77
Дори ако детето с
увреждане ползва асистент, преводач или куче водач, винаги се обръщайте директно към него, а не към придружаващия го.
Например, не питайте асистента “Той/тя иска ли да излезе в междучасие”. Питайте детето.
Всеки е индивид. Няма универсална стратегия или техника за работа с всички деца с увреждания. Ако за едно дете със зрително увреждане е необходима печатна информация в
алтернативен формат, то при друго със същото увреждане решението може да е друго.
Не правете предположения. Децата с увреждания са най-добрите познавачи на собствените си умения, на това какво могат и какво не могат да правят. Не вземайте решение вместо тях за участието им в една или друга дейност, само защото те са различни.
Отнасяйте се с децата с увреждания като с равни, защото те са такива. Не е нужно да демонстрирате съжаление или удивление, когато видите дете с увреждане.
Не задавайте въпроси за увреждането или за неговата причина. Ако детето с увреждане пожелае,
сам ще ви разкаже, и без да го питате. По-добре е да обсъдите значимите за вас въпроси, които са свързани с увреждането, с родителите му.
Ако искате да направите повече – винаги, когато ви се отдаде случай, разпространявайте разбирането за децата с увреждания като за равни.
Това е подходящ начин да подобрите отношението към тях от страна на родителите на децата без увреждания в училище,
вашите колеги, както и децата в класа на детето с увреждане.
Не забравяйте, че училището и детската градина, освен знания, изгражда и Сподели с приятели: 
