Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007г

За първи път при отчитане на дейността за 2006г. ръководството на ПРБ поставя въпроса за цялостен и задълбочен анализ на спрените досъдебни производства както за текущата година, така и с натрупване от предходни периоди. Дотогава този въпрос е стоял извън вниманието на наблюдаващите прокурори, включително и на по-горестоящите. Затова и в някои прокуратури не е било констатирано своевременно и изтичането на давностните срокове. През 2006г. е установено, че има производства, които са спрени още през 1980г. Този показател продължава да се наблюдава и през 2007г., с цел издирване и установяване на всички досъдебни производства, които се намират в полицията, разследващите органи и прокуратурите.

През 2007г. се ревизираха спрените дела и се предприеха законови действия за възобновяването им, приключване на разследването и законосъобразното им решаване. Констатирана е недостатъчна активност на органите на досъдебното производство, обърнато е внимание на работата на съответните органи на МВР по издирване на обвиняеми и на единствен свидетел-очевидец. Активизира се дейността по изискване на обратна информация от МВР за резултата от издирването на лицата.

В началото на 2007г. спрените дела са 961713. От тях срещу известен извършител (ИИ) са 30665. Следователно от общия брой спрени дела, по 931048 дела, или в 97% спирането е постановено от прокурорите поради неразкриване от органите на МВР на извършителя на престъплението. Съгласно законодателството на Р България., оперативно-издирвателните функции са възложени на органите на МВР.

От спрените дела в началото на периода прокурорите са прекратили по давност общо 274122 ДП, което съставлява 55% от наблюдаваните и 63% от решените. От прекратените по давност ДП, 266092 (97%) са срещу неизвестен извършител.

Спрените ДП през отчетния период са 74256, или 17% от общо решените дела и 15% от наблюдаваните. Отменени от съда са 153 постановления за спиране (0,2%), от което следва, че прокурорите са постановявали законосъобразно спиране на делата.

Срещу ИИ са спрени 10349 дела, а срещу неизвестен извършител (НИ) – 63907. Това означава, че 86% е относителният дял на спрените дела поради неразкриване на извършителя на престъплението спрямо всички спрени дела през периода. С най-висок дял спрени дела са прокуратурите от района на АП София – 46%, макар да отчитат намаление с 1%, спрямо 2006г. Делът им в отделните райони е, както следва: АП Пловдив – 17%, АП Варна – 15%, АП Бургас – 11% и АП В. Търново – 10%. Неблагоприятна е тенденцията на увеличаване на броя на спрените ДП за ПРБ като цяло с 2%, спрямо 2006г. и с 12% спрямо 2005г.

Във връзка с горното, както и на база високия процент спрени дела срещу неизвестен извършител от прокуратурите в страната, се предлагат законодателни изменения – действащо право в други държави, делата срещу НИ да не се внасят в прокуратурата, а да постъпват едва след разкриване на извършителя от МВР. Прокуратурата не е оторизирана от Конституцията с оперативно-издирвателни функции, а с повдигане на обвинения за извършени престъпления от общ характер. Такива се повдигат срещу известни, установени от полицията лица. Водещата роля на прокурора в досъдебната фаза на процеса и отговорността за качеството на разследване не следва да се смесва с посочените по-горе компетенции.

Делът на спрените ДП за ВоАП е 0,12%. Единственно военните прокуратури отчитат снижение на този показател, в сравнение с предходните две години, съответно с 53% и 70%. Важно е обстоятелството, че военните следователи са административно обособени в структурата на военните прокуратури.

Спрени ДП на съответни процесуални основания по чл. 244, ал. 1,т. 1 НПК:

• 
  вр. чл. 25, т. 1 (обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието) – 493 ДП;
  
• 
  вр. чл. 25, т. 2 (отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина) – 16487;
  
• 
  вр. чл. 25, т. 3 (лице с имунитет) – 94.
  

• 
  деянието не съставлява престъпление (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК) – 21068 ДП;
  
• 
  поради изтекла давност – 274122;
  
• 
  по предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи, когато пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство (чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК) – 1460;
  
• 
  по недоказаност (чл. 243, ал. 1, т. 2) – 6204.
  

От всички прекратени по давност дела срещу известен извършител са прекратени общо 8030 дела (3%), а срещу неизвестен извършител – 266092 (97%). Тези дани сами по себе си потвърждават основателността на направеното в докладите на прокуратурите предложение за законодателна промяна относно етапа, на който прокурорът следва да прилага функциите по ръководство и надзор на едно образувано ДП – при известен извършител, разкрит от оперативно-издирвателните органи на МВР.

За ВоАП прекратените по давност дела съставляват незначителен дял, спрямо общо прекратените дела – 0,04%. Данните за ВоАП потвърждават извода за ефективна организация, респ. ефективност на работа при ситуирани и административно подчинени на военните прокурори разследващи органи, каквито са военните следователи. За разлика от полицейските и следствените органи в гражданските структури, които са на различно административно подчинение, а в процесуалния закон само е прокламирана водещата роля на прокурора в досъдебната фаза на процеса. Тази роля е неефективна при принудата, разследващите дознатели (както се вижда от докладите на прокуратурите) да изпълняват разпорежданията на преките си полицейски ръководители, които им възлагат и други функции, извън разследващите, а главните дознатели трудно биха могли да въздействат в обратна насока.

Причините за прекратяване на делата по давност са както обективни, така и субективни. Част от тях са установени и в предходния отчетен период. Налице са многобройни и разнопосочни законодателни промени след 1989г., от една страна. От друга – проявено е бездействие от прокурори, разследващи и оперативно-издирвателни органи.

С първата демократична Конституция от 1991г. дознанието като форма на разследване бе закрито, респ. дознателите като орган на разследването преустановиха разследващите функции. Следствието бе въздигнато като единствен разследващ орган. В резултат на конституционната реформа, всички дознания бяха изпратени в следствието, без да е осигурен сериозен ресурс – кадрови и финансов, за работа по новия обем дела. Само след две години – 1993г., законодателят реши да възобнови дознанието. През 1999г. на следствието отново се възложиха надежди за разследване на голям обем и значими дела. Наказателносъдебната реформа през 2006г. стесни компетентността на следствието до минимум. В доклада на НСлС е отбелязано, че компетентността им се свежда до т.нар. мъртви текстове от НК– становище, което практикуващите магистрати дадоха при обсъждане на Законопроекта за нов НПК, което обаче не бе взето предвид от законотворците. На дознанието бе възложено разследването по 97% от престъпленията по НК. За осигуряване на качество на разследването се акцентира върху юридическото образование на дознателите. Тази законодателна промяна влезе в сила преди кадровото и финансово-ресурсното осигуряване на дознателския апарат, доказателство, за което са наложените от практиката промени през 2007г. в новия Закон за МВР (ДВ, 17/2006г.) за удължаване на срока на служба на дознателите без юридическо образование. Следва да се има предвид, че наред с професионалното образование, качеството на разследване е в зависимост и от степента на квалификация на кадрите, специализация по разследване на определен вид престъпления и продължителност на практическия опит. Неслучайно в момента е на дневен ред обсъждане на изменение на НПК в насока разширяване на компетенциите на следователите относно тежката престъпност и възможност събраните данни от полицейски служители (извън дознателите) при извършване на дейността им да се ползват като доказателство в досъдебната фаза на процеса и да имат доказателствена стойност пред съда.

Многобройните нормативни, кадрови, организационни и структурни промени доведоха до рязко натрупване на дела при прехвърлянето им от една служба на друга. Наруши се принципът на наказателния процес за осигуряване на срочно, всестранно и пълно разследване, при запазване в голяма степен на формализма. Целият този процес, водещ и до несигурност за разследващите органи (независимо дали са ситуирани в НСлС, или в МВР), се отрази допълнително в негативна насока от субективен характер – демотивация на кадрите.

Без да се правят изводи, дали този резултат е логичен и закономерен, факт е, че административните ръководители от всички нива на ПРБ и на разследващите органи не са упражнили ефективен контрол за предотвратяване на опасността от прекратяване на делата поради изтекла давност. Макар и закъснял, такъв действен надзор, както вече бе посочено по-горе, бе предприет през 2006г. с разпореждане на заместника на главния прокурор при ВКП³¹.

При осъществения надзор през последните две години от наблюдаващите прокурори са възобновени и прекратени всички дела, за които е установено изтичане на давностния срок. През 2007г. тази надзорна дейност е продължила по отношение на всички дела от предходни години, намиращи се в МВР – при оперативно-издирвателните органи, при дознателите и следователите.

Този надзор ще продължи и през 2008г. за установяване на висящите дела извън установените срокове по НПК без продължен срок, за привеждането им в съответствие с изискванията на НПК и за предотвратяване на опасността от прекратяване на делата поради изтекла давност. Целта е, където е възможно, да се проведе разследване и при известен извършител да се докажат обвиненията, респ. лицата да се предадат на съд. Там, където извършителят не е установен или обвиненията не са доказани, като същевременно са изчерпани процесуалните възможности за това, делата да се решават от прокурорите с постановяване на съответен прокурорски акт, при спазване изискванията на наказателнопроцесуалното законодателство.

Делът на прекратените по искане на обвиняемия ДП³² (на основание чл. 368 и чл. 369 НПК), които са само 45, е незначителен, спрямо общия брой прекратени ДП. Следователно този институт, макар и спорен, изигра своята роля, като дисциплиниращ за органите на досъдебното производство. В проекта за ЗИДНПК на Прокуратурата до 40-ото НС (от м.февруари 2008г.) се предлага отмяна на приложението му.
3. Дела на специален надзор³³
Правилата за специален отчет предвид новия НПК и отпадане действието на Инструкция №1 са преуредени със Заповед №ЛС-345/10.Х.2006г. на ВКП. Този регламент претърпя съществена промяна със Заповед № 2125/21.V.2007г. на главния прокурор. Изцяло бе отменен действащият дотогава с Инструкцията и цитираната заповед ред. Въведен бе специалният надзор като форма на постоянен и засилен контрол върху определени категории дела. Изчерпателно бе редуциран кръгът на императивно вземаните на специален надзор производства, предимно с оглед субекта на инкриминираното престъпление - дела, образувани срещу народни представители, членове на правителството, техни заместници, ръководители и членове на независими институции, създадени със закон, ръководители на държавни изпълнителни агенции, комисии и техни заместници, областни управители и техни заместници, кметове на общини, магистрати и висши служители на МВР и МО. На специален надзор подлежат и дела, образувани за изпиране на пари, за престъпления, свързани с управлението на средства, предоставени от фондове на ЕС, и за престъпления, извършени от организирани престъпни групи.
На 30.V.2007г. бе издадена Заповед № ЛС-2184 на главния прокурор, с която бе разпоредено да продължи надзорът по взетите преди посочената дата дела на специален отчет до тяхното приключване.

С писмо №И-405/4.ХІІ.2007 г. заместникът на главния прокурор, отговарящ по досъдебното производство, определи критериите за делата от особена важност, спрямо които да се упражнява специален надзор.

В изпълнение на заповедите на главния прокурор, завеждащият отдел „Досъдебно производство” във ВКП с Указание №307/2007г. привежда съществуващата организация на отчет в съответствие с новата форма на наблюдаване на дела с голямо обществено значение и с фактическа сложност.

За конкретизиране на дадените от главния прокурор и от ВКП указания за работата по места с делата на специален надзор, бяха издадени разпореждания на административните ръководители на апелативните прокуратури.

За събиране, систематизиране и обобщаване на данните за делата, взети на специален надзор в прокуратурите от цялата страна (по хоризонтала и вертикала), отдел „ИАМР” във ВКП разработи съответната система на отчет, съобразно указание №301/2007г. на главния прокурор за организация на информационната дейност в ПРБ.

Специален надзор през 2007г. в териториалните прокуратури се е осъществявал общо по 331 дела.

Процентът на тези дела, спрямо общия брой наблюдавни ДП, е много малък – 0,07%. Техният дял се определя от спецификата им, именно и поради която те се вземат на специален надзор в прокуратурите.

От делата, взети на специален надзор през отчетния период, 28 са прекратени и 104 са внесени в съда с прокурорски актове. По такива дела са осъдени 38 лица и оправдани – 6 лица.

Наблюдаваните дела по видове престъпления се разпределят, както следва:

• 
  75 – за престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации,
  
• 
  54 – за престъпления против собствеността,
  
• 
  44 – за престъпления против реда и общественото спокойствие,
  
• 
  42 – за престъпления против стопанството,
  
• 
  31 – за документни престъпления,
  
• 
  24 – престъпления срещу личността,
  
• 
  21 – за престъпления протива финансовата, данъчната и осигурителната система,
  
• 
  21 – за общоопасни престъпления,
  
• 
  19 – за други видове престъпления.
  

– обжалване на актовете на прокурорите, постановени в хода на разследването по делата. През отчетната година основно са обжалвани актовете, постановени по реда на чл. 229, ал. 3 НПК, с които е отказано извършването на допълнителни следствени действия, поискани от обвиняемия и защитата му при предявяване на материалите по делото по реда на чл. 227–229 НПК;

– контрол по отношение на наблюдаваните производства се осъществява по взетите на специален надзор дела, най-вече относно срочността и качеството на провежданото разследване. Периодично се изискват от наблюдаващите прокурори справки за хода на разследване, с цел да се проконтролира изпълнението на планираните следствени действия;

– при постъпили искания от страна на окръжните и районните прокуратури за продължаване на сроковете за разследване на делата, на основание чл. 234, ал. 3, пр. 1 НПК, също е осъществяван контрол върху срочността на разследването, причините за неприключване на разследването, извършените следствени действия, планираните такива за провеждане, в съответствие с изготвения календарен план;

– периодично се анализират от окръжните прокуратури върнатите от съда дела за допълнително разследване, на основание чл. 249, вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Анализите, съдържащи причините, довели до връщане на делата, заедно с указания за отстраняването и недопускането им, в работата са изпращани на административните ръководители, с оглед предприемане на конкретни мерки;

– извършват се комплексни ревизии в дейността на окръжните прокуратури, от страна на апелативните, а окръжните прокуратури – спрямо районните. При тях се проверяват освен всички постановления за отказ да се образува досъдебно производство, и всички прекратени наказателни производства, които не са били обжалвани от страните по реда на чл. 243, ал. 3-7 НПК. Освен извършените служебни проверки по реда на чл. 234, ал. 9 НПК относно наличие на основанията по чл. 234, ал.1 НПК за прекратяване на производствата, се проверява и обосноваността и достатъчната мотивираност на прокурорските актове, уведомени ли са били страните с копие от акта и правото им да обжалват, налице ли е произнасяне по веществените доказателства, които са били иззети и приложени по делото, налице ли е произнасяне по мерките за процесуална принуда (спазени ли са сроковете по чл. 234, ал. 8 НПК) и мерките за обезпечаване на гражданския иск. Особено внимание се обръща и дали разследването е било приключено в сроковете по чл. 234 НПК, както и дали е спазен срокът по чл. 242, ал. 3 НК от прокурора при решаване на делото. Освен прекратените дела, при ревизиите се проверяват внесените споразумения и внесените обвинителни актове.

Общо потвърдените прокурорски актове съставляват 71% от общия брой инстанционни преписки, решени в прокуратурата (393), отменените – 26%.

Преписките за продължаване на сроковете на разследване са общо 438.

Постановленията на прокурорите от Апелативната прокуратура Бургас по преписки са обжалвани в 124 случая, като 95 от тях са потвърдени от ВКП, 4 – частично потвърдени и 25 са отменени. Отменените съставляват 20% от общо обжалваните.

Окръжните прокуратури от апелативния район на АП Бургас (ОП Бургас, ОП Сливен и ОП Ямбол) са решили 1331 инстанционни преписки. Потвърдените от тях актове на районните прокуратури са 1023, от които – 744 отказа за образуване на ДП. Отменени са 300 акта, като по 85 е разпоредено образуване на ДП, по 173 са възложени допълнителни проверки.

През 2007г. в Апелативната прокуратура Варна са решили 618 инстанционни преписки. Потвърдените актове на долустоящите прокуратури са 458 (74% от общия брой инстанционни преписки), от които потвърдени откази за образуване на ДП – 273. Отменени са 154 акта (23%), като по 14 от тях е разпоредено образуване на ДП и по 95 са възложени допълнителни проверки.

Окръжните прокуратури от района на АП Варна (ОП Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Разград и Търговище) общо са решили 1609 инстанционни преписки. Потвърдените от тях актове на районните прокуратури от апелативния район са 1135, от които 727 откази за образуване на ДП. Частично потвърдените актове са 21. Прокурорите в окръжните прокуратури са отменили общо 453 акта, като по 100 са разпоредили образуване на ДП и по 226 са възложили допълнителни проверки.

През 2007г. в АП В. Търново са образувани 810 инстан­ционни преписки, възникнали по жалби и сигнали срещу актове на окръжните прокуратури – откази от образуване на досъдебни производства, потвърдителни въззивни постановления и прекра­тителни постановления по приключени досъдебни производства.

Потвърдени са 666 акта (82%), от тях 576 са ткази. Частично потвърдени са 7 акта, а отменените възлизат на 137 (17% от проверените).

Пред ВКП са обжалвани 355 от произнесените постановления на Великотърновската апелативна прокуратура (43%). Върховната инстанция е потвърдила 322 апелативни постановления (91 %) и е отменила 33 (9 %).

Тези данни говорят за добро качество на актовете, постановени от прокурорите при окръжните прокуратури и АП В.Търново.

През 2007г. в апелативния район Пловдив са налице общо 2 176 инстанционни решения на окръжните прокуратури по актове на районните прокуратури и на Апелативната прокуратура по актове на окръжните прокуратури. Потвърдени са изцяло 1 560 акта, което съставлява 72%.

С най-висок процент потвърдени актове е Окръжната прокуратура Пловдив – 80%, следвана от Окръжната прокуратура Хасково – 73%, Окръжната прокуратура Смолян – 72%, Окръжната прокуратура Стара Загора – 65%, Окръжната прокуратура Кърджали – 64% и Окръжна прокуратура Пазарджик – 64%. През 2006г. в процентно отношение с най-голям брой потвърдени актове е била Окръжната прокуратура Смолян – 82%, следвана от Окръжната прокуратура Пловдив – 73%, Окръжната прокуратура Кърджали – 76%, Окръжната прокуратура Хасково – 75.5%, Окръжната прокуратура Пазарджик – 69% и Окръжнтаа прокуратура Стара Загора – 67.5%. Като цяло, за Апелативния район през 2007г. броят на инстанционните преписки се е увеличил, в сравнение с 2006г. от 2 159 на 2 176. През 2005г. броят на инстанционните преписки е бил 2 152. Увеличил се е броят на инстанционните преписки на Окръжната прокуратура Пловдив от 556 на 593, на Окръжната прокуратура Стара Загора от 233 на 262 и на Окръжната прокуратура Пазарджик от 185 на 220. В останалите прокуратури броят на инстанционните преписки е намалял.

За района на АП София е осъществяван инстанционен контрол както от окръжните (СГП) прокуратури, така и от САП, и от ВКП.

Общо по 4 467 преписки (27.5%) е осъществен инстанционен контрол. От тях по 1820 – от ОП, по 974 – от СГП и по 1673 – от АП.

Потвърдени инстанционни решения са 3 279, което съставлява 26% от общите инстанционни решения. Отменени са 1 149 (31%).

Проверени по инстанционен ред от ВКП са общо 200 преписки. От тях 160 акта са потвърдени и 40 акта са отменени с разпореждане за възлагане на допълнителна проверка. Следователно, в по-голямата си част долустоящите прокуратури са постановявали обосновани, правилни и законосъобразни прокурорски актове, в съответствие с наказателните закони и установената съдебна практика.

Прокурорите от Военноапелативната прокуратура са решили 1103 инстанционни преписки, от тях 81% са потвърдени актове на военноокръжните прокуратури (892), от които 405 отказа за образуване на ДП. Отменените актове са 205, като по 115 от тях е постановено образуване на ДП, а по 91 са възложени допълнителни проверки.

Освен в случаите на задължителен контрол над първоинстанционните постановления, в резултат на постъпили жалби от заинтересованите страни, прокурорите от Военноапелативната прокуратура за времето от 01.10.2007 г. до 26.10.2007 г. са извършили проверки над всички процесуални актове, с които е бил направен отказ да се образува досъдебно производство, и над постановленията за прекратяване на наказателното производство, които не са били обжалвани по съдебен ред.

В съответствие с направените констатации от тези проверки, във Военноапелативната прокуратура са били изискани 67 преписки за извършване на служебна проверка по реда на чл. 213, ал. 2 НПК, приключени с постановления за отказ да се образува досъдебно производство, които не са били проверени от прокурор от по-горестоящата прокуратура и от Върховната касационна прокуратура. Изискани са били също така и 66 досъдебни производства за извършване на служебна проверка по реда на чл. 243, ал. 9 НПК, по които наказателното производство е било прекратено и постановлението на наблюдаващия прокурор не е било обжалвано по съдебен ред.

В резултат на осъществения инстанционен контрол по изисканите преписки и дела, прокурорите от Военноапелативната прокуратура са потвърдили 33 акта на първоинстанционнте прокурори за отказ да се образува досъдебно производство и са отменили 25 такива акта.

При извършената проверка над постановленията за прекратяване на наказателното производство, 36 от тях са потвърдени, а 32 са отменени.
4.2. Инстанционен контрол – ВКП
Прокурорите във ВКП са решили общо 1116 инстанционни преписки, от които потвърдените актове на прокуратурите от страната са 943 (84,5%). Отменените актове са 176, като в 164 случая от тях са разпоредени допълнителни проверки и в 5 – образуване на ДП. Продължаване на срока на разследване е постановено по 4939 преписки.

Данните за инстанционния контрол по апелативни райони и за ВКП сочат, че първоинстанционните прокуратури са постановявали добре обосновани и законосъобразни прокурорски актове. Високият процент потвърдени от ВКП постановления налага идентичния извод и за въззивните произнасяния, които също са били в съответствие с наказателнопроцесуалните норми и съдебната практика.

През отчетния период прокурорите от ВКП продължиха да оказват необходимото методическо ръководство и контрол на първоинстанционните прокурори. Осъществяваха се периодични срещи с разследващите органи и наблюдаващите прокурори от съответните прокуратури по конкретни дела с фактическа и правна сложност.

За отчетния период, също по данните на МВР, е проведено разследване по 152641 ДП, като за сравнение през 2006г. разследваните ДП са 149412, т.е. налице е увеличение с 2,16%. Изпратени в прокуратурата с мнение за съд са 133919 дела. За 2007г. средната натовареност на един дознател е 103,9 ДП.

По данни на НСлС³⁷, през 2007г. реално работили са 555 следователи, при щат 614. Общо разследвани са 33466 досъдебни производства, за сравнение през 2006г. техният брой възлиза на 34624, т.е. забелязва се намаление с 3,34%. Приключените за периода ДП са 28249.

През 2007г., по данни от доклада на Министерството на отбраната, от дознателите са проведени разследвания по 719 военни досъдебни производства (ВДП). От общия брой производства са приключени разследванията по 632 ВДП.

За констатираните несъответствия в отчетността за дейността на разследващите органи в статистическите данни на ПРБ, от една страна, и на МВР и НСлС – от друга, след запознаване с докладите на последните, следва да се има предвид следното.

Конституцията на Р България (чл. 84, т. 16) и Законът за съдебната власт (чл. 141, ал. 1) са възложили задължение единственно на Прокуратурата да събира и обобщава информация за движението на досъдебните производства, разследването по които се извършва от всички разследващи органи в Р България.

За изпълнение на изискванията за прозрачност и отчетност, с вътрешноведомствен акт на главния прокурор е въведена организация на информационната дейност. Утвърдени са унифицирани статистически форми, задължителни за всички прокуратури в страната, ВКП и ВАП. В последните е установена единна терминология за представянето на тази дейност (съобразно структурата и систематиката на НК и съобразно терминологията по НПК и ЗСВ).

По апелативни райони проблемите и предложенията са следните.

Кадровите проблеми дават негативно отражение върху резултатите на работа. При някои от ОСС (най-вече тези в ОСС Шумен и особено ОСС Варна) натрупаните през годините ДП и забавеното разследване по тях води до един много съществен недостатък – демотивацията за работа при тези следователи. Голям брой от делата на тези ОСС са преразпределени за разследване на други ОСС. Наличните при тях висящи (неприключени) дела, сравнително големият брой ДП, по които наказателното производство е било спряно (за ОСС Варна – над 300 дела) и предстоящото разширяване на тяхната компетентност, отново ще постави на дневен ред срочността на разследване.

Не по-добро е положението в района на АП Варна и при дознателите. През 2007г. дознателският апарат е работил с щатна обезпеченост от 73% и текучество от 13,4% (33 дознатели са напуснали системата). В ОДП Силистра са останали незаети 15 щатни бройки за дознатели, в ОДП Разград предстои освобождаването на трима дознатели, които работят в продължения период по §7 ЗМВР.

Проблемите за апелативния район са недобрите условия на труд на дознателите – ниско заплащане, лошо битово устройване – по няколко човека в кабинет, липса на елементарна техническа обезпеченост.

Във Великотърновския апелативен район кадровият проблем на дознанието в края на 2007г. също остава нерешен. Безспорно, този проблем дава своето отражение върху натовареността, а оттам, в определена степен върху качеството, респективно срочността на извършваното разследване по дознанията.

За целия район са предвидени общо 278 щатни бройки за дознатели. Реално назначени и работещи са 189 дознатели, други 12 са в процес на встъпване.

По прокуратури се разпределят, както следва: ОП В. Търново – 64 щатни бройки, при заети 45, като 8 дознатели са в процес на встъпване; ОП Габрово – 34 щата, при заети 27; ОП Ловеч – 46 щата, 29 заети; ОП Плевен – 67 щата, 47 заети; ОП Русе – 48 щата, 41 заети, 4 в процес на встъпване.

Свободните места за дознатели са 42.

В района работят и 66 следователи (14 във В. Търново, 11 – Габрово, 13 – Ловеч, 19 – Плевен и 18 – Русе).

Общият брой на работилите през 2007г. разследващи органи в района е 282.

Основни проблеми и тук са непълната осигуреност на материално-техническите условия за работа, недостатъчната теоретична и най-вече практическата подготовка на дознателите. В преобладаващата си част те са млади и амбициозни хора, които се стремят да компенсират липсата на опит с повече старание и енергия, но това невинаги гарантира срочно и качествено разследване. Друг немаловажен проблем е липсата на професионален интерес за кандидатстване и заемане на длъжността дознател“, което пряко кореспондира и с по-ниското им заплащане, в сравнение с другата категория разследващи органи – следователите.
За района на АП Бургас данните са следните.

В Бургаски съдебен окръг основният проблем е свързан с недостатъчния брой дознатели и значителния брой дознания, останали от предходни години. Налице е незает щат и при следователите.

В края на отчетния период назначените дознатели в района са 88 (30 от които – през 2007г.). Разследвани са общо 19 930 ДП, средно по 145,6 дознания. Приключените дознания са 11 995 ДП, или средно по 114 дела на дознател. Това аритметично разпределяне на натовареността обаче не показва истинската картина на натовареност на всеки един от дознателите, тъй като те работят в различни райони с различно ниво на престъпна дейност и някои от тях разследват много по-голям брой досъдебни производства.

През 2007г. към ОСС Бургас щатът за следователи е 27, от които заети са 22 щатни бройки. Средната натовареност на един следовател е 79,9% разследвани ДП. Отчита се увеличение на средната натовареност на следователите, резултат на преназначаването на следователи за прокурори и съдии, респ. спад на заетите щатни бройки.

В Ямболския съдебен окръг през 2007г. заетите щатни бройки са 5 за следователи към Окръжната следствена служба. Приключени са общо 511 досъдебни производства или средно 102.

Към ОДП Ямбол са работили 30 дознатели, които са приключили общо 2 285 досъдебни производства или средно 56.

С попълване на щата на дознателите в Сливен са преодолени проблемите с натовареността им, но остава проблемен въпросът с тяхната квалификация. Малка част от дознателите могат да работят сравнително самостоятелно по дела с фактическа и правна сложност.

В отделите „Полицейско разследване” при ОДП и СДП наличният щат на дознатели е общо 673, като реално заети са 532 щатни бройки.

Наличният щат на следователите е 190, като реално заети са 177 щатни бройки.

От горното е видно, че щатните бройки на дознателския и следователския апарат не са заети изцяло, налице е голямо текучество, особено сред дознателския апарат. Не е на необходимото ниво квалификацията и подготовката на същия. Въпреки това, като основни разследващи органи, дознателите в по-голямата си част са се справяли с обема на делата по отношение на срочността, но относно качеството наред с личната им самоподготовка и усъвършенстване, е необходимо да се вземат сериозни мерки централизирано и на всички нива.

Във ВоАП са работили при 43 заети щата за прокурори и 61 заети щата за военни следователи, като остават незаети 11 щатни бройки за прокурори и 1 щатна бройка за военен следовател.

Работещите следователи и прокурори са с необходимия юридически стаж и практически опит.

През изтеклата 2007г. по досъдебните производства, разследвани от военен дознател, са работили общо 44 дознатели, при утвърдени 47 щатни бройки. Незаети в края на отчетния период остават 3 щата, съответно два в Регионалната служба София и един в Регионалната служба Плевен.

Броят на военните дознатели е достатъчен, като е налице мотивираност и желание за работа от тяхна страна. От служба Сигурност – ВП и ВКР е създадена много добра организация за работа, техническо, битово и финансово осигуряване на дознателския състав.

Освен назначените по щат дознатели, със Заповед №ОХ-707/06.11.2007г. на министъра на отбраната са определени допълнително за дознатели 165 офицери от служба Сигурност – ВП и ВКР, с цел осигуряване на мисии в чужбина, както и за извършване на неотложни действия по разследване на престъпления, извършени от български военнослужещи в други държави.

Всички дознатели са преминали курс на обучение.

За подобряване на тяхната правна подготовка, организационен опит и умения, се провеждат периодични срещи и съвещания във всяка военноокръжна прокуратура, а по отделни досъдебни производства разследването се провежда с прякото практическо участие на военни прокурори.

Основен проблем, стоящ пред дознанието, се очертава липсата на професионален интерес за кандидатстване и заемане на длъжността дознател, което пряко кореспондира и с по-ниското им заплащане, в сравнение с другата категория разследващи органи – следователите. Не се прилагат механизми за стимулиране на дознателите при извършване на успешни разследвания по дела с фактическа и правна сложност, както и по дела с голям обществен интерес.

Възможности за решаване на кадровия проблем могат да се търсят в промяна в Закона за МВР, която да допусне възможност за дознатели да бъдат назначавани и лица с неюридическо образо­вание.

Обсъжда се и идея за законови изменения, които да позволяват на министъра на вътрешните работи със заповед да възлага на полицаи извън дознателския апарат разследвания на по-леки престъпления, както и на извършените от неизвестно лице, по какъвто начин би се намалила натовареността на дознателите и би се гарантирало правото на защита на гражданите в масовите случаи на посегателства срещу тяхната собственост.

На фона на обширните коментари за дознателската дейност, незабележима остава работата на следователите, сведена през годината до сравнително нисък процент от новообразуваните производства.

Становището на прокурорите е, че капацитетът на следствието следва да се използва посредством разширяване на кръга на производствата, разследвани от следовател.
За ВоАП, поради спецификата на организацията на дейността и компетентността на разследване, проблематиката се извежда отделно от другите апелативни райони.

Основен проблем в работата на дознателите се очертава малкият им юридически стаж – до 3 години, и липсата на практически опит, което е оценено от ръководството на Военноапелативната прокуратура, като в тази насока през отчетния период с военните дознатели е проведен курс на обучение под ръководството на прокурори от Военноапелативна прокуратура.

Проблеми в дейността по следствения надзор и предложения за преодоляването им.

През отчетния период е постигната добра организация и взаимодействие на прокурорите с разследващите органи във всички военноокръжни прокуратури. Налице е постоянен контакт, взаимодействие и обмяна на информация между наблюдаващите прокурори и военноразследващите органи.

Същевременно новата уредба на подсъдността на военните съдилища и разпределението на делата между разследващите органи /чл. 396 и чл. 405 от новия НПК/ създаде редица затруднения в дейността на прокуратурите по следствения надзор.

Изготвен е проект на предложение до главния прокурор на Република България, в съответствие с правомощията му по ЗСВ, за издаване на Тълкувателно решение от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд, относно компетентността за разследване на военните следователи.

Становището на Военноапелативния съд, че съгласно чл. 405 НПК, разследването срещу служители на МВР за деяния, извършени при или по повод службата им, трябва да бъде проведено от военни дознатели и отказът да бъде призната доказателствена сила на събраните от военни следователи доказателства по такива дела доведе до повтаряне на вече извършени действия по разследването по отделни досъдебни производства от военни прокурори и наложи провеждането на самостоятелно разследване от прокурорите по дела срещу служители на МВР. Това отне доста време и средства на военноокръжните прокуратури и доведе до значително натоварване на военните прокурори.

Решения на тези проблеми следва да се търсят в промяна на законодателната уредба и в увеличаване на броя на военните прокурори, за сметка на броя на военните следователи.

В бъдещата дейност е необходимо подобряване на взаимодействието в работата на военноокръжните прокуратури с отделните служби от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, по разкриване, документиране и разследване на престъпления, извършени от лица от състава на МВР и МО, под прякото ръководство и съдействие на военните прокурори, включително и на етап оперативни разработки.

Следва да продължи и провеждането на мероприятия по превенция на престъпността, чрез срещи и съвещания с ръководителите на областните дирекции на МВР, командирите на поделения, ръководния и изпълнителски състав от МВР и МО, на които да се обсъждат криминогенните фактори и да се набелязват мерки за отстраняването им.

Утвърждаването на специализираните звена за борба с организираната престъпност и корупцията изисква обучение на включените в тях магистрати относно методите за борба с прането на пари, отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, разследване на престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната система и др.

6. Дейност на ІІ отдел „Досъдебно производство” на ВКП
В началото на 2007г. отдел „Досъдебно производство” на ВКП бе структуриран в три сектора.

За да бъде подобрена организацията и качеството на работа, за избягване на дублиране на функции и увеличаване на обхвата на производствата, по които ВКП оказва методическа помощ и ръководство, бе извършено преструктуриране на ВКП. Вместо съществуващите три сектора в отдел „Досъдебно производство” бяха обособени шест сектора (съгласно Заповед №ЛС-1047/09.03.2007г. на главния прокурор), дейността на които е организирана на териториален принцип, съобразно апелативните райони – прокурорите от съответния сектор наблюдават, оказват методическа помощ и ръководство по досъдебното производство на прокуратурите в конкретните апелативни райони. С оглед специализация и по-голяма ефективност при разкриване и разследване на тежките престъпления, продължава да работи специализираният отдел „Противодействие на организираната престъпност и корупцията”.

С оглед ефективно противодействие на престъпността, с отделни заповеди бяха определени специализирани прокурори от различни отдели на ВКП за оказване на методическа помощ по разследване на определени видове престъпления, както и за участие в съвместни форуми и взаимодействие с други правозащитни органи по съответните направления.

За изпълняване на изискванията на европейските партньори и за отстраняване на посочените слабости по глава Правосъдие от мониторинговия доклад бе сформирана група от трима прокурори от различни отдели на ВКП, дейността на които е насочена към оказване на методическа помощ и контрол на разследването по досъдебни производства с голям обществен интерес и срещу депутати и магистрати, както и на разследването по такива досъдебни производства в съответните апелативни райони по утвърдени критерии.

В отдел II “Досъдебно производство” са наблюдавани 10 977 преписки. Новообразуваните преписки са 10 572, което е 96% от общо наблюдаваните. През периода са решени 10 475, което съставлява 95% от преписките. Общо решените инстанционни преписки са 899 и 4 939 се отнасят за продължаване на срока за разследване и съставляват 47% от всичките решени преписки в отдела през 2007г. От всички решени преписки в срок до три дни са решени 1 568, а в срок до един месец са решени 8 907. Отменени са 153 акта с разпореждане за възлагане на допълнителна проверка.

В края на отчетната година са останали неприключени и нерешени 480 преписки, като всички са в срок. От тях чакащи за комплектуване са 42, а останали при прокурор за решаване са 36.

Наблюдава се намаляване на общия брой наблюдавани преписки в отдела (2006г. същите са били 17 494). Това се дължи и на намаления брой преписки за удължаване на срока. За отчетния период срочността и качеството на решаване са подобрени.
7. Обобщение на проблемите и предложенията по следствения надзор
Поставените проблеми и направените предложения от всички прокуратури³⁸, МВР³⁹ и НСлС⁴⁰ могат да се обобщят в следните направления:

І. Разследващи органи:

1. 
   Следователи – необходимост от разширяване на компетенциите на следователите – промяна на чл. 194, ал. 1, т. 1 НПК.
   
2. 
   Дознателски апарат
   

2.2. Некачествено разследване – продължават тенденциите към допускане на едни и същи пропуски, най-вече от процесуално естество, в работата на разследващите органи. Основна грешка, която допускат разследващите органи, е непроизнасяне по направени искания от страна на обвиняемия в хода на разследването. Направени искания се игнорират, като не се докладват на наблюдаващия прокурор, а често същите са свързани с изследване на позиция и теза, която задължително по смисъла на чл.107, ал.1 и ал.3 НПК подлежи на проверка чрез събиране на доказателства. Съществено процесуално нарушение се допуска от страна на дознателите при изписване на диспозитиви на съответните обвинения, което налага при извършване на служебна проверка на делата обвиненията текстово да се изписват и указват дословно от страна на наблюдаващия прокурор. Продължава допускането на елементарни процесуални нарушения – допускат се от страна и на дознателите, и на следователите, като не се отразява точно датата и часа на провеждането на процесуално-следствени действия.

2.3. Непълно разследване – въпреки че наблюдаващият прокурор е дал указания за събиране на доказателства както в подкрепа на обвинителната теза, така и ползващи обвиняемия, в много случаи досъдебното производство бива приключено от разследващия орган при едностранчиво разследване. Не са разпитани например като свидетели лица, посочени от страна на обвиняемия, не са назначении резонно поискани експертизи. При липса на изрично указание от прокурор, не се прилага от страна на дознателите и следователите институтът на провеждане на разпит пред съдия.

Отчита се характерната тенденция, че когато бъдат провеждани разпити на съответните лица, те не допринасят в пълнота за изясняване на обективната истина по делата. Нивото на информативност, която носят разпитите, е изключително ниско и води след себе си значителна загуба на ресурси – проверка от прокурора, отчитане на некачественото провеждане на разпита, даване на конкретни указания на разследващия често и с посочване на въпроси, последваща проверка, дали са спазени указанията.

Забелязва се и друга, обратна на горната, тенденция, а именно –провеждане на многословни и претрупани откъм информация разпити в насока, нямаща общо с предмета на разследване.

Следва да се отчете, че на разследващите органи от МВР им липсва съответният критерий в горния смисъл. Налице са и случаи, когато правилната квалификация на деянието е в зависимост от заключението на вещи лица – предимно по дела за престъпления против здравето и за престъпления против транспорта, а такива експертизи не са били назначени от разследващия орган и то защото липсва подробно указание от прокурор в някаква прекомерна подробност.

Получава се дублиране на някои от действията по разследването, като се указва от страна на наблюдаващия прокурор повторното им провеждане. Прави впечатление, че се извършват и поправки в протоколите за процесуално-следствените действия, без да се приподписват тези добавки или поправки от участвалите в действието лица. Много често не се съобразява формата на съучастническа дейност на няколко лица в извършването на престъпление, или не се подвеждат под наказателна отговорност всички лица, за които има доказателства, че са участвали в извършването на престъплението.

Наблюдава се практиката, досъдебните производства макар да се изпращат със заключение, реално разследването не е приключено, а се налага извършването на още действия по разследване, което обичайно става в срока на прокурора по чл. 242 НПК.

Изброените пропуски, допускани при разследването от дознателите, налагат необходимостта от повишаване на тяхната квалификация.

2.3. Недостатъчна квалификация и липса на опит на дознателите. С новия НПК на дознателите се възложи разследването на производства, по каквито те не са работили, а изискват висока квалификация и опит (например дела за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система). За да се компенсират тези недостатъци, се налага даването на подробни указания от наблюдаващия прокурор, често провеждане на срещи за оказване на методическа помощ, което налага отделянето на допълнително време от страна на разследващите органи и наблюдаващите прокурори.

2.4. Не във всички случаи се съгласуват действията на дознателите с прокурора.

2.4.1. Съществува проблем във връзка със спазване на задължението от страна на дознателите, визирано в чл. 219 ал. 1 НПК, а именно – да съгласуват обвинението с наблюдаващия прокурор преди неговото повдигане – в тези случаи например се допускат грешки, като не се съобразяват предишните осъждания на някои от обвиняемите лица, които имат значение за правилната правна квалификация на деянието – например престъпление, извършено при условията на повторност или при условията на опасен рецидив; в някои от случаите в обвинителните диспозитиви не е посочено мястото на извършване на деянието. Тези елементарни на пръв поглед грешки с лекота се преодоляват при стриктно спазване на разпоредбата на закона, посочена по-горе, от страна на разследващите.

2.4.2. Оформяща се тенденция, да не се изпълнява задължението за докладване на делото на наблюдаващия прокурор при условията на чл. 226, ал.1 НПК, когато са извършени всички необходими следствени действия, с оглед получаване на указания и формулиране на обвинението, а едва след извършено предявяване – пропуснати са възможностите да се отстранят своевременно процесуални нарушения или да се съберат необходими доказателства (АП ВТ).

2.5. Недостатъчна кадрова и материално-техническа обезпеченост на дознанието.

1. 
   Всяко процесуално действие на разследващия орган да е достатъчно основание да се счита, че е образувано ДП – не само оглед и свързаните с него претърсване и изземване. По сега действащия НПК извършените претърсвания, обиски, разпити на очевидци и пр. са без процесуална стойност – изменение на чл. 212, ал. 2 НПК в горния смисъл.
   
2. 
   Искания за СРС – наблюдаващият прокурор (чл. 173, ал.1 НПК) – невинаги, когато е необходимо незабавно да се направи искането, е възможно да се извърши именно от наблюдаващия прокурор. Изразът който наблюдава делото в цитирания текст се предлага да отпадне.
   
3. 
   Срочност на разследване на делата – необходимост от законодателно изменение на уредбата за сроковете за разследване по чл. 234 НПК, които трябва да бъдат диференцирани според тежестта на престъплението. Така би се намалила трудоемката дейност на прокурорите при изготвяне на исканията за удължаване на срока, и респективно, при произнасяне по тези искания.
   

1. 
   Рамкираните срокове от НПК при разследване на делата – затруднения от обективен характер – неизпълнени в срок международни и вътрешни следствени поръчки, необходимост от непрекъснато контролиране – при пропуск да се поиска продължаване на срока – важни доказателства – изключени от доказателствения материал. Предлага се отмяната на ал. 7 на чл. 234 НПК, която предвижда, че действията по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1–3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
   
2. 
   Недостатъчен е срокът на разследване по ДПОР – 2 месеца (извън предвидената възможност за продължаването му). За голяма част от делата предметът на доказване е свързан с изготвяне на експертизи, за които още от началото е ясно, че няма как да бъдат изготвени в рамките на 2 месеца и следователно разследването на делото ще подлежи на продължаване на срока. На съда законодателят е предоставил срок от 2 месеца за запознаване с материалите и насрочване на делото, а на разследващия орган – същия срок за разследване.
   
3. 
   Продължаване на срока на разследване – ангажиране времето на главния прокурор с разрешаване за продължаване на срока по всяко дело. Това са компетенции, които успешно могат да се възложат на апелативните прокурори и в отделни случаи, и само контролът на завеждащите отдели във ВКП. В този смисъл е наложителна промяна на разпоредбата на чл. 234 НПК.
   

4. 
   Регламентацията относно обясненията на обвиняемия и показанията на свидетели, дадени пред съдия (чл. 279, ал. 1 и чл. 281, ал.1 НПК) обезсмисля дейността на разследващите органи. Предлага се отпадане на този институт.
   
5. 
   Липса на възможност да се протестират определенията на съда, с които се връща наказателното производство на прокуратурата. Предлага се възстановяване на възможността за проверка на този вид актове на съда.
   

1. 
   Въвеждане на диференцирани процедури за разследване на престъпления, в зависимост от тежестта на наказанието.
   
2. 
   Понастоящем незабавното и бързото производство по съществото си не са съкратени форми – липсват облекчения, които да намалят формализма на досъдебното производство, водено по този ред. При тях са предвидени значително по-кратки срокове за извършване на същите по вид (а често пъти и по обем) процесуално-следствени действия – разпити, експертизи, привличане в качеството на обвиняем, предявяване на разследването и пр. В сравнение с 2006г., е налице увеличение с 30% на броя на делата от горната категория, по които прокурорът е разпоредил воденето им по общия ред.
   
3. 
   Проблеми с прилагането на чл. 212, ал. 2 НПК (започване на досъдебното производство със съставянето на акта за първото действие по разследването – протокол за оглед). При липса на достатъчно данни за извършено престъпление се поставя начало на производство, ангажира се време и ресурс, с краен резултат – прекратяване на досъдебното производство. Би следвало прокурорът, на когото се докладва за първото действие по разследването, още в този момент да се произнесе, налице ли са законовите предпоставки за образуване на наказателно производство.
   
4. 
   Някои от текстовете в НПК създават условия за реализиране на корупционни практики (уредбата по Глава ХХVІ и възможността след бездействие да се стигне до прекратяване на наказателното производство).
   
5. 
   Сериозни въпроси поставя приложението на съкратеното съдебно следствие (Глава ХХVІІ) и императивно предвиденото приложение на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.