Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

MERE sufficiens (нереализирана)

GRATIA ACTUALIS (sufficiens)

VERE sufficiens (GRATIA EFFICAX)

3.11.3 ефикасна благодат – gratia efficax

Нека вземем примера: един човек се спасява, а друг не. Каква е причината за това? Каква е причината при един човек тази достатъчна благодат за спасение да не бъде реализирана, да не стане спасителна, а при друг човек да бъде наистина достатъчна, или ефикасна? Единият човек е приел достатъчната благодат, а другият не я е приел. Първият я е приел свободно, (важна е свободата!), а другият не я е приел свободно. Нека го кажем по-общо. Тези два човека са само пример за спасени и неспасени хора. Значи, кой се спасява? Онзи, който е приел достатъчната благодат, която Бог е предложил. А хората, които не са приели това предложение на Бога, не се спасяват.

Но остава въпросът защо един човек приема свободно достатъчната благодат, а друг не я приема свободно? Причината човек да приеме свободно достатъчната благодат е дар – това свободно приемане е дар. И следва въпросът: как Бог помага на човека да приеме свободно достатъчната благодат? Тук съществува диспут между богословите, т.н. диспут за Божията помощ – controversia de auxiliis.
3.12 диспутЪТ за Божия помощ – controversia de auxilIis
Диспутът за помощта се появява в края на 16-ти и началото на 17-ти век. Дискусията възниква между йезуити (Л. Молина) и доминиканци (Д. Баньез). Бог иска всеки човек да се спаси. Но, както вече казахме и както много добре ни е известно, много хора не се спасяват. Спасяват се само онези, които свободно са приели благодатта и са принесли плодовете на добрите дела. Окончателната причина защо са приели свободно благодатта е, че това им е било дадено. Онези, които не се спасяват, са се отрекли свободно от тази достатъчна благодат.

Бог действа ефективно и преди човек да вземе своето решене за приемане на достатъчната благодат. В богословската терминология това се нарича “gratia efficax in actu primo”. Бог е дал на човека достатъчна благодат, тоест Своята благосклонност да го спаси и Своята помощ. Но един човек приема това свободно, а друг не и това приемане е дарено на човека. Тази благодат е ефикасна и преди човек да я е приел, а не в зависимост от това дали човек ще я приеме или не, тоест не е вярно, че, само когато човек я приеме, ще се види дали е ефикасна или не е. Защо е така? Защото това е Божи дар и Бог по въпроса на ефикасността не е в неизвестност дали даден човек ще приеме това, или не. С други думи Бог не е в неизвестност до момента, докато този конкретен човек не приеме достатъчната благодат.

Тук със сигурност възниква големият въпрос за свободата на човека. От една страна тази Божия помощ за конкретен човек, преди той да я приеме, е ефикасна и сигурна; от друга, свободата на човека се състои в това, че до последния момент той може да я приеме или да не я приеме, иначе не би бил свободен. Как тези две страни могат да се помирят? От една страна свободата на човека, а от друга - ефикасността на Бога, това е въпросът. На човека е предложена помощ да се спаси и той се спасява, ако приеме тази помощ напълно свободно. Но той може също и да не я приеме. И в това е напълно свободен. Ако я приема, това му е подарено от Бога и преди самия факт на приемане е сигурно, че той ще се спаси. Как да се съчетаят свободата на човека и ефикасността на Бога? На този въпрос отговор дават двама богослови: Л. Молина и Д. Баньез. Съкратено ще представим техните позиции.

3.12.1 Физическо предзадвижване “ Praemotio physica” Д. Баньез (1528-1604)
Д. Баньез казва: Бог дава на човека свободно да приеме благодатта, която го води към спасение.

Откъде е сигурно, че той ще приеме тази помощ и в същото време ще остане свободен? Откъде произлиза тази сигурност? Бог направлява човека така, че той да приеме предложената помощ за спасение. Това Баньез нарича “физическо предзадвижване – praemotio phisica”. Бог действа в човека и го насочва така, че той да може да приеме достатъчната благодат и тя да стане ефикасна - gratia efficax.

На това негово мнение се противопоставя Молина. Той отправя към Баньез въпроса: “Къде тук е човешката свобода?” По този начин е осигурен суверенитетът на Бога, но не и свободата на човека. Сигурно е, че Божията помощ ще бъде ефикасна. Тя ще се осъществи, но по този начин не се обяснява как е запазена свободата на човека. Баньез отговаря, че Бог с физическо предзадвижване насочва човека свободно да приеме достатъчната благодат.
3.12.2 Средно знание - “SCIENTIA MEDIA” Л. Молина

Молина дава друго тълкуване: Бог знае за всеки човек онова, което се случва с него, онова, което би могло да се случи, както и това, което ще се случи (средно знание – scientia media). Бог познава различни възможности. Конкретен пример: ако един човек пътува от своя дом към работата си, той може да го извърши с различни превозни средства. Може да вземе трамвай, тролей, или нещо друго. Ако е вземе трамвай, по пътя ще срещне едни хора. Ако тръгне пеша, ще срещне други – не се знае какво би могло да се случи с него, може би би могъл да пострада по пътя. Човек не знае какво би могло да се случи, но Бог знае. Бог знае дребните неща, както и големите решения. Примерно, ако човек избере дадена професия, неговият път би бил един, докато с друга професия нещата в неговия живот биха били съвсем различни, с различни хора би се срещнал. Но, за всеки избор, Бог знае какво би станало, докато човек не знае; той знае само онова, което се случва, след като е взел дадено решене.

Какво би казал за всичко това Молина? Бог гледа човека, Той знае: в определена ситуация, в определени обстоятелства човек ще бъде спасен: примерно, ако човек избере даден път и кръг от хора, той би бил спасен, а ако е избере друг, тогава не се знае.

Човек може да се спаси или да не се спаси. Спасението се осъществява в определена форма. Бог вижда тази възможност, вижда къде човек ще бъде спасен и това спасение има конкретна историческа форма: човек принадлежи на дадена професия, на дадено призвание, намира се сред определени хора. И какво, според Молина, прави Бог? Бог подрежда тези обстоятелства, които ще дадат на човека възможност да се спаси. С други думи, Бог отвътре го пилотира към това той свободно да приеме предложения дар, достатъчната благодат; Бог направлява обстоятелствата така, че да дадат възможност да се осъществи спасението на даден човек. Например, той да се окаже в обстоятелства, при които да чуе някои насърчаващи думи, да се срещне с определени хора, които ще го подтикнат.

В какво е предимството на Молина и в какво недостатъкът на неговата позиция? Без съмнение Молина спасява свободата на човека, защото Бог физически не направлява човека, а действа в обстоятелствата. От друга страна, Молина намалява суверенитета на Бога, като че ли Бог става зависим от обстоятелствата.

Нека повторим отново, защото тази част е една от по-трудните. Ясно е, че Бог иска всички хора да се спасят. Но много добре ни е известно също, че не всички хора се спасяват. Тъй като Бог желае всички хора да се спасят, Бог им дава помощ, благодат, която в богословието се нарича “действаща благодат – gratia actualis”. При някои хора тя остава само на нивото на действаща, само достатъчна, но не и осъществена. При други тя е осъществена и те се спасяват. И поради това тази благодат се нарича наистина достатъчна или ефикасна благодат – gratia efficax. Защо все пак някои хора се спасяват, а други не? Човекът се спасява, защото свободно е приел Божията помощ, действащата благодат, достатъчната благодат. Но това също е Божи дар. Тази благодат е ефикасна и преди човек да е направил своя избор, т.е. приемането на тази благодат. Откъде произлиза тази сигурност? Как е възможно и Бог да бъде със сигурност ефикасен, и човекът да остане свободен? Някои – примерно Баньез – казват, че това се случва, защото Бог пилотира, физически предзадвижва, насочва човека да приеме достатъчната благодат; други– напр. Молина – са на мнение, че Бог подрежда обстоятелствата, които дават възможност на човека да осъществи своето спасение.

Човек не може да намери отговор на този въпрос.

В периода между 1598 и 1609 година в Рим заседава официална комисия, De Auxiliis, но така и не успява да реши проблема. Папа Павел V слага край на дискусията и категорично забранява на йезуитите да зак­леймяват доминиканците като калвинисти и на домини­канците - да наричат йезуитите пелагианци.

Самата свобода е благодат, а и благодатта е свобода. Свободата е благодат, защото е подарена от Бога, а благодатта в латинския език означава дар. Благодатта е свобода, защото произлиза от свободния избор на Бога.

2000 Осветителната благодат е благодатно състояние, постоянно и свръхестествено предразположение за духовно усъвършенстване, за да се издигне душата и да стане способна да живее с Бога, да дей­ства в Неговата любов. Различаваме благодатно състояние, по­стоянно предразположение да живеем и да постъпваме според Бо­жествения призив и вьздействена благодат, която показва Божия­та намеса било в началото на обръщането, било по време на делото на освещаването.

Това, което е библейско, което ни идва от Откровението, са думите на Исус:

«Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.» (Йоан 14:23) Бог идва при човека и това пребиваване на Бога в душата променя човека. Основавайки се на този факт от Откровението, богословите са обяснили по какъв начин се случва това пребиваване на Бога в човека. Какво се е случило в човека, какво се е изменило в него? За това трябва да говори богословито. Както вече казахме, от една страна богословите разглеждат естествения, природния човек, а от друга - как този естествен човек се обожествява.

Процесът на обожествяване, както го е развило богословието, се основава на концепцията за човека, каквато тя е в класическото богословие и философията. Това не е виждането за човека, както обикновено го гледаме днес, не е нашата концепция за човека.

Тази концепция на първо място разглежда естествения човек - неговата същност. Същността е онова, което прави човека човек. На тази същност можем да гледам статично – тогава това е essentiа, или динамично – тогава се нарича природа, natura. Бог, Който пребивава в човека, Който е приятел на човека, обожествява същността, природата на човека. Благодарение на това пребиваване, на това приятелство с Бога, се случва промяната на човешката природа. Тя става божествена, обожествена. Това ново съществуване на човешката природа, тази нова идентичност е получила наименованието благодат, но каква благодат? Осветителната благодат. Да не забравяме, че думата “свят” принадлежи само на Бога. Свят е понятие, което означава и “божествен”. Значи, тази осветителна благодат би могла да се нарича и обожествяваща благодат. Когато човешката природа, благодарение на пребиваването на Бога в човека, става божествена, става подобна на Бога, прилича на Бога, това е благодат, дар. Това се нарича освещаваща благодат.

А в какво се състои осветителната благодат?

Както казват класическите богослови: осветителната благодат е на първо място състояние (habitus). И какво? Съществуват различни състояния: някой е радостен, а друг - тъжен. Състояние на радост, на тъга, на възхищение - това са преходни, моментни състояния. А някой е мъдър човек. Това е нещо постоянно, това е едно състояние. А какво състояние е осветителната благодат? Това е постоянно състояние и то състояние, което се отнася до природата, до същността на човека. Затова се нарича постоянно състояние на същността. Значи осветителната благодат е състояние, нов начин на съществуване. Постоянно състояние, което докосва самата същност, постоянно състояние на същността. А в какво се състои това трайно състояние? Какво става чрез него човекът? Чрез такова състояние човек става участник в Божествената природа; човек взима участие в Божествената природа, има дял в Божествената природа. Човешката природа участва в Божествената природа, защото човешката природа се обожествява. Как? Така, че да вземе участие в Божествената природа. Дали това е само нещо символично, или е истинско, реално? Не, не е само нещо символично, а реално, но по аналогия, чрез подобие. Това означава, че обожествената природа на човека не е Бог, а си остава човек, но е обожествена, подобна на Бога. И по този начин човек става участник в Божествената природа, но по начина на нещо, което е добавено¹²⁵.

Нека повторим още един път какво е осветителната благодат. Тя не е нищо друго освен човешкото естество, човешката природа, същността на човека, която е обожествена, осветена. Това е ново състояние на човешката природа, ново съществуване.

По този начин човек се обожествява благодарение на това, че е Божи приятел, че като приятел общува с Бога. Следователно богословите различават човешка природа и действащи сили. Природата е принцип на действие, но самото действие се осъществява чрез действащи сили.

3.14 Влети добродетели

Какво се случва, когато човек е обожествен? В какво се състоят влетите добродетели, сили? Те са състояние - постоянно и свръхестествено състояние. Дали става дума за състояние на съществуване, или за състояние на действие? Става дума за действие, защото става дума за сили. Те правят човека да може да действа. Да действа по божествен начин. Да може да действа над своето естество – свръхестествено, по божествен начин.

Класическото богословие разглежда точно това – какъв е естественият човек и различава в човека същност или природа, както и действащи сили; то разглежда как става обожествяването на човека. Действащите сили всъщност са сили за действие. Кои са тези сили? Това са разумът и волята. Значи, когато говорим за обожествяване на действащите сили на душата, става дума за разумът и волята, т.е. за обожествение на разума и на волята. То се състои в това, че човек може де действа по Божествен начин. Чрез осветителната благодат той може да съществува по божествен начин, а чрез влетите добродетели - да действа по божествен начин.

Какво е присъщо на разума? Обект на разума е истината. Обожественият разум е сила, добродетел, дарена добродетел, затова се и нарича влята добродетел. В какво се състои тази добродетел? Тя дава на човека да разбира нещата, да вижда нещата и събитията с Божествени очи. Тази добродетел се нарича влята добродетел на вяра или влята вяра. Влятата вяра е добродетел, чрез която разумът става способен и готов силно, здраво и свободно да приема истини от Откровението и човек приема това поради авторитета на Бога. Вярата копнее за Бога, Който е най-голямата истина. Добродетелта на вярата е всъщност разумът на човека, тъй като е обожествен; става дума за естествения разум за човека, който е повдигнат на по-високо ниво. Добродетел, сила на вярата е всъщност възможността на човека да мисли по Божи начин, да мисли, да така се каже, както мисли Бог. Това много добре може да се види при светците, които мислят по различен начин от човека, който не е преобразен от Божията благодат.

Светците мислят по различен начин от другите хора. Към грешниците, лошите хора, у нас могат да се събудят различни не-положителни мисли, докато човекът, който е преобразен от Божията благодат, гледа на нещата по друг, Божи начин – той би искал да привлече към Бога тези хора. Също така човекът с непросветен разум мисли “по-добре е да приемаш, отколкото да даваш”, но Бог, Исус казва, че е по-добре човек да дава, отколкото да приема. Или “Ако някой те удари от дясната страна на лицето, ти му обърни и другата”. Човек обикновено не мисли така, но когато мисли като Бог, под влияние на благодатта, той постъпи така, както мисли, че трябва да бъде. В различните събития на живота човек ще гледа с божествените очи.

Не се обожествява само разумът, но и волята. Волята също е действаща сила на човека. Състоянието, когатоо воля е обоженствена, се нарича добродетел - влята, подарена добродетел на упование. Както разумът има за предмет истината, така и волята има за предмет доброто. Това добро може да бъде добро за мен, или добро в себе си. Когато става дума за моето добро, което е отсъстващо, имаме воля, която копнее за добро, копнее да го притежава. Когато тя се обожестви, тогава това е упование, богословска добродетел, с която волята на човека става постоянно способна за спасителни дела от любов; и желае онова отсъстващо, възможно добро, което е самият Бог. Упованието копнее по свръхестествен начин за Бога, Който е нашето добро, моето добро. Упованието е копнеж, но не към нещо неопределено. То има основа – да се получи добро, за което аз вървя.

Но има и още един вид воля. Волята може да бъде насочена и към доброто само по себе си. И когато воля се е насочила към доброто само по себе си, това се нарича любов. Тази естествена сила на човека може да бъде обожествена. Човек получава силата да обича по Божествен начин. Това е влята любов. Това е богословска добродетел, с която обичаме Бога с любов на благосклонност, с добросърдечност, обичаме Го поради самия Него. Влятата любов копнее за Бог като добро само по себе си.

Да повторим. В човека се различава неговата същност и неговите действащи сили. Бог, Който пребивава в човека обожествява същността и обожествява действащите сили. Когато е обожествена същността, това наричаме осветителна благодат, а когато са обожествени силите, това наричаме подарени или влети добродетели. Осветителната благодат прави човек да съществува по божествен начин, а влетите добродетели правят човек да действа по Божествен начин - да мисли божествено (разум и вяра) и да иска божествено (воля – упование и любов). Волята иска по два начина: иска своето добро и иска доброто, което е добро в себе си, което означава да се уповава и обича по божествен начин.

1831 Седемте дара на Светия Дух са: мъдрост, ум, благоразумие, сила, знание, благочестие и страх Божи. В цялата си пълнота те принадлежат на Христос – Сина Давидов – Те попълват и довеждат до съвършенство на добродетелите на тези, които ги приемат. Те правят вярващите послушни, за да приемат с готовност божествените вдъхновения.

- придружено с оправдание (concommitans);

- предхожда оправданието (praeveniens).

Това свръхестествено Божие участие се нарича:

- gratia actualis sufficiens;

- действаща благодат, която е само достатъчна (mere sufficiens);

- gratia actualis vere sufficiens – действаща благодат, която е наистина достатъчна (vere sufficiens), gratia efficax, действаща благодат.
3.17 Увеличаване на благодатТА
Човек е създаден от естество, природа, от своите действащи сили и от действия. Но има и още нещо, което е животът. Всичко това съчетава животът на интелектуалното същество. И този живот се обожествява. Животът има два измерения: на ръст и на запазване. Животът расте и се запазва.

Какво означава ръст, развитие на живота? Какво включва в себе си развитието на живота? То включва свързаност на сегашното състояние с предишното (историята на миналия естествен живот, която остава присъстваща в сегашното), а всичко това произлиза от свободата. Значи развитието е миналото и сегашното, което е израснало от свободата като начало на бъдещото състояние. Животът се състои от минало, сегашно, и е насочен в бъдещето. Израстването на човека се състои в това миналото да доведе до сегашното и сегашното да насочи към бъдещето. Това е израстването на човека като човек и то трябва да бъде свободно.

Тук наистина трябва да се подчертае важността на действието на човека. Всяко действие на човека е изпълно с много неща, които определят човека. И тези действия определят как човек ще бъде изграден. Различните действия, които човек прави, силно определят неговото бъдеще. Ако човек каже някаква лъжа, ако се предаде на чувството на омраза, или отмъщение, това никак не е нещо минало, което повече не съществува в човека. Не, то се “вгражда” в човека. Също така, ако човек е простил, ако е помогнал на другите, ако е имал търпение с друг човек, това се “вгражда” в човека. И то не е преходно и не е нещо, което се губи. Затова действията, състоянията на човека са нещо много важно, защото през действия човек гради: това е “материал”, с който градим себе си и то влиза в нас, то е част от нас и затова всяко наше действие е решаващо за нас (Дали ще простя, или ще се обидя, дали ще работя, или ще бъда ленив, с това аз съм съгрешил срещу себе си).

И какво се случва със обожението на това развитие? Развитието на свръхестествения, божествен живот, включва на първо място миналия свръхестествен живот, който продължава в сегашно време. Това се нарича увеличаване на благодатта. Моят божествен живот, който сега продължава и расте, се нарича увеличаване на благодатта. Увеличаване на онова обективно състояние в мен, което е обожението. Но то представлява начало на онова окончателно състояние, което се нарича слава небесна. Така че това се нарича увеличаване на небесната слава. Славата небесна е съразмерна със земната благодат. Колкото сме в благодатта на земята, толкова сме и приятели Божии в славата. Колкото съм Му близък тук, толкова ще Му бъда близък и след този живот. С други думи, колкото голяма е благодатта тук на земята, толкова голяма ще бъде славата в небето.

Ако отделни състояния на благодат се изразят с морални понятия и ако се погледнат като причина за развитие на свръхестествен живот, те се наричат заслуги за увеличаване на благодатта и на славата небесна (meritum). Разбира се, не можем нищо да заслужим като първа благодат, тоест да заслужим, за да бъдем оправдани. Да стигна до състояние на приятелство – това не може да се заслужи. Но когато съм в състоянието на Божие приятелство, когато съм в състояние на благодат, когато моята природа е обожествена, когато са обожествени действащите сили и когато са обожествени моите действия, тогава онова, което правя, е заслуга. Тогава това действие има заслуги.

А какви са условията, за да бъде някое дело със заслуги?

Кои са условията, за да бъде нещо заслужено? Първото условие е човек да се намира в земния живот. Когато свърши земния живот, вече нищо не можем да заслужим. На небето няма възможност нещо да се заслужи. Заслугите се получават тук на земята. Човек тук трябва да действа. Второто важно нещо за заслугата е човек да се намира в състояние на благодат (status gratiae). Това означава, че неговите действия произлизат от приятелството с Бога, от обоженото състояние. Освен това делото, което се извършва, трябва да е честно (opus honestum). И накрая човек трябва да го извърши свободно (libere agens). Някой може под натиск да направи някои добри дела, но ако не е приел свободно това, той няма заслуга. За заслугата е нужно делото да бъде направено свободно.

Ако човек се намира в грях относно себе си, не може нищо да заслужи, нито за себе си, ниото за други хора.
3.18 Сила на действиЕ
Действията, които човек прави, по някакъв начин се вграждат в него. Действията на човека са много важни – чрез тях той може да израстне, но и да загуби благодатта. Всяко дело, което човек направи, е важно, то се вгражда в него. Примерно, ако сме направили нещо добро, то се вписва дълбоко в човека. Няма значение дали някой е видял това, или не. То влиза дълбоко в човека. Ако някой тайно е направил добро дело и никой не го е видял, то това се отразява в човека, записва се в човека, както и ако е направил лошо дело - това също се вписва в човека. Действията на човека са нещо много важно и човек трябва много да внимава за тях без значение дали някой ги вижда, или не.

3.19 Може ли благодатТА да бъде позната?
Няма да говорим по въпроса дали благодатта може да бъде позната сама по себе си, ще кажем само нещо за познанието на състоянието на благодат. Как човек може да разбере дали се намира в състояние на благодат?

Първо трябва да кажем, че не можем да имаме сигурност за състоянието на благодат въз основа на естественото познание. Св. Павел в своето първо послание до Коринтяни казва: “Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ» (1 Кор. 4:4). А в посланието до Филипяни казва: «изработвайте спасението си със страх и трепет” (Фил. 2:12). Основата на това учение се състои във факта, че благодатта не е някакъв обект, а е състояние на човека, не естествено, а свръхестествено състояние и за него не може да се даде никакво естествено познание.

Но трябва да се допусне една морална сигурност за това, че човек се намира в благодат. Тази сигурност се основава на християнския живот и на приемането на тайнствата. “Знаците”, които могат да оправдаят тази “морална сигурност” са посочени от св. Тома Аквински и от неговата школа: радост в доброто, не приемане на злото, вътрешен опит за определена божествена сладост (Св. Тома I-II q.112.a. 5). Св. Бонавентура и неговата школа посочват като знаци на тази морална сигурност: светлината, радостта на сърцето, мира. Всички те имат своята основа в Свещеното Писание. Св. Йоан особено много говори за радостта и мира в Христа. “Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава» (Йоан 14:27). «Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна» (Йоан 15:11). “А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна» (Йоан 17:13). “Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост» (Йоан 16:20). В същата линия е и св. Павел, който започва всички свои послания с поздрава «благодат и мир». Радостта е преди всичко основно определение на есхатологическото състояние на човека (Фил 4:4; 2 Кор. 13:11); така и мирът в оригиналната еврейска концепция е «Божие спасение», както Божи дар (Шалом). «И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Исуса» (Фил. 4:7). «Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб» (2 Кор. 7:4). В дълбокия опит на живота в благодат, такъв, какъвто се среща при мистиците, особено ясно се вижда тази тайна на Божията радост в земните страдания, светлината в нощта на душата, мирът в бурята на изкушенията. Св. Бонавентура посочва като критерий за състоянието на благодат преди всичко “не егоистичната любов”, щедрата любов към кръста: тази любов показва, че става дума за свръхестествена благодат, защото природата сама по себе си, поради греха, е егоистична, и може да бъде освободена сама от себе си само чрез действието на благодатта. Тази “морална сигурност” на състоянието на благодат дава доверие и надежда: запазва от отчаяние и безнадеждност, но без да се губи необходимия Божи страх.

Най-голямата част от богословите смятат, че при някои светци Бог може да даде, чрез частно откровение, сигурност на вярата. Но тази сигурност на вярата е благодат, която е дадена от специално Божие откровение, мистична благодат, а не нещо, което е общо за всички хора, не нещо задължително, както е смятал например Лутер.

От самото начало на схоластиката започват съмнения относно валидността на по-горе посочените критерии. Преди всичко францисканската школа, а също и св. Тома, започват да говорят, че мир, радост, добра съвест, презрение на света, алтруизъм и други неща биха могли да се родят също и от естествени извори, така че според тях тези критерии не са достатъчни за преценката на свръхестествени неща.

За да се преодолеят тези затруднения, общо взето може да се каже, че има три вида отговори:

а) Дънс Скот смята, че в присъствието на свръхестествения хабитус на благодатта в нас, можем да вярваме поради откровение (Еф. 2:8): не можем да имаме нито опит, нито познание. Може да се каже, че тази позиция прекалено много разделя вяра и знание.

б) Друг отговор дава Енрико ди Ганд. Тръгвайки от ефикасността на благодатта, той казва, че онзи, който е приел тайнството (кръщение или изповед), знае, че се намира в състояние на благодат. Благодатта може да се загуби само чрез тежки грехове, извършени в пълно съзнание. Състоянието на благодат и състоянието на грях могат винаги със сигурност да се различат поради тайнствата и поради свободното действие на човека (греха). Но тук съществува и въпросът дали наистина човек е отворен за действието на благодатта на тайнствата, които е приел.

в) Трети отговор дават представителите на августинската школа, които се позовават на учението на св. Августин и казват, че не може да съществува пълна сигурност за спасението, тъй като в човека се намират постоянни влечения, които могат да отвлекат човека от Бога. И всички наши дела не могат да променят това положение. Това, което нашата благодат ни осигурява, е само, че принадлежим на “мистичното тяло Христово”, чиято глава е Христос и което постоянно ни предава Божията справедливост. Свързаността с Христос е представена на първо място чрез вярата, а на второ - чрез тайнствата. Но докато живеем, до момента на нашата смърт, остава една определена несигурност.

Съществуват много опити да се даде отговор на въпроса дали сме в благодат. Един възможен отговор дава Карл Ранер, който се е занимавал с този въпрос. За да стигнем до отговора, Ранер предлага различни въпроси, които могат да помогнат на човека по един индиректен начин да стигне до определена сигурност.

1. 
   Дали някога сме замълчали, въпреки че бихме искали да се защитим и въпреки, че към нас са имали несправедливо поведение?
   

Когато някой човек е бил несправедлив към нас, защитавали ли сме се, борили ли сме се срещу тази несправедливост, или сме мълчали? Ако сме замълчали и не сме се защитавали, то тогава сме имали опита на благодатта. Защо? Защото благодатта е тази, която надхвърля природата, тук става дума за нещо свръхестествено. Какво означава това? Разбира се, би било естествено, ако някой ме е нападнал, да се защитавам. Но, ако съм успял да замълча и да позволя да се отнесат с мен несправедливо, то това показва, че в мен има едно по-високо поведение. Влетите добродетели се дават на обожения разум, който мисли по Божи начин, различно от естествения; тук става дума за благодат.

3. 
   Послушали ли сме някога, не защото трябва да направим нещо, за да нямаме проблеми, а преди всичко поради Онзи, Който е Таен, Мълчалив, Неразбираем?
   

Това е опит на благодат – да слушаш друг човек – настоятел, мъж, жена, свещеник. Не защото непослушанието ще създаде проблеми, а поради Бог, Който е послушен и мълчалив?

3. 
   Случвало ли се е да направим жертва, а никой да не ни е благодарен? Дори и вътрешно задоволство не сме изпитали?
   

Ако сме направили това, то става дума за благодат, защото тук се показва, че човек действа по божествен начин, така както е постъпвал и Исус.

3. 
   Дали някога сме били самотни?
   

Ако да, то и това е опит на благодат. Защо? Защото човек естествено бяга от самотата и не иска да бъде сам, а Исус е търсил самотата, бил е сам. Ако и ние правим така, тогава това означава, че нашето мнение и нашето поведение не е божествено. Според това, човек който не е готов за самотата, не е на добър път. Разбира се, че човек трябва да бъде отворен към другите, но също трябва да има и опита на самотата.

Такова чувство е също знак, че Бог действа. Защо? Защото именно чувството, че изчезва земята под краката на човека, говори, че тогава докосваме Безкрайния, че човек докосва Безкрайния.

Резюме на УЧЕНИЕТО за благодатТА

1. 
   същност – essentia 1. Хабитуална или осветителната благодат е: постоянно състояние на същността (habitus
   

по аналогия и акседентално става

участник в Божествената природа.

2. действащи сили 2. Влетите добродетели са свръхестествено

- potentiae operativae постоянно състояние (habitus operativus),

което правят човека способен да действа със

заслуги

разум - intellectus Влятата вяра е богословска добродетел

предразположен здраво и свободно да

приеме откровени истини поради авторитета

на Бог. Вярата копнее за Бога като най-

голяма истина.

воля – voluntas

3. действия - actus

concursus divinus

Влятото упование е богословска свръхестествена добродетел, с която волята на човека става постоянно способна за спасителни дела от любов и с доверие желае онова, което е отсъстващо добро, което е самият Бог. Упованието копнее по свръхестествен начин за Бога като наше най-голямо добро.

Влятата любов е богословска добродетел, с която обичаме Бога поради Самия Него. Влятата любов копнее за Бога като добро само по себе си.

С Даровете на Светия Дух силите на душата се предразполагат да бъдат готови и с лекота послушни на подтиците на Светия Дух.

3. Действащата благодат (gratia actualis) е свръхестествена вътрешна преходна помощ, с която Бог непосредствено просвещава разума и помага на волята да изпълнява свръхестествени действия. Тя е един вид божествено свръхестествено участие (concursus divinus supernaturalis).

Това участие:

- е придружено с оправдание (concommitans);

- предхожда оправданието (praeveniens). Това свръхестествено Божие участие се нарича:

4. Живот на интелектуално същество:

А. Развитието на живота включва:

- свързаност на сегашното състояние с предишното (история на миналия естествен живот, която остава присъстваща в сегашното), израснала от свободата;

- започнало установяване на окончателно бъдещо състояние.

- Тези състояния могат да се разглеждат морално.

- gratia actualis sufficiens

- действаща благодат която е само достатъчна (mere sufficiens)

- gratia actualis vere sufficiens – действаща благодат която е наистина достатъчна (vere sufficiens), gratia efficax, действаща благодат.

4. Свръхестественият живот на човека се развива в две измерения: в измерение на развитие и в измерение на запазване.

А. Развитието на свръхестествения живот включва:

- минал свръхестествен живот, който продължава и в сегашно време. Това е увеличаване на благодатта (augmentum gratiae).

- благодат, която, ако е била увеличена и изцяло запазена, представлява начало на окончателното състояние и с право се нарича увеличаване на небесната слава (augmentum gloriae caelestis).

- Ако тези отделни състояния се изразят с морални понятия и ако се гледат като причина за развитие на свръхестествен живот, те се наричат заслуги за увеличаване на благодатта и на славата небесна (meritum).

а) Условия за заслугата са:

- човек да се намира в земния живот (status vitae);

- да се намира в състояние на благодат (status gratiae);

- делото, което се прави, да е честно (opus honestum)

- делото да е направено свободно (libere agens)

б) подяла на заслугата:

- de condigno (според стойността)

- de congruo (според целесъобразността)

в) Предмет на заслугата:

ако се намира в грях:

за себе си: нищо

за другите: нищо

ако е оправдан:

1. увеличаване на осветителната благодат

(augmentum gratiae santificantis);

2. 
   вероятно: актуални благодати нужни за постоянството.
   

- Сигурно:

Б. Запазване на живота

1. актуални допълнителни благодати, които водят към оправдание (gratias actuales sufficientis), освен първата благодат.

2. оправдание чрез дела, които непосредствено предразполагат за оправдание.

- Най-вероятно:

1. ефикасна благодат, освен първата благодат (gratiam efficacem)

2. постоянност;

Б. Запазване на свръхестествения живот:

- Оправдание, божественият живот може да се загуби. С всеки смъртен грях и само със смъртен грях се загубва осветителната благодат с всички влети дарове, освен добродетелите на упование и на вяра, които се загубват само с грехове, които са директно против тях.

- В състояние на паднала природа оправданият човек не може дълго да постоянства в справедливостта без особена Божия помощ. Цялостното актуално постоянство е особено Божие дело, което оправданият човек със сигурност може да измоли чрез молитва. Но пълната и цялостна постоянност е една особена незаслужена Божия благодат, която рядко се получава.