V.3.Институционализирани звена за развитие на информационните и комуникационните технологии

VI.Електронно управление

VI.1.Стратегическо планиране

Основната роля на електронното управление е да отговори на нуждите на обществото от качествени и леснодостъпни административни услуги. Реализирайки електронното правителство, се постига:

• 
  намаляване на времето, усилията и цената за ползване на административни услуги от гражданите и бизнеса, както и за намиране и достигане до лични и публични данни;
  
• 
  повишаване на ефективността и намаляване на себестойността на предоставяните от администрацията услуги.
  

За разлика от Стратегията за електронно правителство в България 2002-2005 г., която инициираше процесите по създаване на електронни услуги за гражданите и бизнеса, както и изграждането на вътрешна административна информационна и комуникационна инфраструктура, новата стратегия е разработена в съответствие с нормативната уредба в областта на електронното управление и е един от основните документи за изпълнение програмата на правителството. Нейната цел е да очертае рамката и целите на всички съществуващи и нови дейности в областта на електронното управление, да акцентира върху удовлетвореността на потребителите и рационализирането на административните процедури, и върху предоставянето на модерни електронни услуги, които да осигурят по-високо качество на живот и да издигнат имиджа на администрацията на по-високо ниво в процеса на общуване с нейните потребители. Стратегията е съобразена с редица европейски документи, по-важни от които са:

• 
  Декларацията на министрите, отговорни за политиките по електронно правителство на Европейския съюз, приета през 2009 г. в Малмьо;
  
• 
  Програмата на Европейската комисия – Европа 2020;
  
• 
  Цифровият дневен ред на Европейския съюз.
  

Тези принципи са:

Потребители на е-услуги са гражданите, бизнеса, служителите в държавната администрация на територията и извън границите на Република България.

Е-управлението е ориентирано към потребителите. Тяхното поведение ще бъде изучавано непрекъснато, за да се определят предпочитаните услуги, процесите на тяхното предоставяне и осигуряването на възможност за обратна връзка и въздействие.

Партньорството и сътрудничеството са единствената алтернатива за ефикасна работа на е-управлението в организационно, финансово и административно отношение. Основа за това сътрудничество са взаимовръзките, дефинирани съвместно от държавните институции и представителите на бизнеса и гражданското общество:

• 
  Ефективно партньорство с гражданите и неправителствените организации (НПО) – включване на гражданите и НПО в процеса на вземане на ключови решения;
  
• 
  Партньорство с бизнеса – ползване на опита на бизнеса в предоставянето на електронни услуги чрез използване на съвременни информационни технологии. Ефективно използване на механизма за публично-частни партньорства (ПЧП);
  
• 
  Партньорство в рамките на ЕС – сътрудничество с институциите на ЕС и държавите членки на ЕС за реализиране на трансгранични електрони услуги за гражданите и бизнеса, синхронизация с европейските инициативи и програми, свързани с електронното управление, включително за оперативна съвместимост и информационна сигурност;
  
• 
  Международни партньорства с държави, извън Европейския съюз – по програмите за трансгранично сътрудничество и двустранни такива;
  
• 
  Сътрудничество между администрациите – електронното управление ще работи по най-добрия начин само когато всички управленски нива работят ефективно заедно – от най-малката община до министерствата. Необходима е координация и синхрон на проектите и инициативите, реализиращи се от различни екипи или звена в администрацията, осъществяване на непрекъсната обратна връзка и постигане на синергия.
  

Ефективността и ефикасността на предоставяните услуги ще бъде повишена с оптимизиране на разходите и увеличаване възвращаемостта на вложените средства чрез:

• 
  Реинженеринг на административните услуги за постигане на по-висока продуктивност;
  
• 
  Определяне на реалната себестойност на услугата чрез идентифициране на разходната структура на ниво услуга и постигане на целева оптимизация в разходната й част;
  
• 
  Елиминиране на ненужни или повторяеми цикли на едни и същи услуги чрез оптимизиране на работните процеси на ниво услуга;
  
• 
  Идентифициране на вътрешноведомствени услуги, за които има бизнес потенциал за централизираното им предоставяне (например обществените поръчки), с оглед оптимизиране на разходи;
  
• 
  Включване на показателите за ефективност/ефикасност на работните процеси в методологията за изготвяне на технико-икономическа обосновка (разходи – ползи).
  

• 
  Гарантиране на удобството за потребителя на електронни услуги;
  
• 
  Достъп до тях по всяко време, независимо от местоположението си през единна входна точка с достъпен интерфейс;
  
• 
  Унифицирана визия на администрацията с възможности за персонализация на съдържанието;
  
• 
  Стимулиране на гражданите и бизнеса да използват електронните услуги чрез подходящи форми;
  
• 
  Осигурена възможност на потребителите за избор на удобни канали за достъп до информация и услуги, включително Web терминали и комуникационни центрове за достъп до електронното управление.
  

Особено внимание ще бъде отделено на хората с увреждания и в неравностойно положение. Цифровото разделение ще бъде преодолявано постепенно, включително и с развиване на необходимите умения у потребителите.

Доверието на потребителите в електронното управление ще бъде изведено на по-високо ниво, отколкото към традиционното управление. Защитата на основните права, личните данни и идентичност ще бъде гарантирана. Ефектът и ползите от е-управлението ще бъдат широко популяризирани.

През 2011 г. предстои изготвяне и съгласуване на пътна карта за изпълнение на Общата стратегия за електронно управление в Република България 2011-2015 г.

Важна част от развитието на електронното управление е изграждането на т. нар. интеграционна платформа, включваща единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), регистрите за оперативна съвместимост и единния портал за достъп до електронни административни услуги. Тази платформа осигурява обмена на е-документи между системи, реализирани по различни технологии, използващи различен формат на данните. По този начин се постига максимално високо ниво на технологична независимост на електронното управление от конкретни платформи, технологии, софтуер и компании.