Глава 3. Регулативна рамка на политиката на ЕС по отношение на вътрешните комуникации

От голямо значение е да се познават приетите в рамките на държавата и на ЕС регулации на областите имащи отношение към вътрешните комуникации на организациите и компаниите. За целите на изследването, което има като един от фокусите си правните регулации на EC в областта на вътрешните комуникации, се разглеждат подробно само областите, с най-пряко отношение към темата.

В сферата на вътрешноорганизационните комуникации действат фактори, които улесняват работата на вътрешния ПР. Публиките са добре познати, лесно са достъпни, и е вьзможно диалогът с тях да се води пряко, без посредник. За жалост, тези на пръв поглед облекчаващи професионалиста фактори, също имат своята специфика. Трудно е да се прецени къде е границата на положителното и не трябва да се допуска нарушаване на правата на работа, на личен живот, необходимо е публиките да се защитават от дискриминация. Повечето от тези проблеми вече са намерили своето място в регулацията на ЕС.

Области на регулация, йерархия на нормативните актове, Договорът от Лисабон (Савов и Марин, 2009: 151)

В много от приетите в рамките на Европейския съюз регулативни инструменти (Портал на ЕС: интернет източник 20) 32 обширни области на обществените процеси. Много от тези области на правно регулиране имат отношение, пряко или косвено, към вътрешните комуникации на компаниите и орагнизациите. Един пример, който може да илюстрира добре тази теза е, че дадена компания може да осъди друга, в случаите, когато служителите на втората компания разпространяват слухове за първата, използвайки служебния си имейл. Следователно, вътрешната регулация на използването на служебния имейл придобива далеч по-съществено значение, отколкото изглежда на пръв поглед.

От изключително значение за специалистите по вътрешни комуникации е доброто разбиране на йерархията на нормативните актове, приети в рамките на EC⁷ и степента на тяхното приложение в страните-членки, като особено внимание трябва да се обръща на актовете, които са директно приложими на територията на страните-членки и на тяхната корелация с действащото национално законодателство. На първо място, това са разпоредбите и директивите на ЕС, с които България е необходимо изцяло да се съобразява, както и законите на Република България, като например Търговския закон, Закона за защита от дискриминация и т.н. На второ място, изтькват сепрепоръчителните инструменти, които организациите не са длъжни да прилагат, но чието съдържание обикновено показва положителни тенденции и добри практики, които е от значение да бъдат следвани.

Границите, в които се простира работата на специалиста по вътрешни комуникации са обширни. В модерните организации ключовите публики са тези, които спомагат за реализирането на работата, това са служителите, акционерите, спонсорите, настоящите и бъдещи клиенти, партньорите. Същевременно, от голямо значение за работата на ПР специалистите в областта на вътрешно организационните комуникации са и международните спогодби, защото в много случаи вътрешните комуникации се разпростират включително до няколко континента.

Необходимо е да се познават много добре вътрешните нормативни актове на организацията/компанията, които регулират отношенията в организацията в детайли и то така, че да не влизат в противоречие с актовете от по-висок ранг, като същевременно са съобразени в максимална степен с конкретните условия на организацията.

Също така силно препоръчително е да се имат предвид синдикатите и съсловните организации – като КНСБ и „Подкрепа”, защото изграждането и поддържането на позитивни и трайни взаимоизгодни взаимоотношения, основаващи се на доверие с тези публики, е от огромно значение за успешната работа на всяка организация.

Разбираемо е, че някои от 32-те области на регулация в ЕС са от по-голямо значение от други за работата на специалиcтите по вътрешни комуникации.

По-задълбочено представяне налагат: 1) областта на трудовата и социалната защита на индивидите и концепцията за корпоративна социална отговорност; 2) областта на информационното общество; и 3) областта на човешките права и основни свободи.

Актът с най-съществено пряко значение за вътрешните комуникации на всяка организация е Европейската Директива за информация и консултации (работнически съвети). Тази Директива, която е представена детайлно по-нататък, функционира в рамките на регулирани широки принципи и политики в трудовата и социалната област и регулира отношенията работодател-работещ, които имат значение за работата на специалистите по вътрешни комуникации.

Основателят на най-голямата световна ПР агенция „Бърстън-Марстелър” – Харолд Бърстън, обяснява през 2004 г. в свое изказване пред Института за ПР, че специалистите по ПР изпълняват роля, която може да бъде описана в четири основни точки (Burson, 2004: интернет източник 21). На първо място, те са сензор за социални промени – откриват и определят общественото мнение и обществените шумове по отношение на техния работодател. На второ място, от тях се очаква да са съвестта на компанията – да са носители на етиката и морала. Третата им функция е на корпоративен одитор – те трябва да са сигурни, че политиката на компанията е в съответствие с очакванията на публиките, както и със законите на съответната държава. Четвъртата им основна роля е в комуникационния процес, насочен в двете основни посоки – вътрешна и външна.

От 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз (портал на ЕС: интернет източник 22) и заедно с всички други страни-членки е необходимо да приведе законодателството си в съответствие с вече съществуващите правни норми на общността.

В края на 2009 г. приключи процесът по ратифициране на Лисабонския договор, започнат с неговото подписване на 13 декември 2007 г., и той врезе в сила на 1 декември 2009 година. Договорът води до фундаментални промени на същността и начина на функциониране на Европейския съюз – слага край на разграничаването на ЕС и Европейска общност и постановява да има само един съюз с единна юридическа правосубектност. Договорната основа се унифицира и остават да действат само два основни договора – Договор за ЕС и Договор за функционирането на ЕС. Съюзът започва да придобива елементи повече на федерална (супранационална) държава, отколкото на съюз от държави. Тази промяна още веднъж потвърждава задълженията на Република България като член на ЕС. В областите, където ЕC има изключителна компетентност, на държавите-членки не е позволено да приемат закони, без одобрението на Съюза, т.е. в тези области политиките и законите ще се приемат само от колективните органи на ЕC и ще бъдат директно приложими на територията на страните-членки.

Цял раздел в Договора от Лисабон е посветен на принципите, от които се водят демократичните политики и институции на ЕС. Ценностите, върху които е основан Съюзът, са човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека. Лисабонският акт признава правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права и им придава задължителен правен характер. ЕС се присъединява към Европейската конвенция за правата на човека като единен субект (Официален вестник на ЕС C306/155: интернет източник 23). Засилено е участието на националните парламенти в процесите на взимане на решения и е подчертано правото на всеки европейски гражданин да получава своевременна информация за работата на ЕС.
Регулация на комуникационната политика на ЕС

С течение на времето европейските институции предприемат серия от мерки, за да въведат прозрачност в дейността си и да се доближат до гражданите на ЕС. Тази тяхна политика е залегнала и в междуинституционална декларация за демокрацията от октомври 1993 година (Европортал.бг: интернет източник 24). През юни 2001 г. Европейската комисия приема нов рамков документ за сътрудничество по въпросите на информационната и комуникационна дейност на ЕС.

Новата Комисия под ръководството на Барозо реагира, създавайки пост за комисар по комуникационната стратегия.⁸ През юли 2005 г. Комисията представя първия си работен план за модернизиране на комуникационната дейност на институциите, а през октомври 2005 г. лансира план "Д" за демокрация, диалог и дебат, който насърчава държавите да започнат диалог със своите граждани за бъдещето на Съюза.

На 1 февруари 2006 г., в качеството на заместник-председател на ЕС и комисар по комуникационната стратегия Маргот Валстрьом обявява проекта "Бяла книга на европейската комуникационна политика" (Българска телеграфна агенция: интернет източник 25) със заглавие "Да дискутираме за Европа заедно с хората". Уводът на „Бялата книга” показва какво е заявеното отношение на ЕК към комуникацията с използваните изрази като "комуникацията е жизнено важна за една здрава демокрация" (Бяла книга на европейската комуникационна политика: интернет източник 26). В първата част на "Бялата книга" се разглежда "комуникацията в служба на хората" (Бяла книга на европейската комуникационна политика: интернет източник 26). Целта е да се елиминира очерталата се комуникационната пропаст между Европейския съюз като институция и гражданите на Съюза. В нейната втора част се разглежда установяването на общи принципи, които да служат като насоки за комуникационни дейности в Европа, както следва:

• 
  Засилване ролята на гражданите
  
• 
  Спечелване на общественото мнение
  
• 
  Съвместна работа с медиите и използване на новите технологии
  
• 
  Съвместно решаване на задачите.
  

Правителствата на държавите приемат свои комуникационни стратегии, които, по правило, се разработват в рамките на мандата на едно правителство, основават се на бюджетните рамки за определения период, за който се отнасят и съдържат основни принципи и приоритети във всички области на дейност на правителството като имат раздел и за вътрешните комуникации, както и план за мониторинг на изпълнението на комуникационната стратегия. Концепцията намира добър прием както в ЕС, така и извън нейните рамки (Комуникационна политика на правителството на Канада: интернет източник 27).

Правителството на България прилага различна методология, като не разработва (или поне не прави достъпна за обществеността) своя комуникационна стратегия. Подходът, възприет от България, e правителството да обявява своя програма, а Министерството на външните работи да разработва комуникационна стратегия на България за ЕC. В одобрените по Комуникационната стратегия проекти на Министерството на външните работи (МВнР: интернет източник 28), закономерно, се съдържат единствено "дейности в международен план" (интернет източник 29).

Актуална информация за изпълнението на директивите, свързани с иформирането и консултирането на работещите в средни и големи организации в България, може да се намери в изследванията на синдикалните организации, които разглеждат темите, засягащи тяхната дейност като открито задават въпроса – има ли опит за изместване на функциите на синдикатните представители в конкретните организации: „В изследването не установихме данни, че в 12-те предприятия, в които има избрани представители за информиране и консултиране, се изземват функции и че работодателят ги използва за намаляване на влиянието на синдикатите – най-големите опасения сред преобладаващата част от синдикалните лидери” (Мултинационалните компании – 2008. Европейски аспекти на индустриалните отношения. Изследване на Фондация „Фридрих Еберт” и институт за социални и синдикални изследвания към КНСБ: интернет източник 30).

В емпиричната част на дисертацията са представени данните от собствено специализирано изследване за комуникационните подходи и за информацията, с която се работи, както и кой отговаря за комуникациите със служителите.
Нормативна рамка на вътрешните комуникации на работното място и трудовата и социална политика на ЕС

Нормативната рамка на работното място от гледна точка на вътрешнокомуникационната проблематика се формира основно от трудовото и социалното законодателство, прието в рамките на ЕC и на национално ниво в България.⁹ Политиката на ЕC в областта на регулирането на трудовите и социалните отношения (портал на ЕС: интернет източник 31) е изключително динамична и отразява най-съвременните икономически тенденции.

Модерните икономики се основават по-скоро на знанието, отколкото на суровини или физически труд. За да се справи с конкуренцията на нововъзникващите икономики, необходимо е Европа да създава работните места, от които се нуждае едно динамично общество на знанието. Това изисква инвестиции в образование и наука, както и в политики за заетост, чрез които да ce отчитат промените, с цел да се противодейства на световната икономическа криза.

Европейското общество се развива под влиянието на такива фактори като технологическия прогрес и глобализацията на търговията. От друга страна обаче, слаба характеристика на Европа е застаряващото население. Този фактор също оказва много силно влияние върху комуникациите на европейско ниво. Политиките на съюза в областта на трудовите и социалните отношения отстояват принципа на създаването на равни възможности и допринасят за пододбряване на условията за живот на хората с цел растеж и по-голяма социалнa еднородност.

Институциите на ЕC подкрепят сътрудничеството между държавите-членки, координирането и хармонизирането на националните политики, както и участието на местните власти, синдикатите, организациите на работодателите и други заинтересовани субекти. Приоритетни цели на тази политика са увеличаването на заетостта и на работническата мобилност, повишаването на качеството на работните места и на условията за полагане на труд, информирането и включването на работниците и служителите в организационните въпроси, противопоставянето на бедността и на социалното изключване, утвърждането на равноправието между половете и модернизираненето на системите за социално подпомагане. Органи на EC, занимаващи ce с тoзи проблем са Европейската комисия по трудовите и социалните въпроси, а действащ в момемнта акт по приложението на нормативната рамка е Европейската програма за трудова заетост и солидарност (2007–2013).

В рамките на EC са регулирани минималните изисквания в областта на трудовите права и на организацията на труда. Особено внимание следва винаги да се обръща на това дали съответната регулация е задължителна или препоръчителна, т.е. дали на субектите се дава правото да регулират по различен начин същият кръг от отношения на тяхното ниво.

Минималните изисквания в областта на трудовите отношения и организацията на труда засягат колективните съкращения, неплатежоспособността и трансфера на предприятия, консултирането и информирането на работниците, работното време, еднаквото третиране и заплащането на труда, както и преместването на работници¹⁰. Тези регулации се допълват от рамкови споразумения между европейските социални партньори. Техен резултат e приемането в рамките на Европейския съюз на отпуските по семейни причини, а така също и разширяването на възможностите за непълно работно време.

Накрая, концепцията за корпоративната социална отговорност подтиква бизнеса да приеме доброволно положителния опит в социалната област.

Други директиви, представляващи интерес за вътрешните комуникации на организацията, са директивите осигуряващи правата на наетите лица при случай на продажба на предприятия¹¹, несъстоятелност¹², а също и тези, регулиращи задълженията на компаниите да предоставят на работниците информация за приложимите условия на работа¹³.

Стратегията на ЕС за създаване на растеж и работни места по устойчив начин, известна като Лисабонска стратегия, стимулира иновациите в предприятията и инвестициите в хората за създаване на общество на знанието. Акцентът е върху обучението през целия живот и насърчаването на научноизследователската и развойна дейност.

• 
  Панорама
  
• 
  Приоритети и цели: социалната програма
  
• 
  Политики на Общността за заетост
  
• 
  Социално положение и състояние на заетостта в Европа
  
• 
  Мерки за създаване на работни места
  
• 
  Свободно движение на работници
  
• 
  Трудови права и организация на работата
  
• 
  Социален диалог и участие на работниците и служителите
  
• 
  Здраве, хигиена и безопасност на работното място
  
• 
  Социална закрила
  
• 
  Равенство между жените и мъжете
  
• 
  Социални мерки за целеви групи: хора с увреждания и възрасти хора
  
• 
  Социално приобщаване и борба с бедността
  
• 
  Международно измерение и разширяване
  
• 
  Борба с дискриминацията и отношения с гражданското общество
  
• 
  Растеж и заетост