Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България

3.3. Социална сигурност

За намаляване на регионалните диспропорции на пазара на труда през 2017 г. ще стартира изпълнението и на нова мярка, насочена към насърчаване на безработни лица, включително младежи от специализирани институции или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип, завършили образованието си, за наемане на работа в населено място, отстоящо на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес. На лицата, които започнат работа по мярката, ще бъдат изплащани средства за покриване на разходите за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище, такси за ползване на интернет. В процес на подготовка е изменение и допълнение на ППЗНЗ, чрез което ще се регламентира реда за реализация на мярката.

Приоритет на политиката по отношение на хората в трудоспособна възраст е системата за социална закрила като цяло да насърчава предлагането на работна сила и включването й на пазара на труда и да не действа като демотивиращ фактор пред активното търсене на работа и участието в заетост. В тази връзка, месечните социални помощи са само един от инструментите, чрез които се осигурява защита на най-уязвимите групи. Те се допълват от различни други целеви и еднократни парични помощи и помощи в натура (семейни помощи и помощи за интеграция на хората с увреждания, социални услуги и др.).

През 2017 г. ще продължи насърчаването и разкриването на работни места за обучение чрез работа. Продължава изпълнението на насърчителната мярка за „зелени работни места“, регламентирана в ЗНЗ, която, от една страна, подкрепя разкриването на работни места, които допринасят за опазване на околната среда, а от друга – осигурява заетост на лица останали без работа за период по-дълъг от 6 месеца. Допълнителни значителни възможности за генериране на „зелена“ заетост се осигуряват от инвестициите в дейности, допринасящи за устойчивото управление на водния сектор и на отпадъците, превенцията на риска от наводнения и свлачища, оценяването и опазването на биологичното разнообразие и екосистемите и енергийната ефективност.

Основните насоки за политиката за социална сигурност през 2016 г. са определени, като се отчита, че е налице процес на постепенно възстановяване на българската икономика. Приоритетите са насочени в следните направления:

- Ограничаване безработицата чрез обезпечаване на търсенето на труд с качествена работна сила и включване в заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда. Осигуряване на по-висока заетост чрез бързо и ефективно устройване на работа на безработните както на първичния пазар на труда, така и по програми и мерки, включително активиране на неактивните, в т. ч. обезкуражените лица. Повишаване на качеството на работната сила чрез придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията и уменията на заетите и безработните за по-висока производителност на труда, по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Постепенно нарастване на доходите на база увеличаване производителността на труда.

- Развитие на социалния диалог.

- Продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и поддържане на социалноосигурителната система в състояние, което да може да гарантира финансовата й устойчивост и защита на социалните права на осигурените лица и пенсионерите.

- Повишаване качеството на контролната дейност относно спазване на законодателството по осъществяване на трудовите правоотношения, законодателството в областта на безопасността и здравето при работа и на законодателството за насърчаване на заетостта във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.

- Ускоряване на процеса на деинституционализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания. Разширяване спектъра и мрежата от социални услуги, предоставяни в общността, и осигуряването на устойчивост на социални услугите, развивани по проекти по ОПРЧР като делегирани от държавата дейности.

- Активизиране и оптимизиране на процесите, свързани с подобряване на положението на ромите и тяхната интеграция в обществото, още по-целенасочени и координирани усилия от страна на институциите, правилно и ефективно насочване на средства и усилия в тясно сътрудничество с неправителствения сектор и с участието на ромите. Възможности трябва да се търсят в реализирането на проекти по оперативните програми. Препоръчително е максималното използване на възможностите, които предоставят оперативните програми.

С цел справяне с многоизмерните предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите, е препоръчително да се насърчава създаването на добре координиран комплексен и междусекторен подход между различните оперативни програми, което от своя страна да доведе до видими подобрения както в областта на урбанизацията, така и в областите заетост, образование, здравеопазване, превенция на дискриминацията и културата.

Поради многопосочното въздействие на демографските процеси, изпълнението на демографската политика изисква предприемане на интегриран подход с участието на максимално широк кръг институции и организации.Демографската политика следва да бъде ориентирана към използване на всички реалистични възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на всички социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси.

Националната стратегическа рамка за демографско развитие е детайлно разработена в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. и се изразява в следните направления и мерки:

- Насърчаване на отговорното родителство и раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;

- Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;

- Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;

- Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;

- Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;

- Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

- Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;

- Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.;

- Развитие на солидарност между поколенията;

- Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;

- Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

- - Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

- Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;

- Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитие на качеството на човешкия капитал.

- Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Постигнатата убеденост, че професионалното образование и обучение е ключов фактор за устойчиво социално-икономическо развитие на страната, нараства. Подготовката на човешки ресурси със съответстващи на нуждите на националната икономика квалификации изисква нови подходи в областта на професионалното образование и обучение. Необходимо е подобряване на системата за професионално образование и обучение и модернизация на базата, така че тази система да допринесе за увеличаване на заетостта и социалната интеграция.

Планираните за 2017 г. средства за първичната извънболнична медицинска помощ са увеличени с 11% спрямо ЗБНЗОК за 2016 г. Със средствата се предвижда увеличението на заплащането за капитация, профилактични дейности при възрастни и за диспансерно наблюдение на лица над 18 години с хронични заболявания, подлежащи на диспансеризация. През 2017 г. средствата за СИМП се увеличават с почти 5% спрямо ЗБНЗОК за 2016 г. С планираните средства се осигурява запазване на увеличените през 2016 г. обеми за консултативни прегледи и изследвания, като се предвижда и осигуряване извършването на профилактични акушеро-гинекологични прегледи за жени на 30 годишна възраст с цел профилактика на злокачествено новообразувания на шийката на матката. Във връзка със заложените в нормативната уредба нови ангажименти на системата за извънболничната медицинска помощ, се планират средства за медико-диагностичната дейност в размер на 77.5 млн. лв., което представлява увеличение с над 7 млн. лв. спрямо ЗБНЗОК за 2016 г.