Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

3.2. Външна политика за сигурност

Република България следва внимателно да следи и да анализира всички аспекти на процесите на трансформация в ЕС, започнали във връзка с оттеглянето на Великобритания от ЕС и със стартиралия дебат за бъдещето на Съюза. На базата на текуща оценка на въздействието на тези процеси, започна формулирането на адекватни на националния интерес позиции, които активно да бъдат защитавани във всички формати от процеса на вземане на решения в ЕС. Република България има интерес от запазване на единството на ЕС на базата на основните принципи, от засилване на общностния метод и задълбочаване на процесите на интеграция на базата на ефективни и ориентирани към бъдещето политики, които съответстват на съвременните предизвикателства и на очакванията на гражданите.

Българското председателство на ЕС в периода януари – юни 2018 г. е възможност за упражняване на реално влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС и за ефективен принос на страната към изпълнението на стратегическите приоритети на Съюза. Председателството е и възможност за постигане на национален консенсус по важните теми от европейския дневен ред и ролята на Република България като член на ЕС.

Предвид динамично променящата се геостратегическа среда за сигурност, постоянно генерерираща нови предизвикателства и рискове, с голяма степен на вероятност може да се очаква засилване на отрицателния ефект на трудно управляемите кризи в Близкия Изток и Северна Африка, като не могат да се прогнозират периодите на пикове на негативното влияние. В същото време, имайки предвид и известното преориентиране на вниманието на международната общност към тези региони, в средносрочен план не следва да се очаква промяна в актуалната стратегическа среда на сигурност в Черноморския регион. Не на последно място, следва да се отчита като съществен и рискът, който представлява за Република България потенциалната възможност за отстъпление – вследствие на външните заплахи и предизвикателства – от достиженията и принципите на ЕС. В този контекст, инициирането на процеса на излизане на Великобритания от структурите на ЕС изправя Съюза пред редица политически, институционални и правни предизвикателства. Динамичните процеси в Близкия изток и Северна Африка ще генерират политическа, социално-икономическа и религиозна нестабилност в отделните държави налагат необходимостта от интензивно международно партньорство. Ще доведат до по-нататъшно ескалиране на дейността на терористични и екстремистки организации. Успоредно с процеса на отстъпление и поражения, които ДАЕШ търпи в Сирия, Ирак и Либия, може да се очаква организацията да интензифицира планирането и провеждането на терористични атаки срещу страните участващи във водената от САЩ международна коалиция, както и срещу техни граждани, обекти и интереси в други държави.

В средносрочен план е малко вероятно обстановката по сигурността в Афганистан да се стабилизира, което ще продължи да генерира рискове за съседните региони и за българския контингент в мисията на НАТО „Решителна подкрепа”. Възможен риск за стабилността на Афганистан може да представлява и увеличаващата се активност на въоръжени групи в пограничните територии между Афганистан и Пакистан, както и дейността на такива, свързани с т.нар. Ислямска държава.

Развитията в региона на Близкия Изток и Северна Африка, включително демографските процеси в целия африкански континент, задълбочават значително проблемите с все по-големия брой бежанци, което има негативни политически и икономически последици за Република България и за ЕС като цяло. Необходимо е да се координират усилията на държавните институции за ефективно прилагане на приетите през 2015 г. промени в българските закони, с цел осигуряване на адекватен отговор на предизвикателствата пред националната сигурност.

Република България ще продължи да бъде активен и надежден член на ЕС и съюзник в НАТО и да работи за по-голямо ангажиране на нашите партньори и съюзници с региона на Западните Балкани и за гарантиране на неговата сигурност и просперитет. Със своята политика страната ще допринася също за развитието на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, които са ключови фактори за стабилността и успешното развитие на региона. За справяне със съвременните предизвикателства и гарантиране на националната сигурност, страната ни участва активно във формирането на позиции и намирането на общи решения в рамките на ЕС, НАТО, ОССЕ, ООН и други международните организации. Опасността от нови бежански и миграционни вълни в краткосрочен и дългосрочен план продължава да бъде актуална, предвид продължаващите конфликти и размирици в много страни от региона на Близкия Изток и Северна Африка, както и рисковете за стабилността в страните, приели най-голям брой бежанци. Необходимо е предприемането на политически, икономически и социални мерки по отношение на страните на произход, с оглед справянето с първопричините на миграционните потоци. Политиката за съдействие на развитието и хуманитарната помощ са съществени инструменти в усилията ни за справяне с първопричините и някои от класическите двигатели на незаконната миграция. В този контекст голямо значение има прилагането на практика на предвидените инструменти за обединяване на ресурсите и набирането на средства от частния сектор за даване тласък на инвестициите, които ще допринесат за устойчивото развитие и съответно за справянето с първопричините за миграцията. Необходимо е запазването и по-нататъшното утвърждаване на всеобхватния и балансиран подход при справянето с миграцията, както и на ролята на управлението на миграцията по всички нейни маршрути.

Международният тероризъм, насилственият екстремизъм и религиозно мотивираното насилие остават сред главните заплахи за сигурността. Идеологическата експанзия на световното джихадистко движение рефлектира негативно особено предвид опасността от инфилтриране на лица, свързани с терористични групи и организации от кризисните огнища. Основни предизвикателства ще са разпространяването на религиозен екстремизъм, предприемането на самостоятелни действия от саморадикализирали се лица и нарастването на активността на националистически структури. В тази връзка, Република България ще продължи да подкрепя активната и подпомагаща роля на ООН в намирането на политически решения и прилагането на системни превантивни мерки за справяне с първопричините на тази глобална заплаха. Република България запазва твърдата си подкрепа за резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Страната ни ще продължи да предприема необходимите мерки, за да гарантира тяхното изпълнение с оглед на борбата срещу набирането на чуждестранни бойци и с финансирането на тероризма.

Подкрепата на европейската и евроатлантическата перспектива и на необратимостта на демократичните процеси на страните от Западните Балкани, поддържането на добросъседски отношения, като се отстоява българският национален интерес, остават приоритетна насока на външната политика и политиката за сигурност на Република България. В контекста на стратегическото значение на балканските държави, страната ни ще продължи своята подкрепа за политиката на отворени врати на НАТО и принос за стабилността и сигурността в региона, чрез насърчаване изпълнението на дневния ред на реформи. Република България ще продължи да оказва практическа помощ за евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, като отделя особено внимание на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество.

Не на последно място, процесите в Югоизточна Европа и в частност Западните Балкани следва да бъдат следени отблизо, а принципната позиция на Република България по жизненоважни за националната й сигурност въпроситрябва да продължи да се отстоява. Необходимо е да се полагат и интензивни усилия за популяризиране на българските позиции по тези въпроси сред останалите страни-членки на ЕС и НАТО.

В същото време страната ни акцентира върху намиране на подход, целящ изграждане на регион със своя тежест и позиции, оформящ път и посока за всички, които искат да станат членове на ЕС и НАТО. Република България следва да продължи активното си участие в утвърдените формати на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, като същевременно положи необходимите усилия да не остане изолирана от нови инициативи, насочени предимно към подобряване на инфраструктурната свързаност и икономическата интеграция както в Западните Балкани, така и между Западните Балкани и ЕС. Република България ще продължи политиката си на активна подкрепа за европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, с цел осъществяване на успешни реформи и гарантиране на необратимост на геостратегическия им избор. С оглед запазване на надеждността на процеса на разширяване на ЕС, следва той да продължи да се основава на изпълнение на установените критерии и осъществяване на напредък в съответствие с индивидуалните постижения на всяка страна-кандидат за членство.

Необходимо е провеждането на активна и финансово обезпечена политика в региона на ЮИЕ, насочена към съхраняването на идентичността и гарантиране на правата на българските общности, както и опазването на българското културно-историческо наследство зад граница.

Необходимо е да продължи политическия диалог и сътрудничеството със страните от Западните Балкани и Турция и по актуалните проблеми като миграцията, борбата с тероризма, противодействието на причините за радикализиране, борбата с трафика на хора и оръжия.

Република България следва да продължи да следи отблизо развитието на вътрешнополитическата обстановката и развитията в страни от региона и най-вече в съседните страни, в частност Турция, отчитайки възможността за по-нататъшна дестабилизация, която би могла да окаже разнопосочно негативно влияние в регионален мащаб. В двустранен план, страната ни ще продължи да развива ефективен диалог и сътрудничество по общи проблеми като инфраструктурната свързаност, миграцията, защитата на границите, борбата с незаконния трафик на хора, тероризма и организираната престъпност. В районите с български национални малцинства ще се работи за пълноценно гарантиране на техните основни права и свободи, съобразно европейските стандарти.

Необходимо е специално внимание върху процесите в страните от Западните Балкани, с акцент върху развитието на дълбоката политическа и институционална криза в Република Македония.

Урегулирането на кризата в Източна Украйна и цялостното изпълнение на Минските споразумения ще продължи да бъде обект на вниманието на международната общност през 2017 г. Продължаващото поддържане на напрежението затруднява постигането на задоволително за всички страни по конфликта политическо решение, което ще се отразява отрицателно на стабилността и сигурността в Черноморския регион и ще засилва вероятността от потенциални конфликтни ситуации.

Запазването на мира и стабилността в Южен Кавказ е от значение, както с оглед на недопускане на разгарянето на ново огнище на напрежение, така и предвид резултатите от положените през 2015 г. усилия за диверсификация на енергийните източници и трасета чрез диалог на високо равнище с Азербайджан, Грузия и Иран.

Продължаването на политиката на сътрудничество и изграждане на инфраструктурна свързаност в региона на ЮИЕ ще намали рисковете, свързани с липсата на гаранция за енергийната сигурност на страната. Рискът от прекъсване на енергийните доставки и на транзита за съседните държави остава актуален.

По отношение на цялостната ситуация по сигурността в Европа, основни аспекти остават пълното изпълнение на Плана за действие за готовност (RAP) и дългосрочната адаптация на НАТО, постепенното увеличаване на разходите за отбрана до достигане на 2% от БВП до 2024 г., изграждането на интегритет и подкрепата за европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, противодействие на хибридните заплахи и кибератаките.

Реална е опасността от провеждане на кибератаки срещу правителствени институции, важни икономически обекти, финансовата система, отбраната и преносните мрежи на енергоресурси.