Докторант: Научен ръководител: Евелина Христова проф. Толя Стоицова, д н



страница14/26
Дата24.07.2016
Размер4.85 Mb.
#3031
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   26

Разбира се, възможно е да се дефинират целеви публики въз основа само на техните работни задължения, те да вземат превес над или напълно да изключат всички останали показатели. Също така е възможно един отделен индивид да попадне в различни целеви публики по отношение на отделни комуникационни усилия и дейности, насочени към постигането на различни комуникационни резултати.

3. По-нататък вътрешните публики са поставени в различна позиция в зависимост от това дали вътрешните комуникации са насочени навътре или са вътрешни комуникации, насочени навън. Основната разлика е в заложените цели. Докато при първия вид целите, а съответно и задачите, са насочени към постигане на конкретни комуникационни резултати вътре в организацията (като например запознаване с общите правила на работа, нововъведения, повишаване на мотивацията), то при втория вид целите са ориентирани към постигане на резултати извън вътрешните публики, но чрез тях. Тоест, може с основание да се твърди, че е възможно вътрешните публики да бъдат третирани веднъж като краен реципиент на комуникационните усилия и веднъж – като средство, канал, проводник на информация и комуникация с друг краен реципиент, който може да е както вътре, така и извън оранизацията.

  • Анализ и оценка на инфраструктурата „А” – когато е налице или е в напреднал стадий подготовката на стратегия или визия за развитие на организацията

1. При тази фаза „А”, предпоставката е, че вече са налице обща организационна стратегия и поддържащи я структури. В такъв случай се извършва оценка на тяхната ефективност. Ако няма такива – следва да се пристъпи към тяхното изработване. Не е добре да се създава комуникационна стратегия преди общата организационна стратегия. От десетте български организации включени в емпиричното изследване наличие на писмен план потвърдиха четири организации (И1, И3, И5, И9) или 40%, а при количественото изследване – 37% от анкетираните.

2. При инициране на отделна комуникационна стратегия, желателно е в екипа за нейната подготовка да бъдат включени мениджъри и експерти, участвали в подготовката на общата стратегия на организацията. В случаите на бизнес компании, бизнес-планът следва задължително да отчита комуникационните изисквания. При това, вEvery institution must prepare a corporate communication plan that:сяка по-голяма компания би следвало да обвърже своя бизнес-план с писмена система за информиране и консултиране със служителите.

3. Не е достатъчно комуникационният план да бъде формално съставен и обявен, необходимо е да бъде адекватно интегриран в корпоративните и управленческите процеси. Communications are a shared responsibility that must be co-ordinated with other areas of management.Съобщенията и посланията към служителите са обща отговорност, която трябва да бъде координирана между различните структури на управлението. Institutions must integrate communication planning into their annual business planning process and evaluate communications work as an integral part of business operations.

4. Комуникационният поток в една организация по никакъв начин не се ограничава само и единствено в процедурите по документооборота и тяхното софтуеърно и хардуеърно поддържане. Не могат да бъдат пренебрегвани другите комуникационни канали, за да не се получават проблеми, подобни на тези, които бяха регистрирани в емпиричното изследване – и в анкетата, и в интервютата.

5. Връщайки се към значението на Стратегията за развитие на организацията, тя следва даdelineates strategies, tools, messages and responsibilities for communicating with target audiences; and очертава не само цели, послания, инструменти и отговорности за комуникация с целевите аудитории, но и даsets out operational needs and resource allocations. определя оперативните нужди и разпределението на ресурсите.The corporate communication plan must be periodically reviewed, evaluated and updated in conjunction with the business planning and budgeting cycle. Необходимо е да бъде периодично преразглеждана, оценявана и актуализирана във връзка с бизнес планирането и бюджетния цикъл. Висшите мениджъри имат задължение да ensure that communication planning forms an integral part of program and policy initiatives and that communication requirements are fully accounted for within budgets and financial plans; гарантират, че планирането на вътрешната комуникация е отчетено изцяло в рамките на бюджети и финансови планове.

Повече от очевидно е, че за всяка организация би било полезно да разполага със свой стратегически план за равитие, наред с оперативни планове за по-кратки периоди от време и с тактически планове за постигане на конкретни цели и задачи. Организацията може да има заложени цели по стратегическия план, и цели и задачи по оперативните и тактическите планове. Организациите, като част от процеса на формиране на тези планове, следва редовно да прилага PEST и SWOT анализи и да дефинират проблемните области.

6. В случаите на мулти-регионални, над-национални и много-културни организации, от техните лидери се очаква да ensure communication plans and strategies for policies, programs, services and initiatives are developed collaboratively with input from responsible managers in both headquarters and regional offices;гарантират, че комуникационните планове и стратегии са разработени в сътрудничество и с участието на отговорните ръководители както в централата, така и в регионални офиси, а също и доведени до знанието на всички служители при отчитане на техните специфични езикови и културни изисквания.

  • Анализ и оценка на инфраструктурата „Б” - самооценка, последвана от развитие на собствена комуникационна стратегия, основаваща се на добро познаване и правилно прилагане на основните принципи на комуникацията, провеждане последователна политика на прозрачност и отвореност


  1. При фаза „Б”, при подготовка на комуникационна стратегия без наличие на официална генерална стратегия на организацията, вътрешноорганизационната комуникационна политиката, която е в процес на формиране, на първо място би следвало да The purpose of this policy is to ensure that communications across the Government of Canada are well co-ordinated, effectively managed and responsive to the diverse information needs of the public.гарантира, че на вътрешните и външните публики се предоставяProvide the public with timely, accurate, clear, objective and complete information about its policies, programs, services and initiatives. In the Canadian system of parliamentary democracy and responsible government, the government has a duty to explain its policies and decisions, and to inform the public of its priorities for the country навременна, точна, обективна и възможно най-пълна информация за организационните политики, програми, услуги и инициативи. Мениджърите на организацията следва да са сигурни, че техните дейности са видими и че те се отчитат пред публиките, които обслужват. Прави се и преглед на каналите на общуването - информационни центрове, телефонни и имейл връзки, лични срещи, събрания на състава, печатните и електронните медии, Интернет и много други.

  2. Преодоляването на евентуалните „шумове” в комуникационния процес Employ a variety of ways and means to communicate, and provide information in multiple formats to accommodate diverse needs. Government information must be broadly accessible throughout society.може да бъде постигнато чрез различни средства, предимно чрез предоставяне на информация в множество формати, за да отговорят на различните публики и техните потребности. Необходимо е във формите и инструментите на общуването да бъде отчетено, че възможностите за възприятие и физическите и интелектуални способности и езикови умения на индивидите са различни,.

  3. Особено се отделя значението на използването на „разбираем” език, съобразяване на съдържанието на посланието с езиковите особености на публиките, като е препоръчително обявяването на писмена и онлайн информация да бъде в оригинал на български и поне резюме на някой от основните работни езици на ЕС, освен, ако работата на организацията не е строго профилирана на локално равнище и тя няма обзорими планове да се разширява.

  4. Независимо от целите и мащабите на проекта, силно препоръчително е задачата да бъде поставена на екип от няколко човека (Канадска комуникационна стратегия: интернет източник 99) . Когато се разработва стратегия за малък колектив или когато по други причини не е необходима подробна стратегия, в работата се включва само една част от екипа. В обратния случай, когато се разработва обширна и подробна стратегия, не само че ще бъде използван целият екип, но може да се окаже необходимо да бъдат включени и допълнителни хора. Във всички случаи, задължително е в екипа за комуникация да има специалисти по комуникация.

  5. Поне няколко фази очертават пътя към изготвяне на комуникационната стратегия:

• Предварителен проект

• Съгласуване на предварителния проект с подбрани публики и партньори

• Допълнителна работа по стратегията

• Представяне на проекто-стратегията на служителите и други заинтересовани страни

• Довършителна работа по стратегията

• Утвърждаване на стратегията

• Имплементация и мониторинг

6. При изготването на проекта е желателно да се следват не само препоръките формулирани за настоящия матричен линеарен модел, но и обезателно да се отчитат и евентуално заимствуват подходящи елементи от „сферичния” или от „пирамидално-мозаечния” модели. Главното е, че първо се дефинират публиките, включително партньорите, след което следват целите, потребностите, примерното съдържание на посланията, типа комуникационни инструменти, които са на разположение и които е желателно да бъдат използвани. Не бива да бъдат пропуснати сроковете, а също така и отговорниците. Задължително се вписват и определените човешки и финансови ресурси, предвижда се и наличие на механизъм за мониторинг.


1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница