67
Родителите и членовете на семейството се приемат като уязвими и беззащитни.Това е една от големите грешки от страна на специалистите. Членовете на семействата могат да бъдат объркани, да са в процес на съобразяване
или на търсене на решение, но не са безпомощни. Техните цели са ясни и категорично поставяни. С разбиране, познание или интуитивно те оценяват дейността и отношението на специалиста.
Могат да му се доверят, но при подобен модел на отношение се преструктурират нагласи и се отказват от съответния терапевт или от съответния център/училище.
Членовете на семейството се приемат като пациенти. В определени ситуации е възможно те да реализират хиперактивно или депресивно поведение, но тези поведенчески модели са по-скоро емоционални реакции в определена фаза към детето със специални потребности или ответна реакция към дадена обстановка и обстоятелства.
Родителите и членовете на семейството се приемат като отговорни за възникналите специалните потребности на детето. Много често се внасят се дори обвиняващи аспекти.
Етикиране на родителите. Етикетите имат и позитивни, и негативни аспекти към детето със специални потребности. Позитивните са изведени единствено и само към процеса на терапевтична дейност. А етикирането на родителите е категоричното представяне
само на негативните, които естествено се явяват преграда за ефективно образование и терапия.
Родителите се приемат като неприятели. Особено в случаите в които няма резултативност от специално-педагогическата или специално-психологическата дейност или в случаите, в които родителите агресивно се вмесват в специализираната дейност. Родителите не са врагове. Даже когато внасят
неяснота във взаимоотношенията, или вербални нападки, или погрешни оценки и интерпретации те мислят за добрата перспектива за детето.
Сподели с приятели: 
