динамичната световна мрежа

Задачите за постигането на тази цел съвпадат донякъде с тези при втората основна цел с функционална насоченост и са осъществими при заложените идеи в плана за създаване на центрове и комплекси за високи технологии и телекомуникации. Изпълнението на целта и обвързаните с нея задачи ще стимулира развитието на София като съвременен европейски град.

При изграждането на необходимите обекти и съоръжения за осъществяване на идеите и концепциите на ОУП се препоръчва опазване на средата и хората от въздействието на вредни физични фактори.

Стимулиране на дейности, предпоставящи намаляване на миграционния натиск върху столичния град (преструктуриране или отпадане на нехарактерни за София производства и дейности

Постигането на целта може да се гарантира само от наличието на ясни приоритети в документи от по-висок ранг – стратегия за управление на миграционните движения и последвалите от това промени. Независимо от всички предвидени мерки за преструктуриране на системата труд и отпадане на нетипични производства и дейности, които предлагат работни места и от планирани мерки за посрещане на евентуален миграционен поток от страната или от региона, ще е необходимо допълнително планиране на дейностите по настаняването и социализацията на тези групи при равностойни условия и достъп до услуги и при защита от здравно-хигиенен риск.

При набелязването на мерки за редуциране на миграционния натиск върху столичния град би следвало да се вземе под внимание и факта, че процесите на деиндустриализация и развитие на обслужващия сектор са съпроводени не само от разкриването на работни места за високо образовани и висококвалифицирани специалисти, но и от потребността от по-ниско образована и неквалифицирана работна ръка в туризма и услугите.

Активиране на зоните в околоградския район по радиалните направления на града

Процесите за постигането на тази цел вече са започнали и ускореното овладяване и застрояване по входните радиални магистрали на столичния град, което се предполага, че ще подобри връзките с околоградския район и равнището и стандарта на обслужване в него го доказва. Потенциална заплаха за околната среда представлява бързото и не всякога добре обмислено изграждане на средата със складове, търговски обекти, обслужващи центрове автобази и бензиностанции и загубата на ценни места в пространствената структура на града, които формират естетическия и пространствен облик на столичния град при подходите към него. Това довежда до промени в пазара на земята, поради което е необходимо своевременно да се резервират терени за важни емблематични обекти, маркиращи входовете на града.

Изграждането на подобни центрове се гарантира от подробното проучване на тези нови локализации, за които следва да се направят допълнителни проучвания в окончателния проект относно собствеността на земята и нейната категория, както и за възможностите за промяна на статута. Възможните негативни последици от недобре обмислено развитие на множество такива центрове и зони за “високо категорийно обитаване” са коментирани в частта за оценката на устройствените параметри на плана.

Постигането на целта е желателно да не става за сметка на реновирането на компактния град, което трябва да бъде приоритетна задача, която да гарантира притока на нови инвестиции първо към града, а след изчерпването на неговия потенциал – пренасочването им към определените “буферни зони”.

Коментираните по-горе цели на ОУП се очаква да бъдат постигнати с помощта и на допълнително разработения пакет от "Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и управление на Общия устройствен план на гр. София и Столична община". Заявените цели на този пакет програми са обвързани с целите на Общия устройствен план.

Структурата на пакета от програми следва логическата структура на ОУП съгласно изискванията на действащите нормативни документи за устройство на територията. Програмите са систематизирани в 5 групи, отнасящи се до "жизнедейностните функционални системи", "интегриращите функционални системи", "социално-икономическите и ресурсови системи", "интегриращите средови системи" и "системите за управление на устройствения процес". Тези програми се очаква да спомогнат за по-задълбоченото проучване на проблемите, слабите и силните страни, тенденциите и заплахите, както и за прилагането на по-модерен подход в пространственото планиране, съобразен с изискванията на европейската пространствена и интеграционна политика.

Програмите от четвърта група "Интегриращи средови системи" са пряко свързани с опазването на околната среда и включват няколко важни под-програми - "Естествена околна среда", "Архитектурна среда, вкл. наследство", "Паркове и озеленена среда". Предполага се, че някои от програмите от първа и трета група ще спомогнат за реализирането на екологичните и социалните цели на ОУП, свързани с подобряване на стандарта на живот и съхраняването на важните социо-културни ценности. Между тях са под-програмите от първа група "Жизнедейностни функционални системи" "Обитаване", "Трудова активност", "Обслужване" и "Отдих, туризъм и спорт" и под-програмите от третата група "Социално-икономически и ресурсови системи " - "Природна среда", "Население" и "Социална сфера (услуги) и социо-културни нагласи и ценности".

С цел да се подобри състоянието на околната среда, да се редуцират негативните въздействия върху нея от антропогенната дейност и да се намали здравно-хигиенния риск за населението колективът на ОВОС предлага към пакета от програми да се включат още следните по-важни програми или допълнения към замислените програми (в последователност, съответстваща на подреждането на компонентите за ОВОС):

1. 
   Биоклиматично райониране на гр. София и Столична община и зоната на активно влияние, включително мониторинг на качеството и състоянието на атмосферния въздух, микрометеорологични измервания и информационно-предупредителна система.
   
2. 
   Енергоефективност и използване на алтернативни източници на енергия.
   
3. 
   Оползотворяване на подземните минерални води като туристически и биотермален ресурс с цялостна и комплексна регионална оценка.
   
4. 
   Ремидиация на почвите в северната част на Столична община с приоритет отстраняване замърсяването от МК "Кремиковци" АД.
   
5. 
   Защита на зелената система на София и опазване на фауната в столичния регион.
   
6. 
   Опазване е възстановяване на ландшафта с приоритети рекултивация на нарушените от добивна дейност ландшафти, създаване на екологични острови, опазване на пейзажа и пространствената композиция.
   
7. 
   Управление и комуникация на риска и система за мониторинг на околната среда с актуални модели за оценка на въздействието на вредните физични фактори върху здравето на населението.
   
8. 
   Социализация на рисковите групи от населението и редуциране на здравния и санитарно-хигиенен риск.
   
9. 
   Допълване на програмата за културно-историческото наследство с цел създаването на ясна визия, изява на приоритети и пространствени и тематични връзки в по-широк контекст извън територията на Столична община.
   
10. 
    Допълване на програмата за управление на отпадъците с приоритетно третиране на проблемите с опасните, производствените, болничните и клиничните отпадъци
    

Големият брой програми (в пълния текст на доклад за ОВОС са посочени 14) подсказва, че въпреки огромната работа, извършена по Общия устройствен план на гр. София и Столична община от голям колектив от първокласни специалисти, някои въпроси свързани с опазването, възстановяването и възпроизводството на околната среда са убегнали от тяхното внимание. Основната причина за това може да се търси в ограниченото участие на консултанти от областта на екологията с разнообразен професионален профил, което гарантира компетентното третиране на материята.

За да се избегне този недостатък в следващите етапи на работа препоръчваме кръга от експерти-консултанти по частта екология да се разшири, а предложените по-горе нови програми и допълнения към съществуващи да се обединят в една цялостна Програма за устойчиво развитие на гр. София и Столична община, (каквато имат повече от 480 града в света и няколко малки градове в България), която ще съответства на амбициозните цели на ОУП за превръщане на столицата в регионален и европейски център. С подобна програма ще се избегне слабата обвързаност на места между всички системи и подсистеми и по-добро интегриране на заложените в тях цели, идеи и предложения.

5. МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, НАМАЛЯТ И КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО, ДА ПРЕКРАТЯТ ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВРЕДНИ (ОТРИЦАТЕЛНИ) ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕЗУЛТАТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Въз основа на проведените анализи и прогнозни оценки за всички компоненти и за околната среда като цяло в доклада за ОВОС на Общия устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) са систематизирани мерки и основни препоръки за предотвратяване, намаляване и прекратяване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето на хората в резултат на изпълнението на плана в аналогична на съдържанието на доклада последователност.

• 
  Оптимално запазване на земеделието и отдиха като водещи функции в териториите, разположени северно от компактния град.
  
• 
  Разширяване на зелените площи към съседните планини (без пресичането им с високи сгради) и вклиняването им в най-гъсто застроените квартали на главния и локалните центрове на града за вентилация чрез свеж и чист планински въздух и за намаляване на задържащото влияние на построени в миналото високи сгради в подножието на Витоша.
  
• 
  Да се отделят зони с повишена вероятност от екстремни метеорологични събития, за да се отчитат при подробни устройствени планове.
  

• 
  Създаване на система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, с постоянни мрежи от станции за общ мониторинг и микрометеорологични измервания и за информационно-предупредителна система.
  
• 
  Разделянето на всички производствени зони в компактния град от жилищните територии чрез зелена санитарно-защитна зона - задължителна цел на плана!
  

• 
  Да се преоценят и балансират резервоарите с оглед новото преструктуриране на местата за обитаване, особено в околоградските и крайградски зони. Водите от яз. ”Искър” да се използуват приоритетно за водоснабдяване.
  
• 
  Собствените водоизточници на селищата от крайградската част при показани добри качества на питейната вода при необходимост да се включат в системата.
  
• 
  Да се проектират и узаконят санитарно-охранителните зони около водоизточниците за питейно водоснабдяване и съоръженията към тях.
  
• 
  В промишленото производство да се дава приоритет на нови технологии със затворените цикли и икономия на води. Разполагането на нови дейности върху нови територии да е съпътствано от девиза “питейната вода - лимитиращ фактор”.
  
• 
  Да се намалят и сведат до минимално възможни загубите по мрежата (по литературни данни те са 10%, препоръчителните загуби са 25%, а понастоящем загубите са 67 % по информация на ”Софийска вода” АД, предоставена на медиите) чрез предвиждане на поетапна реконструкция на водопроводната мрежа.
  

• 
  Да се доизградят корекциите на реките, като проектите за тях се съобразят с условията на новия устройствен план. Осигуряване с технологични полоси от двете страни за компактния град – min 9 m, за извънградски територии – min 7 m от края на стената.
  
• 
  Във връзка с възстановяването на собствеността на земята да се предвидят процедури по регулационно отреждане на трасета за отливни канали.
  
• 
  Да се направят комплексни проучвания за оценка на възможността останалите участъци от Оводнителния канал да се използуват като елементи на Отводнителен канал.
  
• 
  Да се предложи добре организирана хидрометрична мрежа на урбанизираната територия на Столична Община за достоверни оценки при конкретните социални и физически условия и за преоценка на отточните коефициенти и оразмерителните валежни стойности.
  

• 
  Оптимално да се използува и максимално да се запази съществуващата канализационна мрежа, като се доразвие като смесена. Чрез главните канализационни колектори водите да се отвеждат гравитачно до ГПСОВ.
  
• 
  Да се проектира и изгради канализационната мрежа в неканализираната околоградска зона. Третирането на отпадъчните води да се извършва в локални ПСОВ и отработените води да се включват в най-близките речни течения.
  
• 
  Да се изградят нови пречиствателни съоръжения в предприятия, отделящи значителни количества и силно замърсени отпадъчни води, да се осигурят условия за пречистването им до допустимата степен за заустване в канализационната система на града.
  
• 
  Да се реконструират съществуващи пречиствателни съоръжения, които са амортизирани, променен е видът на производството или не осигуряват необходимата степен на пречистване на производствени отпадъчни води.
  
• 
  Да се предвидят необходимите и с достатъчен капацитет пречиствателни съоръжения за пречистване на отпадъчните води от транспортно-комуникационната система.
  

• 
  Да се извърши цялостна регионала оценка на наличните ресурси и да се предложи Програма за оползотворяване на подземните минерални води без да се подценяват като биотермален ресурс.
  

• 
  Овладяването на подземните пространства да бъде съобразено с естествения подземен отток в района на Софийската котловина, за да не се подприщват подземни води.
  
• 
  В терените със затруднен подземен дренаж да не се допуска централизирано водоснабдяване без предварително изграждане на канализационна мрежа и да не се създават условия за усилено проникване на повърхностни води в дълбочина на почвените масиви.
  
• 
  Да се установят размерите на засегнатите от стари замърсявания територии, структурата на замърсяването и неговата динамика.
  
• 
  В зоните с трайно понижаване на подземните водни нива и тежки последици за парковата дървесната растителност да се установят размерите на възникналата депресия и хидрогеоложките параметри на водоносните скали и почви в нейните очертания.
  
• 
  Санитарно-охранителните зони около действащи питейни подземни водоизточници да се приведат в съответствие с действащите нови наредби на базата на конкретни хидрогеоложки проучвания.
  

• 
  За линии на метрото, подземни гаражи и паркинги, транспортни възли, сложни съоръжения и ТИ да се избягват зони с неблагоприятни геоложки условия, (слаби терени, високи подпочвени води, свлачища, суфозия и разломи), да се правят детайлни геотехнически проучвания и да се предвидят специални мерки на "нулевия цикъл".
  
• 
  Общата концепция и конкретните обекти на “подземния град” да се съобразят с геологията (кватернерни и плиоценски отложения) и с хидрогеологията, за да се избегне "подприщване" на подземните води.
  
• 
  Водонаситените (втечняващи се) прахови плиоценски пясъци крият рискове. Такива терени (и дълбочини) с неблагоприятни геотехнически условия да се избягват от елементите на транспортната инфраструктура.
  
• 
  За “Витошката яка” и за аналогични райони, с доказани разломи и затихнали свлачища, изпълнението на канализация да се счита за приоритетно.
  
• 
  Опазването, експонирането и поддръжката на КИН изисква специфичен подход, нетрадиционен сравнено с обикновените технологии в строителството и във всички случаи съобразяване с характеристиките на геоложката среда и с геотехническата “конюнктура”.
  
• 
  Близките до София планини са чувствителни към антропогенното натоварване, поради което за да не се активизират физико-геоложки процеси от типа на ерозията, свлачищата, срутищата, карста и др. използването им за отдих да се предхожда от допълнителни проучвания.
  

• 
  Да се изработи аргументирана и обвързана с Общия устройствен план стратегия за развитието на зоните за добив на полезни изкопаеми на територията на Столична община.
  
• 
  Може да се препоръча да се предложи алтернатива за закриване на баластриерите и организиране на добива в кариери, намиращи се в северозападна на София посока, с достатъчно запаси и отдалечени от града.
  

• 
  Да се сведе до минимум разширяването на урбанизираните територии в зоните, представени от почвите с най висок продуктивен потенциал (алувиално-ливадните почви, излужените смолници, излужените канелени горски почви и делувиалните почви), от 3 до 5 бонитетна категория и в площите от изградената Софийска напоителна система.
  
• 
  Да се съхрани настоящият статут на ползване на земите в района на "Кремиковци" АД като земеделски. За замърсените с тежки метали и арсен почви да се разработят и реализират проекти за ремедиация, да се предвиди преструктуриране на земеделието, и да се съобрази с принципите на ограничителния режим на земеползване.
  
• 
  Животновъдството да се пренасочи към западните части на околоградския район (Балша, Житен, Връбница, Банкя, Иваняне).
  
• 
  Да бъде предвидено затревяване на сервитутните ивици на транспортните коридори и подновяване на съществуващите тревни площи (рехабилитация).
  
• 
  Проектантските решения в Общия устройствен план на гр. София и Столична община да бъдат съобразени със статута на собственост на земеделските земи.
  

• 
  Да се състави кадастър на зелените площи, да се паспортизират елементите на зелената система на столицата въз основа на ландшафтно-таксационен анализ и оценка на растителността, да се инвентаризират свободните площи.
  
• 
  Да се предвидят терени за посадъчни материали и паркове-разсадници ("растителни банки") за уплътняване на съществуващите и новите зелени площи съгласно нормативите за оптималната вегетативна структура.
  
• 
  Да се съхрани генетичното наследство от вековни дървета и разширеното му възпроизводство, да се ускори процедурата за обявяването на декларираните обекти за паметници на градинско-парковото изкуство, да се инвентаризира ценната декоративна растителност в частни имоти и обектите с ограничено ползване, да се актуализира списъка на вековните дървета в Столична община.
  
• 
  Приоритетно да се планира изграждане на буферни зони и изолационни ивици както към съществуващите, така и към новопредвидените гробищни паркове.
  

• 
  Да се използват оптимално водните течения, негативните релефни форми (долове, дерета, оврази), крайпътните зони и улиците на града за създаване на зелени клинове и връзки с горските екосистеми и с оградните планини.
  
• 
  Съществуващите влажни зони да бъдат освободени от парцелиране и застрояване и да се въведат режими за поддържането и стопанисването им като специфични природни елементи на зелената система.
  

• 
  Да се избягва фрагментирането на естествени и полуестествени ландшафти – горски, паркови, аграрни, открити и заети от дървесна растителност площи с естествен характер в територията на града и общината.
  
• 
  Важни за биоразнообразието влажни зони вкл. останали части от т. нар. “плавателен канал”, неустроеният парк “Въртопа”, части от който са с възстановена частна собственост, териториите на големите столични паркове; отделни малки по площ градини и паркове и междублокови пространства с размножаващи се в тях видове да се опазват от строителна експанзия.
  
• 
  Да се планира проследяване на числеността на редки за страната или за Европейския континент видове, размножаващи се на територията на Столична община (бял щъркел; ливаден дърдавец; белоопашат мишелов; черношипа ветрушка, горска ушата сова, чухал, голям ястреб, малък ястреб, бялка, някои видове прилепи, някои видове от сем. Земеровки)
  
• 
  При разработването на окончателния проект за зелената система да се предвиди участието на консултанти по фауната, които да препоръчат подходящ подбор на растителността по вид, по хабитус, по гъстота на короните и по височина, съответстваща на изискванията на фаунистичните комплекси за следващите етапи на подробното устройствено планиране.
  

• 
  Да се разработи ландшафтноустройствен план на Столична община, в който приоритетно да се решат проблемите с възстановяването и рекултивацията на деградираните ландшафти в урбанизираните и техногенните зони на общината, създаването на зелени "коридори" и вторичното използване на рекултивирани обекти (особено остатъчните езера на кариерите).
  
• 
  Да се създадат нови защитни горски насаждения (противоерозионни, водозащитни, мелиоративни и др.) в обхвата на Столична Община.
  
• 
  Да се неутрализират нерегламентираните сметища на територията на Столична община и да се предложи разработването на Проект за саниране и рекултивация на сметоразтоварището в кв. “Долни Богров”.
  
• 
  Да се предвидят и изградят защитни растителни пояси с ширина 15   25 m (мин. 5 m) по протежение на пътно-транспортните комуникации, 100 m край водните течения и 10 m край водните канали.
  
• 
  Да се предложи специален режим на защита на богатите екосистеми в съществуващите влажни зони на територията на Столична община.
  

• 
  Да се планират, регламентират и устроят нормативно необходимите буферни зони към резерватите и ПП ”Витоша”.
  
• 
  В съответствие с Плана за управление на ПП "Витоша" да се предвиди реконструкция и обогатяване на алейната мрежа, изграждане на допълнителни посетителски центрове и обновяване на базата за отдих и зимни спортове.
  
• 
  Да се планира откриване на процедура за обявяване като недвижими паметници на парковото и градинското изкуство обектите: сквер “Руски паметник” – категория “местно значение” (първият изграден сквер в София и България); градината при Паметника на съветската армия – категория “местно значение” (място на бившата Царска ботаническа градина); градина “Докторски паметник” – категория “национално значение” (първа Университетска ботаническа градина в България); Княжевска борова гора – категория “за сведение” (едно от първите изкуствени иглолистни насаждения в столицата и единствен хабитат на застрашения ендемичен подвид българска едролистна къпина); градината при мавзолея-костница на княз Батенберг – категория “национално значение”.
  
• 
  Да се допълни Националния регистър за вековните дървета с нови екземпляри – чинари, дъбове, ясени и екзоти.
  

• 
  Да се допълни законовата рамка, третираща собствеността и управлението на подземните пространства в условията на разкриването, опазването, устройствената интеграция и експонирането на археологическите паметници в централната част на София.
  
• 
  Софийските паметници, важни за утвърждаването на християнската цивилизация в Европа, и свързаните с тях други паметници на културата да се изведат в своята системна цялост и йерархичност в приоритет на опазването на КИН с неговите локални, национални и транснационални измерения.
  
• 
  Да се предвиди програма за социализация на манастирските комплекси в Софийската Света гора, третирани като комплексен културно-исторически паметник; да се предвиди рекултивация на драстично преобразените ландшафти край Кремиковския и Сеславския манастири;
  
• 
  Да се разработи Програма за опазване и социализиране на индустриалното наследство - стари производствени комплекси и сгради, гари, юзини, електроцентрали и съоръжения, комини, мостове и кантони, водни кули и др.
  

• 
  Да се планират маршрути, включващи обектите на КИН по радиалните и кръгови направления на урбанистичната структура на София и околността. Да има специален маршрут, свързан с култа към Св. Иван Рилски, комбиниращ двата поклоннически пътя: старият – по р. Искър от Нови хан – с. Герман – гр. Самоков – Говедарци – Сапарева баня – Дупница – Рила – Рилски манастир; новият – Владая – Дупница – Рила – Рилски манастир.
  
• 
  Църквата “Св.София” да бъде предложена в листата за световно наследство на ЮНЕСКО наред с Храм-паметник “Александър Невски”.
  

• 
  Да се предвидят площадки за разделно събиране на специфични битови отпадъци: едрогабаритни, битова електроника, бяла техника, опасни отпадъци от бита, строителни отпадъци от малки битови ремонти, стари автомобили.
  
• 
  Да се определят подходящи места за депониране на строителни отпадъци, за рециклиране на строителните отпадъци, за опасни производствени отпадъци.
  
• 
  Да се предвидят условия за централизирано обезвреждане на неопасните производствени отпадъци на подходящо место. Да се предвиди специален статут на производствените предприятия и фирми, генериращи производствени и опасни отпадъци и да се отрази в ОУП.
  
• 
  Да се обърне внимание на транспортирането на отпадъците до местата на тяхната преработка, оползотворяване или окончателно депониране на “крайния отпадък”, да се предложат места за претоварни станции за отпадъци.
  
• 
  Предложените алтернативни решения за нови площадки за депа извън територията на Столична Община на този етап са неизпълними, поради което следва да се търсят подходящи решения, съгласувани с Плановете за управление на отпадъците.
  
• 
  Въпреки че се планира изграждането на Завод за преработка и оползотворяване на битовите отпадъци е необходимо да се предвиди депо и към него.
  

• 
  Да се предвидят депа за съхраняване на опасни производствени отпадъци, които в повечето случаи се съхраняват на площадките на предприятия и застрашават здравето на населението.
  
• 
  Да се планира предварително изследване на терените със значителни стари замърсявания на подземните води, почвата, опасни отпадъци от минали производствени дейности, определни като рискови зони, застрашаващи здравето на хората, за да не се окажат непригодни за новите функции.
  
• 
  В следващите фази на подробно устройствено планиране да се групират производствата със санитарно-охранителен статут, в зони, достатъчно отдалечени от замърсяващи предприятия.
  
• 
  Да се потърсят възможности за отклоняване и редуциране на трафика и създаване на "транспортно успокоени" зони в близост до училища, детски градини, болници и поликлиники.
  
• 
  Да се формулират препоръки към следващите нива на подробно проектиране за създаване на система за социализиране на рискови групи, за улесняване движението на ивалиди, за осигуряване на равнопоставеност при достъпа до жилища и разнообрен спектър от услуги, включително качествено здравно обслужване.
  
• 
  Да се отреди терен за екарисаж за умрели и убити животни.
  
• 
  Да се извърши мониторинг на водите за къпане и водни спортове, особено на онези, за които са използвани стари баластиери и багерни езера.
  

• 
  Да се разработи нов съвременен математически модел за оценка на шумовото натоварване в столицата, който чрез внимателен подбор на показателите и пунктовете за наблюдение да отчита промените в столичния град през последното десетилетие и да подпомогне разработването на Окончятелния проект.
  
• 
  Да се създаде система за непрекъснат мониторинг на шума съгласно пунктовете от модела и система за здравен мониторинг на населението, подложено на наднормено шумово натоварване.
  
• 
  Да се дадат предложения за осъвременяване на нормативната база за оценка на шумовото натоварване на населението.
  

• 
  При прокарване на трасетата на метрото с особено внимание трябва да се подхожда към зоните, в които се предполага че има обекти на културно-историческото наследство или опасност от подприщване на подземни води
  
• 
  За всички територии и обекти в близост до трасетата да се предложат специални мерки, които да гарантират защитата на околната среда, здравето на хората и обектите от вибрации.
  

• 
  Да се разработи нова методология за оценка на радиационния фактор в региона, който да отразява реалното състояние въздуха, почвите, водите, храните, с обосновка за избраните параметри за оценка на радиационната обстановка.
  
• 
  Да се оцени потенциалния здравен риск за населението в района и в столицата от предприятията на уранодобива, разширена с ретроспективна и проспективна оценка на здравния риск върху населението в период от следващите 20 години.
  
• 
  Да се актуализират и допълнят данните по отношение на радиационната обстановка, йонизиращите и нейонизиращи лъчения и замърсяването на почвите, водите и въздуха, въз основа на които да се вземат последващи решения.
  

• 
  Да се допълни информацията за излъчватели в Столична община, да се направят измервания на стойностите на ЕМЛ в гъсто населените райони или на места с голяма гъстота на монтаж на съоръжения, излъчващи ЕМЛ.
  
• 
  Да се разработи карта за “електромагнитното замърсяване” на региона и да се предложат мерки за намаляване на въздействието.
  
• 
  Да се подготви програма за оценка на здравния риск на населението на Столична Община по отношение на продължителното хронично въздействие на ЕМП в “застрашени” райони.
  

• 
  Намаляването на сеизмичния риск чрез устройствени решения изисква намаляване на концентрацията на населението в градските територии при обновяване на амортизирания сграден фонд и при усвояване на нови територии. Необходимо е да се децентрализират жизнено важни съоръжения като: системи за водоснабдяване, топлоснабдяване, електроснабдяване, газоснабдяване, болници, пожарни станции, електроцентрали, административни сгради и др.
  

• 
  В гъсто населените квартали да се предвидят открити площи, водоснабдени, осветени и с обществени тоалетни, където хората да могат да пребивават временно при безопасни условия (паркове, градини, детски площадки, дворове на училища, площади).
  
• 
  За да се използва Софийското метро за убежище в бедствени ситуации да се предвиди необходимото допълнително съоръжаване.
  

• 
  В режимите към ОУП да се препоръча да се избягва групово (сключено) застрояване на високи сгради (една до друга) от двете страни на тесни улици, за да се ограничи вероятността от разрушаване и от съударен ефект, с което би се затруднил достъпа на пожарни коли и линейки.
  
• 
  Откритите паркинги и градини да не се ограждат и да не се застрояват с павилиони или други постройки на неподходящи места в откритите площи, за да не се затруднят спасителните операции.
  
• 
  Планировката на уличната мрежа трябва да се съобрази с необходимостта от магистрални потоци в случай на земетресение. Ширината на пътните артерии трябва да бъде достатъчна, за да не се спре движението от развалините. (На базата на резултатите от минали земетресения е прието, че при срутване на сградите затрупването може да бъде на разстояние до 0.5 от височината им.)
  

Демография

• 
  Да се конкретизират изследванията относно имиграцията на младо население и възможните промени в демографската прогноза, с която са обвързани предложенията за промени в икономиката и развитието на новите технологии.
  

Каталог: ovos

Изтегляне 3.14 Mb.

Сподели с приятели: