Допълнено Задание за довос на инвестиционно предложение за „Модернизация на ж п. линия Видин-София”
Оценка на състоянието на земите и почвите
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.5Защитени територии, растителен и животински свят
4.4Оценка на състоянието на земите и почвитеРазнообразният релеф, климатът, почвообразуващата скала, растителността и другите условия на почвообразуване обуславят наличието по трасетата на алтернативите на железопътната линия Видин – София на почти всички естествени почвени видове, разпространени в България. Тяхното последователно разположение, показано в Приложение 8 е както следва: І –ви Участък Видин – Брусарци По трасето на Алтернатива VB-1-0 - съществуваща ж.п. линия (черна) и VB-1-А (светлозелена) се установяват дълбоки почви в равнинните и хълмисти терени, предимно върху плиоценски и кватернерни материали: 18 – ливадни черноземи, 3 – излужени черноземи, 8 – светлосиви горски (псевдоподзолисти), 7 – сиви (лесиврани)горски, 4 – тежки глинести черноземи, 20 – алувиални и алувиално – ливадни, 6 – тъмносиви горски. Срещат се и ерозирани почви: 26 – ерозирани сиви горски и плитки почви (в полупланинските и планински области, предимно върху твърди скали: 32 - сиви горски. По трасето на Алтернатива VB-2-В2 и VB-1-В2 (червена) се срещат от изброените почви: 18, 26, 4, 3, 8, 7, 6 и 20. По трасето на Алтернатива VB-2-В3 и VB-1-В3 (синя) се установяват типове почви: 18, 26, 7, 6 и 20. ІІ – ри Участък Брусарци – Мездра По трасето през Монтана и Берковица на Алтернативи ВМ-1-0, ВМ-1-А (светлозелена) и ВМ-2- В2 и ВМ-1В2 се срещат: от описаните вече 6, 3, 7, 26, 20, 32, както и 25 – ерозирани излужени черноземи, 41 –кафяви горски, 42 – тъмнокафяви и тъмноцветни горски, 45 – рендзини хумусно-карбонатни, 16 - рендзини хумусно-карбонатни и 10 – излужени смолници. По трасето през Бойчиновци, Криводол, Враца и Мездра на Алтернатива ВМ-1-0, ВМ-1-А се установяват: 6, 25, 3, 7, 20, 18 и 43. По трасето на ВМ-2-В1 и ВМ-1-В1: 7, 26, 20, 43 и 18. По трасето на ВМ-2-В2 и ВМ-1-В2, както и ВМ-2-В3 и ВМ-1-В3 (оранжева) се срещат: 6, 25, 3, 7, 20, 18 и 43. ІІІ – ти Участък Мездра – София По трасето на алтернатива MS-2-0 и MS-2-A (съществуваща линия) се срещат: 43, 41, 45, 16, 10 и 20. По трасето на MS-2-B1 (светлосиня): 43, 41, 38 – силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) канелени горски почви и 20. По трасето на алтернатива MS-2-С2 (синя), MS-2-C1 (червена), MS-2-C3 (оранжева): 8, 20, 45, 33 – светлосиви горски (псевдоподзолисти), 41, 38, 12 – излужени канелени горски и 23 – засолени почви. По трасето на алтернатива BS-2-C1 и BS-2-C2 (оранжева) се срещат: 26, 20, 32, 41, 43, 45, 16, 10 и 12. На този етап от развитието на проекта може да се посочи разпределението на земите по трасето на инвестиционното предложение по видове, в т.ч. земеделски земи – обработваеми и необработваеми, горски територии – гори и горски земи, урбанизирани територии (Приложение 1). В обсега на проучената ивица с ширина 1 km по трасетата на алтернативите не са установени нарушени почви от следните категории: нарушени земи от техногенни обекти, почви подложени на физически деградационни процеси (ерозия, вкисляване, засоляване, преовлажняване, заблатяване и др.), замърсени почви с токсични органични и неорганични вещества (вредни аерозоли, поливни води, залпови замърсявания и др.). През 2004 год. ИАОС внедрява система за почвен мониторинг за проследяване на състоянието на почвите и дифузното почвено замърсяване, причинено от селскостопански практики и атмосферни отлагания на замърсители. Системата е в съответствие с актуалните препоръки на водещите в областта европейски документи. Формата на мрежата от пунктове за наблюдение на състоянието и замърсяването на почвите е 16х16 кm. Пробовземането е от две дълбочини - 0-20 cm и 20-40 cm. От всичките одобрени 407 пункта за страната са предоставени резултатите от ежегодно провежданите мониторингови дейности за пунктовете на територията на упоменатите области по години и показатели за периода 2004-2006 год. Установено е превишение на съдържанието на тежки метали, основно Zn, Cu, As в някои от пунктовете. В Приложение 9 са представени установените регистрирани депа за битови и промишлени отпадъци, част от които са преустановени да се използват, както и площадки със стари замърсявания. Общият брой на тези площадки е 19, като тяхното разпределение по области е: Видин - 6, Монтана - 2, Враца - 10 и София - 1. В Приложение 10 са представени и установените регистрирани кариери за добив на подземни богатства - вид строителни материали. Общият им брой е 20, по-голямата част от които са на територията на области Видин, Монтана и Враца. 4.5Защитени територии, растителен и животински святВ съответствие с физикогеографските области, през които преминава инвестиционното предложение са установени следните естествени растителни видове: в Дунавската равнина естествената горска и тревна растителност е силно видоизменена от човешката дейност и е съхранена само частично. В земеделските земи се отглеждат едногодишни зърнено-фуражни и зеленчукови култури с променлив състав, овощни насаждения и лозя според климатичните, почвените условия, специализацията на региона и пазарната конюнктура. В Старопланинска област растителността е представена от дъб, габър, а над 800 m се срещат букови гори. Широко разпространена е храстовата растителност. В обхвата на трасетата на железопътната линия Видин - София и около него се срещат представители на фауната типични за климатичните условия и надморската височина. На следващите етапи на проекта след уточняване на точното местоположение на трасето следва естествената и културната растителност, както и фауната да се проучат детайлно с оглед на инвентаризирането им и редуциране на въздействието на инвестиционното предложение върху тях. Трасетата на отделните алтернативи от 2008 год. пресичат или са в близост до защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, включени в общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000, както следва: Таблица4.5.1-1 Защитени зони, области Видин, Монтана, Враца и София
Въздействието на инвестиционното предложение върху защитените зони във връзка с тяхното пресичане, показано на Приложение 11 е както следва: По Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията: І –ви Участък Видин – Брусарци (VB) Алтернативи VB-1-0 (съществуваща ж.п. линия) и VB-1-A (рехабилитация на съществуващата линия), означени с черен цвят на картата пресичат еднократно: ЗЗ BG0000498 Видбол и ЗЗ BG0000503 „Река Лом” между с. Дреновец и с. Тополовец. Алтернатива VB-1(2)-В1 (червена) пресича: ЗЗ BG0000498 Видбол, ЗЗ BG0000518 „Въртопски дол” и ЗЗ BG0000503 „Река Лом” между с. Дреновец и с. Тополовец. Алтернатива VB-1(2)-В2 (синя) пресича: ЗЗ BG0000522 „Видински парк” на две места, ЗЗ BG0000498 Видбол и ЗЗ BG0000503 „Река Лом” в същото място, както VB-1(2)-В1. Алтернатива VB-1(2)-В3 (оранжева) пресича: ЗЗ BG0000498 Видбол ЗЗ BG0000503 „Река Лом” по трасето на VB-1(2)-В1. ІІ – ри Участък Брусарци – Мездра (BM) Алтернативи BМ-1-0 (съществуваща ж.п. линия) и BМ-1-A (рехабилитация на съществуващата линия), означени с черен цвят на картата не пресича ЗЗ по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията. В отсечката между Охрид и Криводол тя преминава в непосредствена близост до източната граница на ЗЗ BG0001037 „Пъстрина”. Алтернатива BМ-1(2)-В1 (червена) пресича: малка, периферна част на ЗЗ BG0000166 Врачански Балкан” и преминава в близост до югозападната граница на ЗЗ BG0001037 „Пъстрина”. Алтернатива BМ-1(2)-В2 (синя) в отсечката Брусарци-Безденица съвпада с трасето на BМ-1(2)-В1, в отсечката Безденица-Бойчиновци-Криводол следва трасето на BМ-1-0(А), а в отсечката Криводол-Бели Извор-Враца-Мездра следва трасето на алтернативи BМ-1(2)-В1 и BМ-1(2)-В3. В отсечката между Охрид и Криводол тя преминава в близост до източната граница на ЗЗ BG0001037 „Пъстрина”. Тази алтернатива не пресича защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията в този участък. Алтернатива BМ-1(2)-В3 (оранжева) в по-голямата си част следва трасето на BМ-1(2)-В1, като в отсечката Криводол-Бели Извор- Враца-Мездра е по трасето на BМ-1-0(А), BМ-1(2)-В1 и BМ-1(2)-В2. Тази алтернатива не пресича защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията в този участък. В отсечката, която е обща за трите алтернативи, трасето се движи успоредно на североизточната граница на ЗЗ „Врачански Балкан” до Мездра. ІІІ – ти Участък Мездра – София (MS) В целия ІІІ-ти участък алтернатива MS-2-0 и MS-2-A (съществуваща линия) не пресича защитени зони. Нейното трасе следва коритото на р. Искър по границата между ЗЗ BG0000166 „Врачански балкан” и ЗЗ BG0001042 „Искърски пролом - Ржана”, след което навлиза в Сoфийското поле и достига София без да пресича защитени зони. Алтернатива MS-2-B1 (синьозелен) следва генерално трасето на MS-2-0 и MS-2-A, но с по-плавни криви като на места пресича ЗЗ BG0000166 „Врачански балкан”, ЗЗ BG0001040 „Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ „Искърски пролом”. В отсечката Мездра – Ботевград: Алтернатива MS-2-C1 продължава след Мездра успоредно на трасето на ж.п. линията за Г.Оряховица и след завой на юг достига Ботевград като пресича ЗЗ BG0000374 ”Бебреш” и западната част на ЗЗ BG0001043 ”Етрополе-Байлово” почти по цялата й дължина. Алтернатива MS-2-C2 се отклонява след Мездра и достига София без да пресича защитени зони. Алтернатива MS-2-C3 се отклонява на юг Мездра и достига района на Ботевград. В отсечката между т.78-т.77 MS-2-C3 преминава в непосредствена близост до ЗЗ BG0000374 ”Бебреш”. След Ботевград тя пресича западната периферия на ЗЗ BG0001043 ”Етрополе-Байлово”. След пресичането на ЗЗ BG0001043 ”Етрополе-Байлово” алтернативи MS-2-C1 и MS-2-C3 следват общо трасе, след което завиват на запад и по трасето на ж.п. линията София – Карлово през Елин Пелин достигат София. Алтернатива BS-2-C1(2) (кафява) в отсечката Брусарци-Габровница- следва трасето на BМ-1-0(А), BМ-1(2)-В1, BМ-1(2)-В2 и BМ-1(2)-В3. След Габровница тя следва BМ-1(2)-В1 и BМ-1(2)-В3 до Монтана. Тя се отклонява преди Монтана от BM-1(2)-B2 и като следва трасето на ж.п. линията Монтана – Берковица, но с по плавни криви тя преминава успоредно на източната граница на ЗЗ „Стара планина и Предбалкан”. Без да преминава през Берковица, алтернатива BS-2-C1(2) продължава на юг като пресича ЗЗ „Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ BG0000322 „Драгоман”. След плавен завой на югоизток по трасето на ж.п. линията Драгоман – София достига Централна гара София. По Директива 79/409/ЕЕС за защита на дивите птици. І –ви Участък Видин – Брусарци Алтернативите не пресичат в този участък защитени зони по Директивата за защита на дивите птици. ІІ – ри Участък Брусарци – Мездра Алтернативите не пресичат в този участък защитени зони по Директивата за защита на дивите птици. ІІІ – ти Участък Мездра – София Алтернативите в този участък MS-2-0, MS-2-A се движат коритото на р. Искър по границата между ЗЗ BG0002053 „Врачански Балкан”, ЗЗ BG0002002 „Западен Балкан” и ЗЗ BG0002005 „Понор”. Алтернативи MS-2-C1, MS-2-C2 и MS-2-C3 пресичат на едно и също място ЗЗ BG0002004 „Долни Богров-Казичене” по трасето на съществуващата ж.п. линия София - Карлово. Алтернативи BS-2-C1 и BS-2C2 пресичат ЗЗ BG0002090 „Берковица”, ЗЗ BG0002002 „Западен Балкан”, ЗЗ BG0002005 „Понор” и ЗЗ BG0002001 „Раяновци”. Съгласно писмо на МОСВ - НСЗП-2862/14.02.02.2008 год. трасетата на инвестиционното предложения в рамките на проучената ивица с ширина от 1 км са в близост, граничат или пресичат следните защитени обекти по Закон за защитените територии, изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 год., показани на Приложение 11: Природен парк „Врачански Балкан” се пресича от алтернативи MS-2-B1, MS-2-0, MS-2-A; Защитена местност „Лакатнишки скали” граничи с алтернатива MS-2-B1. От защитените територии по Закон за защитените територии като резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност, не се ограничават дейности като строителство само в категорията природен парк. С приемането на Плана за управление на природния парк може да се въведе ограничителен режим за строителството на ж.п. линията, ако нейната полоса не бъде отредена за тази цел. В останалите категории е забранено всякакъв вид строителство извън необходимото за тяхното обслужване. Във всички случаи на съприкосновени със защитени територии задължително трябва да се спазват всички ограничителни мерки, описани в заповедите за обявяването им. Със Заповед №РД–970/28.07.2003 год. за определяне на чувствителните зони в повърхностните водни обекти на Министъра на околната среда и водите за чувствителни са обявени всички водни обекти във водосбора на р. Дунав на територията на Р България. Трасетата на отделните алтернативи от 2009 год. пресичат или са в близост до защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, включени в общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000, както следва: Таблица 4.5.1-2 Защитени зони (Натура 2000 - места), области Видин, Монтана, Враца и София
Въздействието на инвестиционното предложение върху защитените зони във връзка с тяхното пресичане, показано на Приложение 11 е както следва: По Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията: І –ви Участък Видин – Брусарци (VB) Алтернатива VB-1(2)-В1 (червена) пресича: ЗЗ BG0000498 Видбол, ЗЗ BG0000518 „Въртопски дол” и ЗЗ BG0000503 „Река Лом” между с. Дреновец и с. Тополовец. Разработена е алтернатива на червения вариант (оранжева), която заобикаля на ЗЗ BG0000518 „Въртопски дол”, в западна посока. Алтернатива VB-1(2)-В2 (синя) пресича: ЗЗ BG0000522 „Видински парк” на две места, ЗЗ BG0000498 Видбол и ЗЗ BG0000503 „Река Лом” в същото място, както VB-1(2)-В1. Алтернатива VB-1(2)-В3 (зелена) пресича: ЗЗ BG0000498 Видбол. ІІ – ри Участък Брусарци – Мездра (BM) Алтернатива BМ-1(2)-В1 (червена) преминава в близост до югозападната граница на ЗЗ BG0001037 „Пъстрина”, но не пресича защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията в този участък. Алтернатива BМ-1(2)-В2 (синя) в отсечката Брусарци-Безденица съвпада с трасето на BМ-1(2)-В1, в отсечката Безденица-Бойчиновци-Криводол следва трасето на BМ-1-0(А), а в отсечката Криводол-Бели Извор-Враца-Мездра следва трасето на алтернативи BМ-1(2)-В1 и BМ-1(2)-В3. В отсечката между Охрид и Криводол тя преминава в близост до източната граница на ЗЗ BG0001037 „Пъстрина”. Тази алтернатива не пресича защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията в този участък. Алтернатива BМ-1(2)-В3 (зелена) в по-голямата си част следва трасето на BМ-1(2)-В1, като в отсечката Криводол-Бели Извор- Враца-Мездра е по трасето на BМ-1-0(А), BМ-1(2)-В1 и BМ-1(2)-В2. Тази алтернатива не пресича защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията в този участък. В отсечката, която е обща за трите алтернативи, трасето се движи успоредно на североизточната граница на ЗЗ „Врачански Балкан” до Мездра. ІІІ – ти Участък Мездра – София (MS) В отсечката Мездра – Ботевград: Алтернатива MS-2-C1 (червен) продължава след Мездра успоредно на трасето на ж.п. линията за Г.Оряховица и след завой на юг достига Ботевград като пресича западната част на ЗЗ BG0001043 ”Етрополе-Байлово” почти по цялата й дължина. Алтернатива MS-2-C2 (син) се отклонява на юг от Мездра и достига района на Ботевград, преминава в непосредствена близост до Защитена Зона по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията: ЗЗ BG0000374 ”Бебреш”. След Ботевград тя пресича западната периферия на Защитена Зона по Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията: ЗЗ BG0001043 ”Етрополе-Байлово”. По Директива 79/409/ЕЕС за Птиците за защита на дивите птици. І –ви Участък Видин – Брусарци Алтернативите не пресичат в този участък защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС за защита на дивите птици, както и защитени територии. ІІ – ри Участък Брусарци – Мездра Алтернативите не пресичат в този участък защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС за защита на дивите птици, както и защитени територии. ІІІ – ти Участък Мездра – София Алтернативи MS-2-C1 (червен) и MS-2-C2 (син), пресичат ЗЗ по Директива 79/409/ЕЕС за Птиците BG0002004 „Долни Богров-Казичене”, но не пресичат защитени територии. Разработеният син вариант, заобикалящ София от северната страна, който се включва в гара Илиенци не пресича ЗЗ. Нито една от разработените през 2009 год алтернативи не пресича границите на природния парк „Врачански Балкан” Със Заповед №РД–970/28.07.2003 год. за определяне на чувствителните зони в повърхностните водни обекти на Министъра на околната среда и водите за чувствителни са обявени всички водни обекти във водосбора на р. Дунав на територията на Р България. Каталог: ovos Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|