Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
СТРАТЕГИИ И МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ДЕЦА И УЧЕНИЦИ
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ПРИ ПРОБЛЕМИ ОТ СТРАНА НА РОДИТЕЛИ И СПЕЦИАЛНИ ПЕДАГОЗИ
| СТРАТЕГИИ И МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ НАРУШЕНИЯ НА СПОСОБНОСТТА ЗА УЧЕНЕ Дора Левтерова Специфични нарушения на способността за учене е нов термин за приобщаването. Предходният термин „обучителни трудности“ е лингвистично по- прагматичен, но е буквален превод на „learning disabilities“ и не отразява съдържателната страна на проблемите на групата деца и ученици.Нарушенията на способността за учене са общи и специфични. Общите се презентират в двигателното и когнитивното развитие, в поведението и в социалните релации. Към специфичните нарушения на способността за учене се отнасят дислексия, дисграфия и дискалкулия. Предлаганите модели представляват генерална грижа и подпомагане при специфични нарушения на способността за учене. Два са ключовите аспекта, които трябва да се следват и поддържат: Правилата да се следват, не само в академични условия, в училищната среда, но също така и в ежедневния план на активности и дейности. Да е налице готовност за смяна на овладяната и реализирана до настоящия момент рутина в различни дейности и в поведенчески модели в учебна среда и извън нея. ПРИ ПРОБЛЕМИ ОТ СТРАНА НА РОДИТЕЛИ И СПЕЦИАЛНИ ПЕДАГОЗИ Напълно възможно е при комуникация и/или терапия при обучителни трудности да възникнат конфузни или неудобни ситуации, провокирани от страна на семейството или от страна на обучаващите. В този смисъл важно е да се осъзнае значимостта на 28 модификацията на въздействието на обкръжаващата среда т.е. да се промени отношението и поведението към детето /лицето/ с обучителни трудности: Да не се говори за детето /особено пред него/, а да се говори с него. Повечето от децата демонстрират сензитивност към непрекъснатите съвети и мнения, особено когато те се дават пред други хора.Да се търси споделяне на емоции, чувства, мисли. Поучителните и критични бележки да се игнорират, за сметка за поощряващо и подкрепящо поведение от страна на възрастните, членовете на семейството и връстниците. Родителите и специалните педагози да създават и поддържат взаимоотношения на доверие и подкрепа по отношение на детето с обучителна трудност. Постоянно да се обменя информация за проблемите и постиженията на детето. Да се споделят преживявания и емоции както по отношение на детето, така и по отношение на собственото поведение и реакции. Да се подкрепя вербализирането на емоциите и чувствата от страна на детето с обучителни трудности. Да се избягват подигравателния и ироничен тон, думи и отношение. Да се дава пример за изразяване на емоционална позиция – да се казва какво се харесва, отхвърля, чувства и дори, ако е възможно да се обяснява защо. Да се указва и обяснява промяната на дейности, неизменност и рутинност. Анонсирането на смяната ще провокира въпроси, които ще трябва да получат отговор. Често при отговорите се появяват обещания. Те трябва да се дават отговорно и да се контролира тяхното изпълнение. Ако се наблюдава многократно задаване на едни и същ въпрос /повече от три пъти/, тогава се уточнява, че се отговаря на въпроса за последен път.Това уточнение е важно,тъй като чрез него се елиминират опитите за изпълнение на отделни дейности в неизменния им и рутинен вид, от една страна и от друга страна се игнорират опитите за поява на манипулативни модели. Да се дава пример с поведението на възрастните. Родителите /както и специалните педагози/ да дават пример с речевото, емоционалното, когнитивното и социалното си поведение. Да се отделя достатъчно време за разговори, обяснения и изслушване на детето. Да се създава спокойна атмосфера. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|