Допълнено Задание за довос на инвестиционно предложение за „Модернизация на ж п. линия Видин-София”
Хидроложки и хидрогеоложки условия
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2.1Повърхностни води
- 4.2.2Подземни води
4.2Хидроложки и хидрогеоложки условияИнвестиционно предложение “Модернизация на железопътната линия Видин – София” е разположено в Дунавска област с басейново управление на водите. Неговите алтернативи пресичат водосборните области на р. Искър, р. Огоста, р. Цибрица, р. Лом, , р. Скомля, р. Арчар, р. Видбол, р. Войнишка, р. Тополовец. Те са обединени в две основни поречия: поречие на р. Огоста и поречие на р. Искър. 4.2.1Повърхностни водиРазпределението на повърхностните води в обхвата на алтернативите на трасета на инвестиционното предложение са посочени в Приложение 5. Хидрографските и хидроложки условия в пресичаните водосборни области се характеризират със следните показатели: Гъстота на речната мрежа: в Дунавската равнина - 0,2÷0,6 km/km2; в старопланинската част – 0,6÷2,5 km/km2; в Софийското поле – 1,0÷0,6 km/km2; Модул на годишния повърхностен отток: а) в Дунавската равнина северно от линията Плевен - Бяла Слатина - Лом – 0,5÷1,0 l/s.km2; б) между посочената линия и Стара планина – 1,0÷5,0 l/s.km2; в) в Старопланинската част - 5,0÷30,0 l/s.km2; г) в Ботевградското поле - 6,0÷10,0 l/s.km2; д) в Софийското поле - 2,0÷5,0 l/s.km2; Коефициент на вариация на повърхностния отток: по реда на изброените зони - а) 1,0; б) 1,0÷0,6; в) 0,6÷0,3; г) 0,5; д) 0,5; Отточен коефициент: а) 0,05; б) 0,05÷0,1; в) 0,1÷0,7; г) 0,3; д) 0,3; Средна продължителност на периода на пълноводие: в Дунавската равнина и Софийското поле е 4÷5 месеца, като средната дата за настъпването му е през м. януари - февруари, а за завършването му м. май. Районът се характеризира с неустойчив до слабо устойчив период на пълноводие. Обемът на оттока през периода на пълноводието е 50÷60% от годишния отток. В Старопланинската част средната продължителност на периода на пълноводие е 3 месеца, като средната дата за настъпването му е през м. февруари, а за завършването му м. юни. Районът се характеризира със слабо устойчив период на пълноводие. Обемът на оттока през периода на пълноводието е 60% от годишния отток. Средна продължителност на периода на маловодие: в Дунавската равнина е 4 месеца (юни - октомври). Обемът на оттока през периода на маловодието е 3÷10 % от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е 0,3÷0,5 l/s.km2 и се характеризира с коефициент на вариация 0,6. Появява се през септември с отклонения в август и октомври. В Старопланинската част средната продължителност на периода на маловодие е 3÷4 месеца (юли – октомври). Обемът на оттока през периода на маловодието е 5÷10 % от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е 0,4÷4,0 l/s.km2 и се характеризира с коефициент на вариация 0,6÷0,8. Появява се през септември с отклонения в август и октомври. В Софийското поле средната продължителност на периода на маловодие е 4÷5 месеца (юли – октомври). Обемът на оттока през периода на маловодието е 5÷10 % от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е 0,1÷0,5 l/s.km2 и се характеризира с коефициент на вариация 0,6÷0,8. Появява се през септември с отклонения в август и октомври. Северозападната част на Дунавската равнина и Софийското поле според хидроложкото райониране се отнасят към област с Европейско – континентално влияние с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. Западно от р. Искър реките са частично пресъхващи. Старопланинската част се отнася към област с Европейско – континентално влияние с дъждовно-снежно подхранване и слабоустойчиво фазово разпределение на оттока. Водните течения, пресичани от трасетата на отделните алтернативи на инвестиционното предложение са неравностойни по големина на водосборната област и речното корито, съответно по големина на отточния режим. По тези признаци те се разделят на две основни категории – реки и дерета. От друга страна, в зависимост от водното количество, а и по площ на водосборната област те могат да се обособят в три групи: големи, средни, малки реки и дерета. Подробни данни относно характеристиките на водосборните области на водните течения, хидроложките характеристики на оттока и водопотреблението са публикувани на Web страницата на МОСВ. Въз основа на проведената консултация с Изпълнителната агенция по околна среда и води (ИАОС) и получените данни, мониторинг на състоянието на повърхностните води в района на инвестиционното предложение се провежда в следните пунктове на реките: р. Войнишка, р. Арчар, Р. Огоста, р. Ботуня, р. Лесновска, Р. Блато, Р. Батулийска и р. Искър. Таблица 4.2.1-1 Пунктове за мониторинг на качеството на повърхностните води
Съгласно данните, публикувани в годишните и тримесечните бюлетини за състоянието на околната среда в България (МОСВ, ИАОС) по-голямата част от реките отговарят на изискванията за II-ра категория по показателите разтв. О2, окисл. Mn, БПК5, NH4-N и NO3-N. В някои случаи се отбелязват отклонения по отделни показатели и състоянието на водите отговаря на III-та категория съгласно “Наредба №7/12.12.1986 г. за качество на повърхностно течащи води”. Наблюдава се трайна тенденция за подобряване качеството на повърхностните води. Данните от мониторинга за 2007 год., показани в Приложение 6 потвърждават тази тенденция. В съответствие с информация с изх. № ЗДОИ-124 гр. Плевен 05.03.2008 год., получена от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски регион с център Плевен е посочен 1 изкуствен повърхностен водоизточник яз. Бебреш за питейно-битово водоснабдяване по трасето на вариант ІІІ С2 в участъка Мездра – София в община Ботевград. 4.2.2Подземни водиСпоред физико-географските и геоложките фактори, които предопределят разпространението, произхода, количеството, режима и динамиката на различните видове подземни води, алтернативните трасета на железопътна линия „Видин – София”, както и съществуващата железопътна линия, са ситуирани в следните хидрогеоложки региони:
Хидрогеоложките условия в тези региони се обуславят от порови, карстови и пукнатинни подземни води, разпределени в пет слоя изцяло на територията на Басейнова дирекция Дунавски район, както следва (БДДР, 2007):
Първи слой включва подземните водни тела от безнапорен тип: Порови води в Кватернера-Видинска низина с код BG1G0000Qal002, Порови води в Кватернера-Арчар-Орсойска низина с код BG1G0000Qal003, Порови води в Кватернера – р. Лом с код BG1G0000Qal013, Порови води в Кватернера – р. Цибрица с код BG1G0000Qal014, Порови води в Кватернера – р. Огоста с код BG1G0000Qal015, Поровите води в Кватернера – р. Искър с код BG1G0000Qal017, Порови води в Кватернера - между реките Лом и Искър с код BG1G0000Qрl023. Порови води в Кватернера - между реките Лом и Искър с код BG1G0000Qрl023, Порови води в Кватернер – Врачански пороен конус” с код BG1G00000Qp027, Порови води в Неоген-кватернер – Ботевградска долина с код BG1G00000NQ028 и Порови води в Неоген-Кватернера - Софийската долина с код BG1G00000NQ030. Втори слой включва подземно водно тяло „Порови води в Неогена – Ломско-Плевенска депресия” с код BG1G00000N2034, което се състои се от два слоя – горен и долен. Горният слой представлява слоест водоносен комплекс с безнапорен и напорен характер, описван в литературата като Дак-романски водоносен хоризонт. Долният слой, известен в литературата като Горнопонтийски водоносен хоризонт, е изграден от дребно до среднозърнести, на места и грубозърнести, пясъци с маломощни глинести прослойки. Той е със средна дебелина 70 m, но достига и до около 100 m. Разпространението му е регионално в Ломско-Плевенската депресия, както на наша територия, така и на територията на Румъния. Трети слой включва подземно водно тяло „Карстови води в Ломско-Плевенската депресия” с код BG1G000N1bp036. Четвърти слой включва подземни водни тела от безнапорен тип: Карстови води в Предбалкана с код BG1G000К2s037 и Карстови води в Горно-Малинския масив с код BG1G00000К2039. Пети слой включва подземни водни тела от безнапорен тип: Карстови води в Западния Балкан с код BG1G0000TJK044, Карстови води в Централния Балкан с код BG1G0000TJK045 и Карстови води в Годечкия масив” с код BG1G00000TJ046. Пукнатинни подземни води се съдържат в хипергенната напукана и изветряла зона предимно на скали с ордовишка, долнокарбонска, долнотриаска и палеогенска възраст. Над местния ерозионен базис те формират ограничени по площ потоци със спорадично разпокъсано разпространение, разходящ отток и къс циркулационен път. В изпълнение на изискванията от Директива 2000/60/ЕС и Директива 91/676/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета, чл. 119, ал. 3 от Закона за водите за опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и Наредба № 2 от 13 септември 2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници са определени зони за защита на водите (всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб.м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека), включващи и уязвими зони (тези, за които има данни за съдържание на нитратни йони над 50 mg/l). Всички описани по-горе 17 подземни водни тела, през които преминават алтернативните трасета на железопътната линия Видин-София са определени като „Зони за защита на питейни води”. От тях четири подземни водни тела (BG1G00000NQ028, BG1G00000NQ030, BG1G00000K2039 и Bg1G00000TJ046) не попадат в „Уязвими зони”. Местоположението на описаните подземни водни тела е илюстрирано на Приложение. 7 Според предоставената информация в писма № ЗДОИ-124/05.03.2008 г и № ЗДОИ-229/05.06.2010 г на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, № 01-1924/25.05.2010 г,на „В и К” ЕООД-Видин, № 650/27.05.2010 г на „В и К” ООД-Монтана, № 400/28.05.2010 г на „В и К” ООД-Враца, № 912/28.05.2010 г, на „В и К”- София-област и № ТУ 2128/02.06.2010 г на „Софийска вода” АД в близост до алтернативните трасета на инвестиционното предложение се намират множество водовземни съоръжения. Част от тях, за местоположението на които е предоставена информация от Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен и водоснабдителните дружества, са показани на Приложение 5, а разположението на алтернативните трасета на ж.п. линията спрямо техните санитарно-охранителни зони е описано в следващите таблици. Освен това се пресичат множество водопроводни връзки между водовземни съоръжения, помпени станции и водоползватели, някои от които са посочени в цитираните писма на водоснабдителните дружества. Таблица 4.2.2-1 Водовземни съоръжения и санитарно-охранителни зони в участък I – Видин-Медковец
Таблица 4.2.2-2 Водовземни съоръжения и санитарно-охранителни зони в участък II – Медковец-Руска Бяла (Мездра)
Таблица 4.2.2-3 Водовземни съоръжения и санитарно-охранителни зони в участък III - Руска Бяла (Мездра) - София
Каталог: ovos Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|