Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

4.1. Постъпки за разпознаване

В процеса на разпознаване е валиден критерия, който произлиза още от папа Бенедикт XIV, а в този критерий се казва че, никое извънредно явление не може да се смята като свръхестествено дотогава, докато не се изчерпят всички възможни естествени тълкувания¹¹⁹. И поради това, така наречения «здрав скептицизъм» в началото не само че е нещо нормално, но се препоръчва.

При опита на тълкувание и на разпознаване на отделни феномени, се разглеждат три неща: човека (субекта - човек), съдържанието на явлението и обстоятелствата, които са свързани с това явление.

Преди богословското разсъждение е нужен съд за нормалност относно анормалността¹²⁰ на явлението, което се дава след много внимателно изследване и наблюдаване на поведението и на реакциите на субекта. Ако има доказателство, че явлението не е предизвикано патологично и че няма никакви манипулации или психопатологични аспекти, като примерно халюцинации, илюзии, истерии и др. подобни, тогава тези явления не трябва да бъдат смятани като патологични, но трябва да бъдат смятани като нормални. Не става дума за това, че човек трябва да бъде здрав сто процента, защото възможно е и е допустимо присъствието на някои патологични елементи и в явленията на автентични мистици. Но, също не трябва да означава, че ако човек е физически и психически напълно здрав, това веднага само по себе си е знак за автентичен феномен. Възможни са халюцинации и илюзии и при здрави хора. Сигурно е че едно уравновесено и искрено лице с чувство за реалност, което не копнее за «извънредното», повече говори положително за този опит, отколкото някое лице на което липсва това.

Когато тези явления са автентични, те по всякакъв начин оставят определи положителни ефекти (морални и духовни) в човека и в неговото поведение. Тъй като, както вече е казано, всяко явление няма една и съща свързаност с вътрешната благодат, не може да се очаква еднакво при всяко лице същите плодове. Така например, невъзможно е да очакване, че такива хора – деца или възрастни лица – които говорят, че имат «явления», да имат същите добродетели като някои други мистични лица, които още преди своите явления са достигнали едно определено ниво на святост. Тези плодове трябва, преди всичко, да се манифестират в нарастване на богословските добродетели: вяра, надежда и любов, в един климат на смирение, абсолютно дистанциране от извънредните явления, послушание и верност към Църквата и нейните настоятели.

Съдържанието на явленията (видения, откровения, вътрешни говори и др. подобни) трябва да бъдат в съгласие с Откровението (Св. Писание и Традицията) и с Магистериума на Църквата. Всяко противоречие, копнеж за слава, горделивост, копнеж към изтъкване, липсва на дух на послушание към Църквата, позиции, които са в противоречие на любовта към ближния, а преди всичко към пастирите на Църквата, по всякакъв начин са знаци, които не говорят в полза на автентичността на дадено явление. Според св. Тереза Авилска два най-важни критерия за разпознаване за кой дух става дума са любовта и смирението, защото когато действа Свети Дух – казва тя – това винаги носи със себе си смирение, а смирението се изразява в послушание и верност към Църквата (вж. Основания, 8, 9). Смирението и послушанието са добродетели които винаги придружават автентичните феномени, докато горделивостта и непослушанието са почти неотделими от фалшивите¹²¹.

- Според живота и учението на св. Игнатий Лойола -

Съществените характеристики на първото раждане - болезненото напускане на първия етап – са присъстващи и за второто раждане: трябва заедно с болките на отрицанието да се напусне всичко онова, което ни връзва за този живот, за да бихме могли да се насочим към третия етап на човешкия живот. Когато Исус е проповядвал: «Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.» (Марк 1:15), Той е поканил всичките хора за ново раждане, за да се подготвят и да влязат в новия живот на Царството Божие.

- В двореца на царския касиер Juan Velasquez de Cuellara в Аревало много се възхищава от земните идеали, желае да стане известен рицар, да се прослави в служене на царя; предава се на различни младежки ентусиазми и любовни връзки и изобщо не размишлява сериозно за свръхестествените ценности на човешкия живот.

- Когато е бил ранен при отбраната на Памплона, му се дава възможност да навлезе в процеса на новото раждане, защото Бог е направил невъзможно напредването в осъществяване на неговите рицарски идеали. Така в този период на човешка немощ и човешки гледайки на неуспеха и нещастието, е започнал процеса на раждане за нов живот, бавно, но сигурно – като плод на Божията благодат и на сътрудничеството на Игнатий.

- В Монтсерат е конкретизирал своето желание за промяна: изповядва се, изоставя рицарското облекло и се облича в облеклото на беден поклонник, цяла нощ е прекарал в молитва...

- В Манреза е прекарал повече от една година: моли се, пости, практикува различни дела на покаяние, и в опит изживява как злият дух го спира по пътя към Бога, а Добрия Дух го просветлява и окуражава. Има силни опити на мистични Божии докосвания – като този на река Кардонер. Те са основни двигатели на неговия верски и апостолски динамизъм. За съжаление тези мистични докосвания са останали тайна, за която Игнатий не е разказвал, но ги познаваме само според плодовете.

- В Исус Христос той вижда Абсолютния Господар, Цар над царете, Единствения Спасител на света, а Исус е за него най-голямата и единствена Любов. Той е живял това толкова дълбоко, че е искал напълно да се предаде на Исуса и е искал видимо да последва Исусовите крачки в Святата Земя.

- Искал е да направи нещо повече за Исус Христос и за Неговото Царство. За да помогне повече на душите, учи латински език, философия и богословие... иска да се подготви колкото е възможно повече, за да стане средство на Благодатта...

- Своя личен опит в срещата си с Христос пренася на други, давайки им духовни упражнения. Пише духовни упражнения и по-късно подчертава, че тези, който водят духовните упражнения според неговите напътствия, трябва да допълнят краткия текст с личния си духовен опит.

- Около себе си събира младежи, ентусиазирани хора и им предава своето възхищение оа Христос. За да се предадат напълно на Христос, те дават обети, а за да се освободят напълно от влиянието на своята собствена егоистична воля, те с особено решение се предават на разположение на Исусовия наместник на земята.

- От тогава неговият живот и животът на неговите “приятели в Господа” е постоянно навлизане в Царството Небесно, а техните апостолски проповеди не са нищо друго, но привличане на други в Царството Христово, тоест в тяхното раждане за Божия живот. Според техните плодове разпознаваме дървото на тяхното същество.

- Като единогласно избран за генерален настоятел на новата Конгрегация, Игнатий влага цялото свое същество в нейния живот и ръст. Той е посредник между Исус и неговите приятели в Господа. Той предава своя богат опит на общение с Христос на своите приятели. Неговия “Духовен дневник” ни показва колко силно е бил потопен в Бога, в новия Божи живот. Много съсредоточено се е молил и по време на служене на литургия е падал в екстази.

- Конституциите на новата Конгрегация е писал при постоянното слушане на Светия Дух. Убеден е, че Бог ще подкрепя, води и управлява новата Конгрегация. По времето, когато е писал конституциите, много се е молил и е давал да се служат литургии за това намерение.

Сега ще поясним трите степени на процеса на заробване и на освобождаване. Заробването започва от робството към богатството, което ни води към робството от мнението на хората, честта, славата. Когато човек стигне до това, пада в най-опасно робство, а това е робството на своята представа за величие и своя егоцентризъм.

За да ни избави от тези тройни вериги, Исус иска от нас, най-напред да разбием желанието за притежаване на материалните неща, които носят със себе си почит пред хората. След това да се разруши съпротивата към униженията, презренията, преследванията. Когато победим тези врагове, тогава можем успешно да се противопоставим на най-големия враг, а това е нашето АЗ, нашата горделивост, егоцентричното въртене около себе си, желанието да осъществим себе си за себе си и по този начин да отхвърлим в друг план или съвсем и Бог, и другия човек – и така да умрем за своя егоистичен свят. Исус е казал ясно: “Който иска за запази своя живот за себе си, той ще го изгуби” (Лука 9:24).

Минаването през тази три степени изисква голямо усилие, готовност за големи жертви, загуба на всичко, умиране за себе си... Това са истински болки на раждане на новия Божи живот в нас. Това е умиране за това, което сме и което имаме – за да бихме могли да се хвърлим, със силна вяра, в ръцете на Бога, Който е пълнотата на живота, самия живот.

Това негово виждане за живота, Игнатий Лойола, въпреки че подчертава пълното ангажиране в Божията служба – ще може най-сигурно да се разпознае в неговата молитва: “Приеми Господи...”. В духа на тази молитва Игнатий на практика най-много ще подчертава обета на послушание, като конкретно насочване към предаване на Исуса Христа. Това е истинският дух на Исуса, Който самия себе си е предал в ръцете на Отца. Така и човекът трябва да предаде себе си и всичко което има - в ръцете на Бога, и по този начин да стане способен да живее, да работи и умира “за по-голяма слава Божия”.

При онези, които са решили да вървят по Божия път, действието на духовете е противно: злият дух ги безпокои, поставя им пречки, измисля причини срещу такова решение, внася в душата несигурност, жалост, чувство за това, че всичко е безсмислено, че в тази работа нямат никакви шансове. Добрият Дух ги окуражава, утешава, крепи, дава добри вдъхновения, успокоява, дава по-малки пречки, показва смисъла, красотата и плодовитостта на такъв живот. (ДУ 315)

Но, как да разпозная, че вървя по Божия път, да не съм в заблуждение? Ако в моите мисли, намерения, думи и дела Бог е на първо място като последна Цел и двигател на всяко мое действие, ако съм готов всичко друго да подчиня на тази Цел – тогава със сигурност ме води Божият Дух. Напротив, ако и каквото й да е, освен Бог сложа на първо място, като окончателна цел на моя живот – тогава не ме води Божия Дух.

Св. Игнатий казва, че Добрият Дух утешава онзи човек, който е тръгнал по Неговия път. За св. Игнатий духовната утеха е вътрешно движение на любов към Бога толкова силно, че човек не може нищо да обича извън Бога, но всичко обича в Бога; такава близост с Бога подтиква човека да споделя с Бог радости и тъга, всеки грях да го боли като жест срещу неговото основно житейско определение. Най-после за такъв човек утешение е всичко, което го отваря към небесните неща, което прави възможен духовния ръст и дава мир на човека, спокойствие, и сигурност, че е на истинския път към осъществяване на смисъла на своя живот. (ДУ 316)

Противно на духовната утеха е духовната сухота: тъма в душата, неспокойствие, склонност към ниски земни неща, вътрешно безпокойствие, склонност към недоверие в Бога, немощ да обичаме, чувство на ленивост, тромавост, жалост, безволие, фрустрация, това е чувство, като че ли Бог изобщо го няма и като че ли е безсмислено да се бориш за някакви по-високи земни идеали. От такива чувства се пораждат мисли, че не е възможно да се стане до целта, че борбата няма смисъл и че най-добре е да не се върви или да не се продължава да се върви по пътя на духовното раждане. (ДУ 317)

Затова човек трябва да разпознае в какво духовно състояние е и в коя посока върви. Ако се намери в сухотата, той трябва да остане непоколебим в предишното решение и на всяка цена да върви напред, знаейки, че да не вървиш напред означава да се загубваш, да не осъществяваш своя замисъл. Дяволът е онзи, който в сухотата подсказва де не вървим напред. Бог е Онзи, който ни окуражава да постоянстваме на добрия път и тогава, когато е трудно. (ДУ 318).

Много е важно човек когато е в сухота, да не падне под изкушението на безнадеждност, но с търпение да чака момента на нови утешения от Бога и да остане сигурен, че ще победи такова изкушение. (ДУ 321).

Но все пък в сухотата човек трябва да се пита: откъде идва тази духовна сухота? Причините могат да са следните:

а) Нашата духовна ленивост в духовната работа и в духовния ръст, липсата на ревност в служене на Бога, нашата ленивост в делата на любов и в конкретните житейски обстоятелства.

б) Изкушението, което изпраща Господ, за да види дали имаме лична воля да служим на Него и тогава, когато не получаваме никакви конкретни възнаграждения.

в) Възможност да получим истинско познание и съзнание за себе си, за своята слабост и немощ, да получим или да запазим със свои сили набожността, любовта, интимното общение с Бога. Истинското познание за себе си ни прави истински скромни и смирени, защото отново добиваме опита, че всяко добро е от Бога, че ние сами по себе сме слаби и не можем да се доверяваме на себе си, но на Господа. В духовната сухота Господ ни взима онова, което ние, може би, в нашето себелюбие сме присвоили и сме започнали да се хвалим с това, като че ли е наше. (ДУ 322).

Чрез такива опити получаваме мъдрост така че по време на утехата да не бъдем прекалено сигурни, но трябва да използваме Божие посещение още повече, да станем по-силни за дните на изкушение, сухотата и слабост. (ДУ 323)

Това, което Бог прави в човека с духовната утеха и духовната сухота може много да помогне на човека да разбере Божията тактика в обръщането на човека: в утехата човек не трябва да мисли за това, че винаги ще остане толкова силен и ентусиазиран, но че за това му е нужна Божията сила. В сухотата човек от опит изживява своята немощ и греховност и по този начин е в опасност да отпадне, злият дух да го доведе до несигурност и до отчаяние. Но, намерението на Бога е друго: когато е поставил човека пред стена – Той иска да направи натиск на човека, за да се обърне към Него и само в Него да търси своето спасение. Значи, Божието намерение е да научи човека, че неговият вечен живот, за който се ражда по време на живота на тази земя не е нищо друго, а най-големия Божи дар, който Бог с радост му подарява. И човек трябва в смирение и с благодарност да го приеме. Небесният живот се създава с Божието действие и с приемането от човека. Затова отвореността към Божията Воля, сътрудничеството с нея е абсолютно условие, че още в този живот в нас ще живее Вечния, Божи живот. (ДУ 324).

Св. Игнатий сравнява дявола с жена, която е силна, когато мъжът е слаб, а слаба, когато мъжът е силен, като по този начин иска да събуди в човека кураж и решителност. Дяволът е немощен, когато ние сме решителни да ходим по Божия път; дяволът е много силен, когато човек започне да се колебае, да изчаква, да отстъпва. Радикалността по пътя към Бога осигурява вътрешния мир, радост и сила. Колебливостта в моментите на сухота ни припомня за съдбата на еврейския народ, който, преминавайки през пустинята, дошъл до Канаан и е трябвало да се пребори за своята земя. Но, народът се е изплашил, не е имал доверие в Бога, не е искал да се бори, дигнал е въстание срещу Бога и срещу Мойсей. Затова е бил осъден да преживее 40 години на пътуване в пустинята, докато не са измрели всички, които са се съмнявали в Божията помощ и не са искали да се борят. (ДУ 325).

Свещеното писание казва: “Горко на човека, който е самичък!” – човек е социално същество. И само като такъв може да осъществи пълнотата на своя живот. Като социално същество човек е насочен към другите. Дяволът знае това и затова със своите нападения настоява човекът да се изключи от общението, от свързаността с другите. Когато го подтиква към низките, земни неща, настоява човекът да остане без помощ от другите. Дяволът действа така, че все повече и повече да изолира човека, да го усамоти. Затова му внушава съмнения в другите, страх от другите. Човек, който е реалист и достатъчно смирен, разбира, че има нужда от помощта на другите, разбира, че всяко изолиране води към катастрофа. Затова системно изгражда връзки с другите, отхвърля всяко съмнение, недоверие и негативно отношение към отделните хора и към общността.

Дяволът е като хитър и упорит вожд на войска, който иска да нападне укрепен град. Най-напред изучава слабите точки на града, който иска да пороби. След това със всички сили се насочва към най-слабата точка. Затова този, който защитава града – човека – трябва да осигури отбрана на тези слаби точки. Но, не трябва да се забравя за хитростта на дявола: ако човекът престане да се грижи за другите неща, дяволът ще нападне тях. Случва се отделни хора да се съсредоточат на своите слаби точки толкова много, че се въртят около тях, а не се грижат за другите неща и тогава остават без защита. Може би човек късно забелязва, че врагът вече ги е поробил. Нашите слаби точки не би трябвало да бъдат извор на страх, на прекалена грижа и притеснение, но би трябвало повече да ни подтикват да се упражняваме в доверие към Бога, в сътрудничество с благодатта, да се научим да живеем спокойно, с упование в Бога, Който е наш най-верен и най-силен съюзник.

Тази правила за разпознаване на духовете са актуални за всички хора, но все пак са повече приспособени за начинаещите в духовния път: този човек, който е решил да върви по Божия път, врагът го атакува открито, със всички сили и се опитва да направи невъзможен или поне силно затруднен пътя му към Бога. Онзи, който иска да осъществи смисъла на живота, да стигне до Целта, до Бога, трябва със всичките си сили да се противопостави на атаките на злия дух, трябва да остане отворен за процеса на раждане на Божия живот.

Когато врагът на човека, сатана, вижда, че не е успял, че е немощен пред решителната воля на човека да стигне до Целта, той не престава да се бори срещу човека. Но, даже сменя тактиката. Повече ударя фронтално, директно, непосредствено. Той се доближава до човека миролюбиво, върви с него в неговото житейско пътуване, съзнава, че в човешкото сърце има съюзник, сътрудник: падналата човешка природа, която има склонности да позволи, да се зароби с преходните блага. И така врагът, изведнъж става приятел, “ангелът на тъмнината” се преобразява в “ангел на светлината”, който е готов да внушава съвсем добри помисли, който подтиква утешение и напредване..., но чака своя момент. Опасната игра обикновено започва с полу-истини, двузначни ценности. Те могат да бъдат по-опасни, отколкото явните лъжи или ясно видимите изкушения. Когато сме сигурни, че правим добро и че сигурно вървим към Целта, не забелязваме, как чрез помощта на нашите слабости незабелязвано се отдалечаваме от Целта.

Св. Игнатий в своя живот е имал много силен опит за действието на духовете и по този начин е получил житейска мъдрост. Той изхожда от факта, че само Бог може да даде истинска радост и щастие, че Бог премахва всяка жалост и смущение. За злият дух е характерно, че той воюва срещу радостта и утехата с различни причини които не са реални и с непрекъснати лъжи. Исус е назовал дявола лъжец и баща на лъжата и убиец на хората от самото начало. (Йоан 8:44; ДУ 329).

Важно е да се знае, че само Бог може да бъде извор на утеха без предварителна причина, без предварително размишление, чувство, действие, желание. Такива утехи показват, че Бог е абсолютен Господар на човешкото същество и че в него той може да действа както иска и че чрез това действие в Своето творение Бог се открива като източник и пълнота на блаженство. (ДУ 330).

Но утеха с причина – предупреждава св. Игнатий – може да бъде и плод на Божието действие, но и плод на действието на злия дух. Но, целите на различните духове са съвсем противоположни: Бог винаги дава утеха с намерение да укрепи човека по неговия път към Целта, в неговия духовен ръст, в раждането на Божия живот. Злият дух, напротив, дава утеха, но само затова да зароби човека в земните наслади, чест, слава и по този начин да му попречи за ръст по духовния път, или поне да му затрудни този път... Как да се разпознае откъде идва утехата, която изпълва сърцето на човека? Отговорът ще бъде ясен, ако можем искрено в себе си да отговорим на въпроса къде наистина ни води това утешение? Да ли това утешение ни отваря за растеж, към Бога, към живота, добротата, любовта или напротив, то ни затваря в нас самите, обръща ни към нас самите, изолира ни, прави ни доволни от това, което сме постигнали, прави ни тромави и безволни да продължим процеса на новото раждане (ДУ 331).

За да прикрие своите зли намерения, дяволът незабелязано влиза в душата, на човека които иска да служи на Бога, не атакува, не пречи. Прави проучване на човека и на неговите влечения, склонности и се опитва да се свърже с нашия предател – нашата паднала природа и тогава незабелязано отклонява човека от истинския път, а човекът изобщо не съзнава това. Един пример може да ни покаже тази лукавост на дявола. Курдаков в своята книга “Прости ми Наташа” описва как е решил да избяга с руски кораб към брега на Канада. Докато е плувал се, спуснала мъгла. Плувал е без да вижда къде плува; той не е забелязал че едната негова ръка е била по-силна от другата, и е направил голям кръг и отново е доплувал до кораба, от когото избягал... врагът на човешката природа знае да подкрепя добрите мисли, за да се укрие щом повече е възможно и тогава с помощта на нашите нередни склонности, слабостите на нашата природа, да получи онова, което е искал (ДУ 332).

За да победи стария хитрец, човек преди всичко трябва да бъде буден. Трябва да внимава върху своите мисли, думи и дела, трябва да запази началото, продължението и свършека, в съгласие с последната Цел и всичко непрекъснато да го отваря за раждането на живота. Ако човек забелязва, че по време на размишление, или по време на действие е отвърнал поглед от Последната Цел, че се е спрял на някоя част, на самия себе си; ако е загубил воля да върви напред, непрекъснато да се обогатява с Бог; ако е станал в този процес нестабилен, несигурен, неспокоен и застрашен... тогава това е ясен знак, че в него е навлязъл враг и че е успял да го излъже. Как е влязъл враг, в кой момент е бил спрян процеса на духовния ръст, поради какво сатана е успял да посее плевелите сред доброто семе на човека – на всички тези въпроси отговор ще даде човекът, когато сам ще изпитва себе си, своите действия, своите намерения, своите скрити желания, своите егоистични склонности. Когато се запознае със всички тези сили които действат в него човек става мъдър и може успешно да се бори срещу Големия враг, който заблуждава човека. (ДУ 333).

Един път Исус е казал, че от човешкото сърце излизат всички злини, а на първо място Той споменава злите помисли (Мк. 7:21). Затова св. Игнатий предупреждава човека първо да гледа на това какво мисли, какви намерения, желания и планове има. Добрият човек винаги започва с най-добрите си намерения. Но, по-късно навлиза себелюбието. Човекът иска да осъществи своите интереси, да получи нещо тук на земята, да осъществи самия себе си тук където е, не мислейки че е “пътник на тази земя и че тук няма постоянно пребиваване”. По този начин се спира процес на духовния ръст, духовно раждане. Чрез изпитването на съвестта, което св. Игнатий смята като нещо необходимо за духовния живот, човек опознава самия себе си и опасностите, които го атакуват и по този начин може да види как да се бори срещу тях (ДУ 334).

Различните духове действат в човека по един характеристичен начин и според това може да се разбере за какъв дъх става дума. При хората които са отворени към вечния живот, в които е започнал процеса на раждане, който вървят по Божите пътища, добрия дух действа благо, мило, леко, подобно на капка която пада на гъба. Тази благост и незабелязаност произлиза от това че и двете действия, Божието и човешкото са в съгласие, и защото в този случай човешката природа е в съгласие с Божията Воля. Но, в случая, когато става дума за злия дух, действието му е остро, шумно, неспокойно, като чели когато капка на вода пада на камък. Това се случва, защото двете действия – на човека и на дявола са напълно противни и поради това, че се противопоставят едно срещу друго. Добре е да си спомним за това как, когато се намираме в най-добро настроение, с най-добри намерения, тогава изведнъж в нас навлиза безпокойство, притеснение, съмнения и др. подобни негативни състояния на духа.
При хората, които не са отворени към последната Цел, при тези, които са позволили да бъдат заробени и нямат вече желание да вървят напред, които си мислят, че този живот може напълно да ги направи щастливи, за които този живот е като последна цел – духовете действат по противен начин: Божият Дух действа шумно, тежко, твърдо, желаейки да спре човека по пътя, който го води в смъртта. Напротив, злият дух действа така, че да ги успокоява, оправдава такъв начин на живот, действа тихо, за да не пречи на човека, които върви по неговия път.

Да вземем другия образ: ако реката на човешкия живот тече в посока към Бога, Божият Дух действа благо и тихо, защото просто се включва в течението, което е подходящо за Него. В този случай злият дух върви като някой, който върви срещу течението на реката и среща голямо противопоставяне. А когато реката на човешкия живот върви към пропастта, действието на духовете е обратно. (ДУ 335).

На края на своите поучения за разпознаване на духовете, Игнатий се връща към факта на утехата без причината и предупреждава за внимание: трябва да се различава времето, когато е имала утеха без причина, от времето след това. Докато онази първата сигурно произлиза от Бога, в този втори период, в който човек още чувства жар и утеха, но вече е присъстващо и действието на човешкия разум, човешките чувства, човешкото съдене и навици и именно поради това, утехата в тези моменти може да бъде и от добрия и от злия дух, според това колко тези наши дейности са под влияние на единия или другия дух. Едно е утешението от Бога, а друго са нашите размишления и решения, които не са произлезли непосредствено от първата утеха, но могат да бъдат и под влияние на нашите лични, естествени, земни, егоистични интереси и желания.

За това особено трябва да внимават хората, които са се обърнали скоро във вярата и които под влияние на голямата благодат, светлина и любов, които Бог им е дал в момента на обръщане, не забелязват, че техните мисли, чувства и действия след това не са винаги под влияние на онази първа светлина. Във цялото това действие могат да навлязат и някои интереси, които са само глас на нашата земна природа. Най-честа грешка при хората, които силно изживяват обръщането си, е да си мислят, че в момента на тяхното обръщане техният процес на раждане е довършен, че вече са получили от Бога всичко, от което имат нужда, че могат във всичко, до край да се осланят на първата благодат. Но знаем много добре как Господ действа – примерно, при св. Павел, след събитието на обръщането, Исус го изпраща при Анания и от него Павел трябва да получи детайлни информации и да бъде насочен по пътя Господен. (Ду 336). По късно св. Павел показва пътя на другите.
-----------------------------------------------------------------------------------
Това размишление за разпознаване на духовете при един човек, можем да използваме и за разпознаване на духовете при една общност, по отношение на определени неща, които да бъдат избрани според Божия Дух. Всичко което е казано за отделните хора, за да се отворят за процеса на духовния ръст и по-нататък да го подкрепят, е валидно и за общността, която желае да вземе решение във връзка с определено нещо. Когато отделни хора в общността са отворени за действието на Свети Дух, цялата общност ще има способност да разпознае Божията Воля в конкретните неща и нейният избор ще бъде в съгласие с Божията Воля.

На края, две молитви могат да ни помогнат да разпознаем кой е духът на истинската свобода на любовта и да ни помогнат да получим такъв дух на свобода, за който става дума в правилата за разпознаване на духовете.

А св. брат Клаус моли: