Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа

11
Толерантност
Толерантността е термин в социалните, културните и прочее контексти и описва поведение, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация къммалцинствени или слабо представени групи, или групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение. Съответно нетолерантост и нетолерантни са всички подходи и практики, които не проявяват подобно отношение.
Толерантност означава търпимост към друг начин на живот, поведение, увреждане, обичаи, чувства, мнения, идеи, вероизповедания. По такъв начин толерантността е свързана със свободата на инакомислещите в широкия смисъл на тази дума. Не в смисъла, който се е утвърдил в политическата сфера, който е по-близък до понятията „милосърдие“ и „снизхождение“.
Този феномен е толкова важен в съвременния живот, че през 1995 г. ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността, включващи: уважение, приемане и правилно разбиране на богатото многообразие на култури в нашия свят; формите на изразяване и начини на проявяване на човешката индивидуалност; хармония в многообразието; тенденция за постигане на мири съдействие за замяна на културата на войната с култура на мира.
СПЕЦИАЛНО, ИНТЕГРИРАНО И ПРИОБЩАВАЩО
ОБРАЗОВАНИЕ
Дора Левтерова
През последните години социалната позиция на лицата със специални потребности коренно се променя. Променя се е отношението на обществото към тях – от репресивно и елиминиращо, през снизходително до патерналистично
/покровителствено, но ограничително/ към признаване на“качество на живот” през призмата на нормализацията. Наблюдава се коренна промяна и на медицинския модел на отношение към лицата със специални потребности със социален модел. Децата и учениците със специални потребности не са единствено и само в специалните училища.
Въведе се интегрираното образование, и нормативно, и с все още протичащи широки обществени дискусии. В процес на реализиране е приобщаващото образование.
Налице е принципиално ново разбиране и разработването на нови нормативни документи за лица със специални потребности.Новите концепти се детерминират от условно обозначения принцип за нормализация.Неговата съдържателност се определя

12 като живот с другите, равни права и равни условия за живот, безспорно в обсега на притежавани възможности.Ценностите и нормите на дадено общество констелират социално адекватно и значимо поведение, което се осъществява в конкретните параметри на реалността.В нея се среща разнообразие от физически, психически и социални патерни, което налага социална интеграция.Тя е имагинерно двупосочен процес.
Приобщаването е осъществимо единствено в условия на готовност от две различни страни т.е. само при осъзната и открита позиция на приемане, а всъщност това са различни като интерпретация и концепция социокултурни норми.
Социокултурните норми са свързани с определени социални ситуации, които понякога представляват толкова силен натиск, че поведенческите модели се определят като излизащи от нормите.
В периода на предучилищно и начално образование училището и учителите се явяват важен фактор за социализацията на учениците със специални потребности.
Училищната среда поощрява и промоцира социалното развитие и личностово формиране.
В училищната мрежа могат да се откроят няколко категории, в които се обособяват децата и учениците със специални потребности:
 отхвърленост – децата със специални потребности често са обект на присмех, или на подигравки, или страх, или на презрение от страна на другите ученици,
 изолираност – въпреки, че децата със специални потребности не са отхвърлени изцяло, те са игнорирани от класа или групата и не се включват в социалните кръгове на училищната среда,
 дискутираност и обсъждане – децата със специални потребности създават определен кръг от приятели и неприятели,
 популярност – децата със специални потребности създават позитивни релации в и с различни групи.

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: