Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България


Управление на системата за сигурност. Дейности на структурите в системата



страница18/22
Дата06.01.2018
Размер2.73 Mb.
#41733
ТипДоклад
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

2.11. Управление на системата за сигурност. Дейности на структурите в системата.


Промените в средата за сигурност налагат осъществяване на законодателни и административни промени, свързани със структурата и дейността на МВР. През годината е приет Закон за изменение и допълнение на закона за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), с който са извършени структурни промени, както и такива, свързани с осъществяваните дейности и статута на служителите на МВР. С последващи промени в ЗМВР през 2016 г. допълнително са прецизирани правомощията и статута на служителите на министерството (обн. ДВ, бр. 97/2016 г., ДВ, бр. 98/2016 г. и ДВ, бр. 103/2016 г.).

След завършването през 2015 г. на процеса на законово регламентиране на статута и дейността на службите за разузнаване и сигурност на Република България, през 2016 г. бяха приети съответните подзаконови актове за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ (Правилник да прилагане на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет с ПМС № 66 от 28.3.2016 г., обн. ДВ, бр. 27 от 5 април 2016 г.), Служба „Военна информация“ (Правилник за устройството и дейността на служба "Военна информация", приет с ПМС № 170 от 11.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 54 от 15.07.2016 г.)и Националната служба за охрана (Правилник за прилагане на Закона за Националната служба за охрана Приет с ПМС № 131 от 27.05.2016 г., обн., ДВ, бр. 42 от 3.06.2016 г.). Продължи актуализирането на законовата и подзаконовата нормативна уредба за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“. Съществено значение за функционирането на системата за защита на националната сигурност имаше приемането на Закона за противодействие на тероризма.

През 2016 г. Народното събрание одобри с Решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г.

Съветът по сигурността към Министерския съвет проведе през 2016 г. 8 (седем) заседания, от които 4 (четири) редовни и 4 (четри) извънредни. Обсъждани бяха актуални проблеми на националната сигурност, одобрени бяха проекти на актове на Министерския съвет бяха съгласувани позиции и координирани действия в отговор на трайни опасности и заплахи и при необходимост от реагиране на кризи в съседни и други райони. С особено голямо значение се откроиха заседанията на Съвета по сигурността с участието на председатели на постоянни комисии на 43-то Народно събрание и с представители на съдебната власт (главния прокурор, заместник-председател на Върховния касационен съд, председател на специализирания наказателен съд и други) при обсъждане на проект на Закон за противодействие на тероризма.

В съответствие с правомощията си по Закона за администрацията, Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Правилника за устройството и дейността на Министерския съвет и на неговата администрация министър-председателят г-н Бойко Борисов през 2016 г. издаде редица заповеди, осигуряващи ефективното функциониране на системата за защита на националната сигурност :Заповед Р-38 от 2016 г. за създаване на Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата при терористични заплахи или при овладяване на ситуация вследствие на осъществен терористичен акт, Заповед Р -37 от 2016 г.за създаване на Консултативна група по противодействието на тероризма към Съвета по сигурността, Заповед Р-73 от 2016 г. за създаване на Национален оперативен щаб за координиране на действията на компетентните държавни органи за овладяване на рисковете и заплахите, възникнали вследствие на увеличения миграционен натиск.

Активното участие на членовете на Съвета по сигурността и на поканените за участие в отделните заседания длъжностни лица даде възможност в пълна степен на бъде осигурено в информационно и аналитично отношение вземането на решения по приоритетни и по кризисни въпроси на националната сигурност. В резултат от открития и професионален дебат беше постигнато също така необходимото високо ниво за осъществяване на обсъждания (консултативен процес) и за координирано предприемане на действия по компетентност от съответните държавни институции на централно, териториално и местно равнище.


РАЗДЕЛ 3. ОСНОВНИ ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НАСОКИ НА РАЗВИТИЕ

3.1. Финансова и икономическа сигурност


През пролетта на 2017 г. Министерство на финансите на Република България и международните институции повишиха своите прогнози за развитието на българската икономика. Според пролетната прогноза на Министерство на финансите, ръстът на БВП ще достигне 3% през 2017 г. и слабо ще се ускори до 3.1% през 2018 г., като основен принос за растежа ще има частното потребление. Очаква се инвестиционната активност в страната да се подобри през 2017 г. в резултат на преустановяване на спада при публичните инвестиции, докато през 2018 г. динамиката на частните инвестиции ще бъдат водеща. В същото време, растежът на износът леко ще се забави през 2017 г. поради по-слабо външно търсене както в рамките на ЕС, така и в страните от Западните Балкани и Турция, които представляват важни търговски партньори за страната.

Основният риск пред развитието на българската икономика продължава да бъде несигурната външна среда. Повишената несигурност в международен план може да се отрази върху растежа на българската икономика както по линия на по-слаб износ, така и в понижение на инвестиционната активност.

Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде положителна от 1.2%, като повишението на общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да достигне 1.3%. Очакваното нарастване на международните цени, подсилено от поевтиняването на еврото спрямо щ. долар, ще се отрази в по-високи вътрешни цени на енергийните стоки и храните. Цените в сферата на услугите се очаква слабо да нараснат, подкрепени от засилване на вътрешното търсене, докато нехранителните стоки (без енергийните) ще продължат да отчитат поевтиняване, макар и с по-бавен темп. Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2018 г. се очаква да бъде 1.3%, като инфлацията ще се ускори до 1.7% през 2019 г. и 1.8% през 2020 г., при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.

В условията на запазване на относително високия растеж на БВП и по-нататъшното възстановяване на вътрешното търсене, средният брой на заетите се очаква да се повиши с нови 0.5% през 2017 г. Нивото на безработица ще продължи да намалява до средногодишна стойност от 6.9% , като по-бавното намаление спрямо предходната година ще бъде обусловено от по-ограничения спад на работната сила, в резултат от мерките за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, и по-дългото оставане на пазара на труда. Под влияние на растежа на производителността на труда, търсенето и труд и очакваното повишение на цените през 2017 г. темпът на нарастване на компенсацията на един нает се очаква да се ускори до 4.2%.

Балансът по текущата сметка се очаква да остане положителен в размер на около 3.6-3.8% от БВП в периода 2017-2020. Потокът на ПЧИ плавно ще нараства, като няма съществени предпоставки за натрупване на външноикономически дисбаланси.

Очакванията за развитието на световната икономика остават непроменени спрямо предходната прогноза. Растежът на БВП на света ще се ускори през 2017 г. и 2018 г., подкрепен от повишената икономическа активност в развиващите се страни и САЩ. Повишението на цените на суровините и по-високото търсене от страна на развитите икономики ще се отразят в ускорение на ръста на БВП в развиващите се пазари. Същевременно, растежът на БВП на ЕС е леко завишен през 2017 г. в новите допускания, поради по-доброто от очакваното представяне на европейската икономика през 2016 г. Въпреки нарастващата несигурност в региона през последната година, свързана с геополитическото напрежение, миграционния поток към страни от Общността и резултатите от референдума във Великобритания, проведен на 23 юни 2016 г., подкрепящи излизането на страната от ЕС, европейската икономика отчете слабо подобрение през втората половина на годината.

За повишаване на потреблението основна роля има пазарът на труда. Очакванията са за ускоряващ се темп на растеж на заетостта в България, който ще достигне до 0.5% през 2017 г.

Като цяло прогнозите за икономическото развитие и стабилност на страната ни са оптимистични. Това разбира се ще зависи както от международната обстановка така и от вътрешни фактори.





Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница