Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

2.8. Отбранителна политика

Продължи изпълнението на утвърдените в края на 2015 г. стратегически документи, които задават рамката на отбранителната политика в периода до 2020 г. Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 (Програма 2020) и основаващият се на нея План за развитие на въоръжените сили до 2020 (План 2020). В съответствие с измененията в среда за сигурност и след междинен преглед беше актуализирана Национална отбранителна стратегия, одобрена от Министерския съвет през м. април т.г. Стартира и преглед на националните доктринални документи в областта на отбраната, с цел поддържането им в съответствие със средата на сигурност, законодателството, провежданите политики и съюзните публикации.

Променените в средата на сигурност и предприетите от НАТО мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците изведоха на преден план необходимостта от реорганизиране и съкращаване на сроковете за реорганизация на някои формирования и структури, с цел осигуряване на необходимите отбранителни способности. В изпълнение на План 2020 бяха извършени организационно-щатни промени в 52 формирования от Въоръжените сили, 48 от които бяха реорганизирани, 3 - преподчинeни и беше създадена една нова структура – флотилия бойни и спомагателни кораби. Бригада „Специални сили“ беше подчинена непосредствено на началника на отбраната.

Към 31.12.2016 г. комплектуваността на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е 80 % от щатния състав, като от видовете въоръжени сили най-голям е некомплектът в Сухопътни войски. Комплектуването на доброволния резерв в края на 2016 г. е 20%.

Взети бяха ключови решения по отношения на модернизацията на българските въоръжени сили. В съответствие с поетия от правителството ангажимент за допълнително целево финансиране от централния бюджет за големите модернизационни проекти, през юни 2016 г. Народното събрание взе решение да бъде даден ход на инвестиционните проекти за закупуване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили и два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили. След приемането на Държавния бюджет за 2017 г. и заделените допълнително целеви финансови средства, по инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет” беше изпратено „Искане за предложение“до Италия, Португалия, САЩ и Швеция.

В Министерство на отбраната продължиха дейностите по реализацията на проектен подход, основан на метода „Управление на проекти в контролирана среда“ – PRINCЕ2.

Продължаващата трансформация на НАТО и адаптацията му към фундаментално променената среда на сигурност бяха едно от ключовите направления в дейността на Министерството на отбраната през отчетния период. Министерството на отбраната активно допринесе за подготовката за участието на страната в срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на НАТО на 8-9 юли 2016 г. във Варшава. Фокусът беше поставен върху изграждането на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране, с конкретни мерки за повишаване на сигурността и балансирано засилване на целия източен фланг на Алианса, включително и региона на Черно море.

Във връзка с предстоящото през първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, Министерството на отбраната инициира процес на подбор и подготовка на представители в екипа на председателството, уточняване на финансови параметри, провеждане на координация с други ведомства и др.

В изпълнение на мисия „Отбрана” акцентът бе поставен върху подготовката на Въоръжените сили по поддържане и усъвършенстване на съществуващите способности за водене на операции. Продължи интензивното провеждане на съвместни учения, подготовки и индивидуални курсове съгласно „План за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и в чужбина за 2016 г.

В изпълнение на мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност” формирования и отделни военнослужещи участваха в 14 мисии и операции зад граница на НАТО, ЕС и ООН. Общият брой военнослужещи, участвали в планираните ротации през годината бе около 760, включително и в силите за отговор на НАТО и ротата от междинният резерв за операция „Алтея“ на ЕС в Босна и Херцеговина.

В изпълнение на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ общо 100 специализирани формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия поддържаха постоянна готовност и/или провеждаха операции за оказване на помощ на населението при: преодоляване на последствията от тежки зимни условия и наводнения, гасене на масивни горски пожари, ликвидиране последствията при радиационна и/или химическа авария, авиомедицинска евакуация и транспортиране на медицински екипи, за търсене и спасяване в акваторията на Черно море, за доставка на питейна вода и разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси и взривни вещества. Изпълнени бяха 117 мероприятия по унищожаване на 448 бойни припаса.

Формирования от въоръжените сили продължиха да оказват съдействие на други държавни институции, за провеждане на мероприятия свързани с миграционния натиск по държавната граница. В операцията по логистична поддръжка на органите на МВР по охрана на държавната граница през 2016 г. броят на участвалите военнослужещи и цивилни служители достигна до 880 души. В операцията за съвместни действия с органите на МВР по охрана на държавната граница с Република Турция от началото на операцията до края на 2016 г. общият брой на участвалите военнослужещи достигна над 2700, с извършвани ротации.

Съществено внимание беше отделено на подготовката на Въоръжените сили, насочена към запазване на придобити способности от участие в реални бойни операции. Приоритет в подготовката беше провеждането и участието на формирования от Въоръжените сили в мащабни съвместни и международни учения. През 2016 г. бяха проведени 258 национални и 37 международни учения. Проведени бяха 51 тактически и тактически учения с бойни стрелби на ниво батальон/дивизион, на които формированията показаха добра сглобеност и оперативна готовност за изпълнение на задачи и по трите мисии на Въоръжените сили.

През септември беше осъществена първата съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на страната със самолети на САЩ и Република България. През годината интерес към такава съвместна мисия беше проявен и от Полша, Великобритания, Италия и Унгария. Продължи изпълнението на споразуменията за презгранични операции по охрана на въздушното пространство на страната с Румъния и с Гърция.

Приоритет в дейността на командирите от всички степени беше подготовката на формированията, определени за участие в мисии извън територията на страната, както и тези от декларираните за НАТО и ЕС сили.

В условия на недостиг на финансови средства продължи изпълнението на Пакет „Цели за способности на НАТО 2013“ (ЦС 2013) и поетите от страната ангажименти по 55 цели и за подготовката на 50 формирования към колективната отбрана. Стартираха и дейностите по приемането на новия Пакет „Цели за способности на НАТО 2017“ (ЦС 2017) от новия цикъл на Процеса на планиране на отбраната на Алианса. Новият пакет осигурява приемственост и последователност с изпълнявания Пакет ЦС 2013, но с пренасочването на усилията на НАТО от операции в отговор на кризи към операции за колективна отбрана.

Продължи работата по формирането и подготовката на батальонните бойни групи от състава на Сухопътни войски, като вече са сертифицирани шест. Полагат се усилия тези групи да функционират с възможно най-малко ограничения, което се определя в решаваща степен от наличието на достатъчно ресурси и ефективното им изразходване.

Продължи процесът на актуализиране на правно-нормативната база на отбраната. С изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили беше въведена възможността за усилване на охраната на въздушното ни пространство със съюзнически сили и средства, беше осигурено постигането на пълни оперативни способности на Щабния елемент за интегриране силите на НАТО у нас, осигуриха се възможности за преодоляване на некомплекта военнослужещи и към дейностите на Въоръжените сили бяха добавени и задачи по участие в охраната на държавната граница. С промени в Закона за резерва беше усъвършенствана нормативната уредба, регламентираща дейността на резерва и на системата за привличане, селектиране и подбор на кандидати за служба в доброволния резерв. Актуализацията на Закона за военната полиция позволи подробно регламентира оперативно-издирвателната дейност, прецизират разпоредбите по антитерористичната дейност и др. С приетия Закон за противодействие на тероризма бе регламентирано участието на Въоръжените сили в борбата срещу тероризма.