Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3.2. Политики по заетостта, повишаването на квалификацията и демографски въпроси
- 2.3.3. Политики по образователните аспекти
- 2.3.4. Политики по здравеопазването
- 2.3.5. Политики по младежта и спорта
2.3. Социална сигурност152.3.1. Социални аспекти на работата с бежанци, мигранти и търсещи убежищеС цел опазване на общественото здраве МЗ прилага систематичен скрининг на заразните заболявания в центровете за настаняване на бежанци, като Регионалните здравни инспекции, на чиято територия са разкрити регистрационно-приемателни центрове извършват набор от микробиологични и паразитологични изследвания, в това число и за малария на всички ново приети мигранти. Във връзка със засиления миграционен натиск към РБ и поради големия риск от внос и разпространение на тежки ваксинопредотвратими инфекции както сред бежанците, така и сред българското население с нисък имунизационен обхват, на първо място полиомиелит и морбили, по разпореждане на МЗ имунизационни екипи от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) продължават да имунизират на място в центровете на ДАБ всички лица до 15 навършени години, които са с открито производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище и нямат документи за извършени профилактични имунизации, с петкомпонентна или четирикомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б според възрастта и трикомпонентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Целта на взетото решение бе обхващането с основните ваксини да се извърши максимално бързо след влизането в страната. С нова заповед на министъра на здравеопазването бе разпоредено тези имунизации да продължат да се извършват приоритетно в имунизационните кабинети на РЗИ, за да се избегне забавянето до избор на общопрактикуващ лекар. Имунизацията се извършва от ОПЛ за тези, които имат избран личен лекар или служебно избран такъв, от имунизационните екипи на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) или друг лекар, при съдействието на РЗИ и стриктно спазване на условията за прилагане и отчитане на ваксини. В центровете за настаняване на бежанци се извършва ежеседмичен държавен здравен контрол върху санитарно-хигиенното състояние и битовите условия в местата за настаняване на бежанци. При констатиране на несъответствия се предписват необходимите мерки за отстраняването им и се осъществява последващ контрол. Министерство на здравеопазването прилага противоепидемични мерки за недопускане внос и местно разпространяване на заразни заболявания в районите за настаняване на чужденци. 2.3.2. Политики по заетостта, повишаването на квалификацията и демографски въпросиПрез 2016 г. политиката по заетостта приоритетно е ориентирана в подкрепа за устойчивия икономически растеж в страната и разкриването на нови работни места. В изпълнение на Националния план за действие по заетостта са реализирани действия, програми и мерки за увеличаване на заетостта, повишаване на качеството на работната сила и намаляване на безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда. Националният план за действие по заетостта през 2016 г. е финансиран със 73 млн. лв. от държавния бюджет и средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С изпълнението на Националния план за действие по заетостта се подпомага и реализирането на целите и ангажиментите на страната в изпълнение на Стратегията на ЕС Европа 2020, специфичните препоръки на Съвета на ЕС, мерките, включени в Националната програма за реформи за 2015 г., Конвергентната програма за периода 2015-2018 г., задачите на Актуализираната стратегия по заетостта 2013г.-2020 г., Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020г., Стратегията за учене през целия живот, Националната програма за развитие на Р България 2020 г. и др. Политиката по заетостта през 2016 г. интегрира законодателни инициативи, програми и мерки в областта на ключови сектори на икономиката – промишленост, околна среда, услуги, туризъм, строителство и др., които създават благоприятна среда за разкриването на работни места и имат положителен ефект за заетостта. Националният план за действие по заетостта определя също така приоритетите в активната политика на пазара на труда и финансовите параметри на програмите и насърчителните мерки, реализирани през 2016 г. Активната политика на пазара на труда осигурява бързи и качествени преходи на безработните лица от безработица към заетост чрез широк спектър от посреднически услуги и достъп до обучение и заетост. Подкрепата при търсенето на работа, включването в обучение и субсидирана заетост за безработните лица от най-уязвимите групи са възможности за получаване на доходи от труд и социални права, житейска перспектива и хоризонт за професионално развитие. Инструментите на активната политика спестяват на фирмите разходи за труд и ги насърчават да разкриват работни места. През 2016 г. активната политика на пазара на труда е насочена към следните основни целеви групи: безработни младежи до 29 г. с подгрупа до 25 г.; младежи, които нито се обучават, нито са заети (NEET’s); безработни над 50-годишна възраст; продължително безработни лица; безработни с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности, в т.ч. безработни с ниско образование (включително от ромски произход); хора с увреждания; лица извън работната сила, желаещи да работят, в т.ч. обезкуражени лица. Общо започналите работа безработни през 2016 г. са 262 144 лица. Основната част от тях (78.7 % или 206 305 лица) са се реализирали с помощта на посредническите услуги на бюрата по труда. Спрямо 2015 г. започналите работа нарастват с 6.2% или 15 401 лица, в резултат на увеличението на постъпилите на работа на първичния пазар. Вследствие на прилаганата активна политика по заетостта през изминалата година, 217 784 безработни са устроени на работа на първичния пазар, като при направен паралел с 2015 г. броят им нараства със 17 667 лица или 8.8%. През 2016 г. от общия брой устроени на работа лица на първичен пазар, делът на младежите на възраст до 29 г. е 13.5%, а 11.1% са намерилите работа продължително безработни лица. Паралелът на годишна база показва съществено нарастване в номинално изражение на постъпилите на работа на първичен пазар продължително безработни лица – 10.8% или 2 352 лица. Относителният им дял спрямо всички устроени на първичен пазар бележи ръст от 0.2 п.п. на годишна база. През 2016 г. на първичния пазар са реализирани 29 317 младежи до 29 г., като сравнението с 2015 г. показва намаление както в номинално изражение, така и в дялово, съответно с 6.9% и 2.2 п.п. В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта, над 260 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар – над 217 хиляди, по програми за заетост и насърчителни мерки от ЗНЗ – 22 386 лица, като от тях 2 020 лица продължават да работят от предходната година. Включени в нова заетост са общо 20 366 лица, по схеми на ОП РЧР – 23 159 лица. В обучение за професионална квалификация и ключови компетентности са включени 16 641 безработни лица. През 2016 г. са проведени 140 трудови борси в страната, като 71 от тях са общи, а 69 са специализирани. От специализираните борси 36 са насочени към младежите, във връзка с Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, За групите на продължително безработните и лицата над 50 годишна възраст са проведени 10 специализирани трудови борси. През изминалата година 4 от трудовите борси бяха насочени към ромската общност. Реализирани са 5 трудови борси в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, 3 в сферата на селското и горско стопанство, проведени са по 2 трудови борси в сферата на промишлеността и в сферата на образованието На мероприятията през 2016 г. са присъствали общо 21 136 търсещи работа лица и 2 211 работодатели, които са обявили 19 272 свободни работни места. В резултат на осъществения контакт между работодателите и търсещите работа безработни лица, през 2016 г. работа са започнали 16 819 лица, като 11 099 от тях са регистрирани в дирекции „Бюро по труда”. С цел усъвършенстване на нормативната рамка в областта на политиката по заетостта през ноември 2016 г. са приети промени в Закона за насърчаване на заетостта (Обн., ДВ, бр. 88 от 08.11.2016 г.). Основните законодателни промени включват:
Спрямо предизвикателствата в тази област са насочени мерки, групирани в три области:
Приетите в началото на ноември 2016 г. промени в ЗНЗ имат за цел също така да подпомогнат изпълнението на специфичните препоръки на ЕК към България, както и да създадат условия за по-успешно срещане на търсенето и предлагането на работна сила; повишаване на резултатността на активната политика на пазара на труда; подобряване достъпа до пазара на труда, особено за най-уязвимите групи; намаляване на административните разходи за предприятията, които осигуряват временна работа и облекчаване на регистрационния режим за тях. През 2016 г. се реализира проект „Развитие на творческите възможности на учениците в областта на ИКТ чрез организиране на национални олимпиади и състезания“, като от началото на 2015 г. са обучени около 1 150 лица в областта на компютърната техника, компютърните мрежи, компютърната графика и др. В изпълнение на мярка разработване и приемане на концепция за заетост чрез ваучери за услуги е изготвен финален вариант на схема „Предоставяне на комунално-битови услуги в дома чрез ваучери“, предложен за одобрение на Комитета за наблюдение на ОПРЧР 2014–2020 г. По мярка идентифициране, достигане и активиране на младежи, които не работят, не учат и не са регистрирани в дирекции „Бюра по труда“ до края на 2016 г., в общини с висок брой на икономически неактивни младежи са назначени 97 младежки медиатори по Компонент „Работа с неактивни лица” по Национална програма „Активиране на неактивни лица”. В резултат от дейността на младежките медиатори са информирани и/или консултирани 10 433 неактивни младежи до 29 г., активирани са 3 505 младежи. За отчетния период в регионални програми за заетост и обучение са включени 2 823 лица безработни лица. По програма за обучение и заетост на продължително безработни лица за 2016 г. в субсидирана заетост са включени 2 701 продължително безработни лица, а в обучение за професионална квалификация са включени 211 лица. За безработните лица над 55 годишна възраст е осигурена нова заетост на 1 168 лица. Активната политика на пазара на труда има за цел да подобри интегрирането на пазара на труда на уязвимите групи, като се съобразява с индивидуалните потребности на лицата. Тя следва да осигури бързи и качествени преходи от безработица и неактивност към заетост. Продължават усилията за подобряване на достъпа до посредническите услуги по заетост, включващи информиране, консултиране, психологическо подпомагане, мотивиране за активно поведение на пазара на труда, насочване към заетост в реалната икономка и към подходящи програми и мерки за заетост и обучение. За ограничаване продължителността на безработицата се прилагат всички налични инструменти на АППТ с акцент върху обучение на безработни лица по заявка на работодател, както и обучение на работното място и чиракуване. Новото законодателство в сферата на образованието акцентира върху стимулиране на образованието и квалификацията и активността за включване на пазара на труда. Националният план за действие по заетостта е основен инструмент за изпълнение на АППТ. През 2017 г. се планира осигуряването на заетост на над 23 хил. безработни и на обучение на над 11 хил. безработни. За подобряване на съответствията между търсени и предлагани умения и увеличаване на шансовете за заетост на търсещите работа лица, ще продължат да се предоставят обучения, съобразени с потребностите на работодателите и характеристиките на различните целеви групи на политиката по заетостта. Ще бъдат организирани обучения по заявка на работодател по над 30 професии, по които има дефицит на специалисти на пазара на труда в България. С осигурения финансов ресурс по ОПРЧР през 2017 г. се предвижда 35 хил. безработни и неактивни лица, от които 18.5 хил. младежи, да бъдат включени в обучение и заетост. Предвижда се 27 хил. заети лица да повишат своята квалификация в т.ч. преминали специфични обучения за конкретното работно място. Продължава подобряване на координацията между системата за социално подпомагане, системата за АППТ и подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални помощи чрез осигуряване на по-добро финансиране при реализацията на програми и проекти в областта на социалното подпомагане. В изпълнение на политиката за насърчаване на инвестициите, по реда на ЗНИ и ППЗНИ с приоритет се насърчава осъществяването на инвестиционни проекти, създаващи работни места за квалифицирани специалисти във високотехнологични производства и услуги, както и в райони с висока безработица. Проектите се насърчават с административни и финансови стимули, в т.ч. с финансово подпомагане за обучение на персонала и за частично възстановяване на разходите за осигурителни и здравни вноски за разкритите с проектите нови работни места. С оглед осигуряване на условия за формиране на политики за учене през целия живот на областно ниво, в пилотните области Бургас, Видин, Габрово, Пазарджик, Русе и Хасково са учредени Областни координационни групи за учене през целия живот към НПОУВ и е разработен Модел за координиране на взаимодействието между заинтересованите страни на областно ниво, чието приложение предстои. През 2016 г. Министерството на труда и социалната политика подготви Доклад за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики, който обхваща периода 2012 – 2016 г. Анализът на получената и обобщена информация показва необходимостта от предприемане на интегрирани действия от страна на институциите за адаптиране на основни сектори като заетост, здравеопазване, образование, социалното осигуряване и социалното подпомагане към процеса на застаряване на населението. В момента е в процес на разработване следващия Доклад за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики за периода 2017 – 2018 г. През 2016 г. бяха проведени 12 публични дискусии във всички райони на страната по проблемите пред активния живот на възрастните хора. В дискусиите участваха областни управители, кметове на общини, представители на бизнеса и синдикатите, неправителствени организации, изследователи и медии. В резултат от анализа и дискусиите беше разработен проект на Национална цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора в България. Проектът на стратегия предвижда допълнителни мерки, които отразяват насоките от европейските „Ръководни принципи за активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията“ - заетост, участие в обществото и независим живот. Стратегията предстои да бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет. Във връзка с изпълнението на ангажиментите на Република България към Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕООН) по Регионалната стратегия за изпълнение на Международния план за действие по въпросите на застаряването от Мадрид, през 2016 г. беше изготвен Национален доклад за България за периода 2012 – 2017 г. В доклада бе отчетено, че по повечето ангажименти по въпросите на застаряването са налице разнообразни и целенасочени дейности, изпълнявани от различните отговорни ведомства. 2.3.3. Политики по образователните аспектиПрез 2016 г. са предприети стъпки за осъществяване на реформа в областта на предучилищното и училищното образование. Усъвършенствана е законовата уредба, а един от основните акценти в образователните политики е свързан с подобряването на достъпа на деца и ученици в неравностойно положение до качествено предучилищно и училищно образование. Предоставят се разнообразни възможности за включване на децата в предучилищното образование. Съгласно изискванията на закона държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. Двегодишното задължително предучилищно образование цели успешно включване на всяко дете в образователната система, което е особено необходимо за деца, чийто майчин език е различен от българския език, като допринася за ранната социализация и за развитие на умения, необходими при постъпване в първи клас. Осигуряването на равен достъп до училищно образование на ученици в неравностойно положение, включително от ромски произход, е гарантирано в ЗПУО и функционирането на средищни и защитени училища и чрез обединените училища – от 1 до 10 клас, което е важно за ученици от малки населени места или от групи в неравностойно положение. ЗПУО регламентира недопускане на дискриминация в предучилищното и училищното образование, като не се допуска обособяването на групи в детските градини и на паралелки в училищата въз основа на етническата принадлежност. Реализираните през 2016 г. политики и мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование и за предотвратяване на преждевременното напускане на образователната система са насочени към всички деца и ученици в Република България, с фокус към децата и учениците от уязвимите групи и допринасят за намаляване на социалното изключване, повишаване качеството на работната сила и благосъстоянието на гражданите и за развитието и просперитета на държавата. За постигане на целите, заложени в Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) се осъществяват политики и мерки по План за 2016-2017 г. за изпълнението й. (Протокол № 14 от заседанието на Министерския съвет на 06.04.2016 година). Планът се основана на подход, който изисква полагане на интегрирани усилия на всички заинтересовани страни за преодоляване на отпадането от училище и преждевременното напускане на образователната система. В изпълнение на Мярка 5.1. от Плана през 2016 г. започна въвеждането на Система за ранно предупреждение за риск от отпадане от предучилищното и училищното образование в Северозападен и Югоизточен район от ниво 2. (за кратко „Системата“). Апробирането ще продължи две последователни учебни година и ще завърши с анализ на ефективността на прилагането на Системата. В момента апробирането се осъществява в 9-те области от двата района, в 19 общини и 50 институции в предучилищното и училищното образование в тях от същите райони. Предвижда се през учебната 2017/2018 година в апробирането да се включат още общини. Системата за ранно предупреждение ще осигури наличието на информация за всеки ученик в риск от отпадане от образователната система, за това как се работи за задържането му в училище, до кой клас или до каква степен на професионална квалификация е достигнал, за да му се осигури участие в пазара на труда, какви мерки за реинтеграция се прилагат за отпадналите и др. В контекста на прилагането на цялостни, широкообхватни и ефективни политики за намаляване на уязвимостта на рисковите групи, за подобряване на достъпа до образование и повишаване качеството на образованието на децата и учениците от етническите малцинства през 2016 г. са осъществявани политики по План за изпълнение на Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020). Политики и ключови мерки за осигуряване на достъп до образование и повишаване на качеството на образованието за всички деца и ученици, включително и тези от уязвимите групи, през 2016 г. са реализирани и по Националната стратегия за интегриране на ромите в Република България (2012–2020 г.), в изпълнението на която Министерството на образованието и науката е водеща институция в приоритет “Образование”. В съответствие със Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020) и Годишния План за действие за нейното изпълнение през 2016 г. от МОН са изпълнени дейности по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (2014 -2020 г.), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове в рамките на проект „Нов шанс за успех“ (BG05M2OP001-3.004 „Ограмотяване на възрастни – Фаза 1“). Проектът стартира на 21.09.2016 г. и ще се изпълнява в рамките на 27 месеца, като бюджетът за реализиране на проектните дейности е в размер на 25 милиона лева. В рамките на проекта се предвижда да бъдат подпомогнати 10 000 неграмотни или слабограмотни лица. Този проект надгражда изпълнявания по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ проект „Нов шанс за успех”, по време на който бе разработен и приложен в практиката цялостен модел за обучение на възрастни. Основна цел на проекта е да бъде улеснен по-нататъшния достъп на неграмотните и слабограмотни хора, навършили 16 годишна възраст (вкл. лица, търсещи или получили международна закрила), които нямат статут на ученици, до общообразователна и професионална подготовка и съответно до участието им на пазара на труда. Заложените в проекта дейности са насочени към изграждане на система от знания и умения, необходими както за продължаване на образованието, така и за последващо включване в обучение за придобиване на квалификация по определени професии. Чрез ограмотяване и формиране на ключови компетентности у бенефициентите реализирането на новия проект ще създаде условия за развитие на системата за учене през целия живот и ще има положителен ефект върху бъдещата професионална реализация на обучаемите. Това е шанс за слабограмотните лица да излязат от рискова група на пазара на труда, да получат работа и да подобрят качеството си на живот. Дейностите в проекта са свързани с организиране и провеждане на курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап на основното образование. Курсът за ограмотяване на възрастни е с хорариум 600 учебни часа, а курсът за обучение на възрастни за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап (V, VІ или VІІ клас) – с хорариум 360 учебни часа за всеки от етапите в курса или общо 1080 часа. Основната дейност при провеждането на курсовете ще бъде свързана с организационното и методическото осигуряване на процеса на обучение. За постигане на целите, е сключено споразумение с асоциирани партньори – с Министерството на труда и социалната политика, с Агенцията по заетостта и с Държавната агенция за бежанците. Партньорството цели информиране и мотивиране на целевата група за включване и активно участие в обученията по проекта, от една страна, както и синхронизиране на политиките за учене през целия живот и за насърчаване на заетостта, от друга. Независимо от това, че дейността по професионалното образование и обучение съществува в ограничен период от време, след 11.10.2016 г., са осъществени дейности по предмета на Доклада. Стартирани са дейности по изпълнение на препоръките от Одитния доклад на Сметната палата № 0300100515 за извършен одит на изпълнение „Професионално образование за заетост“ за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., които допринасят за засилване ролята на професионалното образование и обучение за социално-икономическото развитие на страната, а по този начин – и за засилване на образователните аспекти на националната сигурност. В това отношение е формирана работна група относно изготвяне на вътрешно-институционален план за изпълнение на препоръките на Сметната палата до края на 2017 г. С ПМС № 334/08.12.2011 г. за българските неделни училища в чужбина и Националната програма „Роден език и култура зад граница” държавата се ангажира да защитава конституционното право на българските граждани да изучават български език и към правото на българите, живеещи извън Република България, да получават подкрепа от български институции чрез учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история и география на България. С ПМС № 334/08.12.2011 г. и Националната програма се създават условия за финансово подпомагане изучаването на български език и литература, история и география на България от българите зад граница, както и за провеждането на дейности, които да съдействат за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура. Повишаването ефективността на обучението на българските деца в чужбина е необходимо условие за успешното им интегриране в българската образователна система след завръщането им в България. То е израз на ангажираността на българската държава за съхраняване на българския език и култура сред българските общности, установени трайно или краткосрочно в чужбина. Данните от програмата и постановлението показват, че броят на българските неделни училища в чужбина се увеличава с всяка изминала година. Показателен в този смисъл е значително нарасналия брой на организациите на българите в чужбина, а оттам – и на българските неделни училища. Създаването на българските неделни училища през последните десетилетия е постижение на родолюбивите българи в най-ново време като доказателство за желанието им, където и да се намират по света, да съхранят родовите си корени. Финансовите средства, осигурявани от МОН, се използват за:
Министерството на образованието и науката подпомага финансово както българските неделни училища, така и държавни училища, в които се изучава български език в държави с признато българско малцинство като Румъния, Сърбия, Украйна, Молдова. През учебната 2016/2017 г. МОН подпомага финансово, методически и организационно по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ – 118 училища, в които се обучават 9681 ученици и по ПМС № 334 за българските неделни училища в чужбина - 175 училища, в които се обучават 12 951 ученици. В Украйна към настоящия момент МОН подпомага общо 51 училища с 5752 ученици, като 44 училища с 4543 ученици – по националната програма и 7 училища с 1209 ученици – по ПМС №334. В Сърбия са подпомогнати 8 училища по НП „Роден език и култура зад граница“ с 586 ученици, в Румъния – 8 училища по Националната програма с 226 ученици, в Молдова се подпомагат финансово 23 училища – 22 от които по НП „Роден език и култура зад граница“с 3078 ученици и 1 училище по ПМС № 334 с 61 ученика. Съгласно законодателствата на Молдова, Украйна, Сърбия и Румъния в райони, в които по традиция живеят компактни български общности, са осигурени възможности за изучаване на български език в системата на държавните им училища. Обучението се провежда по учебни програми, хорариум и учебници съобразно нормативните изисквания на горепосочените държави. Предвид ограничения брой на часовете по български език и литература и липсата на възможност за изучаване на история и география на България в местните училища, част от тях кандидатстват за финансово подпомагане от МОН с цел надграждане на учебното съдържание по български език и литература и придобиване на знания по история и география на България. Част от бенефициентите по НП „Роден език и култура зад граница“ от Украйна, Молдава и Сърбия заявяват финансиране само за извънкласни дейности за съхраняване на родния език, националното самосъзнание, бит и култура. В съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. през 2016 г. МОН работи за оптимизиране на висшето образование чрез разработените и приети изменения и допълнения на Закона за висшето образование (ДВ бр. 17 от 01.03.2016 г.; ДВ бр. 98 от 09.12.2016 г.) и ПМС 64 от 25.03.2016 г., с които се усъвършенстват механизмите на финансиране на висшето образование в зависимост от неговото качество, потребностите на пазара на труда и общественото развитие. С ПМС 64 от 25.03.2016 г. се регламентира въвеждане на приоритетни професионални направления и защитени специалности. Целевото финансиране на тези стратегически направления и защитени специалности е важно в национален план, тъй като в определени случаи се стига до пренасищане с кадри в едни направления и професии за сметка на недостиг в други. Същевременно държавата е длъжна да защити определени професии, интересът на потребителите към които е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната. Въвежда се и нов механизъм за определяне на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища съобразно комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Във връзка с това е въведена специална методика за определяне на коефициенти на висшите училища по професионални направления съобразно приетия списък на приоритетните професионални направления. За първи път държавата ще утвърждава приема на студенти срещу заплащане в държавните висши училища (съгласно изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 6, б. „б“ от ЗВО). Реализираните през 2016 г. промени са важна предпоставка за повишаване на качеството на висшето образование в България, необходимо за преодоляване на устойчивото изоставане на България в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам и в приходите и качеството на живот, пряко свързани с състоянието на националната сигурност на Република България. Фактори, оказващи негативно влияние на дейността в сектор „Наука“:
България е на едно от последните места в ЕС по иновативност и конкурентоспособност на икономиката. Основната реална възможност за ускорено повишаване за устойчиво икономическо развитие е чрез производството на конкурентни високотехнологични продукти, базирано на постоянен приток на иновации и иновативни технологични решения. Последните са възможни само при наличие на нормално функционираща система за научна дейност и трансфер на научните знания. В тази връзка през 2016 г. бе разработена обновена Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2030 г. В нея са предвидени конкретни мерки за подобряване на държавната политика и финансирането за наука, възстановяването и укрепването на научната система и са определени български научни "ниши" в световен мащаб, които ще доведат до съществен положителен ефект върху редица области от обществения живот – индустрията, социалните дейности, повишаване на научната култура на обществото. Предвидени са също мерки за подпомагане на интеграцията на науката у нас с Европейското изследователско пространство, включително чрез постдокторантски програми. Отделно е набелязано насърчаване на създаването на научни трудове, свързани с националната идентичност и с проблеми от национално и обществено значение. Негативни фактори в тази сфера към момента са недостатъчното финансиране и неефективното усвояване на средствата, недостигът на специализирано оборудване и на квалифициран научен персонал, като мерките за преодоляване на тези явления са предвидени в Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, чрез схеми за създаване на Центрове за върхови постижения и центрове по компетентност, където се обединяват трите компонента, осигуряване на финансиране, изграждане на инфраструктура и повишаване на квалификацията на учените. Налице са опити за лобиране с оглед усвояване на европейския финансов ресурс за научни изследвания за програмния период 2014-2020 г., както и интереси към активи на научни звена. Българските научни и приложни постижения продължават да са обект на интерес от страна на чуждестранни контрагенти. Наблюдава се и процес на „изтичане на мозъци“ (най-квалифицираните и резултатни български учени с постижения, особено участниците в съвместни международни проекти). Делът на преждевременно напусналите образователната система в България за 2016 г. е 13.4%, съгласно данни на Евростат16. Предвид стойностите за този дял от предходните години (за 2015 г. -13.4%, за 2014 г. – 12.9%, за 2012 и 2013 г. – 12.5%) негативната тенденция е стопирана. Разработен е модел на Система за ранно предупреждение в детски градини и училища и е осъществен подбор на 50 образователни институции от 19 общини от Северозападния и Югоизточния район от ниво 2, в които се апробира от учебната 2016/2017 година. Процесът на апробиране ще продължи през две последователни учебни години – 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Регистрирани са първите индивидуални картони на деца и ученици. С тях ще се идентифицират конкретните случаи на деца и ученици в риск от отпадане от образование, мерките за преодоляването на риска и ще се проследяват резултатите от работата на екипите по места. Системата за ранно предупреждение ще позволи наличието на информация за всеки ученик в риск от отпадане, за това как се работи за задържането му в училище, до кой клас или до каква степен на професионална квалификация е достигнал, за да му се осигури участие в пазара на труда, какви мерки за реинтеграция се прилагат за отпадналите и др. В областта на професионалното образование се изпълнява проект „Ученически практики“, в рамките на който 8 000 ученици ще имат възможност за практическо обучение в реална работна среда. Подкрепя се и въвеждането на дуалната системата на обучение, като ще се определят 15 нови професии, по които да се осъществява дуално обучение в най-малко 40 професионални гимназии. Специално внимание се отделя на образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Политиката в тази област цели преодоляване на предизвикателства по отношение на равния достъп до образование, подобряване на работата с родителите и ефективна координация на усилията на институциите и гражданското общество. На децата, търсещи или получили международна закрила, се осигурява допълнително интензивно обучение по български език, както и допълнително обучение по образователни направления от учебната програма за задължителна предучилищна подготовка и по учебни предмети от задължителната подготовка от училищния учебен план. Реализирани са редица мерки в изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2014-2020 г. Регламентирани са промени в условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от ДВУ и научните организации. От летния семестър на учебната 2016/2017 г. студентите получават само по една стипендия. Те ще могат да кандидатстват за европейска и държавна стипендия, но ще получават по избор само една от тях. Увеличен е месечният размер на държавните стипендии между 70 и 150 лв., както и размерът на наградите и помощите, които ректорът може да отпуска, от 200 на 300 лв. Друга новост е въвеждането на стипендии, определени само според средния успех на студентите. Висшите училища задължително ще определят част от средствата за стипендии да се предоставят само по този показател, без те предварително да се разпределят за различните специалности и след това да се разпределят според успеха на обучаващите се само в тях. През 2017 г. предстои извършването на оценка на напредъка по изпълнение на Стратегията с цел актуализация на Плана за действие и заложените индикатори, както и публикуване на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в РБ. Очаква се над 40 000 студенти да преминат успешно практическо обучение в реална работна среда, което да подпомогне тяхната бъдеща заетост. Предвидените средства са в размер на 37 млн. лева.
Лекарствената политика цели налагането на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар, които следва да спомогнат за намаляване на разходите за лечение при осигуряване на качествени и достъпни лекарствени продукти. Важна роля се възлага на механизмите за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в ПЛС и за задължителна оценка на здравните технологии. Друг съществен аспект на политиката е регламентирането на мерки за наблюдение на лекарствените продукти и за ограничаване на износа им при необходимост. Предприетите през 2016г. политики от Министерство на здравеопазването бяха обусловени от неизбежна необходимост от действащи механизми за провеждане на политиката за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване чрез създаване на правила за повишаване на качеството на медицинското обслужване, на контрола на медицинските дейности и ефективно използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани. Същевременно бяха предприети целенасочени действия за реализация на приоритетите и мерките от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 г. в сферата на здравеопазването. В съответствие с поставените стратегически цели в програмните и стратегически документи на правителството, през 2016г. са инициирани законодателни промени в основните закони, регулиращи механизма на ценообразуване на лекарствените продукти и рационализиране на лекарствената политика – Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Пакетът законодателни промени имаше за цел да осигури реализацията на краткосрочните мерки за преодоляване на задълбочаващите се проблеми в системата на здравеопазване чрез въвеждане на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар и на добри европейски практики при ценообразуването на лекарствените продукти и по- рационално използване на публичните средства за здравеопазване. Въведената задължителна оценка на здравните технологии за иновативни лекарствени продукти доведе до повишаване ефективността на лекарственото лечение, подобряване качеството на живот на пациентите, намаляване разходите за лечение и ефективно разходване на публични средства за качествени и достъпни лекарствени продукти. В областта на осигуряване на достъпа до ефективно лекарствено лечение и рационално използване на публичния ресурс са въведени прозрачни механизми за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, както и договаряне на отстъпки на лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, което доведе до икономии на обществени средства. С оглед осигуряването на качествено и достъпно лечение са изготвени предложения за промени в нормативната база, касаещи предписването и отпускането на лекарствени продукти, въвеждане на механизми за ограничаване на доплащането от страна на пациентите и регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствени продукти и за ограничаване на износа им при необходимост, както и за осигуряване с публични средства на лекарствени продукти, които са изключени от ПЛС и нямат алтернатива за лечение с друг лекарствен продукт. Въведена е и функционира единна национална платформа за търговия с лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в България, чрез която се цели обезпечаване на лечебните заведения с лекарствени продукти, съобразно техните потребности, постига се по-ниска стойност на разходите и повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“. Свободната и лоялна конкуренция, чрез въвеждане на електронно възлагане, ще улесни участието на всички търговци, ще повиши конкуренцията и ще се постигнат не само по-изгодни условия за възложителите в сектора, но и намаляване на разхода на обществен ресурс. През 2016 г. Министерство на здравеопазването подготви и подаде за одобрение 3 проекта, както следва: по процедура BG05M9OP001-1.015 „Специализация в здравеопазването”, (подписан административен договор на 22 ноември 2016 г.), по процедура BG05M9OP001-3.007 „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“; по процедура BG05SFOP001-1.002 „Приоритетни проекти в изпълнение на Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г.“. За отчетния период Министерство на здравеопазването стартира подготовката и на два други проекта, както следва: по процедура BG16M1OP0021.011 „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води“ и по приоритетна ос 4 от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., насочена към модернизация на здравната инфраструктура с цел разработване на система за диагностика и лечение на пациенти със спешни нужди (подготовка на голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ). През 2016 г. Министерство на здравеопазването продължи да изпълнява функциите на Програмен оператор на Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 г. През отчетния период в процес на изпълнение бяха договорените 25 проекта, разпределени в четири мерки по програмата – Мярка 1 „Подобряване на системата за психично здраве на българските граждани“; Мярка 2 „Подобряване на достъпа до качествени услуги за сексуално и репродуктивно здраве на юноши на възраст от 10 до 19 години със специфичен фокус върху уязвимите групи, в частност ромско население и хора в отдалечени райони ”; Мярка 5 „Подобряване на достъпа до и качеството на грижите за деца с психични, генетични и онкохематологични заболявания (с акцент върху деца, страдащи от церебрална парализа, сърдечно-съдови заболявания, аутизъм и младежи, страдащи от хранителни разстройства) и соматични увреждания, причинени от инфекциозни заболявания (като полиомиелит, бактериален менингит, морбили, туберкулоза, ХИВ/СПИН и т.н.“); Мярка 6 „Предоставяне на здравни услуги по домовете на бременни жени и деца до 3 години с акцент върху групите в риск с фокус върху ромското население. През 2016 г. 5 проекта приключиха своите дейности, от които 2 по Мярка 1, 1 – по Мярка 2 и 2 – по Мярка 5:
В процес на изпълнение през 2016 г. бяха и четирите предварително дефинирани проекта (ПДП) на програмата: ПДП 1 „Подобряване на контрола и информационните системи за превенция на риска в здравеопазването”, ПДП 2 „Подобряване надзора на ваксинопредотвратимите заболявания: Разработване на модел на уеб-базиран имунизационен регистър”, ПДП 3 „Подобрени услуги за психично здраве“ и ПДП 4 „Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи“. Съгласно Националната здравна стратегия развитието на имунопрофилактиката е приоритетна средносрочна задача за Министерство на здравеопазването. За осигуряване на необходимите количества биопродукти за националния имунизационен календар през 2016 г. бяха изготвени спецификации и технически изисквания/ условия за провеждане на четири броя обществени поръчки с предмет - доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика и техническите средства за приложението им за 2016 г. и за 2017 г. Бяха изготвени три броя указателни писма до РЗИ за реда и начина за получаване на съответните количества и видове ваксини и приложението им. От м. май 2016 г. поради забавяне на доставките на ваксина срещу вирусен хепатит тип Б, чиято I-ва доза се прилага в родилния дом до 24-тия час след раждането, се въведе ежеседмично събиране и обобщаване на информация от РЗИ за приложени и налични дози в РЗИ и родилните отделения, на базата на която се извършваше преразпределяне на наличните количества между областите с цел своевременно имунизиране на новородените. Изготвено бе предложение за допълнителни разходи в размер на 20 млн. лева по бюджета на МЗ за 2016 г., с целево предназначение заплащането на ваксини за изпълнение на националния имунизационен календар за 2016 г. за финансово обезпечаване осигуряването на недоговорените количества ваксини през 2014 г. и 2015 г., липсата на които доведе до натрупване на голям контингент неимунизирани лица от различни възрасти; тези неимунизирани лица са включени към подлежащите за 2016 г., поради което осигуреният финансов ресурс за 2016 г. е недостатъчен. Договорите за доставки на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации бяха изпълнени в срок и в пълен обем. По информация на ДАНС в сферата на здравеопазването са образувани наказателни производства относно: нарушения, извършвани в Център „Фонд за лечение на деца”; неправомерно използване на лични данни с цел източване на финансови средства от НЗОК чрез фиктивна хоспитализация; извършване на фиктивно лечение в болнично заведение; неправомерни действия от длъжностни лица в конкретна болница с цел нерегламентирано усвояване на средства от НЗОК и др. По отделни случаи е осъществявано взаимодействие с РЗИ и РЗОК в страната за провеждане на съвместни контролни мероприятия, както и за налагане на административно-наказателни санкции от страна на компетентните органи. При съвместна операция на ДАНС, МВР, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната агенция по приходите е пресечена незаконна търговия с лекарствени продукти в страната и в чужбина. При проведените в рамките на образуваното досъдебно производство процесуално-следствени действия са открити и иззети голямо количество лекарствени продукти и медикаменти, съхранявани в склад без издадено разрешение, счетоводни документи, рецепти и компютърни конфигурации, свързани с незаконно извършваната дейност.
Изграждането на нови спортни обекти и обновяването на спортни зали е приоритет в процеса на изграждането на здраво поколение. Наред с това, чрез тях страната ни ще кандидатства за домакинства на престижни спортни форуми. Това допринася, както за стимулирането на спорта в България, така и за поддържане на активността на младите хора като цялостно жизнено поведение. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|