Оправдателни съдебни актове и оправдани лица на първа инстанция и с влязла в сила присъда

Постановените оправдателните присъди и решения за 2007г. са 1702, при 1862 за 2006г. и 1529 за 2005г. Спрямо решените дела те са 3.57% за 2007г., 3.77% за 2006г. и 3.09% за 2005г. Съпоставени към броя на внесените прокурорски актове, оправдателните присъди са 3.76% за 2007г., 3.64% за 2006г. и 2.97% за 2005г.

По-голям е броят на оправдателните присъди спрямо решените дела за СГП – 12%, за районите на ОП Варна – 5.17%, ОП Силистра – 4.95%. Необходимо е да се посочи, че въпреки високия процент оправдателни присъди, спрямо решените дела за СГП за 2007г., по този показател прокуратурата е подобрила работата си, тъй като е налице намаление с 8%, в сравнение с 2007г., когато оправдателните присъди са били 20%.

1.6.2. Влезли в сила оправдателни присъди и решения

Влезлите в сила оправдателни присъди за 2007г. са 940, което представлява 2.5% от общия брой влезли в сила осъдителни и санкционни решения, срещу 756 за 2006г., което е 1.93% от общия брой влезли в сила осъдителни и санкционни решения.

Налице е незначително увеличение на относителния дял на влезлите в сила оправдателни присъди за 2007г. От съпоставянето на данните за прокуратурите в страната, е видно, че увеличението се дължи на високия дял влезли в сила оправдателни присъди за СГП – 30% и 17.8% за ВоОП София. Все още голяма част от оправдателните присъди за СГП са постановени по дела за престъпления по чл. 354а НК. Въпреки това, най-голямата прокуратура в страната следва да продължи усилията си за отстраняване на причините, водещи до постановяване на голям брой оправдателни присъди.

1.6.3. Оправдателни присъди, постановени в съгласие с прокурорското заявление

През 2007г. са постановени 117 оправдателни присъди в съгласие с прокурорското заявление, което е 6.8% от общо постановените оправдателни присъди. За 2006г. тези присъди са 425, или 22.82% от общо постановените оправдателни присъди. Най-голям брой оправдателни присъди по искане на прокурор са постановени от СГС – 32, от РС Варна – 25, РС Силистра – 11, РС Габрово – 8. Направените искания в съдебно заседание за постановяване на оправдателна присъда са обусловени от събраните в хода на съдебното следствие нови доказателства, промяна на показанията на свидетели, неразпитани на досъдебното производство пред съдия, изключване на доказателства поради това, че не са събрани по предвидения в НПК ред, и др., което е довело до различни правни изводи от участващия в делото прокурор относно съставомерността на деянието или наличието на безспорни доказателства за участието на подсъдимия в извършеното престъпление.

От посочените примери в отчетните доклади може да се направи извод, че няма прокурорски заявления за постановяване на оправдателна присъда по значими дела, а направените се отнасят до образувани дела за престъпления, които не се характеризират с висока обществена опасност. Такива са: НОХД №1049/2006г. на РС Кърджали, образувано по чл. 347 НК. По делото са разпитани нови свидетели, чиито показания са довели до приемането на нови фактически положения и нови правни изводи за съставомерността на деянието; НОХД №10/2006г. на РС Червен бряг, образувано по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Обвинението е за престъпление, извършено през 1996г. От доказателствата са изключени по-голяма част от свидетелските показания поради смърт на свидетел, заличаване на друг свидетел след назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза; НОХД №661/2006г. на ОС Сливен (присъдата е от 13.02.2007г.), образувано по чл. 257, във вр. с чл. 256 НК. В хода на съдебното следствие са събрани нови доказателства, довели до различни прави изводи относно съставомерността на деянието, поради което обвинението не е подържано.

1.6.4. Оправдани лица и относителен дял спрямо осъдените и санкционирани лица

През 2007г. оправданите лица са 2 248, което представлява 4.46 % от общия брой осъдени и санкционирани лица – 50 714. За 2006г. оправданите лица са 2294, което 4.06%, за 2005г. оправданите лица са 3.34%.

1.6.5. Оправдани лица с влязла в сила присъда и относителен дял към осъдените и санкционирани лица с влязла в сила присъда

Оправданите лица с влязла в сила присъда за 2007г. са 1293, което е 2.86% от осъдените и санкционирани лица с влезли в сила осъдителни съдебни актове (45162 ), за 2006г. са 1073, което е 2.16% , а 2005г. те са 2% .

Най-голям относителен дял оправдани лица и оправдани с влязла в сила присъда, спрямо осъдени и санкционирани лица и такива с влязла в сила присъда, заемат тези, извършили престъпления: по чл. 311 НК – 22%, от тях с влязла в сила присъда – 13.8%; по чл. 209–211 НК – 13% и 8.4%; по чл. 131 НК – 9.7% и 6.7%; по чл. 152 НК – 9.2% и 5.2% и по чл. 354а НК – 8.6% и 5%. Изключително неблагоприятни са резултатите при осъдените и оправдани лица за престъпления по чл. 282 и чл. 283а НК, където оправданите лица са повече от осъдените, като следва да се посочи, че се включват постановени и влезли в сила присъди през отчетния период по дела, внесени в съда преди това. Значителният относителен дял на оправдани лица и оправдани с влязла в сила присъда за престъпления, които не се отличават с фактическа и правна сложност, дава основание да се приеме, че са налице слабости в работата както по разследването, така и при преценката за наличие на основания за внасяне на обвинителен акт.

От посочените по-горе данни може да се направи извод, че за 2007г. относителният дял както на оправдателните присъди, така и на оправданите лица се е запазил. И за в бъдеще прокуратурата следва да продължи да работи за подобряване на резултатите по този показател, като се предприемат конкретни действия за отстраняване на допусканите слабости и пропуски, водещи до постановяване на оправдателни присъди. Особено внимание следва да се обърне на работата по делата, взети на специален надзор, тъй като в тях се включват дела с висока обществена опасност и засягащи важни обществени интереси.

1.6.6. По-значими НОХ дела, приключили с оправдателна присъда, като се анализират конкретните причини, довели до оправдаване на подсъдимите

От посочените в отчетните доклади примери за постановени оправдателни присъди, като по-значими могат да се посочат следните дела:

НОХД № 857/05 г. на ОС-Пловдив, водено по чл.282, ал.1 НК и чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.За да постанови оправдателна присъда, съдът е приел, че деянието по чл.282, ал.1 НК е несъставомерно от обективна страна тъй като не е установено неизпълнение на служебните задължения, а по отношение на деянието по чл.311,ал.1 НК – че липсват доказателства за осъществен състав както от обективна, така и от субективна страна; НОХД № 1631/04 г. на ОС-Пловдив, водено по чл.283а, ал.1 във вр. с чл.282, ал.2 НК- осъдителната присъда е отменена от ВКС с решение от 11.07.07 г. и подсъдимите са признати за невиновни като е прието, че не е налице специалната цел у подсъдимите за набавяне облага за себе си или за другиго; НОХД № 117/06 г. на ОС-Благоевград, водено по чл.354а, ал.2 НК с предмет на престъплението високорискови наркотични вещества на стойност 19760 лв.АС-София е отменил осъдителната присъда и е оправдал подсъдимия с оглед настъпилата законодателна промяна на чл.354а НК, с която като форма на изпълнителното деяние пренасянето на наркотични вещества е фактически декриминализирано; НОХД № 368/03 г. на ОС-Търговище, (присъдата е влязла в сила през 2007г.), водено срещу шест лица по чл.233, ал.2 НК за извършен нерегламентиран износ на оборудване от Терем ЕАД-клон Търговище- оправдателната присъда е постановена поради промяна в нормата на чл.233, ал.2 НК.

1.6.7. Причините, довели до оправдателни присъди

Причините, довели до постановяване на оправдателни присъди, могат да се обобщят така. Пропуски при провеждане на досъдебното производство и непълнота на разследването, като не се събират достатъчни по обем доказателства, обосноваващи обвинителната теза, водещо до внасяне на необосновани обвинителни актове. Наблюдаващият прокурор следва да упражнява в пълен обем предоставените му законови правомощия, като изисква събирането на необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с квалификацията на деянието, за участието на обвиняемия в извършеното престъпление и виновно поведение, за причинените щети. Други причини са установяване на нови факти и обстоятелства при проведеното съдебно следствие, поради промяна на свидетелските показания в съдебно заседание, събиране на нови доказателства, назначаване на експертизи, чиито заключения се различават от дадените на досъдебното производство, което води до промяна на установената фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, а оттам и на правните изводи относно наличието на извършено от обективна и субективна страна престъпление. Обективно е невъзможно на досъдебното производство всички разпити на свидетели да бъдат проведени пред съдия, за да могат техните показания да бъдат четени и приобщени към доказателствения материал по делото. Това изисква да се извършва внимателна преценка при подбора, кои свидетели да бъдат разпитани пред съдия, като същевременно се събират и други доказателства, обосноваващи обвинението. При внасяне на обвинителния акт в съда, прокурорът отново следва да прецени, дали събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

През 2007г. са подадени общо 3118 протеста, от които са уважени 529, неуважени – 796 и неразгледани – 1627. За 2006г. подадените протести са 2710, а за 2005г. –2117. Увеличението на протестите, спрямо 2006г., е с 15%. Относителният дял на подадените протести, спрямо решените от съда дела, е 6.54% за 2007г., 5.49% за 2006г. и 4.27% за 2005г. Протести са подавани на всички процесуални основания – неправилно приложение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до оправдателни присъди или неправилно приложение на закона, както и за наложени несправедливи наказания.

Подадените касационни протести са 234, от които са уважени 47, неуважените са 82, а неразгледаните – 101. От общо разгледаните 129 протеста уважените са 36.4%, неуважените – 63.5%.

1.7.2. Уважени и неуважени протести

Налице е, макар и минимално, увеличение на относителния дял на уважените протести, което сочи подобряване на качеството на протестите и на правилна оценка за наличието на основания за протестиране на неправилните съдебни актове. По-високият относителен дял на неуважените протести и през отчетния период изисква от прокурорите да преценяват задълбочено и цялостно, налице ли са основания за подаване на протест, а когато са налице законовите предпоставки за протестиране на съдебните актове – да се изготвят обосновани и мотивирани протести, съобразени с изискванията на НПК. През отчетния период не се сочат неуважени протести, поради това, че не отговарят на изискванията на НПК.

1.7.3. Протести срещу изцяло оправдателни присъди

През 2007г. са подадени 1538 въззивни протеста срещу 1702 оправдателни присъди, което сочи, че са протестирани 90.3% от общо постановените оправдателни присъди, за 2006г. подадените протести са 1709 – 91.78% и за 2005г. – 1205 протеста, което е 78.8% от оправдателните присъди.

От общо разгледани 535 протеста срещу първоинстанционни оправдателни присъди, уважените са 31.4%, срещу 25% за 2006г., неуважените са 68.5%. Неразгледани са 949 протеста (61.7% от общо подадените протести).

Срещу въззивни оправдателни решения са подадени 130 касационни протеста, от които 27 са уважени, 46 – неуважени и 56 – неразгледани. За 2006г. протестите са 131, от които в края на отчетния период уважени – 11, неуважени – 45 и неразгледани – 75.

Относителният дял на уважените протести срещу общо постановените оправдателни присъди е увеличен, но все още по-голяма част от разгледаните протести са останали неуважени, което изисква към подаването на протести да се подхожда след внимателна преценка относно наличието на основания за протестиране, да не се допуска изготвяне на формални протести, както и да се подобри качеството по отношение на обосноваността и мотивирането на протестите.

1.7.4. Непротестиране на оправдателни присъди

От данните за изготвени протести срещу оправдателни присъди е видно, че в по-голямата си част са протестирани. Не са подавани протести срещу оправдателните присъди, постановени в съгласие с прокурорско заявление. Не са протестирани постановените оправдателни присъди в случаите, когато в съдебно заседание са събрани нови доказателства, довели до промяна на установените факти и обстоятелства, промяна на свидетелските показания и невъзможност да се ползват дадените на досъдебното производство от тях показания поради процесуални пречки за приобщаването им към доказателствения материал. В тези случаи се възприемат мотивите на съда за липса на достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, макар същото да е поддържано в съдебно заседание.

Така например не са протестирани: от РП Пазарджик присъда по НОХД №1717/2007г. на РС Пазарджик, водено по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – в съдебно заседание свидетелите са завили, че не си спомнят нищо, а показанията не са могли да бъдат прочетени поради недадено съгласие от страна на подсъдимите; от РП Петрич присъда по НОХД №2618/2006г., водено за престъпление по чл. 217, ал.1 НК – в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, довели до извода за липса на причинена щета от подсъдимия; от АП София решението от 2007г. по ВНОХД №732/2006г. на САС, водено по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282, ал. 3 НК – при повторното разглеждане на делото в Апелативния съд София е назначена експертиза, като въз основа на приетото от съда заключение относно пазарната цена на подлежащия на приватизация обект са направени изводи за липса на съставомерни вредни последици по повдигнатото обвинение.

1.7.5. Оттеглени протести

От общо подадените 3118 протеста са оттеглени 27. Оттеглянето на протестите от участващите в делата прокурори е направено след задълбочена проверка на делата и преценка за липса на подкрепящи обвинението доказателства.

Съгласно чл. 420, ал. 1, предл. 1 НПК, компетентността за изготвяне на искания за възобновяване на наказателни дела на основание чл. 422, ал.1, т. 1–3 НПК е на окръжния прокурор. В окръжните прокуратури са постъпили 74 молби с искане за възобновяване, от които две са уважени. Искания за възобновяване в съда са внесени от Окръжната прокуратура Разград и от Военноокръжната прокуратура София. Големият брой неуважени молби се дължи на това, че след проверката по тях не се потвърждава посоченото в молбите наличие на нови обстоятелства и доказателства, неизвестни на съда, което да дава основание за възобновяване на делото.

1.8.2. Подадени сигнали до отдел „Съдебен” на ВКП за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК

Основната дейност по възобновяване на наказателни дела е възобновяването на основание чл. 422, ал. 1, т. 4–6 НПК. Съгласно чл. 420, ал. 1, предл. 2 НПК, компетентността е на главния прокурор. Преписките се образуват по молби на гражданите или сигнали на прокуратурите, като при наличието на законовите предпоставки се изготвят искания за възобновяване на наказателни дела. През 2007г. във Върховния касационен съд са внесени за разглеждане 161 искания за възобновяване, срещу 128 за 2006г. и 63 за 2005г. Спрямо 2006г., е налице увеличение на внесените искания с 25.78%.

От внесените 161 искания за възобновяване са уважени 124, без уважение са оставени 12, разгледани, без да има постановено решение, са 12, неразгледани – 10, и 3 са били прекратени, поради ненамиране на осъдения на посочения адрес. За 2006г. уважените искания са 118, а неуважените – 11. От посочените данни е видно, че за 2007г. уважените от съда искания са 77%, неуважените – 7.4% и 15% са неразгледани и без постановено решение. За 2006г. уважените са 92% , а неуважените – 8%. Като се вземе предвид увеличеният брой на внесените искания за 2007г. и запазването на относителния дял на неуважените искания, може да се направи извод, че качеството на обосноваността на тези актове е подобрено.

Основанията, довели до възобновяване на делата, се изразяват в нарушение на материалния закон – неправилно приложение на чл. 68 НК, нарушения при определяне на наказанието пробация, нарушения на процесуалните правила – сключване на споразумения без съгласие на всички страни или без да са възстановени щетите, допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правата на пострадалите.

1.8.3. Молби и сигнали да възобновяване на дела по чл. 380 НПК, брой внесени предложения за възобновяване на дела по чл. 380 НПК – уважени, неуважени, неразгледани. Проблеми по възобновяването по Глава ХХVІІІ НПК

На основание чл. 380 НПК от апелативните прокуратури в страната са разгледани 51 молби за възобновяване на дела, разгледани по чл. 375 НПК, във вр. с чл. 78а НК: АП Варна – 22, АП Велико Търново – 16, АП Пловдив – 10, АП Бургас – 1, ВоАП – 2. Без уважение са оставени 35 молби, по 16 от тях са изготвени предложения за възобновяване: от АП Варна – 14 и от АП В.Търново – 2. Две предложения са уважени – на АП Варна, 5 – неуважени, и 9 са останали неразгледани.

Проблемите по възобновяването на дела по чл. 380 НПК са във връзка с това, че същите се разглеждат по реда и сроковете на ЗАНН. Ограничените основания, визирани в чл. 70 ЗАНН, не дава възможност постановените по реда на чл. 375 и сл. НПК решения да се атакуват поради допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила. Проблемът следа да се реши чрез законодателна промяна, като се предвиди, че основанията за възобновяване на делата по Глава двадесет и осма следва да бъдат същите, посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
1.9. Дейност по Закона за административните нарушения и наказания

1.9.1. Молби и сигнали за възобновяване по чл. 70 ЗАНН

Дейността на прокуратурата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е съсредоточена в окръжните прокуратури на страната. Съгласно чл. 72 ЗАНН, компетентността за изготвяне на предложения за възобновяване на административнонаказателни производства е на окръжните прокурори.

1.9.2. Изготвени предложения от окръжните прокуратури

През 2007г. в окръжните прокуратури са образувани 46 преписки по молби за възобновяване на НАХД на основание чл. 70, ал. 1, б. в ЗАНН. Изготвени са 26 предложения: от окръжните прокуратури от района на АП Варна – 7 предложения, от района на АП Пловдив – 6 предложения, от района на АП Велико Търново – 12 и от района на АП Бургас – 1 предложение. Уважените предложения са 20, а неуважените – 6. По 19 от молбите е постановен отказ да бъде изготвено предложение за възобновяване.

Съпоставено с данните от предходната година, е видно, че е налице увеличение на уважените предложения за възобновяване, когато от внесените 26 предложения, уважените са били осем, при десет неразгледани в края на отчетния период.

1.9.3. Участие в съдебни заседания по ЗАНН

По данни от отчетените доклади прокурорите са участвали в 3349 заседания по ЗАНН по 5169 дела.

От получените 33 591 съдебни акта с наложени наказания са приведени в изпълнение общо 33 016, което е 98,2%.

През 2006г. в прокуратурите в страната са получени за изпълнение общо 29 399 съдебни акта, от които 12 819 с наказание лишаване от свобода, което е 43,6%; 5 952 – с наказание лишаване от права, което е 20,2%; 10 044 – с наказание пробация, което е 34,1%; 2 013 – с наказание обществено порицание, което е 6,8% и 21 – с наказание доживотен затвор, което е 0,07%.

От получените през 2006г. 29 399 съдебни акта с наложени наказания, са приведени в изпълнение общо 28 824, което е 98%.

През 2005г. в прокуратурите в страната са получени за изпълнение общо 23 326 съдебни акта, от които 11 454 с наказание лишаване от свобода, което е 49,1%; 5 517 – с наказание лишаване от права, което е 23,6%; 4 964 – с наказание пробация, което е 21,2%; 1910 – с наказание обществено порицание, което е 8,1% и 20 – с наказание доживотен затвор, което е 0,08%.

От получените през 2005г. 23 326 съдебни акта с наложени наказания, са приведени в изпълнение общо 21 541, което е 92,3%.

Сравнението на абсолютните цифри и процентните съотношения за посочените три години позволяват да се направят следните изводи, касаещи работата на прокуратурата по изпълнението на съдебните актове:

• 
  увеличение в абсолютен брой на постановените съдебни актове с наложени наказания, които се изпълняват от прокурорите, във възходяща градация. Най-голям е техният брой през 2007г. – 33 5911, срещу 29 399 за 2006г. и 23 326 за 2005г.
  
• 
  запазване на положителната тенденция за подобряване на дейността по привеждането на получените съдебни актове в изпълнение. През 2005г. са били приведени 92,3% от получените актове, през 2006г. са приведени 98% от актовете, а през 2007г. този процент е 98,2%
  
• 
  относително увеличаване на съдебните актове, с които са наложени наказания пробация. През 2005г. те са 21,2% от общият брой актове, през 2006г. са 34,1%, а през отчетната 2007г. те са вече 44,1% от общия брой съдебни актове, получени за изпълнение от прокуратурата с това наказание
  
• 
  намаляване на относителния дял на актовете, с които е наложено наказанието лишаване от свобода, като през 2005г. това наказание е било наложено в 49,1% от получените за изпълнение съдебни актове, през 2006г. този процент е 43,6%, а през 2007г. този процент е 34,2%.
  

Дейността на прокуратурата по привеждането в изпълнение на съдебните актове с наложени наказания за 2007г. по апелативни райони е, както следва: