V.Информационни технологии V.1.Стратегическо планиране

V.Информационни технологии

V.1.Стратегическо планиране

Приетата „Обща стратегия за електронно управление в Република България 2011-2015 г.” визира политиката на правителството, насочена към излизане от досегашното фрагментирано управление на IT-ресурсите и създаване на управленски модел, който да гарантира бърз преход към IT-осигуреност на доставчиците на публични е-услуги на базата на координирано ресурсно планиране и преизползване на съществуващата инфраструктура.

Фокусът на тази политика е обединяването на информацията от различни системи независимо от форматирането, езика или местоположението и адаптирането й към потребностите на клиента. Добрата практика показва, че системите следва да функционират на базата на унифицирани и формализирани обекти (данни, документи, процеси, технологични решения и др.).

Процесът на планиране, разработване и изграждане на автоматизирани информационни системи (АИС) в държавната администрация до сега не се подчиняваше на приети методики и стандарти, системите са създавани в различно време, с конкретните за това време изисквания, което е довело до голямо разнообразие в използваните технологии, архитектура, начин на достъп, формат на документите и др. Почти няма практика на устойчив информационен обмен на данни между отделни системи, дори в рамките на една администрация. Това води до нерационално използване на ресурсите, дублиране на данни, многократно въвеждане на аналогична информация и множество други негативи.

Централизирането на процесите по предоставяне на стандартен софтуер показа своята ефективност. Постигнато е значително занижаване на ценовите нива, опростени са процедурите за достъп до продуктите и не на последно място – осигурена е възможност за ползване от служителите в администрацията в домашни условия на лицензиран софтуер със съответната надеждност и осъвременяване.

V.2.Национални комуникационни мрежи на държавната администрация

Отговорите в ИСПОДСА показват, че през 2010 г. 119 (20.2%) от администрациите са свързани с НМДА, 331 (56.0%) ползват алтернативен на НМДА доставчик на интернет. Обобщените данни сочат, че за алтернативен интернет са направени разходи от 1 273 705 лв. (средно по 3 848.05 лв. на структура за година). Може да бъде отчетено, че въпреки увеличеният брой администрации, ползващи алтернативен доставчик на интернет, бюджетът разходван за алтернативен доставчик намалява с 23.2%.

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика V 30: Алтернативни на НМДА източници на интернет и разходи за тях

Големи комуникационни мрежи работят и в МФ (използват се наети канали от БТК между областните градове и инфраструктурата на НМДА вътре в областните градове и междуградските й комуникации), МВР (използва НМДА и наети канали от БТК), МО (използва НМДА, собствени канали и наети канали от БТК) и Националния статистически институт (използва наети канали от БТК и НМДА на територията на гр. София). Друга голяма комуникационна държавна мрежа е изградената от Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИАЕСМИС), като при нея са решени технологично всички комуникационни проблеми, които се наблюдават при другите големи държавни комуникационни мрежи и с цялостно си технологично решение може да бъде основен източник на комуникационна свързаност на държавните структури.

Надежден и сигурен обмен на големи обеми от информация с общонационално значение – данни, текст, документи, говор и картини, може да се осигури чрез обединяване на съществуващите телекомуникационни мрежи в държавата в единна държавна комуникационна инфраструктура.

Работна група, назначена със заповед №РД-08-28/18.01.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, направи преглед на съществуващата инфраструктура и констатира, че в държавната администрация съществуват две мрежи: НМДА – изграждана, поддържана и управлявана от администрацията на Министерския съвет и Електронно съобщителна мрежа (ЕСМ) – поддържана и управлявана от ИАЕСМИС. НМДА и ЕСМ предлагат на потребителите си безплатно съвместими допълващи се услуги.

Свързването на всички структури в единна държавна комуникационна инфраструктура е основна предпоставка за развитието на е-управление. Това ще доведе не само до съкращаване на допълнителните разходи на администрациите за достъп до интернет, но и до бърз трансфер на данни и ще намали употребата на документи на хартиен носител.

Обобщените данни за използваните телефонни услуги показват, че през 2010 г. в структурите на изпълнителната власт се ползват 149 274 активни телефонни номера, от които 71 138 (47.7%) фиксирани и 78 136 (52.3%) мобилни. Общият разход за тях през 2010 г. възлиза на 28 494 336 лв., като 16 825 464 лв. са за фиксирани, а 11 668 872 лв. са за мобилни телефонни номера. От получените отговори в ИСПОДСА е видно показателно намаление на броя на фиксираните телефонни номера и на мобилните телефонни номера за ЦА и респективно – намаление на разходите за телефонни (фиксирани и мобилни) услуги.

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика V 31: Активни телефонни номера и разходи за тях

За устойчиво намаляване на тези разходи е препоръчително въвеждането на услугата VoIP, като това се извърши поетапно.

Достъпът до комуникационните услуги в държавните структури е пряко свързан с паспортизацията на структурните кабелни среди (СКС), също популярна и като LAN мрежа в администрациите. Важността на паспортизацията е в два аспекта: първо – от съображения за комуникационна сигурност на СКС и защита от злонамерени атаки и второ – от съображения, че дадената мрежа отговоря на определени изисквания при допускане използването на определени електронни услуги (мултимедийни електронни услуги като видео конференция и др.).

Резултатът от данните, попълнени от администрациите през 2010 г. показва, че само 96 (16.3%) от СКС в държавните структури притежават сертификат. В същото време в държавните структури има 6 298 (7.2% от общия брой) компютри, свързани в защитена среда и 1 543 (1.8% от общия брой) компютри, обработващи класифицирана информация.

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика V 32: Паспортизация на мрежи

Ниските проценти на паспортизация на СКС и на броя компютри в защитена среда се очертават като слабо място в комуникационната сигурност на държавните комуникационни мрежи. Решението на този проблем може да се търси във включването на държавните СКС в еGos CERT група, която вече е създадена в ИАЕСМИС.