Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

хагиотерапия. С този метод не се лекуват психически болести (освен онези който са симптоматичните), но се лекуват болки от духовно естество, за които авторът намира подкрепа в писмото на папа Йоан Павел II, Salvifici dolores. Основателят на този метод и на този център е д-р Томислав Иванчич, професор на Католическия богословски факултет в Загреб. Хагиотерапията – казва нейният автор – „освобождава от конфликти на съвестта, съветва за духовните отклонения и лекува духовните страдания. Показва се като плодовита в съмненията и в не-доверието, в зависимостите, желанието за самоубийство, посттравматичния стресов синдром, в безсмислието, страховете, непоносимите чувства на вина, в между-човешките конфликти, в резигнацията, депресията...“ : T. IVANČIĆ, Otkriće duhovne terapije, стр. 29-30.

103 Непрекъснато трябва да се подчертава че прошката не е слабост, но тя е сила и условие на вътрешна свобода и възможност на непрекъснато духовно израстване.

104 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 35. Духовният ръководител трябва да се опитва на „всички да покаже стойността на онова, което се струва на тях безполезно. Ще им каже, че не съществуват безполезни неща, че много горчиви, отвратителни и унизителни събития в техния живот са нещо, което само помага на човека да дава още по-голям плод “ (също, стр. 34).

105 Вж. W. STINISSEN, Noć je moje svjetlo, стр. 84.

106 Вж. Същото, стр. 83.

107 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 35.

108 Също, стр. 36.

109 Също, стр. 39-41.

110 Вж. B. GOYA, Вече цитирано, стр. 72-73; R. PRKAČIN, Teorija i praksa duhovnog razlučivanja, в: Obnovljeni život (58) стр. 217-221; J. GUILLET, Discernement des esprits, в: Dictionnaire de Spiritualité, III, Paris Beauchesne, 1957, 1222-1231.

111 Red pokore, KS, Zagreb 1975., № 10

112 Вж. B. GOYA, Вече цитирано, стр. 77-78.

113 Св. Игнатий Лойола е един от най-знаменитите автори по въпроса на “разпознаване на духовете”. Своя мистичен опит Игнатий е пренесъл в Духовните упражнения, в които изцяло се говори за разпознаване (вж. Игнацио Лойола, Избрани съчинения, Натурела 1998., стр. 22-85). В тези духовни упражнения са двете серии “Правила за, да се почувстват по някакъв начин и разпознаят различните движения, които се случват в душата, добрите да прегърнем, злите да отхвърлим” (вж. Духовни упражнения, № 313-336).

114 “Bonum ex integra causa, malum ex qualunque defectu”.

115 Вж. P. JANJIĆ, Mistika i mistički fenomeni, стр. 43-48; 59-76; P. JANJIĆ, Fenomeni mistici e discernimento in san Giovanni della Croce, Pars dissertationis ad Lauream in Instituto Spiritualitatis Pontificiae Facultastis theologicae Teresianum, Roma 2006., стр. 20-79.

116 Този факт, че някои хора имат видения, вътрешни говори, стигми и подобни извънредни феномени, не означава, че тези хора са по-свети от другите които нямат такива или подобни «дарове». За това ни говорят християнските мистици, примерно св. Йоан Кръстни и св. Тереза Авилска; даже, както те казват, има много лица, които «въпреки че нямат тези благодати, в съвършенството са несравнимо по-напред от онези, които ги имат много» (1 Изк. 22, 19; Замък на душата, VI, 8, 10). Значи, не «извънредното» и «чудото» са знаци на духовно израстване и на християнско съвършенство, но нашата готовност във всичко да съобразим своята воля с Волята Божия, или с други думи: интензивност са и качеството на любовта към Бога и към ближния, е мерило за нашето напредване и освещаване. Затова св. Йоан Кръстни подчертава, че «делото и жеста на волята с любов има по-голяма стойсност от всички видения и откровения, които бихме могли да получим от небето».

117 Важно е духовният ръководител да има определена морална сигурност, кой дух действа тук, защото абсолютна сигурност е трудно да има. И тогава когато ръководителят се убеди, че пенитента е под действие на Свети Дух, това още не е сигурен знак, че и явленията като цяло произлизат от Бога, тъй като много от това (или една част или напълно) може да бъде резултат на подсъзнанието, фантазията, автосугестия, а човекът с най-добро намерение може да си мисли, че това произлиза от Божието действие.

118 Св. Тереза Авилска, която е имала много различни мистични феномени на повече места в своите съчинения подчертава че святостта и съвършенството не се състоят в извънредните дарове и духовни сладости, но в пълното (съвършено) приспособяване на нашата воля към Божията воля. Накратко, става дума за следване на Христос по тесния път на Кръста, а не за сладостите и утехите.

119 Вж. BENEDICTUS XIV, De servorum Dei beatificatione et sanctorum canonizaione, Prato 1840.

120 Вж. M. SZENTMÀRTONI, In cammino verso Dio. Riflessioni psicologico-spirituali su alcune forme di esperienza religiosa, Cinisello Balsamo (MI) 1998, стр. 180.

121 Различни светци, които са имали такива дарове, са настоявали да ги крият, за тях не са говорили на други хора, освен на своите духовни ръководители. Даже, когато е ставало дума за някои явления като примерно стигми, левитации и др. подобни, те са молили Господ да ги освободи от такива явления. Св. Катерина Сиенска, в момента когато са започнали да й се явяват стигми на ръцете, молила Господа да й остави болки, но да премахне видимите знаци, защото не е искала да бъде «нещо извънредно» в очите на другите хора. Такива примери при различни автентични мистици имаме много.

122 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 44-56.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!