Мястото и важността на духовното ръководство

1 Новият речник на духовност (Nuovo Dizionario di Spiritualità) подготвен от S. DE FIORES i T. GOFFI въпреки че използва повече термина духовно ръководство (direzione spirituale) отколкото духовно придружаване (accompagnamento spirituale) за тази материя се говори в отделна статия със заглавие духовно ръководство като вътре в нея се споменава понятието “духовен отец” (“padre Spirituale”). Вж. A. MERCATALI, “Padre Spirituale” в: Nuovo Dizionario di Spiritualità, стр. 1116-1134. Речник на мистика (Dizionario di Mistica LEV, Città del Vaticano 1998., str. 420-424), тези теми са разработени под заглавието direzione spirituale (духовно ръководство) въпреки че се използва и другия термин - духовно придружаване (accompagnamento spirituale). Също така се използва и понятието духовен ръководител (direttore spirituale) и духовен придружител (accompagnatore spirituale). Ние също ще използваме и двата термини, тоест и “духовен ръководител” и “духовен придружител” и съобразно с това “духовно ръководство” и “духовно придружаване”.

2 Вж. ЖПЛ 3, 30-62.

3 Charles Andre Bernard, L'aiuto spirituale personale, Roma 1981, стр. 21.

4 Vigano-Aubry-Schepens, Duhovno vodstvo, Zagreb 1983, стр. 47.

5 ЖПЛ 3, 46

6 Особено когато става дума за мистични дарове и извънредни феномени има нужда от компетентен духовни ръководител който ще насочи човека как да се постъпва в подобни ситуации. За това се говори в предмета Мистика и мистични явления, които се преподава на трета година на следването.

7 R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 131.

8 Вж. R. FRATTALLONE, Direzione spirituale. Un cammino verso la pienezza della vita in Cristo, LAS, Roma 2006., стр. 52-53.

9 Така св. Павел подсеща Солуняните за начина по който ги е водил към Христос: “защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава” (1 Сол 2,11-12).

10 Вж. R. FRATTALLONE, Direzione spirituale..., o. c., стр. 67.

11 J.F. VALDERRÁBANO ORTEIG, «Direzione spirituale», в: T. GOFFI – A. PALAZZINI, Dizionario Teologico della Vita consacrata, Ancora, Milano 1992., стр. 559.

12 Вж. S. PAVIN, Duhovno vodstvo, KBF-IKD, Zagreb 1998., стр. 3-4; R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 122-124.

13 Това трудно вървене св. Йоан Кръстни символично описва с изкачването на планина Кармил. В рисунка на планината Кармил се виждат три пътища по които човек може да върви, но само един е пътят който води до върха на планината. Вж. Изкачването на планина Кармил 1 книга 13 глава.

14 Вж. B. GOYA, Direzione spirituale, Teresianum, Roma 1999., стр. 4-11; E. ANCILLI, Dalla mistagogia alla psicoterapia: la direzione spirituale ieri e oggi, в: Mistagogia e Direzione Spirituale, Teresianum, Roma 1985., стр. 9-51.

15 За по-подробно описание на духовното ръководство в източна традиция виж материалите в приложението.

16 “Може да си зададем въпроса дали е правилно да се нарича отец на един човек. Сам Исус, е казал: ‘и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата’ (Мт. 23:9). Но, трябва да знаем че отец и майка в духовния смисъл винаги има основата си в Бог Отец, Който е пълнотата на всички дарове. ‘За да се разбере дълбокото значение на понятието отец и син в духовен смисъл, трябва да си припомним как се използва християнския език: нашия Отец е Бог, а ние сме синове Божи чрез Свети Дух, Който е Дух на Отца и Сина’ (I. Hausherr). Затова Павел пише: ‘Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос’ (Гал. 4:19), той приписва това ‘раждане’, а следователно неговото бащинство, на Божия Дух и на Неговото действие. Затова духовно бащинство в човека може да действа само чрез участването в бащинството на Бога. Човек е сътрудник в приемане на благодати които Свети Дух дава на вярващите (...). Така Тимотей е за Павел ‘истински син във вярата’ (1 Тим.1:2), а той е неговия духовни отец и пример за последване. Той дава собствения печат на това действие. Тимотей е приел дара на вярата от Бога, но с помощта на Павел, който го е учил на конкретния път на следване. Това е духовно бащинство в пълния смисъл на думата. Павел е станал средство на ‘раждане’ на личния духовен живот на Тимотей и той, по този начин е станал негов духовен син. Това бащинство събужда лични отношения, които се придружават от пълно доверие и пълна духовна комуникация”: R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 124; вж. също Direction spirituelle, в: Dictionnaire de spiritualité, III, 1008-1060; I. HAUSHERR, Direction spirituelle en Orient autrefois, Pontificium Institutum Orientalium Studiorum, Roma 1955., стр. 20; LĖGAUT M., L'homme à la recherche de son humanité, Mayenn Aubiere, 1971., стр. 211-267.

17 Трябва да се знае че “духовният ръководител в първите векове е бил нещо много повече отколкото той е днес. Духовния отец е бил този, който е ‘родил’ живот в пълнота в душата на ученика чрез поучение, молитва и своя опит. Той е показвал присъствието на Господа в Църковната общност”: T. MERTON, Writings on Spiritual Direction, Seabury Neufelder and Coelho, 1982., стр. 49.

18 R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 128.

19 FRANJO SALEŠKI, Filotea, KS, Zagreb 1990.

20 Интегралното духовно израстване е процес който обхваща три нива на човешкото съществуване: разум, воля, действия. Това е процес който обхваща цялото съществуване на човека: лично и обществено. Поради това развитие (новост на живота) трябва да бъде видима както по отношение към Бога, така и на морално, църковно и психологическо ниво.

21 J. SAMMUT, La direzione spirituale nella vita e nell’attività apostolica dei frati minori. Dottrina e prassi, Edizioni «Antonianum», Roma 1990., стр. 273.

22 Максими за светлина и любов

23 Същото

24 B. GOYA, Вече цитирано, стр. 15-33.

25 J. JAEGEN, Mistični život milosti, Symposion, Split 1983., стр. 27.

26 Бж.. Apophtegmata patrum, PG, 71-440

27 R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 135-136.

28 Същото, стр. 136.

29 Става дума за един младеж който си мислел, че има дара на вътрешния говор и който започнал да използва набожен език в смисъл: „Господ да Ви благослови“! Алилуя! и подобни.

30 T. IVANČIĆ, Duhovno pomoći čovjeku, Teovizija, Zagreb ²1997., стр. 221-222.

31 Същото, стр. 222-224.

32 „Различието между празни приказки и живот е като разликата между същество и нищо, между истинска любов и приказване за любов, между молитва и говорене за молитва, между ядене и говорене за хляб“. Ние често приказваме вместо да ядем, празнословим вместо да се молим, приказваме за любов вместо да бъдем любов. Мария е „правила обратното: тя е молила, мълчала, обичала и по този начин Божественият живот се е развивал в нея “. Мария не е правила нищо друго освен да носи в себе си Божествения живот, за да го предаде на света. Нейното небе е бил Христос, нейната вътрешност е бил Той, нейното размишление, нейното вдъхновение, нейното действие е бил Той. Вж. C. CARETTO, Вече цитирано, стр. 188-189.

33 Диалог и съвет, в зависимост от обстоятелствата, се намират в „директното“ или „индиректно“ ръководство. И единият, и другият метод имат своите положителни и отрицателни страни. Вж.: A. MERCATALLI – B. GIORDANI, La direzione spirituale, La scuola editrice – Brescia, Edizioni „Antonianum“, Roma, 1987., стр. 254-284.

34 Вж.: M. STOJIĆ, Duhovno vodstvo u suvremenoj duhovnosti, в: Obnovljeni život (51) 4 (1996) стр. 427-429; R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 133-134.

35 Вж. R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, в: Obnovljeni život (57) 1 (2002) стр. 134-135.

36 Същото, стр. 135.

37 Вж. M COSTA, Direzione spirituale e discernimento, ADP, Roma, IV. ediz., 1998., стр. 42-44.

38 R. PRKAČIN, Duhovno vodstvo, стр. 138.

39 Вж. E. ANCILLI, Dalla mistagogia alla psicoterapia: la direzione spirituale ieri e oggi, в: Mistagogia e Direzione Spirituale, Teresianum, Roma 1985., стр. 9-51.

40 M. STOJIĆ, Duhovno vodstvo u suvremenoj duhovnosti, в: Obnovljeni život (51) 4 (1996) стр. 426.

41 Вж. стр. 27-28.

42 M COSTA, Direzione spirituale e discernimento, Edizioni ADP, Roma, IV. ediz., 1998., стр. 70-73.

43 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 11-14.

44 Вж. M COSTA, Direzione spirituale e discernimento, стр. 76-78.

45 В Мария това се е осъществило, затова тя е и пример за нас и наша майка. Да приемем тя да ни бъде майка означава да позволим да бъдем водени по пътя на святост, защото светостта не е нищо друго освен пребиваване на Бога в нас, съзнателно приемане на това „да бъдеш обитаван от Бог“ така, както това в пълнота е направила Мария. Вж. C. CARETTO, Bog koji dolazi, Radosna vijest, Sarajevo 1974., стр. 191-192.

46 BENEDIKT XVI, Deus caritas est, 41.

47 J. RATZINGER - V. MESSORI, Razgovor o vjeri. Jasni odgovori na suvremene dvojbe, Verbum, Split ³2005., стр. 99. «Гледайки Мария, която е 'образ' и 'модел' на Църквата, Църквата е запазена от мъжкия модел, който вижда Църквата като средство на социо–политическа програма. В Мария, модел за Църквата, тя намира своето лице на майка и не може да дегенерира в слабостите, които се проявяват в една партия, организация, група за натиск в служба на човешки интереси, пък било те и най-благочестивите. Ако в някои теологии и христологии Мария не намира своето място, причината за това е проста: те са свели вярата до абстракция. А абстракцията няма нужда от Майка».

48 Вж. S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 21-43.

49 Изкачване на планината Кармил, пролог, № 6.

50 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 22.

51 B. FORTE, Lettera sulla preghiera, в: СЪЩИ, Perché andare a Messa la Domenica? L’eucaristia e la bellezza di Dio, San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) 2005., стр. 46-47.

52 Вж. същото

53 Вж. 3 Изкачване 44, 4.

54 Вж. 1 Тъмната нощ 6, 6

55 Вж. 3 Изкачване 40, 1.

56 B. FORTE, Lettera sulla preghiera, стр. 48-49.

57 Вж. същото, стр. 50-51.

58 Същото, стр. 52.

59 Същото, стр. 53-54.

60 Същото, стр. 54-55.

61 BENEDETTO XVI, Gesù di Nazaret, Rizzoli, Milano 2007., стр. 159-161.

62 J. JAEGEN, Mistični život milosti, Symposion, Split 1983., стр. 91.

63 Същото, стр. 91-92.

64 1 Нощ 9, 9

65 Вж. J. JAEGEN, Mistični život milosti, стр. 94.

66 Става дума за благодати, а не за мистични явления, които понякога придружават мистичните благодати. Онова, което е съществено в мистиката, е: „благодат, съзерцателно общение, среща с Бог, вътрешно преобразяване. А това се случва по един тих начин, в който няма никакви ‘спектакли’. Освен това, с напредването в мистичната зрялост, проявата на феномени намалява. Благодат и явление са две различни реалности, не и задължително разделени. Те са различни, защото благодатта е преобразяващо действие на Божия Дух във вътрешността на човека. Но не са разделени, защото мистичното явление често е резултат на благодат, която се среща с неподготвена психическа структура. Значи, мистично явление (екстаз, видение...) е нещо външно или психическо ехо на една автентична мистична благодат.

Всички явления нямат същата степен на свързаност с вътрешната благодат. Освен интензивността на мистичната благодат, влияние оказва и психическата и духовна крехкост на човека, която не е свикнала с такова вливане на благодати. Поради това можем да кажем, че някои от феномените представляват: а) директно (непосредствено) отражение на мистична благодат, като напр. интелектуално (с разума, напълно духовно) видение на Христос при св. Тереза Авилска (Мой живот 27); б) други са резултат от психическа слабост на човека: примерно екстази, възхити... в) при някои от тях едва ли се забелязва свързаност с мистичния живот (примерно при чувствени видения) или изобщо не следва да имат някаква връзка с мистичния опит и с мистичния живот (примерно харизматични феномени).“: P. JANJIĆ, Mistika i mistični fenomeni, стр. 34.

67 Вж. J. JAEGEN, Mistični život milosti, стр. 95.

68 Също

69 Също

70 За мистичните явления и как трябва да се постъпва в тези случаи ще се говори повече в последната глава.

71 Вж. B. FORTE, Gesù di Nazaret. Storia di Dio, Dio della storia. Saggio di una cristologia come storia, Simbologia ecclesiale 3, San Paolo, Cinisello Balsamo (MI), IX ediz., 2003., стр. 262.

72 T. IVANČIĆ, Pođi za mnom. Susret s Isusom Kristom na križnom putu, KS, Zagreb 1988., стр. 14.

73 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 25.

74 Също, стр. 26.

75 Също, стр. 26-27. “В контекста на размишлението за нашето предаване на Бога чрез страданието и за ценността на ‘невидимите’ за човешките очи дела, можем по-лесно да разберем защо Църквата винаги и изключително много е ценила онези монаси и монахини, които са избирали съзерцателния начин на живот. Въпреки, че не взимат активно участие в по-широк обществен живот и се намират в своите манастири, въпреки тяхното пасторално действие да е много малко, техният живот има неизмерима ценност. Те са дар за цялата Църква и за целия свят. Със своето предаване на Христос, с приемането на житейските си кръстове, със своето приспособяване към Христос, те стават плодотворни и полезни за цялото човечество. Свързвайки се с Христос като единствен смисъл на живота им, те се чувстват свързани с Него, страдат с Него, жертват се за Него. “ (също, стр. 27).

76 Също, стр. 28.

77 Монахът/монахинята, а също и всеки кръстен в името на Исус Христос, сътрудничат за обогатяване на Църквата и това става не толкова чрез онова, което правят, а чрез това, което са - със своя живот и със своето преобразяване в Христос. По-дълбокото навлизане в Тайната на Христос има за следствие и спасяването на други. „Да бъда Твоя годеница, Исусе, да бъда кармилитка, чрез моето съединение с Теб да бъда майка на душите“, казва св. Малка Тереза, която чрез този апостолат (без някакво външно действие, освен кореспонденция с някои мисионери) е провъзгласена за покровителка на Мисиите. Значи, първият апостолат на монасите и монахините е личното освещаване, а след това другите форми на апостолат са: молитвата, жертвата, свидетелството на живота и последно е външното действие.

Също така, когато става дума за посветените служители (свещеници и дякони), за тях е валидно същото: техният пръв апостолат е личното освещаване. „Те са призвани да свидетелстват за Исус на всички онези, с които се срещат. Те защитават Исусовото евангелие, както от модите на деня, така и от стерилно консервиране. В себе си те носят надеждата за окончателната среща с живия Бог. Запазват жива вярата на Божия народ и съзнанието, че той е избраният народ, провъзгласявайки същевременно чрез своя живот Евангелското послание (вж. Папския съвет за миряните, I sacerdoti nelle associazioni di fedeli. Identita e missione, 4. 8. 1981. br. 23; 39; 48; EV/7, 1316; 1347; 1373)”: http://www.miljenko.info/vodja.html. “скрит с Христос в Бога, черпейки от извора на Божествената Троица и Нейната безкрайна святост, свещеникът именно със светостта на своя живот е свидетелят, който привлича с «Красотата, която спасява».“: B. FORTE, La bellezza di Dio, San Paolo, Cinisello Balsamo 2006, стр. 51.

78 Вж. S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 29.

79 Също, стр. 31.

80 Вж., също.

81 Вече бе споменато, че първият апостолат е личното освещение, работата върху себе си. „Не работи ли човек върху себе си, реже клона, на който седи. Така пропада и животът на човека, и неговият апостолат “ (също).

82 “Това може да се разбере като едностранно и частично сътрудничество с Бог: когато хората се определят или само за апостолат, или само за молитва, или само за каритативно действие. Но, то може да бъде и апостолат, който се схваща и се практикува като прекалено личен, собствен, индивидуален, затворен в една група, или ограничен по специфичен начин, без да се вслушва в нуждите на хората и Църквата на определено място“ (също).

83 BENEDIKT XVI, Deus caritas est, 33-34.

84 Също, № 34.

85 Също, № 36.

86 S. PAVIN, Вече цитирано., стр. 31.

87 Същo, стр. 31-32.

88 Вж. A. VALSECCHI, Coscienza, в: Nuovo dizionario di teologia morale, San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) IV. ediz., 1999., стр. 183.

89 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 33.

90 Също.

91 Също.

92 T. IVANČIĆ, Otkriće duhovne terapije, Teovizija, Zagreb 1997., стр. 81-82. Разбира се, това не означава че всички психически и физически болести имат такива причини. Ясно е че има и физически, и психически болести които имат своите причини на духовно ниво. И Самият Исус на едно място в Евангелието, след като е оздравил един болен човек ще каже: „Иди и не греши повече да не ти се случи още нещо по-лошо“. И колкото да е вярно, че болестта може да бъде последствие на греха или угризението на съвест, също така е факт е, че това не е единствената причина на болестта, но това са само някои от многобройните причини, между които има доста и от онези, които и в медицината и в психиатрията са още непознати. В някои ситуации „въпросът, които трябва да си зададем, когато ни обхване болест, пише Elisabet Ott, не е: ‘Защо?' или 'Откъде?', но 'На къде ни води това?' Какви намерения чрез това има Бог? По този начин Исус се отнася към слепеца от рождение. Той не гледа на слепотата като на последствие от някой грях или грешка в миналото, но като път към нещо съвсем ново: проява на Божието дело (Йоан 9:3)“: W. STINISSEN, Noć je moje svjetlo, Naklada sv. Antuna, Zagreb 2007., стр. 82-83.

93 S. PAVIN, Вече цитирано, стр. 33.

94 Също, стр. 35.

95 Такива хора могат да имат халюцинации и илюзии а да мислят, че става дума за автентични видения и вътрешни говори. „Тези халюцинации не трябва да означават че тези хора лъжат, но само са доказателство че такива хора не знаят да различават вътрешните изживявания и впечатления в тях, от реалността която е вън от тях” (също).

96 Също.

97 Вж. W. STINISSEN, Noć je moje svjetlo, стр. 83.

98 Също, стр. 84.

99 Съкращение - SD.

100 Значи някои болести на тялото и на психиката имат причината и в духовното ниво. Сравни T. IVANČIĆ, Otkriće duhovne terapije, стр. 24.

101 „Особено страда когато в редовни неща трябвало в това добро да взима участие, а не участва...“ (SD 7). Този „свят на страдание по един начин се намира във всеки човек“ (SD 8).

102 С тази цел в Хърватска е основан Център за духовна помощ, в който се настоява да се помогне духовно на хората, използвайки собствения метод който е наречен

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!