Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

За да дадат духовните разговори плодове е много важно да се говори за нещата, свързани със съвестта. Съвестта е Божи глас в човека, който му говори дали нещо, което е направил или мисли да направи, е добро за него, или зло. Чистата съвест е като бистро око, като радар на душата, с който човек винаги намира Бога.

Първата задача на духовния ръководител е да види дали пенитентът има добре формирана съвест в светлината на Божи Дух, или е деформирана от егоизъм. Ако пенитентът няма бистро око, здрави, изправни разсъждения и чисти мотиви, той няма да има никакъв напредък.

В разговора не трябва много да се приказва, а да се говорят само нещата, които са важни за духовното напредване на човека: анализа на отделни събития и изживявания, които се отнасят до вървенето към Бога, любовта към Бога и към ближния, търсенето на Божията воля.

В разговора е важно да се направи синтез на мислите, които пенитентът е изказал. Става дума за разговор, в който всичко трябва да се вижда в светлината на Божието Провидение. Не е добре да се преминава от една тема на друга, ако първата не е изчерпана. От духовния ръководител не трябва да се очаква да има веднага отговори на всички въпроси.

В пенитента е важно да се развива чувствителност за греха като обида, която е нанесена на Бога, като отстъпване от целта, която е вечното спасение. Това е особено важно в наше време, когато е твърде позагубено чувството и критерият за грях. Веднъж бл. папа Йоан Павел II казал: „Най-големият грях на днешния човек е, че е загубил чувство за грях “. Затова е нужно в пенитента да се развива правилно чувство за грях, което винаги е придружено с тъга, поради злото, което сме извършили, но и с доверие в Божията доброта, Който прощава всеки признат грях и на човека отново се връща свободата и достойнството на Божии чеда. Пенитентът трябва да знае да различава „разкаянието“, което произлиза от нашия наранен егоизъм или личен неуспех, от онова истинско познание, че сме обидили Бога, Който е извор на всяко добро, истина, справедливост и любов. Когато човек развива в себе си чувствителност към грях, тогава той носи бремето на греха към Бога и от Него получава прошката. Ако в човека не е развита такава чувствителност, тогава грехът със своето зло все повече ще го поробва. А когато човек се опита да го подтисне в подсъзнанието си, той ще излезе на вън като чувство за вина и ще действа разрушително по отношение на неговия духовен, психически и физически организъм.

Истинската чувствителност за грях винаги е придружена със съжаление поради злото, което сме извършили, но и с доверие в Божията доброта, която изтрива греховете, което сме признали и ни дава свободата на Божии чеда, вътрешен мир и радост, довежда ни до познанието, че Исус е единственият наш Спасител, Когото желаем да славим с целия си живот на тази земя и след това през цялата вечност.

Основният закон на духовното ръководство е: Духовният ръководител, воден от Божия Дух като негово средство, винаги настоява да се приспособи към състоянието, възрастта, разположението, степента на съвършенство и специфичния път на човека, когото ръководи според Божия Дух.
Начало на духовното ръководство
В началото не може да се очаква човек веднага да се изкачи до върховете на съвършенството. Също не може да се очаква онази семплост, до която се достига с упорита работа върху себе си.

Важно е в началото да се събуди в човека желание за съвършенство, за да намери той своя специфичен път и е важно човек да чете различни духовни книги.

Човек не трябва да се отказва от нито едно добро нещо, което притежава, но той ще трябва да работи сериозно срещу своите нередни влечения (които доста често се прикриват като част от темперамента). Човек трябва сериозно да работи върху своите нередни склонности. Да настоява да намери своята специфична мисия в Църквата.

В началото може да се стигне и до неразбирания в общението. Понякога човек в началото се притеснява и не говори съвсем откровено за себе си, а се представя в по-добро състояние, отколкото е всъщност. Човек би трябвало да бъде искрен със себе си, а това означава преди всичко приемане на Божите изисквания, Божията воля в конкретните обстоятелства на нашия живот.

В началото човек може да няма търпение със себе си, със своите слабости, ограничения, непостоянство. Но това са реалности, с които човек трябва да приеме да върви по пътя, който не е кратък, за да достигне до хубавата, желана свобода.

Човек трябва да разбере разликата между склонност към грях и приемане на грях. Нередните влечения, присъстващи в човека, не са едно и също с приемането на тези влечения със свободна воля. Нередните влечения понякога Господ може да използва, за да доведе човека по-близко до Себе Си, когато човек Го призовава и моли за помощ и сила, докато, когато човек свободно е приел с волята си тези изкушения, тогава грехът го отдалечава от Бога. Нередните влечения, ако не се приемат и се отхвърлят, малко по-малко отслабват и изчезват, докато ако се приемат и им се угажда, те оставят дълбоки следи в душата и отслабват волята за борба срещу греха. Човек трябва да знае, че чувствата са “добри слуги”, но лоши “господари”. Човек, който е на кораб, може да използва всички ветрове само, ако ги насочва към целта; иначе те могат да го отдалечават от целта и той да лута из морето.

Едно истинско духовно ръководство не може да пренебрегне този факт. Затова в духовния път винаги трябва да молим Мария за помощ, да ни придружава и защитава.

По духовния път Мария е винаги тази, която придружава човека, тя е “духовен образ на християнина“ (LG 8). В Мария се осъществява онова, което Бог винаги е искал: да направи земята да стане Небе; в нея буквално е било осъществено онова, за което молим в ‘Отче наш’: „както на Небето, така и на земята“ (Мат. 6:10). Ако и ние сами искаме да станем Небето, тогава и в нашият път следва да правим онова, което и Мария е правила: да бъдем отворени за Божиите изненади, да се отворим докрай за Бога, за да може Той да влезе в нашия живот; да приемем Исус да се настани в нас и чрез нас да стигне до другите⁴⁵.

Със своята песен „Душата ми величае Господа” (Лука 1:46) – пише папа Бенедикт XVI – Мария е изразила „цялата програма на своя живот: не поставяйки себе си в центъра, а като остави място за Бог, Когото среща и в молитва, и в служение на ближния – само тогава добротата ще влезе в света. Величието на Мария е именно в това, че не иска да възвеличава себе си, а Бога. Тя е пълното смирение: нейното единствено желание е да бъде рабинята Божия (вж. Лука 1:38.48). Тя знае, че единственият начин да помогне за спасението на света е този: вместо да осъществява собствени големи проекти, да бъде винаги на разположение за Божиите инициативи“⁴⁶. Затова е важно да се намери специфичното отношение към Богородица, което да бъде най-подходящо за природата на конкретния човек. Затова е също така важно човек да достигне до опита на любовта, която Мария има към него, за да може той да отговори на тази любов с любов към Майката на Исуса, която е и наша Майка. «Изправната набожност към Пресвета Богородица, казва папата Бенедикт, гарантира за вяра и живот заедно с 'разума'. За Църквата човек е не само разум или чувство, но единство на тези две измерения. Главата трябва благоразумно да размишлява, но и сърцето трябва да бъде разпалено: набожността към Мария дава възможност на вярата за пълното човешко измерение.»⁴⁷

4. 
   Целта на духовноТО ръководство:
   

1. 
   свързаност с Бог в молитвата;
   
2. 
   ежедневно приемане на кръста;
   
3. 
   апостолическо действие;
   
4. 
   добро формиране на съвестта;
   

При много християни, особено при онези в началото на духовния живот, съществува опасност техният духовен живот да обхване само една част от тяхното същество и живот, само една реалност.

Типичен пример е, когато духовният живот обхваща само идеи, чувства, или когато се спре на абстрактни сфери, когато молитвата, духовният живот стават бягство от реалността.

Днес може да се срещне и пантеизъм, и то не толкова рядко. Има доста хора, които, под влияние на източни религии, смятат себе си като част от божеството. Те настоятелно се насочват към това да бъдат вече участници в замисления, божествен свят.

Но, както знаем, човешката душа не е част от Бога, а е Божие творение; и тялото не е нещо, от което трябва да се освободим, защото и тялото е сътворено за вечна радост, за вечен живот, защото тялото е предопределено за обожение. Божията благодат обожава и едното и другото. Затова и делата на тялото, което е свързано с духа, получават вечна стойност.

Духовното ръководство трябва да помогне на човека да се въздигне цялостно към Бога, за бъде като цялостно същество проникнато от Божи Дух, изцяло да се предаде в служба на Бога и в служба на братята и сестрите чрез конкретни дела на любов.

1. 
   Живот НА молитва
   

Света Тереза Авилска, която е учителка на Църквата в молитвата, казва въз основа на своя опит: „Съществува само един път до съвършенството и това е молитвата. Ако някой ви казва нещо друго, той ви заблуждава“. За нея молитвата е приятелски разговор с Онзи, за Когото знаем, че ни обича. Молитвата е търсене на Бога, настояване на човека да бъде с Него, да слуша Бог, въздигане на сърцето и на разума към Бога. Поради това молитвата е необходима, за да може човек изцяло да осъществи себе си, защото той може да постигне това само в отношение с Бога. Молитвата не e нещо което е прилепено към човека, но е съществена част от това което човек е. Божият отговор на нашата молитва може да се изрази по два начина: или да ни освободи (да отнеме злото, проблема), или да ни просветли, за да можем да се научим да живеем с кръста. Опита, срещите в молитвата са тогава светила, които осветляват пътеката, по която вървим. Св. Йоан Кръстни, също Църковноучител, казва: „Има много хора, които мислят, че не знаят да се молят, но се молят превъзходно; а има и такива, които мислят, че знаят това превъзходно, а знаят много малко или нищо.“⁴⁹ Той учи как в молитвения път е нужна, освен редовна аскеза, също и аскеза от различни молитвени форми, за да бъде човек свободен да чуе Бога, а не той да учи Бога.

Трябва да се различава молитвено състояние от определена формална молитва. ⁵⁰.

Молитвеното състояние е постоянно вътрешно изживяване във вярата, че сме деца Божи; това е постоянен вътрешен, неизказан, а понякога и неизразим копнеж да се предадем на Бог, да живеем в Бог. То е онова състояние, за което говори Исус „тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Йоан 4:24).

Ако човек се намира в молитвено състояние, сравнително лесно може във всеки момент да влезе в определена формална молитва. Ако непрекъснато живее в смирения копнеж, “в неизказани въздишки” Бог да го проникне и преобрази, то и неговото молитвено състояние ще се преобрази в молба, копнеж, вопли.

За да премине молитвеното състояние във формална молитва, е нужно изправно намерение, т.е. искрено да търсим само Бога, със своя живот да искаме да прославим Бог, а не да бъдем там само за своя полза. Затова Исус ни предупреждава (Мат. 6:6) как трябва да се молим правилно: влез в своята стая - да влезем в своето сърце, в своята вътрешност - да молим в смирение на сърцето, съзнателни за своята слабост и греховност; да затворим вратата зад себе си, т.е. да бъдем насаме с Бог, за да не влезем в изкушение, търсейки слава от хората. Молитвата не е цел сама по себе си, тя е само средство към целта, а целта е Бог, съединението с Бога.

Онзи, който се моли, живее сега във времето и за вечността. А човек, който не се моли, е в опасност да умре отвътре, защото рано или късно ще му липсва въздух за дишане, топлота за живот, светлина да вижда, храна да расте и радост, която дава смисъл на живота“⁵¹.

Човек трябва да се научи как да се моли в конкретни ситуации, практикувайки различни молитви – на благославяне и покланяне, на молба или застъпничество, благодарствена молитва или възхвала.

Освен това човек трябва да разбере смисъла и красотата на молитвата. В началото човек трябва винаги да се стреми все повече да се откъсва от неважните неща в своя живот и да дава все повече от своето време на Бога. В началото не е важно това време да бъде дълго, но е важно човек да постоянства, да бъде верен на това време, тоест да не мисли за други неща, а да забрави за всичко през това време, напълно да се ангажира и да постоянства всеки ден в това. Важно е да си отреди определено време в деня, което ще посвети на Бога и всеки ден да постоянства – тогава, когато има желание за молитва, както и тогава, когато изобщо няма желание да се моли⁵². И самият Исус е подчертавал, че онова, което е важно в молитвата, не е много да се говори, но да се постоянства⁵³; постоянство с търпение и смирение.⁵⁴

Освен това за молитвата е добре да се търси усамотено място (най-добре собствена стая или църква, параклис). Важно е човек да има край себе си и някои видими знаци, които го насърчават към Божието присъствие: кръст, икона, Библия, или да се моли пред Дарохранителницата. Такива външни предмети, като например икона или кръст, помагат на човека по-лесно да влезе в живия храм, това е вътрешна съсредоточеност на духа.⁵⁵ Тук, във вътрешната съсредоточеност на духа, трябва да отвори пред Бог сърцето си за всичко онова, което е в него: затруднения и страдание, грях и невяра, протест. Всичко това трябва да се сложи в ръцете на Бог, знаейки, че Бог е Отец-Майка в любовта, Който всичко приема, всичко прощава, всичко просвещава, всичко спасява. Нужно е да знаем да слушаме Божието мълчание: човек не трябва веднага да очаква да получи отговори. Трябва да има търпение. Подобно на пророк Илия, да върви през пустинята към Божията гора. „Не очаквай да разбереш Бога, но позволи Той да мине през твоя живот и твоето сърце, да ти докосне душата и да ти даде възможност да можеш да го гледаш, поне от гърба. Слушай гласа на Неговото Мълчание. Слушай Неговото Слово на живот: отвори Библията, размишлявай текстовете на Библията с любов, позволи Словото на Исус да говори в центъра на твоето сърце; чети Псалмите, където ще намериш всичко онова, което искаш да кажеш на Бога; слушай апостолите и пророците; обикни историята на патриарсите и избрания народ, както и на раждащата се Църква и тук ще срещнеш опита на живота, живян в съюз с Бога. И когато слушаш Словото Божие, стъпвай още дълго по пътищата на мълчанието, позволявайки Духът да бъде Онзи, който ще се съедини с Христос, вечното Слово на Отца. Позволи Бог Отец да те преобразява със своите две ръце – Словото и Свети Дух”⁵⁶.

В началото времето може да ти се струва дълго и като че ли никога няма да измине. Но, въпреки това, много е важно човек да има постоянство всеки ден, давайки на Бог времето, което е решил да му даде и да не го съкращава. Който постоянства така, ще забележи, че неговото постоянство и верност е възнаградено, че малко по малко в него расте волята за молитва и онова, което в началото е изглеждало непостижимо, сега става по-лесно и по-хубаво. Тогава ще разбере, че същественото е не да получи отговорите, а да се предаде на Бога Той да разполага с него: ще види, че онова, което Му е съобщил в молитвата, малко по-малко се преобразява. Много въпроси и проблеми се разрешават така, както сняг се топи на слънцето и в сърцето навлиза голям мир: мирът да се намираш в ръцете на Бога и да позволяваш да бъдеш вярно воден от Него там, където Той е приготвил за теб.

Човек трябва да знае, че в своя път на молитва ще среща затруднения: понякога няма да успява да се бори с шумовете, които са около него или в него; някой път ще усети затруднения, или даже неприязън да започне молитвата; понякога ще се обажда неговата чувствителност и всяка друга работа ще му се струва по-важна от това да се моли, защото това изглежда като загуба на време. Онзи, който постоянства в молитвата, рано или късно ще почувства изкушението на Злия дух, който по всеки възможен начин ще настоява да го отдалечи от Господа и от молитва. Тук духовният ръководител може да помогне с окуражаване и да разкрие примките на дявола, защото той редовно атакува душите, които се молят, а такива и още по-големи изкушения са имали и светците преди нас. Затова човек трябва да продължава да вярва и да постоянства въпреки всичко; това е единственото, което може да подари на Бога и то е най-доброто доказателство за вярност на Бога.⁵⁷

Когато дойде моментът на «тъмната нощ», в която всичко изглежда сухо и дори без смисъл, когато става дума за Божиите неща, тогава тук духовният ръководител може да помогне и да окуражи човека да не се страхува, защото това е момент, в който Бог интензивно действа в човека, който се моли: това е покана да отхвърли всеки, дори най-малък грях в смирена и искрена изповед, да подари на Бога още повече от своето време; и да позволи по този начин да взема участие в Исусовата мъка. Тогава самия Исус ще понесе неговия кръст и ще го поведе със Себе Си към радостта на Възкресението⁵⁸.

Човек не трябва да се бои от изкушения и затруднения в молитвата. Винаги трябва да помни, че Бог е верен и никога няма да позволи изкушение, без да даде път за излизане от него. Човек трябва да има търпение в молитвата, да знае да чака Божието време, което не е нашето време и да последва Божиите пътища, които толкова често са различни от нашите.

Важно е да се знае, че молитвата не може да се отдели от живота, но с нея трябва да обхванем целия си живот. Автентичната молитва променя човека. Ако човек истински моли, то това има за следствие „любов към другите и чувство за Църквата: колкото повече човек се моли, толкова повече има милосърдие към другите, желание да помага на онези, които страдат, глад и жажда за справедливост за всички, а особено за най-бедните и слабите, толкова повече ще бъде готов да носи тежестта на греха на другите, за да допълни онова, което липсва на Исусовите страдания в полза на Неговото Тяло, Църквата. Молейки се, ще почувстваш колко хубаво е да бъдеш в кораба на Петър, да си солидарен с всички, послушен на пастирите на Църквата, да си подкрепен от молитвата на всички, готов безкористно да служиш на другите, не търсейки нищо да ти се върне. Молейки се, човек ще почувства грижа за единството на тялото на Църквата и на цялото човешко семейство.^“59 Молитвата е училище на любов, защото в нея може да разпознаеш, че си обичан и по този начин сам да растеш в любов към Бога и към ближния. Още една важна истина на молитвата е тази: молитвата се учи, молейки се. Само когато човек моли, той получава плодове на Духа. „Молейки, човек става любов и живот, получава смисъл и красота, поради която е и дарен от Бога. Молейки, все повече и повече се чувства желание евангелието да се предава на всички, до края на земята. Молейки се, човек разкрива даровете, които е получил от Бога и Му благодари за всяко нещо. Молейки се, живее. Молейки се, обича. Молейки се, слави. А славата е радост и мир, които с по-големи от нашето неспокойно сърце.“⁶⁰

Тук не е място да говорим много за молитвата, защото за това ще говорим детайлно в друг курс, но нека само припомним някои от най-важните видове молитва:

1. 
   LECTIO DIVINA (Божествено четене)
   

• 
  Предмет на четиво: Божието Слово.
  
• 
  Начин на четене: божествен, т.е. по божествен начин да разбереш Божието Слово. С други думи, това е четене с помощта на Свети Дух, Който разкрива смисъла на Писанието. Би трябвало да се приеме като правило: Никога да не се пристъпва към размишление, нито към някой друг вид на молитва, без Божието Слово.
  

• 
  Означава влизане в себе си и в тайната, пребиваване в тайната на Бога в теб.
  
• 
  За да може това да стане, човек трябва да съзрява по пътя и да превъзмогва онова, което пречи на влизането в тайната: разсеяност и егоизъм, който пречи на човека да забележи другия. Човек трябва да бъде тук напълно, т.е. да бъде съсредоточен. За съсредоточаване най-добре може да ни помогне Божието Слово. Може да размишляваме върху някое изречение от Свещеното Писание, или в себе си да го повтаряме, докато почувстваме, че сме съсредоточени.
  

• 
  Тя е не само път към и място на срещата, но и знак за срещата. Исус казва: «Където двама или трима са събрани в Моето име, и аз съм помежду тях». Общата молитва помага за освобождаване на вътрешността.
  

4. 
   Молитва на часослова
   

• 
  Това е посвещаване на времето и съединение с други членове на Църквата, които молят същата молитва като нас;
  

4. 
   Литургическа молитва
   

• 
  Литургията е Божие и наше дело;
  
• 
  Литургията е осъществяване на историческото присъствие на Исус Христос – тук се срещаме с Христос.
  

Както казахме, важно е човек да практикува литургическа молитва, тъй като това е молитва на Църквата, молитва на общността и като такава има особено място в живота на всеки вярващ в съгласие с неговата възраст, способности и призвание.

За тази литургическата молитва и за молитвата на часослова папа Бенедикт XVI пише следното: „Ние имаме постоянна нужда от подкрепа за онази молитва, в която се съдържа формата на среща с Бога на цялата Църква, както и на отделните хора в нея. Без такава помощ нашата молитва и нашият образ за Бога стават субективни и завършват така, че говорят повече за нас, отколкото за живия Бог. В молитвени формули, в които се съдържа най-напред вярата на Израил, а след това и вярата на молителите на Църквата, ние се учим да познаваме Бога и да познаваме сами себе си. Те са едно училище за молитва и по този начин подтици за промяна и за отвореност на нашия живот.

В своето Правило св. Бенедикт постановява формулата: „mens nostra concordet voci nostrae“ – нека нашият дух да бъде в съгласие с нашия глас (Правило 19,7). Обикновено мисълта предхожда речта, търси и формулира речта. Но, в молитвите на Псалмите, изобщо в литургическата молитва, се случва обратното: речта, гласът предхожда и нашият дух трябва да се приспособи към този глас, да бъде в съгласие с тази реч. Ние, хората, в същност сами по себе си „не знаем за какво да се помолим както трябва“ (Рим. 8:26) – прекалено сме отдалечени от Бога, Той е прекалено голям и тайнствен за нас. Но Бог ни идва на помощ (в началото на всяка молитва на Часослова ние призоваваме Господа: „Боже, ела ми на помощ...“): Той сам ни подсказва думите на молитвата и ни учи да се молим; в думите на молитвата, които идват от Него, Той ни дава възможности да се насочим към Него и, чрез молитва с братята и сестрите, които ни е дал, малко по малко да Го познаем и по този начин да се доближим до Него“.

Това се отнася преди всичко за Псалмите, „голямата книга с молитви на Божия народ, как в Стария, така и в Новия Завет: това са слова, които Дух Свети е дарил на хората, те са Дух Божи, който е изпратил това слово. Така и ние молим 'в Духа', със Светия Дух. Разбира се, че това се отнася още повече за молитвата Отче наш: когато молим тази молитва ние молим Бога с думи, които самият Той ни е дал, казва св. Киприян. И добавя: когато изговаряме Отче наш, в нас се изпълнява обещанието на Исуса, което ни е дал по отношение на онези, които истински се покланят на Отца „в Дух и истина“ (Йоан 4:23). Христос, Който е Истина, ни е подарил тези думи, и в тях ни дарява Свети Дух (вж. De dom. or.2). Тук става видим също и един елемент, който е присъщ на християнската мистика. Тя не е навлизане в самия себе си, а става дума за среща с Божия Дух в словото, което ни предхожда, среща със Сина и със Светия Дух и по този начин едно влизане в единство с живия Бог, Който винаги е или в нас, или над нас.”⁶¹

Освен псалмите и молитвата Отче наш, най-добре е човек да се обърне към Евангелията и да започне с тях (Йоан 13-17 напр. е особено богат на текстове, които могат да се използват като подходяща храна за молитвата).

Добре е човек да чете различни книги, които говорят за молитвата – да види какво е подходящо за него. Докато човек не намери своя специфични начин на молитва, не може да се каже, че е добър молещ се.

Човек, който вече е напреднал в духовния път, може да изпадне в едно състояние на сухота, когато повече не успява да се моли и да размишлява така, както го е правил до тогава. Това може да бъде знак, че е дошло време да се премине от молитва на размишление към съзерцателен вид молитва, към която Бог вика човека. Става дума за преминаване от молитва на състояние на чувства към състояние на духа. Преди да говорим за знаците, които говорят как да се познае кога е дошло време за това, нека споменем, че трябва да различаваме аскетично съзерцание от влято (мистично) съзерцание .

Докато аскетичното съзерцание „се случва само по време на размишление или по време на подобна вътрешна молитва и се отнася до предмета, върху който в момента се размишлява“, влятото съзерцание – което е чисто Божи дар – „може да се случи не само по време на молитва, но и по всяко друго време – тогава, когато Бог иска“. Също и съдържанието на съзерцанието „не е задължително зависимо от размишление, което човек е направил, а е единствено зависимо от действието на Бога.“⁶³ По какво пенитентът и духовният ръководител могат да разберат дали Дух Свети го е въвел в мистиката? Това е един от най-важните въпроси на мистичния живот на благодатта. Свети Йоан Кръстни в 2 книга на Изкачване (13 глава) изброява три знака за това:

1. 
   Човек забелязва, че не може повече да размишлява с помощта на въображението и разума. (р. 2) (състояние на сухота на разума и волята; душата не намира вече никакъв вкус в такава молитва). Това обаче може да бъде и следствие от разсеяност и мързел; тогава това не е знак за преминаване към съзерцание (р. 6)
   
2. 
   Човек вижда, че няма никаква воля да използва мощта въображението и чувствата. Вярно, въображението работи, но е разсеяно, а душата няма вече желание го използва. (р. 3). Само по себе си това може да се случи и поради лошо настроение и „зла кръв“ в сърцето и мозъка (р. 6) и тогава то не е знак за преминаване към съзерцание.
   
3. 
   Най-сигурен знак е, когато на човека е приятно да се намира в самотата на любовното внимание към Бога (р. 4). Става дума за цялостно (универсално) познание, защото става дума за Присъствие (любовно). То не е чувствено. Почти не се забелязва. Има съвсем духовна природа. Негов знак е вътрешният мир и спокойствие на човешкото същество. Случва се без активното действие на разума, волята и паметта (сравни 2 Изх. 14, 6-8).
   

Човек може да копнее за мистично съзерцание, дори трябва всичко да направи, за да се подготви на него. Но дали наистина ще го постигне, зависи не само от неговото сътрудничество на редовните благодати, но преди всичко от Бог и от това дали Той ще му ги дари. Защото „не довежда Бог всички души, които се упражняват на духовния път, до съзерцание, даже нито половината, казва св. Йоан Кръстни, а причината е известна само на Него (на Бога).“⁶⁴

Човек, който мисли, че Бог го е въвел в мистично съзерцание, трябва да съобщи това на своя духовен ръководител. А духовният ръководител трябва винаги да бъде предпазлив и въздържан. Това, което трябва да бъде подчертавано при такъв човек, е смирението и вярното сътрудничество с получената благодат. Добре е човек да чете някои книги, които говорят за тези неща, и по този начин да добие представа какво трябва да прави в такова състояние. Това може да помогне на човека по-добре да разпознае своя опит и да знае по-добре и по-ясно да го изрази.⁶⁵

Съединението с Бога в любов става по-бързо, по-съвършено и по-дълбоко чрез свръхестествени мистични благодати⁶⁶, чрез които Бог води отделни души, отколкото в хода на редовния (обикновен) път⁶⁷. Защо Бог води някои души по тези свръхестествени мистични пътища, това само Той знае. Истина е, че човек може да се подготви за такъв път, но самата подготовка не означава автоматично, че Бог ще ни поведе по този път. За нас е най-важно да знаем, че Бог постъпва и ще постъпва с нас по начина, който Той намира най-добър за нас. Според св. Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни главната причина защо Бог не води всички души по тези мистични пътища е недостатъчната подготвеност и сътрудничество с редовните благодати. Но те също изтъкват, че може да се случи човек да се е подготвил съвършено за този път и въпреки това Бог да не го поведе по него, а причината за това е позната само на Бога. Във всеки случай “Бог няма да даде тези (мистични) благодати на онези души, на които липсва поне едно от следните условия:

1. 
   - във всичко да бъдат достатъчно подготвени чрез духовна борба;
   
2. 
   - истински и от сърце да обичат Бога;
   
3. 
   - свръхестествените благодати да бъдат от полза за спасение на душата според Божието провидение;
   
4. 
   - да бъдат искрено и дълбоко смирени и чисти, защото Бог допуска в своята близост само онези, които са напълно морално чисти“⁶⁸.
   

2. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 2.64 Mb.
   
   Сподели с приятели: