Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

2.4. Енергийна сигурност

За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийни спестявания до 2020 г. със ЗЕЕ се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.

Предвидена е възможност при изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, задължените лица да предлагат енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез дружества за предоставяне на енергийноефективни услуги и/или чрез вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници" или в други финансови посредници. Също така, могат да се сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други незадължени страни за прехвърляне на енергийни спестявания, чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания.

Подкрепа за повишаване на енергийната ефективност в предприятията се предоставя и по ОПИК. През 2016 г. и началото на 2017 г. бяха обявени процедури за МСП и големи предприятия на обща стойност 140 млн. евро.

През 2016 г. България участваше активно във формирането и осъществяването на енергийната политика на ЕС, с отправна точка лансираната от ЕК през февруари 2015г. Рамкова стратегия за устойчив Енергиен съюз. На Европейско ниво страната ни работи активно при разглеждането на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 994/2010, който бе публикуван на 16 февруари 2016 г. като част от т. нар. „зимен енергиен пакет“ на Европейската комисия. Обсъждането на документа не приключи към края на 2016г..

През 2016 г. целенасочено е работено за постигане целите на Европейския енергиен съюз, свързани със сигурността на енергийните доставки при приемливи за потребителите цени. В този аспект, физическото свързване на газопреносните системи, разработването на собствени източници на нефт и природен газ и модернизирането на газопреносната ни система са трите основни "стълба", които гарантират успешна реализация на тези цели и ще увеличат енергийната независимост на страната и региона.

1. 
   Гарантиране сигурността на доставките на енергийни ресурси.
   

• 
  Активизиране на работата по подобряване на регионалната газова свързаност и проактивна дейност за разработване на нови проекти, които да гарантират сигурността на доставките на природен газ за страната и региона:
  

Дейностите по газовата връзка България – Гърция /проект IGB/ през 2016 се осъществява на базата на подписаното на 10 декември 2015 г. Окончателно инвестиционно решение, с което акционерите в смесената компания „Ай Си Джи БИ“ (ICGB) – БЕХ ЕАД и IGI Poseidon се ангажират да осигурят необходимото финансиране на завършване на строителството. Подписаният документ е ключова стъпка преди началото на строителните дейности, предвидени да стартират през 2018 г., като търговската експлоатация на проекта се очаква да започне преди средата на 2020г. С подписването на този документ се дава базата за изграждане на интерконектора, който е стратегически както за България, така и за региона на Югоизточна Европа, като той ще доведе до реална диверсификация (тъй като капацитет от него е резервиран на обвързваща база за целите на транспортирането природния газ по сключения Договор за доставки на газ между Булгаргаз ЕАД и AGSC от 19.09.2013 г. в обем на 1 bcm/y за 25 години, с начало на доставките между средата на 2020г. и средата на 2021г.) и ще бъде основна предпоставка за реализацията на проекта за газоразпределителен център „Балкан“. През 2016 г. завърши пазарният тест за разпределяне капацитета на газопровда, който потвърди достатъчно ниво на резервиран капацитет за реализацията на проекта.

Стартира и подготовката за получаване на финансиране за втора фаза на проекта за изграждане на реверсивна междусистемна газова връзка между България и Сърбия. Строителството на междусистемната газова връзка се предвижда да се финансира от ОП „Иновации и конкурентост“ 2014 – 2020 г. Предвижданият срок за въвеждане в експлоатация е до края на 2020г. През месец януари 2017 г. се подписа нов междуправителствен Меморандум за разбирателство между България и Сърбия, включващ подробен график на дейностите за изграждане на интерконектора със Сърбия.

Отчитайки изключителната взаимна обвързаност на строителството на газопровода на българска територия със сръбския участък, през 2016 г., управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 /ОПИК/ предприе мерки за извършване на пормени в оперативната програма. В рамките на третото официално заседание на Комитета за наблюдение на ОПИК и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (проведено на 24.11.2016 г.) са одобрени принципно промени в ОПИК, водещи до изменение на обхвата на индикативните дейности, необходими за започване на строителството на територията на Република България на междусистемната газова връзка България-Сърбия и се предоставя подкрепа за изграждане на междусистемната газова връзка България-Гърция в частта от тръбопровода, която е на българска територия

Междусистемната газова връзка България – Румъния /IBR/ представлява също важна част от списъка с проекти на инициативата CESEC, като е включен в категорията „други проекти“. На 13 юли 2016 г., преди формалното заседание на енергийните министри от ЕС в Братислава, е подписан меморандум за разбирателство по проекта „Eastring“ между Министерството на икономиката на Словашката Република и Министерството на енергетиката на Република България. По време на церемонията е подчертано значението на регионалното сътрудничество, солидарността и необходимостта от съвместни действия за повишаване на енергийната сигурност в контекста на Енергийния съюз. Очаква се проектът да окаже положително въздействие не само върху района на Централна и Югоизточна Европа, а и за ЕС като цяло. За проекта за Междусистемна газова връзка България – Румъния /IBR/ е осигурено грантово финансиране по Европейската икономическа програма за възстановяване /EEPR/. В края на 2016г. интерконекторът е въведен в експлоатация след успешното приключване на дейностите по изграждане на подводния преход под Р. Дунав, чрез който беше осъществено физическото свързване на газопреносните мрежи на България и Румъния.

През 2015 г. газопреносния ни оператор подписа с ЕК споразумение за безвъзмездно финансиране на изпълнението на прединвестиционно проучване за проекта за междусистемна връзка Турция – България, съ-финансирано по Механизма за свързване на Европа ЕК. Общата стойност на проучването се оценява на 380 млн. евро, от които безвъзмездната финансова помощ е в размер до 190 млн. евро. Проучването е изготвено през 2016 г. На база на резултатите от него е избран вариант на трасе и са определени основните параметри на проекта.

Отчитайки важността на процеса, свързан с диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, през 2015 г. българското правителство изготви проект за газоразпределителен център „Балкан“ на територията на България. За проекта е изготвен технически и финансов анализ, изпратен и в Европейската комисия за становище относно правните и техническите възможности за реализацията му. През месец април 2015 г. проектът е включен в Десетгодишния план за развитие на мрежите 2015-2024 на ENTSOG (Анекс А на TYNDP). На 18 ноември 2015 г. е официално приет Вторият списък с проекти от „Общ интерес“. Проектът за газоразпределителен център на територията на Република България е включен в списъка под номер 6.25.4, като част от клъстер 6.25, обединяващ алтернативни проекти за доставки на газ от нови източници и по нови маршрути до Централна, Източна и Югоизточна Европа – „Cluster infrastructure to bring new gas to the Central and South-Eastern European region with the aim of diversification“. На 10 декември 2015 г. в гр. София беше създадена съвместна работна група с ЕК, която започна своята работа с оценка на законовите, нормативните и финансови аспекти на проекта. Проектът ще осигури намаляване на енергийната зависимост в региона и ще бъде предпоставка за развиване на конкурентен газов пазар. През 2016 г. по Механизма за свързване на Европа е одобрено за финансиране /до 920 500 Евро/ проектно проучване на газовия газов разпределителен център „Балкан“.

• 
  Реализиране на дейности по модернизация и разширяване на подземното газово хранилище в Чирен и рехабилитация и модернизация и развитие на газопреносната система на страната.
  

За прецизиране на варианта за разширение се изпълняват 3D сеизмични изследвания, геомеханично симулиране и наземен газов анализ, като през 2016 г. са завършени геомеханичното симулиране на Чиренския резервоар и дейностите по наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура, а през 2017г. и 2018 г. ще бъдат изпълнени 3D полеви сеизмични проучвания. За изпълнение на „3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура” и „Контрол на качеството при извършване на 3D полеви сеизмични проучвания” е получена безвъзмездна финансова помощ по програма „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) в размер на до 3 900 000 евро (до 50 % от прогнозната стойност на действието). Безвъзмездна финансова помощ по МСЕ (до 130 000 евро) е получена и за „Внедряване на софтуерен продукт за моделиране и определяне на оптималните режим на експлоатация на ПГХ „Чирен” във връзка с неговото разширение”.

През 2016г. българският газопреносен оператор завърши напълно първия етап от модернизацията на четири („Ихтиман“, „Странджа“, „Петрич“ и „Лозенец“) от шестте компресорни станции по мрежата за транзитен пренос през територията на страната за Турция, Гърция и Македония. Проектът за модернизация включваше изграждане на нискоемисионни газотурбинни компресорни агрегати. С реализацията на тези проекти, компресорните станции отговарят на най-високите европейски екологични изисквания, ще бъде подобрено техническото им състояние и ще се увеличи разполагаемия ресурс, ще се повиши експлоатационната безопасност и ще се намали риска от аварийно спиране.

Вторият етап от модернизацията на компресорните станции е предвидено да бъде изпълнен в периода 2016-2020 г. Той включва интегриране на 4 броя нискоемисионни ГТКА в 3 компресорни станции - КС Лозенец (2 ГТКА), КС Петрич (1 ГТКА) и КС Ихтиман (1ГТКА). Дейностите по изпълнението му са стартирани на 15.11.2016 г., когато е подписан договор за изпълнение с предмет: „Подготвително (прединвестиционно) проучване с технико-икономически анализ на състоянието на техническото оборудване на три компресорни станции – КС „Лозенец“, КС „Ихтиман“ и КС „Петрич“ и необходимост от модернизация“. Договорът се изпълнява посредством финансова подкрепа по програма „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ), получена с подписаното през април 2016 г. споразумение за безвъзмездно финансиране. Очаква се дейността да бъде изпълнена през 2017 г.

През 2016 г. се изпълняват и следните други дейности:

• 
  През м. юли 2016 г. е издадено Разрешение за строеж за обект „Газопровод Лозенец – Недялско”. Очаква се изграждането на газопровода да завърши през 2018 г. Изграждането на 20-километровата газопроводна отсечка в участъка КС „Лозенец” – ОС „Недялско” е пряко свързано с повишаване на сигурността на преносната система и осигурява възможност за пренос на допълнителни количества газ по транзитния газопровод в участъка между КС „Лозенец” и българо-турска граница. То е и техническа предпоставка за осъществяване на реверсивен поток при необходимост.
  
• 
  Изпълнени са всички дейности по внедряването на софтуер за управление на интегритета на газопроводите – PIMS. Внедряването на платформа за управление на пространствени данни - GIS се очаква да приключи в началото на 2017 г.
  
• 
  През 2016 г. „Булгартрансгаз” ЕАД кандидатства за съфинансиране по МСЕ на Действие за изпълнение на подготвителни дейности във връзка с рехабилитацията (подсилването) на северния полупръстен на газопреносната система (за газопроводен участък от 23 км. в участъка от ОС Вълчи Дол до КВ Преселка. Действието е одобрено за съфинансиране (182 000 евро) и през 2017 г. предстои подписване на грантово споразумение.
  

• 
  Осигуряване на енергийната сигурност на страната, чрез увеличаване на местния добив на енергоресурси, разработване на дадените на концесия участъци и разработване на нови чрез концесия за проучване и за добив на нефт и газ.
  

След проведени конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в Континенталния шелф на Черно море за блокове „1-22 Терес“ и „1-14 Силистар“, за блок „Силистар“ е избран изпълнител – компанията Шел, докато за блок „1-22 Терес“ не е избран изпълнител, т.к не са подадени заявления за участие в конкурсната процедура.

• 
  Задълбочаване на сътрудничеството в енергийната област със страните, участващи в реализацията на проектите от Южния газов коридор, както и със страните, които са потенциални доставчици на природен газ, а именно страните от Каспийския регион, Източното Средиземноморие и Близкия Изток.
  
• 
  Внедряването на нови технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии и повишаването на ефективността на производството са ключовите възможности за развитие на българската енергетика в контекста на съвременните предизвикателства, свързани с климатичните промени.
  

• 
  законодателни промени, водещи до ограничаване на произведената електрическа енергия по комбиниран начин и увеличаване приходите във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за покриване разходите на обществения доставчик и за подпомагане на крупните консуматори на електрическа енергия. От 01.01.2016г., с въвеждането на месечните сертификати за нетното производство на електрическа енергия, се намалиха количествата на изкупуваната високоефективна електрическа енергия и респективно се подобри финансовото състояние на НЕК ЕАД;
  
• 
  създаване на механизми за финансовото стабилизиране на обществения доставчик, чрез ограничаване на административните разходи на дружествата в групата на енергийния холдинг, предоговаряне в посока намаление на цените по дългосрочните договори, стартиране на процедура за избор на кредитна институция за осигуряване на средства за разплащане на просрочените задължения към американските централи;
  
• 
  мерки за намаляване на риска от аварии, породени от неблагоприятни климатични условия, чрез превантивни действия, проверки на готовността за зимния сезон, изменения в Наредбата за сервитутите на енергийните обекти;
  
• 
  мерки за намаляване на тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВИЕ върху големи индустриални потребители, чрез разработване на наредба;
  
• 
  мерки гарантиращи спазване на графика по програмата за продължаване на експлоатационния срок на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй.
  

Продължаването на срока на експлоатация на двата енергоблока в атомната централа в Козлодуй е сред водещите приоритети на българското правителство в енергийния сектор. Програмата за удължаване на експлоатационния срок на 5-ти и 6-ти блок и повишаването на мощността на централа до 104% от номинала е на обща стойност 360 млн. евро, като финансирането е включено в ремонтната и инвестиционна програма на АЕЦ и се извършва със собствени средства. Оценките показват, че оборудването е в много добро експлоатационно състояние и необходимите условия за продължаване на срока за експлоатация на двата реактора с още 30 г. са налице. Дейностите по удължаване на срока на експлоатация са разделени на два етапа, предвидено е изпълнение на над 240 мерки за всеки блок. Дейностите по модернизацията на 5-ти блок са изпълнени и документите за продължаване на лиценза за 10 години са подадени в Агенцията за ядрено регулиране в края на м. октомври 2016 г. Програмата за продължаване на експлоатационния срок на 6-ти блок се изпълнява в предвидените срокове.

Преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар е приоритет за Република България, т.к същата ще осигури работа на сектора в конкурентна среда, ще разсее съмненията за политически натиск и скрити за обществото договореност при ценообразуването, ще даде гаранция за обективност и справедливост на българските потребители и ще им даде възможност за избор, каквато осигурява свободния пазар.

България е една от последните страни в ЕС, която либерализира електроенергийния си пазар. Усилията на Министерството на енергетиката бяха насочени към успешната реализация на този приоритет, като през изминалия отчетен период бе направено следното в тази насока:

На 19.01.2016 г. стартира реалната работа на пазара „ден напред", администриран от БНЕБ ЕАД, като резултатите за 2016 г. могат да бъдат оценени като изключително успешни. Това представлява първа и задължителна крачка за пълната либерализация на електроенергийния пазар. Наличието на краткосрочен организиран пазар „ден напред" на национално равнище значително улеснява работата на участниците на електроенергийния пазар и повишава ефективността му.

С предварително уведомление по електронен път от 5 юли 2016 г., чрез националния орган в областта на държавните помощи – Министерство на финансите, Министерство на енергетиката уведоми Европейската комисия (ЕК) за намерението си да прилага схема за държавна помощ под формата на мерки за облекчаване на разходите за електроенергия от възобновяеми източници на определени групи потребители. С Решение № SA.45861 (2016/N) от 04.08.2016 г. ЕК одобри без възражения предложената схема за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. След одобрението, Наредбата, в която е разписана схемата за държавна помощ опростява правилата за предоставяне на помощ за сектори, изложени на риск поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници. Помощта се изразява в намаляване или освобождаване от тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВИ от определени групи потребители. Тя е ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници, като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия.

Въз основа на подписания между „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД) и Световната банка (СБ) договор за консултантски услуги за пълно въвеждане на либерализиран електроенергиен пазар, СБ извърши проучване и анализ на нормативната база у нас, на актуалното състояние на енергийния пазар, както и на финансовото състояние на дружествата в енергийния сектор и изготви модели за постигане на финансова стабилизация на БЕХ ЕАД, както и за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар. Предварителният доклад на СБ относно модела за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар беше представен пред заинтересованите страни на 14 април 2016 г. Към настоящия момент СБ е представила в МЕ проект на окончателен доклад, който беше публикуван за обществени консултации на интернет-страницата на министерството. Разгледани са аналитичната база и предложенията на СБ по различните варианти и подходи, които да бъдат взети под внимание при дефинирането на политики и стратегия за финансовото оздравяване и пълната либерализация на българския енергиен пазар. След одобрение и приемане на модел на електроенергийния пазар, като допълнителни стъпки за приключване на реформите, предстоят законодателни промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, с цел постигане на пълна либерализация на електроенергийния пазар и интегрирането му в общия европейски енергиен пазар.

На 24.03.2016 г. „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ) избра Trayport като доставчик на платформа за администриране на пазара за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. През месец септември 2016 г. БНЕБ разшири портфолиото си с пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. С въвеждането и оперирането на пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори, компанията даде възможност за осъществяването на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни сделки, с което се постигна по-голяма прозрачност и равнопоставеност на пазара на електрическа енергия на територията на страната и даде нови възможности за търговия на всички пазарни участници.“

На 24.10.2016 г. бе даден и стартът на опериране на борсовия пазар „централизиран пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори" с въвеждане в реална работа на екрана за провеждане на търгове на електрическа енергия, като през месец ноември 2016 г. бяха въведени в реална работа и екраните за непрекъсната търговия (continuous trading) и часови продукти (hourly products).

Сформираната съвместна работна група между българската страна и ЕК дефинира понятието и определи критериите и мерките за защита на уязвимите клиенти. Същите бяха изготвени и одобрени на третото й заседание в София, на 27 април 2016 г. и представени пред обществеността на 26 май 2016 г. В дейността на работната група от българска страна взеха участие представители на: МЕ, представители на МТСП (вкл. от Агенцията за социално подпомагане), Комисията за енергийно и водно регулиране, Националния статистически институт и представители на консултантите от Световна банка.

През 2016 г. бе получен и докладът на Световната банка за „Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор“. Документът е в процедура по обществено обсъждане.