Банките, застрахователните дружества, инвестиционните фондове и пенсионните фондове са задължени да прилагат одобрените МФСО за целите на финансовата отчетност. Въпреки, че регулаторните органи и Национална агенция за приходите (НАП) приемат одобрените МФСО като база за финансовата отчетност, важно е да се отбележи, че в допълнение към подаването на финансовите отчети, банките, застрахователните дружества, инвестиционните фондове и пенсионните фондове са задължени да предават и отчети на базата на принципа за предпазливост на БНБ (банките) и на КФН (останалите).
Макар и изготвени на базата на одобрените МФСО, отчетите на базата на принципа за предпазливост могат да прилагат принципи, които се различават незначително от одобрените МФСО. За банките, БНБ изисква различен подход по отношение на провизиите за покриване риска от загуби по кредити. За застрахователните дружества, КФН изисква различен подход по отношение на резервите. Тези различни подходи могат да доведат до провизии или резерви, които съответно се различават от тези, включени във финансовите отчети, изготвени в съответствие с одобрените МФСО. В допълнение, БНБ и КФН изискват разбивки на информацията във финансовите отчети, както и допълнителна информация в помощ на мониторинга върху рисковете във връзка с предпазливостта. Тези разлики могат да бъдат оправдани от съответните надзорни съображения, включително различни подходи към риска. Неотдавна БНБ прие образците на Консолидирани финансови отчети (ФинОтч), издадени от Комитет на Европейските банкови надзорни органи (КЕБНО), за целите на отчетността на банките на база принципа на предпазливост. Те са разработени с цел хармонизиране до максималната възможна степен на регулаторната отчетност с одобрените МФСО и отразяването на подхода за използване на “филтри на предпазливост” за адаптирането на финансовите отчети съгласно одобрените МФСО за целите на изчисляването на регулаторния капитал, по този начин намалявайки допълнителното отчетно бреме за целите на надзора. Това по-добро равняване на финансовата отчетност за регулаторни и общи цели повишава и пазарната дисциплинираща роля на финансовата информация, предоставена на разположение на обществеността.
Българското законодателство съдържа изискване съставителите на финансови отчети да отговарят на минимални нива на образование и опит. Изискваното ниво на опит варира от две до осем години, в зависимост от придобития образователен ценз.
Счетоводната професия остава фрагментирана, като резултатът е нисък институционален капацитет. Има четири счетоводни асоциации, две за физически лица (Института на професионалните счетоводители в България с ~100 члена; Съюзът на счетоводителите с ~500 члена) и две за счетоводните фирми (Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия с ~60 члена; Асоциацията на счетоводните къщи с ~20 члена). Никоя от асоциациите не прилага програма за сертифициране, нито изпълнява други функции, асоциирани обикновено с професионална асоциация. Много счетоводители се стремят да получат акредитация от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA), тъй като липсва българска счетоводна сертификация. Отсъствието на законодателна основа за счетоводните асоциации, комбинирано с липсата на процес за професионална сертификация, води до това, че асоциациите по-скоро са доброволни групировки на членове с общ интерес, а не истински професионални счетоводни организации.
Отсъствието на процес за гарантиране на качеството, разследване и дисциплинарни действия по отношение на работата на счетоводителите, както и липсата на прилагане, води до ситуация, при която МСП, представляващи значителна част от икономиката, изготвят финансова информация, която не е предмет на никаква форма на мониторинг, надзор или прилагане. За много такива предприятия, съображенията, свързани с данъците върху доходите, са от основно значение и те ръководят финансовата отчетност, независимо от съответните счетоводни стандарти. Ситуацията се влошава допълнително от факта, че често едно и също лице предоставя счетоводни, одиторски и данъчни услуги на МСП.
Не винаги клиентите предоставят достъп до документацията. Както е и в някои други държави в региона, външните счетоводители отразяват и отчитат само тази информация, която им е предоставена от собствениците на бизнеса и, в резултат от това, финансовата отчетност може да е непълна. Това е резултат от все още преобладаващото разбиране сред много от собствениците на бизнес, особено в средата на МСП, че финансовата отчетност не им предоставя полезна информация и е от значение единствено за целите на данъка върху доходите. Професията трябва да популяризира стабилната финансова отчетност като съществен елемент за постигането на търговски успех.
Б.2. Одиторската професия
Правото за извършване на нормативно установени одити на финансовите отчети е запазено за регистрираните одитори. Законът за одита, изменен неотдавна, признава, че професията е предмет на публичен надзор и изисква от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) да гарантира работата на професията в интерес на обществото. Сред процедурите, които Законът за одита изисква от ИДЕС, са следните:
да регистрира одиторите, да поддържа и публикува на годишна база в Държавен вестник, регистър на одиторите – самостоятелно практикуващи и одиторски фирми
да организира обучение за одиторите
да одобрява системи за вътрешен контрол върху дейността на членовете и спазването на професионалните етични стандарти
да разработи професионален етичен кодекс за своите членове
да разработи, ако е необходимо, професионални одиторски правила и техники
да упражнява контрол върху качеството на одиторската дейност и професионалното поведение на неговите членове
Неотдавна правителството на България прие изменения в Закона за счетоводството (август 2008 г.) и Закона за одита (юли 2008 г.) в изпълнение на Осмата директива на ЕС в областта на дружественото право. Измененията създават базата за изграждането на система за публичен надзор за регистрираните одитори и за подобряването на системата за гарантиране на качеството. Надлежно изпълнено, това ще подобри значително прилагането и би трябвало да доведе до одиторска работа с по-добро качество. Тези изменения добавят следните отговорности за ИДЕС:
да разработи проект на годишна работна програма, която да бъде предадена за одобрение на Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори (Комисията)
да изготви и предаде на Комисията доклад за своята дейност
да подкрепя дейностите на Комисията.
ИДЕС, създаден през 1996 г., има 568 индивидуални члена, от които около 200 са самостоятелно практикуващи, а 88 са одиторски фирми. Одиторските фирми включват местни фирми-членки на всички основни международни мрежи, както и изключително местни фирми и самостоятелно практикуващи. Броят на регистрираните одитори не се е променил съществено от 2002 г. насам (570). Университетите се оплакват, че много студенти не желаят да изберат тази професия, тъй като е твърде трудно да преминат през професионалните изпити на ИДЕС. Например, 6 до 8% средно през последните няколко години и едва осем души през 2007 г. са преминали изпитите. Нещо повече, представителите на одиторските и счетоводните фирми посочват, че дори ако изпитният процес се подобри, не е необичайно кандидати, които са издържали международните изпити на ACCA, да се провалят на професионалните изпити на ИДЕС. Налице е разбирането, че има някакви бариери пред приема. ИДЕС посочва като причини за ниския процент на успели кандидати: a) бавното, ако изобщо има някакво, подобрение на университетските програми, б) същественото увеличаване на обема на одобрените МФСО и стандарти на Международната федерация на счетоводителите (МФС) и в) комплексността и сложността на българското законодателство.
В съответствие с неотдавна променената Осма директива на ЕС в областта на дружественото право, Законът за одита изисква от регистрираните одитори да се придържат към най-високи етични стандарти. Съгласно изискването на Закона за одит, професионалният етичен кодекс на ИДЕС се базира върху Етичния кодекс на МФС. Одиторът трябва да се ръководи от следните етични принципи: независимост, обективност, професионална компетентност (включително познаване на одобрените МФСО и МОС), конфиденциалност, професионално поведение, почтеност, отговорност, и познания и способности да изпълнява професионалните стандарти. Промененият Етичен кодекс на МФС беше преведен на български език и приет през 2006 г. Въпреки, че е налице подходяща формална структура за разследване и дисциплинарни наказания за нарушения на Етичния кодекс, разбирането е, че прилагането се нуждае от подобрения. През 2007 г. близо 200 регистрирани одитора и одиторски фирми бяха проверени от ИДЕС, но бяха установени незначителен брой проблеми, свързани с етиката.
Понастоящем регистрираните одитори в България са обект на ограничена отговорност във връзка с извършените от тях одити. В миналото, макар болшинството от одиторските фирми в България да бяха дружества с ограничена отговорност, одиторските мнения се подписваха от името на индивидуално регистриран одитор, което доведе до неограничена лична отговорност за тези лица. След препоръките на ЕС от юли 2008 г. Законът за одита беше изменен, за да ограничи отговорността на регистрираните одитори. Отговорността за вреди, претърпени като пряка и непосредствена последица от действия на одитора, сега е ограничена до три пъти сумата на възнаграждението, получено за одита. Ограничението на отговорността обаче не се прилага в случай на умишлено незаконно поведение на одитора.
Законът за одита регламентира, че ръководството на предприятието трябва да предостави на външните одитори финансов отчет, изготвен от персонала на предприятието. В много по-големи или чуждестранни предприятия беше постигнато значително подобрение в това, че счетоводният персонал на тези предприятия понастоящем е достатъчно компетентен, за да изготвя финансови отчети без помощта на одитора. В много малки предприятия обаче са необходими допълнителни усилия, за да се издигнат познанията и уменията на персонала на достатъчно ниво за изготвянето на финансови отчети. Това би елиминирало участието на одиторите в процеса на изготвяне на финансовите отчети, участие, което може да постави на риск независимостта на одитора.
Законът за застраховането изисква от КФН да акредитира външните одитори на застрахователните дружества. В миналото е имало някои примери, при които КФН е отказала акредитация на определени одитори. ИДЕС счита, че тази акредитация няма основания в законодателството на ЕС и че не е необходимо да съществуват два комплекта от мерки за регистрация на одиторите.
