Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа

13 дидактически материали и помагала, ресурсни учители, социални работници.
Интегрираното образование е с насочено към детето със специални потребности, към микросредата му /съответния клас или група/, към образователния процес като се поставят изисквания към детето да реализира образователни и социални постижения спрямо нормата.
Приобщаващо образование е процес на максимална социализация на децата и възрастните със специални потребности. Реализиране на максимална социализация в следните аспекти:
 образователен - образование в общообразователно учебно заведение,
 професионален – успешно професионална реализация,
 социокултурен – овладяност и признатост в културален план на способности и възможности на лицата със специални потребности,
 социолингвистичен – терминологична и идиоматична коректност към лицата със специални потробности в обществото,
 стратегиен – изграждане и реализиране на успешни житейски стратегии, с пълноценно участие в обществения живот,
 дискурсен – резултативно участие в отделни житейски ситуации без манифестирани снизходителни или омилостивяващи поведенчески модели,
 социален – придобиване и реализиране на съответстващо ниво на социална перцепция, социална рефлексия, социална желателност и интелектуална, емоционална, социална компетентнст,
 житейско-битов – независим живот със съответните обществените стандарти и т.н.
Приобщаващото образование поставя изисквания към средовия контекст на детето със специални образователни потребности. Тези изисквания са в контекста на снемане на негативни атитюди и стереотипи за уврежданията и специалните потребности, и за признаване на възможностите и постиженията на децата със специални образователни потребности.
Според ЮНЕСКО приобщаващото образование може да се определи като процес на разглеждане и отговаряне на разнообразието на потребностите на всички учащи се чрез увеличаване на участието в учене, култури и общности, както и намаляване на изключването в рамките на и от образование. Приобщаващото образование е свързано с промени и модификации на съдържанието, подходите, структурите и стратегиите, с

14 обща визия, която обхваща всички деца и ученици на съответната възраст, без разлика в цвят и убеждения. Приобщаващото образование е отговорност на редовната система за обучение на всички деца.
Концепцията на ЮНЕСКО е свързана с правата на всяко дете, с правата на всеки човек и в полза на социалното приемане и социалната справедливост. В този план, концепцията е силно хуманна и е израз на загрижеността за благополучието и щастието на всеки член на обществото.
Включването и участието са от съществено значение за човешкото достойнство и е необходимо да се ползва за упражняване на правата на човека. В сферата на образованието, това е отразено в разработването на стратегии за постигане на истинско изравняване на възможностите (UNESCO, 2005).
За учениците със специални образователни потребности /СОП/, терминът приобщаващо образование е валиден в контекста на термин-чадър. Ако в осъществяваните процеси на интеграция, образователните и социалните изисквания са насочени към учениците със СОП и учениците със СОП трябва да се променят и да достигат до нормата, то при приобщаването изискванията са насочени към всички членове на обществото и обществото трябва да се промени, чрез поставяне на изисквания към всички субекти в образователното пространство и необходимост от тяхната промяна на поведение и отношение към учениците със СОП.
Приобщаващото образование е „отхвърляне на сегрегацията или изключване на учащите по някаква причина - способност, пол, език, статус, грижи, семейния доход, увреждане, сексуална ориентация, цвят на кожата, религия или етнически произход.
Приобщаващото образование е свързано с максимално увеличаване на участието на всички учащи се в общообразователните училища по техен избор, както и осъществяване ученето по начини, които са подходящи особено за тези учащи, които са най-уязвими спрямо изолация.
Промяната на политиките и качеството на образователните системи означава промяна и качество на техните учители. Когато образователните политики са изведени към приобщаващо образование за всички ученици с проблеми, включително и за учениците със СОП, учителите ще могат допълнително да се квалифицират за работа с ученици със СОП, ще познават по-добре техните потребности и ще могат да структурират индивидуални образователни програми съобразно уникалните възможности и потребности.

15
Приобщаващото образование помага на развитието на общности, в които всички хора са еднакво ценени и имат равни възможности за участие. Не може категорично да се твърди, че навсякъде тези общности съществуват. Напротив, налице са много стереотипи и предразсъдъци, много атитюди спрямо учениците със СОП. Повечето от тези атитюди са негативни, но даже и когато са позитивни, не се ли демонстрират в снизходителни и съжалителни модели. Приобщаващото образование може да преодолее тези атитюди чрез извеждане на условия и ситуации за манифестиране повече на възможности /в редица случаи уникални и дори феноменални/, а не толкова на ситуации и условия в които са видни специалните потребности на учениците.
Включването в процеса на приобщаване улеснява работата с фамилния контекст и създаването на мобилни екипи от специалисти /включващи и доброволци/.
Тази социалната представеност е важен детерминант за хуманното и позитивно отношение към учениците със СОП. Действително уврежданията са различни, така както са различни и всички хора. Така например, физическите увреждания са социално по-приемливи отколкото умствената изостаналост, поради силното влияние на социалната перцепция и на предразсъдъците. Подобно становище изразяват Henderson и Bryan (1984), които уточняват, че учениците със средна степен на церебрална парализа са по-малко стигматизирани и етикирани, отколкото учениците с лека умствена изостаналост.
Тези социални атитюди се детерминират от социалната перцепция на познатата и очаквана информация. Ако при церебрална парализа са видими проявленията на заболяването и са предвидими резултатите на увреждането, като поведение и изпълнение на определени дейности, то при умствената изостаналост не може да се предугади последващо поведение и реакции на лицето, което я притежава. Не могат да се изградят когнитивни схеми за бъдещо поведение и резултати от него. Социалните сценарии остават неясни и с несигурен резултат.
Учениците без увреждания обикновено избират дистанцията при интеракции с ученици със СОП. Въпреки експанацията на подобен тип реакции, учениците със СОП могат да се чувстват по-комфортно когато демонстрират и по-ниски общодвигателни активности. Реакции в тази посока, обикновено се демонстрират в контекста на социална идентификация с лимитите на учениците с двигателни увреждания и се появяват спонтанно за да улеснят социалните релации.
Макар и този вид поведение да е леко снизходителен, той има обяснителен модел. Реализира се обърнат ефект на „социалните патерици”, съобразно който за да се

16 улесни комуникацията с учениците със СОП се предоставя и копира приблизително тяхната активност.
Приобщаващото образование не е чадър за обществена и социална защита, под който попадат учениците със СОП и техните семейства, не е дейност осъществявана в патерналистичен вид, не е вид благотворителност.
То е комплексна комбинация от мерки за изменение както на социалната компетентност на отделните лица, така и за промяна на социалната им среда.
Приобщаващото образование е един от инструментите на социалната регулация и контрол, базирана на общоприетите социални норми, общи правила на съжителство и законово-нормативната регулация.
Към семействата на учениците със СОП и на техните семейства вече не се реализира социална перцепция единствено в контекста на социална, психологическа, образователна и работодателска помощ и грижа. Социално перцептивният модел към учениците със СОП и с техните семейства е променен в контекста на лица, които са активни субекти на обществото, което създава максимални възможности за тяхната самореализация и интеграция в социума.
Приобщаването е имагинерно двупосочен процес, чрез който се обуславят и детерминират социалните отношения в училищното пространство, а те определят социалният и образователния стандарт на учениците със специални потребности.

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: