Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община

Канализация

В централната градска част, тръбопроводите са с възраст над 30 год., с по-малка проводимост и подлежат на реконструкция. Подновяването е успоредно с ремонта на улиците .В останалите жилищни територии, предимно комплексите, е с възраст, по малка от около 20   30 години. На доизграждане подлежи канализационната мрежа в: Малинова долина, Манастирски ливади, Горубляне, Княжево, Орландовци, кв. Надежда. Без редовно изградена канализационна мрежа са кварталите Драгалевци, Симеоново, Горна баня, местността Манастирски ливади - Изток.

Преобладаващата част от селата и кварталите са без или с частично изградена канализационна мрежа. Нови Искър, Банкя, Кремиковци, Враждебна, Иваняне, Бухово, Ботунец са с частично изградена канализационна мрежа. Горни и Долни Лозен са с частично изграден външен колектор.

Поддръжката и експлоатацията на системата се осъществява от “ВиК” – ЕАД, до 2000 г. пряко подчинена на Общината. От началото на 2000 г. тази дейност е отдадена на концесия за 25 години на английската фирма “International water”. В процес на реконструкция и модернизация са съоръженията за третиране на утайките.

В предварителния проект на ОУП се предвижда оптимално използуване и максимално запазване на съществуващата канализационна мрежа, доизграждане на системата в компактния град и развитие на комбинирана и/или разделна система в крайградската част. За третиране на отпадните води е препоръчана децентрализирана канализационна схема. Минимален брой крайградски селища да включват отпадъчните си води в колекторите на компактния град.

За всички подсистеми на техническата инфраструктура са предвидени необходимите сервитути и охранителни зони, което гарантира доброто им функциониране от техническа гледна точка и опазването на околната среда.

Главните пътни връзки на София със страната се осъществяват чрез няколко първокласни пътища и автомагистрали, някои от които са съставна част от проектираната и съществуваща международна пътна мрежа. По периферията на града е изграден Околовръстен път, чрез който голяма част от транзитното автомобилно движение се изнася далеч извън зоните за труд, обитаване и отдих. Около него през последните години много бързо и стихийно се формира полоса от застроени терени, главно за обслужващи дейности. Някои от тези постройки са архитектурно и технически неиздържани или се оказват незаконно строителство, а близостта им до трасето затруднява бъдещи реконструции и полагане на техническа инфраструктура.

Като се изключат някои от представителните пътища от (и за) София, преобладаващата част от пътищата в района на София имат нужда от ремонти, подобрения и усъвършенстване. Съществуващото състояние на пътната транспортната система в района на гр. София е представено на отделна схема в графичните материали на ОУП.

Уличната система е разделена на първостепенна и второстепенна. Характерна особеност на първостепенната улична мрежа е, че не всички съществуващи улици отговарят на нормативните изискванията за габарит. Общата оценка на съществуващото състояние (плътност 2.53 km/km², габарити, експлоатационни параметри) на уличната мрежа е, че, независимо от направените през последните години подобрения, тя не задоволява напълно потребностите на столичани и гостите на София и че отстъпва значително на най-добрите примери от Европа и света. Именно тази оценка е в основата на главните цели, които си поставя планът за устройствено развитие на София.

Успоредно с обвързването на София и региона с големите магистрални пътища, водещи до града, в плана се предвижда една специална група от дейности, насочени към създаване на условия за ново и качествено подобрено развитие на градските комуникации – преди всичко на градската транспортна инфраструктура. Предвижда се последната да бъде базирана основно на едно силно развитие и даване на по-висока значимост на функцията на метрото, както и изграждане на градските транспортни коридори. При тях се предвижда преход от т. нар. “радиално-рингова” към друга, по-съвременна “радиално-тангенциална” конфигурация.

Особено важно място при разработването на ОУП е отредено на развитието на лекия автомобилен транспорт. Това е направено предвид очакването през следващите 20 години да нарасне чувствително степента на моторизация и съответната й интензивност на движението. Решаването на проблемите с паркирането в Централната градска част също е обект на разработката. Приема се, че този въпрос може да се разреши чрез изграждането на многоетажни паркинги (т. нар. “блок-паркинги”) и прилагане на други средства, които да гарантират транспортната достъпност на най натоварените части на града.

Особеният акцент, който ОУП влага в развитието (и главно в създаването) на пешеходни алеи и велоалеи, е оправдано и екологически напълно приемливо.

Функционалната система “Труд”, която е основна за ОУП, е пряко свързана с развитието на Транспортната система на града. Заложените в ОУП идеи за деконцентрация на системата “Труд” пряко е свързана и ще стимулира и може да се осъществи само с адекватно развитие на системата на транспорта.

Функционалната система “Отдих” е изградена на базата на проектираното развитие на т. нар. “Тематични паркове”. Реализацията на идеята на тези паркове е в пряка кореспонденция с осигуряването на съответни транспортни условия за достъп до тях, за паркиране и за тяхното вътрешно функциониране. В ОУП между най-важните качествени показатели за всеки тематичен парк е изведен критерият “достъпност”.

Целите на предварителния план в частта “Функционална система Транспорт и комуникации” са напълно осъществими. В своята цялост те имат и екологична насоченост. Реализацията на плана, обаче, може да се натъкне на някои проблеми, които в следващите етапи на разработката трябва да се разгледат внимателно, преценят и при възможност решат. Необходимо е също да се вземат под внимание всички препоръки относно въздействието на транспорта върху компонентите на средата.

Производството на електро- и топло енергия в България се базира главно на изкопаеми горива, атомна енергия и хидропотенциала. Енергийните ресурси в страната са незначителни. Възобновяемите източници на енергия (ВИЕ) представляват една алтернатива за развитието на една неизчерпаема, екологически чиста енергия. Съгласно изследванията до 2020 г. се очаква около 8% от първичната енергия да бъде добивана от ВИЕ, а заедно с големите водни централи този процент може да достигне 20%, като значителна част от тази енергия може да се добие от слънчевата енергия и от вятъра.

Битовите отпадъци обикновено се изгарят или се използуват за производство на биогаз, което намалява необходимостта от сметища, замърсяващи околната среда и заемащи ценна площ. По нататък енергията от изгарянето, както и биогазът, се използуват за производство на топлина и електрическа енергия. Статистическите данни показват, че средният поток от битови отпадъци е около 900 kg на човек за периода около 1990 г., като се приема, че 40 - 50% от тях са горими. За непрекъснатата работа на една малка система за изгаряне на отпадъците се приема наличието на поток от отпадъци средно по 250 kg на човек. Такъв поток отпадъци е възможно да се получи в населено място (град) с население, не по-малко от 30 000 жители. София напълно удовлетворява това изискване.

С цел подобряването на показателите за енергоефективност се предлага разработването на такава програма.

За изследване на естетическата стойност на средата и визуалната обвързаност в доклада за ОВОС са изпълзвани наблюдения на място, богат архивен и актуален снимков материал, включително космически изображения, тримерни модели на релефа, актуализиран цифров модел на кадастъра и ГИС (3D Analyst).

Резултатите от анализите са систематизирани и могат да се използват в следващите фази на работа по ОУП, както и при подробни проучвания на по-ограничени територии. За целите на доклада на ОВОС на ОУП елементите на естетическата оценка са групирани по следния начин: компоненти на средата; силуети на града и околна рамка, акценти в структурата на града; открити пространства – площадни, улични, паркови, централни и входни; визуална обвързаност – характерни перспективи от града към съседните територии и обратно.

Разделът, третиращ тези проблеми в ОУП "Градската среда на София: проблеми на пространствено-композиционната и естетическа организация" разглежда най-общите принципи на организация чрез средствата на ОУП, на виртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градския пейзаж на София. Очертани са три зони за възприемане на градската среда - "външна" зона на територията на общината, "външна" и "вътрешна" зона на компактния град. Формулирани са изискванията по отношение организацията на възприемането, които би следвало да се отрази върху всички следващи етапи на проучване и проектиране с оглед запазването на възможностите за панорамно възприемане на града и околната природна рамка, на вътрешноградските панорамни възможности и редуциране на негативните визуални въздействия в определени зони. Предвижда се "разчленяване" на зоните с монотонен и непрекъснат характер, с композиционни средства и изграждане на ясна схема и вътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно (автомобилно) възприемане”.

В пространствената композиция авторите обособяват три вида локални композиционни структури – с природен, с култивиран и с урбанизиран характер. Правилно са изведени основните характеристики на града и общината и вписването им в природния пейзаж. От предложените действия и мероприятия може да се очаква, че ще се редуцират оптимално негативните въздействия и ще се повиши естетическата стойност на средата.