Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
МОДЕЛИ КЪМ ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Социален модел
| МОДЕЛИ КЪМ ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ Жана Атанасова Медицински модел Промяна в подхода към хората с увреждания започва да се наблюдава през XVIII в. и началото на XIX в. Тогава се появява доверието в медицината като лечение, което донякъде променя отношението и разбирането към хората с увреждания. Чрез медицински познания се извършва индентификацията на недостатъка и се вземат мерки главно за лечебно въздействие, доколкото всяко увреждане се е схващало като определен вид заболяване. Медицинският модел разглежда увреждането като индивидуален проблем от гледна точка на човека с увреждане, който е зависим и се нуждае от грижи и лечение, като това до голяма степен е предопределяло и начина, по който хората с увреждания системно са били изолирани от обществото. В понятийния апарат на медицинския модел се срещат най-често термините „увреждане“, „поражение“, „дефект“, „недостатък“, „патологично отклонение“, „тотално недоразвитие“ и др. По своята същност и потреба голяма част от термините са клинични. С тях се изразяват негативни качества. Голяма част от класификациите са изградени върху медицински показатели. Медицинският модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на тяхното увреждане, а не на недостъпната околна среда. Медицинският модел е фокусиран върху „тялото“ и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека. Социален модел Социалният модел има кратка история и данните показват, че води своето начало от 50-те години на XX век, когато в Скандинавските страни възниква теорията за нормализацията. Чешкият учен Иржи Дан през 1968 г. „отхвърля поставените етикети на децата с различни нарушения и се обявява против медицинския модел“. По този начин той поставя началото на нов подход към децата с увреждания и нарушения относно тяхното обучение. В началото на 70-те години на XX в. В САЩ се появява социалният модел, които има друг начин на мислене в сферата на увреждането. Тогава хората с увреждания 10 започват да провокират обществото да гледа на тях по различен начин. В резултата на това започват да се „виждат“ ограниченията и бариерите, които пречат на хората с увреждания да упражняват правото си на равностойно и достойно участие в социалния живот. Този нов начин на мислене става популярен по цял свят под името „социален модел“. Името идва от разбирането, че проблемите на хората с увреждания се коренят в обществото, а не в самите тях, оттук и названието „социален“. Целта на социалния подход е да се премахнат бариерите пред пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот. Социалният модел търси ресурсите на човека – какво човекът умее и може да прави, и вижда причините за неговите затруднения в средата, която не е достатъчно гостоприемна към различните. Същността на социалния модел се изразява в една коренна промяна на социалния статус на лицата с увреждания с цел подобряване на техния живот.Този модел се определя като принципно нов подход, ново отношение към тези личности на всички етапи от тяхното формиране, социална и професионалнотрудова реализация. В социалния модел се поставят потребностите на личността с увреждания и необходимостта от тяхното оптимално удовлетворяване. По този начин вниманието се насочва към обществената среда и нейните фактори. Един от най-значимите аргументи на социалния модел е разбирането, че причините за затрудненията при лицата с увреждания трябва да се търсят не толкова в тях, в отрицателните им биологически качества, колкото в средата и социалните условия. Социалният модел има широко приложение в сферата на образованието, обучението и възпитанието на децата и учениците с увреждания още от най-ранна възраст. Оптимални предпоставки на социалния модел са налице при интегрираното обучение и приобщаващото образование. Социалния модел е нова парадигма в специалната педагогика и се търсят нови форми, методи и средства за ефективно обучение, възпитание и развитие на децата и учениците със специални образователни потребности. Разработват се стратегии, подходи и техники за социално-педагогическо възпитание. Формират се социални умения за независим живот. Социалният модел доказа своите предимства, тъй като е обърнат изцяло към бъдещето на личността, към нейната успешна адаптация и интеграция в условията на естествената социална среда. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|