Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа

25
Слабото виждане е състояние, при което различните степени на недостатъчност на остротата на зрението не позволяват да се възприемат фини детайли от всякакви дистанции, дори с оптична корекция.
В зависимост от тези дефинирания се определят две групи зрителни затруднения:
- слепота - острота на зрението от 0 до 0,04 включително;
- слабо виждане - острота на зрението от 0,05 до 0,2 включително;
Слепотата от своя страна се разделя на:
- абсолютна или тотална слепота – острота на зрението от 0 до 0,005 включително, напълно отсъстват зрителни усещания ( светоусещане и цвето- различаване) ;
- частична или парциална слепота, налице е някакво светло-усещане (способност да се различават светлина от тъмнина) и формово зрение (възможност да се различават форми, т.е. да се отделят фигури на фон).В случая остротата на зрението е от 0,005 до
0,04 включително.
Трактовката на Световната здравна организация /СЗО/ за слепота и слабо виждане е по-различна. Основното определение за слепота е тежко състояние на зрението, което не дава възможност за ясно различаване на форми или разграничаването на детайли от определена дистанция.
Най-често установяването на състоянието на зрението стават чрез четене на букви, номера или други символи, написани на таблици, поставена на разстояние 20 стъпки (6,96 м). Популярният израз “20/20 зрение” означава, че на разстояние 20 стъпки очите могат да видят това, което нормално виждащото око трябва да види от тази дистанция (опнотип на Снелен 0,9-1). С увеличаване на размера зрителната острота намалява. Ако остротата на зрението е 20/200 или по-малко на по-добре виждащото око, дори след възможно най-добра оптична корекция, тогава се отчита слабо виждане, т.е. детето вижда от разстояние 20 стъпки това, което повечето хора виждат от разстояние 200 стъпки. За слепота се счита показател 20/400 или още по-голямо намаление. В този случай децата подлежат на специално обучение. Подобно определяне на зрителната острота, се оказва недостатъчно.
Подходящи стратегии и методи за работа с деца и ученици със зрителни
увреждания:

Да се запознаят с карта на училището – двора, класните стаи, дизайн на мебели и апаратура и т.н.

Да се настаняват учениците по-близо до учителя, за да е сигурно, че чуват.

26

Да се прочита винаги текста от презентациите и да се обясняват снимковия материал.

Да се представят предварително писмени бележки и обяснения за предстоящата тема.

Да се внимава с ползването на пространствени ориентири.

Да се прецизира терминологията чрез дискриминация към увреждането - например избягване на думи като „виждам, гледам“. Даже напълно незрящите хора гледат чрез други сензорни модалности.

Да се ползва алтернативни способи за учене – брайлови материали, брайлови учебници, „говореща книга“ и др.

Да не се променя рязко околната среда, напр. чрез оставени раници на пода, отворени врати и прозорци ит.н.

Да се назовава ученика по име и изисквайте от другите ученици да казват името си когато започват да говорят. Така може да се направи връзка между гласа и съответния ученик.

Да се насърчава помощта към и от ученика с увредено зрение.

Да се ползва системата на прикрепване.

Да се подкрепят силните страни на ученика.

Да се проследява ученика за правилна поза, маниеризми, зрителен контакт и социални правила при комуникация.

Ако ученикът ползва бял бастун или куче-водач, другите деца да се запознаят с тях.

Да се предоставят материалите в електронен формат, за ползване чрез екранен четец като JAWS.

Да се предоставя на ученика речник с основната терминология по съответния предмет.

Да се посочват задължителните текстове за четене.

Да се говори с ясен нормален глас, бавно и ясно, без да се движите много.

Да се елиминират допълнителни източници на звукове и шумове.

Да се извежда непременно заключение на преподадената тема.

Да се пита ученика дали има необходимост от помощ и каква помощ.

27

За слабо-виждащите ученици, слайдовете да са с черни или тъмносини букви на бледо жълт фон. Подходящ е Arial шрифт с размер 14 и даже 16-
18.

Да се маркират в различни цветове важните абзаци, за Брайлов шрифт не е от значение.

Да се принтират материали в голям мащаб.

Да се използва максимално остатъчното зрение.

Да се подпомага мобилността на ученика.

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: