Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

2.2. Външна политика за сигурност

Република България участва активно с ясни позиции в защита на националния интерес в процесите във връзка с оттеглянето на Великобритания от ЕС и с процеса на размисъл и подобряване на функционирането на Съюза с оглед на съвременните предизвикателства. Във всички формати на процеса за вземане на решения в ЕС страната ни защитава последователни позиции за запазване на единството на Съюза, засилено прилагане на общностния метод и на принципите на солидарността и кохезията, за противодействие на тенденциите за фрагментация чрез формулиране на общи европейски решения и развитие на политиките, които осигуряват реална добавена стойност от членството в ЕС, повишават сигурността на гражданите, подкрепят икономическия растеж и заетостта и осигуряват силна роля на ЕС на световната сцена.

Процесът на подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. е възможност за реален принос на страната ни към напредъка в изпълнението на стратегическите приоритети на Съюза и укрепване на авторитета на страната ни.

За справянето с интензивния бежански и миграционен натиск, безпрецедентен до този момент за Република България и ЕС, страната ни заемаше последователната позиция, че единственото ефективно решение е прилагането на всеобхватен подход и солидарно разпределение на отговорностите в рамките на ЕС, между страните на произход, транзит и дестинация, както и цялата международна общност. Ефективният контрол и защитата на външните граници на ЕС остава от първостепенно значение. Основни приоритети са: предотвратяването и борбата с незаконната миграция, борбата с контрабандата  и  с трафика на хора, ефективното партньорство в областта на връщането и реадмисията.

След първоначалното концентриране на усилия върху овладяване на миграционния проблем вътре в ЕС, постепенно акцентът в европейските действия се насочи към защита на границите на Съюза и разрешаване на генезиса на проблема чрез търсене на политическо решение на кризите в Близкия изток и Северна Африка, както и подобряване на условията на живот на африканския континент. Продължи прилагането на Регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от т.н. Ислямска държава, като България активно подкрепи усилията за обособяване и разработване на индивидуална Стратегия на ЕС за Сирия. Бяха предприети стъпки в посока на засилване на охраната на външните граници на ЕС (чрез адаптация на мандата на Фронтекс) и повишаване на сътрудничеството със страните на произход и транзит. Създадена бе Европейска агенция за гранична и брегова охрана. В изпълнение на тези задачи, Република България взе участие в неформалната Среща на върха през септември 2016 г. в Братислава, на която бе потвърден ангажиментът на ЕС в подкрепа на страните членки на първа линия и необходимостта от защита на външните граници на Съюза. Усилията на ЕС за справяне с нелегалните миграционни потоци при защита на своите граници през 2016 г., бяха подпомогнати от НАТО чрез дейността му в Егейско море и оказваното съдействие на операцията на ЕС – „София“ в Централното Средиземноморие. В стремеж за търсене на работещи колективни решения за гарантиране на сигурността и защитата на националните граници бяха набелязани стъпки за реакция при евентуално пренасочване на миграционния поток по суша и море. По отношение на предизвикателствата пред ЕС, породени от миграционните потоци, Турция е ключов партньор. В тази връзка бе засилено сътрудничеството с нея, като през март 2016 г. бе прието Съвместно изявление ЕС-Турция с конкретни ангажименти на двете страни за овладяване на миграционната криза и за активизиране на преговорния процес, вкл. увеличаване на целевата финансова помощ за Турция с нови 3 млрд. евро до края на 2018 г.; връщане в Турция (за сметка на ЕС) на всички новопристигнали на гръцките острови незаконни мигранти; презаселване в ЕС на един сириец за всеки сириец, който Турция приеме обратно от гръцките острови. Република България и останалите държави-членки на ЕС отдават изключително значение на практическото изпълнение на Съвместното изявление. През август 2016 г. бе постигната политическа договореност, последвана от експертни разговори, за засилване на двустранното сътрудничество между България и Турция по овладяването на миграционния натиск и граничния контрол. Започна да функционира тристранния център (България – Гърция – Турция) за полицейско и митническо сътрудничество на ГКПП „Капитан Андреево”.

Република България продължи и активните усилия в двустранен и многостранен план за отхвърляне като неоснователни на претенциите на съседни държави за наличие на несъществуващи в Република България малцинства.

Република България, в качеството си на държава-член на ЕС, продължи усилията за осъществяване на напредък в изпълнението на заключенията по борбата с тероризма на Съвета от февруари 2015 г. Страната ни подкрепя последователното прилагане на ангажиментите чрез целево насочените политически диалози на ЕС с трети страни по въпросите на борбата с тероризма.

Законодателните инициативи на европейско ниво намериха отражение в националното законодателство чрез въвеждане на определени административни мерки за контрол и недопускане на движението на чуждестранни терористични бойци. През 2016 г. Република България продължи активната си ангажираност с международните усилия, свързани с противодействието на тероризма, включително предотвратяването на насилствения екстремизъм, чрез подкрепа за дейността на ООН. Във връзка с това, действащото българско законодателство е приведено във висока степен на съответствие с международните стандарти в областта на предотвратяването и борбата с тероризма, включително със стандартите и изискванията на конвенциите на ООН и резолюциите на Съвета за сигурност. Заедно със своите партньори от ЕС, страната ни изпълнява ангажиментите си по Глобалната стратегия на ООН за противодействие на тероризма и участва активно в Петия й преглед. България приветства Плана за действие на Генералния Секретар на ООН за превенция на насилствения екстремизъм от 2016 г., който поставя акцент върху превенцията на проявите на тероризъм и радикализация, както и гарантирането на правата на човека и върховенството на закона, като същевременно подпомага ДЧ в противодействието на насилствения екстремизъм. Страната ни е приела всички необходими мерки за ефективното прилагане на санкционните режими, наложени с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за противодействие на тероризма.

Република България е част от водената от САЩ Глобална коалиция срещу ДАЕШ (т.нар. Ислямска държава). Страната ни допринася към усилията на антитерористичната коалиция чрез участието си в две работни групи – за противодействие на финансирането за екстремисти и за възпиране на чуждестранните терористични бойци, като същевременно има възможност да получава навременна информация и съдействие в случай на необходимост. През 2016 г. подкрепихме решението на НАТО да засили своя принос към усилията на Глобалната коалиция в борбата с ДАЕШ като увеличи ситуационната осведоменост на Коалицията чрез способностите на Алианса за въздушно предупреждение и контрол (AWACS).

В изпълнение на съюзническия си ангажимент и евроатлантическите цели за запазване на трансатлантическото единство, противодействие на заплахите за сигурността и разширяване на евроатлантическото пространство на сигурност и стабилност, Република България взе активно участие във формирането на решенията от Срещата на върха на НАТО във Варшава, сред които: потвърждаване на поетите ангажименти от Срещата на върха в Уелс (2014 г.) и отчитане на високата степен на тяхното изпълнение; засилено предно присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша; потвърждаване на стратегическото значение на Черно море и разработване на адаптирано предно присъствие в региона; продължаване на двупистовия подход в политиката към Русия – засилване на отбранителния и възпиращ потенциал и търсене на фокусиран и съдържателен диалог с цел ясно комуникиране на съюзническата позиция, без да се правят компромиси с принципите, върху които се основава евроатлантическата сигурност; засилване на способностите на Алианса в областта на кибер отбраната и дефиниране на кибер пространството като отделно измерение на отбраната; проектиране на стабилност и засилване на международната сигурност чрез взаимодействие с партньорите и други международни организации, като мисиите на НАТО са част от усилията за проектиране на стабилност; продължаване на мисията „Решителна подкрепа” и след 2016 г.; продължаване на финансовия ангажимент на страните към афганистанските сили за сигурност до 2020 г. и необходимостта от развиване на продължаващо партньорство с Афганистан; подкрепа за усилията на ЕС в Централно Средиземно море по линия на операцията на ЕС - EUNAVFOR MED Sophia; препотвърждаване на усилията за увеличаване на разходите за отбрана до 2 % от БВП; запазване на съюзния ангажимент към интеграцията на държавите, стремящи се към членство в НАТО – Грузия, Република Македония и Босна и Херцеговина.

Отправянето на покана в края на 2015 г. и подписването на Протокола за присъединяване на Черна гора към НАТО през м. май 2016 г.¹⁴, по време на Срещата на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО, представлява реален резултат от политиката на „отворени врати”. Република България е сред най-активните привърженици на процесите на европейска и евроатлантическа интеграция при отчитане на изпълнението на условията за членство и българските национални интереси.

В изпълнение на дългосрочния си ангажимент за стабилизирането и възстановяването на Афганистан в рамките на мисията на НАТО „Решителна подкрепа” за обучение, съвет и съдействие на силите за сигурност и институциите в Афганистан, през 2016 г. Република България продължи участието си с военнослужещи в същия състав. Страната допринесе финансово към Адаптирания доверителен фонд на НАТО за подпомагане на Афганистанските сили за сигурност за втори път със средства в размер на 500 хил. щ. д. Република България подпомага изграждането и подобряването на административния капацитет на Афганистан в областта на сигурността чрез двустранни инициативи и различни проекти за обучение, насочени към афганистански дипломати, държавни служители и полицейски служители.

През 2016 г. стратегическото партньорство между НАТО и ЕС беше издигнато на качествено ново равнище. По време на Срещата на върха на НАТО във Варшава (8-9 юли 2016 г.) двете организации подписаха Съвместна декларация за засилване на практическото сътрудничество между тях. В изпълнение на решенията от Варшава, на своята декемврийска среща (6-7 дек. 2016 г.) министрите на външните работи на НАТО, в паралелен процес с Европейския съвет, приеха съвместно разработен Пакет от предложения за прилагане на Съвместната декларация. Пакетът включва 7 области с над 40 мерки за задълбочаване на сътрудничеството, сред които: противодействие на хибридни заплахи; морска сигурност, вкл. противодействие на незаконната миграция и тероризма; кибер отбрана; отбранителни способности; отбранителна индустрия и научни изследвания; провеждане на учения; както и съдействие за изграждане на отбранителен капацитет на наши партньори, в т. ч. от Западните Балкани. Конкретен израз на засилената динамика и ефективност на това партньорство през 2016 г. e оказваната от НАТО подкрепа към ЕС за справяне с мигрантската и бежанска криза в Егейско море и в Централното Средиземноморие. Република България взе активно участие при определяне на сферите за засилване на практическото взаимодействие между НАТО и ЕС, ориентирано към постигането на конкретни резултати без да се допуска дублиране на структури, дейности и способности.

В контекста на промените в стратегическата среда за сигурност през 2016 г. ЕС прие нов всеобхватен документ – „Глобална стратегия за външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз”, работата по чието изпълнение ще се осъществява в пет основни направления: изграждане на устойчивост и интегриран подход към конфликти и кризи; сигурност и отбрана; засилване на връзката между вътрешната и външната сигурност, първоначално в областите миграция и антитероризъм; осъвременяване на съществуващите и/или изготвяне на нови регионални и тематични стратегии; засилване на публичната дипломация. Глобалната стратегия отчита настроенията, поставящи под въпрос европейския проект, но в същото време разглежда и търси утилизиране на възможностите за утвърждаване на ценностите и на глобалната роля на ЕС. Република България участва в разработването на документа, успешно отстоявайки националните си интереси и приоритети по отношение на Западните Балкани и Черноморския регион, както и по проблемите на миграцията и енергийната сигурност.

През 2016 г. Република България продължи да поддържа позицията си в подкрепа на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, за намирането на мирен изход от кризата, за прилагането на приетия през февруари 2015 г. Пакет от мерки за изпълнение на Минските договорености, както и дейността на Тристранната контактна група (Украйна-Русия-ОССЕ) и Нормандската четворка (Германия, Франция, Русия и Украйна). Република България приветства подписаното на 21 септември 2016 г. на заседание на ТКГ в Минск "Рамково споразумение за разделяне на силите” с цел постигане на конкретен напредък в урегулиране на обстановката в Донбас и създаването на три пилотни демилитаризирани зони. През февруари 2016 г. мандатът на Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ в Украйна, в която страната ни участва с наблюдатели на терен, бе продължен за следващ период от една година – до 31 март 2017 г. Република България продължи последователно да подкрепя реформите в Украйна. В двустранния диалог с Киев особено внимание бе отделено на защитата на правата на българската общност в Украйна. Република България отстояваше позиция на запазване на единството на държавите-членки на ЕС относно продължаването на ограничителните мерки спрямо Русия до 31 юли 2017 г. и обвързването на отпадането им с пълното прилагане на договореностите от Минск.

В рамките на ЕС с консенсус беше взето решение за продължаване на секторните ограничителни мерки на ЕС спрямо Русия до 31 юли 2017 г. Решението се основава на постигнатото съгласие от Европейския съвет на 19 март 2015 г. за обвързване на срока на санкциите с пълното изпълнение на договореностите от Минск. Действието на индивидуалните санкции във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, бяха удължени до 15 септември 2017 г. Действието на съществените ограничения върху икономическите отношения с Крим и Севастопол, наложени в резултат от политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия, беше удължено до 23 юни 2017 г. В този контекст, Република България продължи да подкрепя общата политика на държавите-членки на ЕС и НАТО към Русия, в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 20-21 март 2014 г., решението на министрите на външните работи на НАТО от 1 април 2014 г. и утвърдените от Съвета на министрите на външните работи на 14 март 2016 г. пет принципа на отношенията ЕС–Русия. България не призна резултатите от парламентарните избори за Държавна дума на територията на Крим и Севастопол /18 септември 2016 г./ и подкрепи включването в санкционните списъци на избраните в Държавната дума на Федералното събрание на Русия депутати от анексираните Крим и Севастопол. Поради липсата на напредък в разрешаването на кризата в Източна Украйна и продължаващият конфликт в Сирия, Република България подкрепи запазването на режима на санкции и съгласуваната позиция на ЕС за запазване на диалог и комуникация с Русия в ограничени сфери от международния и двустранния дневен ред.

През 2016 г. Република България даде своя принос за консолидиране достиженията и утвърждаване на авторитета на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като значим фактор и посредник в сферата на регионалната сигурност и сътрудничество в Европа, както и в очертаването на новите насоки за развитие на организацията, с цел подобряване на нейната ефективност и релевантност за справяне с новите предизвикателства и транснационални заплахи пред международната сигурност, включително урегулирането на вече съществуващите конфликти на територията на Грузия, Молдова и Нагорни Карабах, и разрешаване на кризата в и около Украйна. Република България се включи в Групата на сходномислещите държави, които подкрепиха Германия в инициативата й за възобновяване на контрола на конвенционалните оръжия в Европа. Усилията и работата на групата доведе до приемане на решение от Срещата на министрите на ОССЕ в Хамбург през ноември 2016 г. за започването на Структуриран диалог по предизвикателствата пред сигурността в Европа, в която страната ни участва активно.

Република България и САЩ са съюзници и стратегически партньори, обединени от общи демократични ценности и споделен ангажимент за укрепване на световния мир и сигурност. В условията на променената геополитическа обстановка и нарастваща несигурност за страната, сътрудничеството със САЩ в областта на сигурността и отбраната е от стратегическо значение и е един от фундаментите на нашето партньорство, което търпи видимо възходящо развитие. Работим съвместно, както в двустранен, така и в многостранен план, за справяне с новите рискове и предизвикателства.

Република България през 2016 г. запази своята последователна подкрепа за процеса на разширяване на ЕС като ефективен инструмент за гарантиране на стабилност и сигурност в региона и ключов двигател за неговата дълбока политическа и икономическа трансформация на основата на прилагането на европейските ценности, правила и стандарти. Страната ни участва активно във формулирането на позициите на ЕС в рамките на преговорния процес със страните, преговарящи за членство, съобразно с установените критерии и при отчитане на индивидуалния напредък за страните-кандидати, включително хоризонталните изисквания за развитие на добросъседски отношения и участието във включващи форми на регионално сътрудничество.

По отношение на борбата с климатичните промени, ключово усилие на международната общност бе приетото през 2015 г. Споразумение от Париж, в което се предвижда ограничаване на глобалното затопляне значително под 2^оС спрямо прединдустриалните нива. През 2016 г. България ратифицира Споразумението, което през ноември същата година влезе в сила за всички страни по него.