Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа

65 за повишаване на мотивацията на родителите и на членовете на семейството. По този начин се повишава и увереността, и патологичните модели на родителстване на деца с увреждане няма да се появят или ще се елиминират.
За професионалистите, които имат по-висока опитност и увереност, съответно се повишава и мотивацията. Вътрешната мотивация се повишава със знанията, опита и разбира се, с позитивните емоционално-афективните компоненти на дейността. Това психологическо правило е необходимо да се прилага и във всяка една от дейностите, със семействата на децата с увреждания. От изключително значение е не само да се обяснява, а да се помога. Да се търсят трудностите и да се преодоляват.
Законодателство. То е насочено предимно към хората с увреждания и по- лимитирано към децата със специални потребности. Същевременно законодателството за хора с увреждания е в много общ план - прецизират се уврежданията по степен на инвалидността и възможността за социално подпомагане, но диференцирането по степен поражда много въпросителни за социалната интеграция, независимо, че тя е улесняваща за социлното подпомагане и предимно за социалните помощи /финасови помощи, стипендии, месечни добавки за деца – действително, те са сравнително малки по размер и покриват минимални разходи, но реално често са единствените помощи, които получава семейството от страна на държавата/
Условия за образование на децата със СОП – проблематиката опира до масовостта на интегрираното образование и специфизираната, но обобщена дейност, която извършват. Например, логопедите да работят и с деца със слухови увреди, като слухови рехабилитатори.
Разпределението един - ресурсен учител да работи в няколко учебни заведения може би е по-рентабилно, може би е по-удобно и за ресурсния учител, и за организацията на интегрираното образование, но в никакъв случай не е целесъобразно относно развитието на детето и специално-педагогическата работа и специално- психологическата работа.
Очаква се разработването на Стандартите за приобщаващо образование към
Закона за предучилищно и училищно образование, които да елиминират съществуващите проблеми.
Повишаването на мотивация на професионалистите и на родителите на децата със СОП може да се реализира чрез родителски обсъждания и родителски групи.
Включването на общността се явява не само подкрепа и път за социална интеграция и приобщаващо образование на детето със СОП, но и за цялото му семейството. Ако към

66 децата с увреждане се демонстрира емпатийно и просоциално отношение, провокирано от възрастта и психологическия ефект на социална перцепция към децата, то възрастните и другите членове на семейството остават ингнорирани, пренебрегнати и сякаш носители на стереотипното мислене и приемане на семйства /брат ,сестра, майка, баща/ на детето с увреждане. Един от важните фактори за успешната работа е емпатията – умението да се застава на чуждата гледна точка. Приемането на строго академичен алгоритъм за дейностите не е удачна политика, защото всеки случай е различен и различен по своему. Всеки отделен случай изисква по своему помощ и подкрепа или съпротивяващ се към подкрепа и помощ, изискващ друг тип отношение.
Според изследвания на Ендлер Н., Паркер Д. (1990) и Крюкова Т.Л. (2005) във всички сфери на осъзнаване на семейните трудности преобладава проблемно- ориентирания копинг в сравнение с емоционално- ориентирания копинг, и в сравнение с копинга на избягването. При съпрузи със сходни ценностни ориентации се отбелязва тенденция за избор на сходни копинг стратегии с проблемно-ориентиран копинг.
„Запазването на мълчание“ за проблеми в семейството в което има дете със
СОП не е решение на проблемите във фамилния контекст. Семействата с дете с увреждане имат:
- по-ниско ниво на психическо и социално благополучие,
- по-високи нива на стрес,
- проблеми с медицинските и образователни институции, свързани с проблема на детето им” (Nachshen J. S., N. Garcin, C.Pscyh, & P. Minnes;
2005). Тихото и безропотно приемане на стереотипа, че семействата, в които има дете със специални образователни потребности не желаят, не намират време за социална и психологическа подкрепа и консултиране, означава не деликатност и финно социално поведение към родителите, а стигматизиране на проблемите и патологичния модел на семейството с дете със специални потребности.
В заключение, фокусът на професионално ръководство на психо-образователни програми и социална подкрепа за семействата, в които има дете със специални потребности окуражава проблемно-фокусираните копинг стратегии. Но не бива да се пренебрегват емоционално-фокусираните копинг стратегии, защото те детерминират психично здраве и благополучие на родителите.

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: