Задължения на духовни ръководител

- Главните задължения са следните:

- Целта на духовното ръководство е святостта и това никога не трябва да се забравя. За това е нужно човек да се упражнява в молитва, дела на милосърдие и други добродетели, но в същото време е необходима и постоянна работа върху недостатъците и негативни влечения които се намират в човека, даже и в по-късни етапи на духовния път. Така примерно св. Тареза Авилска, която е била напреднала много в духовния път е намирала в себе си много недостатъци, като например гордост че произлиза от благородно семейство. Човек трябва да работи не само върху моралните недостатъци, но също и над психологическите и над недостатъците на темперамента си.

Духовния ръководител също трябва да внимава да не приема прекалено подсказванията на пенитента и по този начин вместо той да води, да бъде воден. Някои хора, които искат духовно ръководство имат силна способност да се наложат над другите да се приеме тяхното виждане и така по отношение на духовния ръководител се получават така, че той определя само това което те искат и практически те го манипулират. Затова духовния ръководител трябва да внимава и да не позволява такова нещо. Например ако духовния ръководител изисква от пенитент да направи нещо, той може да каже че това му е трудно, поради здравословното си състояние, липса на време или нещо подобно. Духовния ръководител не трябва да отстъпва, но с благост, и с решителност трябва да постоянства в своето мнение. За съжаление има доста примери, когато пенитентите успяват да наложат своето мнение и практически те ръководят ръководителя. Така че духовния ръководител, не трябва да отстъпва когато изисква нещо въпреки протестите или молбите, освен по сериозни обстоятелства, които променят положението.

Морални качества на ръководител

Може да се каже че главните качества са следните: интензивен духовни живот, ревност за Господа, смирение, непривързаност и без собствени интереси в отношение към душите, доброта и благост на характера. Духовният ръководител никога не трябва да забравя, че душите са на Бога и главното му задължение е да ги води към съвършенство без никакви други интереси. Св. Августин казва че "онези които управляват овците на Христос като че ли са техните собствени, така показват че обичат сами себе си, а не Господа ".

Нуждата от духовно ръководство е без съмнение полезно. Тръгвайки от максимата: „никой не е добър съдия в собствената си кауза“, се вижда ползата и нуждата от духовна помощ в разпознаване и особено в моменти на неяснота и кризи и когато трябва да се вземе някакво важно решение по отношение на нашето бъдеще.

От чисто психологическа гледна точка това е източник на мир, спокойствие и надежда. Присъствието на помощ гарантира взимането на правилно решение. Освен това, за подържане на равновесие е важно присъствието на един съветник, който дава възможност да се преодолеят прекалените страхове, и да се избегне лутането и да се поеме личната отговорност.

Когато става дума за необходимостта от духовно ръководство трябва да се разбира не в абсолютен, но в релативен смисъл, тоест че духовното ръководство е редовно средство което е на разположение на хората за да постигнат своя идеал. Но, в Свещено Писание и в Магистериума на Църквата няма изрични и прецизни нареждана. Духовното ръководство може да бъде от голяма помощ християни да вървят по пътя на съвършенство по-бързо и по-сигурно. Духовното ръководство е един от най-подходящите инструменти за разпознаване и постоянство на пътя на светостта.

Според св. Йоан Кръстни е почти невъзможно да се напредва в духовния живот без духовен ръководител. В това отношение той казва: „Който иска да мине без помощта на учителя който би го водил, ще бъде подобен на дървото което се намира само в средата на полето, без господаря; и колкото и е работило, плодовете ще късат минувачите и те няма да узряват“²². „Душата която е сама, без опитен учител, е подобна е на разпален, но сам въглен: вместо да се разпали по-силно, той се охлажда“²³.

Особено в моменти на криза, в които разсъждението е потъмняло и волята е отслабнала, присъствието на съветника ще бъде от голяма полза, за да се избегнат прекалено крайни решения, но да се насочи благоразумно към конструктивни решения.

В същото време е нужно да бъдеш верен към човека, тъй като всеки е единствен и неповторим от самото създаване на човека, a Духът води към довършване на тази реалност, взимайки предвид особеностите на всеки отделен човек: темперамент, сексуалност, способности. Ръководителят е онзи, който има ролята на посредник между ръководения човек и Духа. Ръководителят и воденият активно и заедно сътрудничат, за да разпознаят какво Духът желае в човека.

1. 
   Под действие на Свети Дух
   

Бог настоява да има диалог с всеки човек, да встъпи с него в лично отношение. В това настояване Бог е Този, Който винаги първи има инициативата. В този смисъл св. Йоан Кръстни казва: „Ако душата търси Бога, то тя трябва да знае, че нейният Любящ още повече търси нея“. Бог настоява да има едно приятелско отношение с човека, „за да го покани и да го приведе в общение със Себе Си“. Бог е главният, който води израстването на човека.

Той е живият Бог, който „излиза“ на среща със своето творение. Той му обявява своята любов и склонност, призовавайки го към приятелство със Себе Си: „Всички хора са поканени към съединение с Христос“, поканени са да Го следват и да разкриват на братята си Божиите планове, продължавайки посланието на Христос в света.

1. 
   Божията инициатива
   

Като логично следствие от казаното и духовното ръководство е по същество дело на Бога. Чрез кръщението сме осветени и сме станали Божи чеда. Господ не престава да ни призовава към святост в живота ни. Както Исус не се е задоволил само с това да повика своите ученици, но ги е и поучавал с търпение, водил ги е и ги е насърчавал по време на своя земен живот, така и след Възкресението Си, Той продължава да прави това чрез светия Дух, продължава да ни „въвежда в пълната истина“.

Духовното ръководство поради това е помощ, за да може вярващият прогресивно да се отваря за Неговото действие и да отговаря с винаги нова чувствителност на Неговите изисквания.

Следователно Бог е Онзи, Който действа чрез Исусовия Дух и Той е първият и главният, Който води в духовното ръководство. По този начин „онези, които са водени от Божия Дух, са Божи синове“ (Рим. 8:14). Затова Отец е изпратил Своя Дух да ни води, за да се преобразяваме в Бога. Отец „на всички е изпратил Свети Дух, от вътре да ги подтиква, за да обичат Бога от цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и сила и помежду си да се обичат както Христос обича тях“ (LG 40).

Той активно действа чрез Своето Слово, тайнствата, молитвата, литургията, Учителството на Църквата и по най-директен начин чрез онези, които водят душите по пътищата на Духа. Щом Бог вдъхновява чрез тези средства, то първият критерий ще бъде да

 се слуша онова, което говори Духът, за да се разпознаят Неговите подтици и Неговите действия.

Този примат на Светия Дух ще направи щото духовното ръководство да бъде дело на Бога, а не на човека. Всички други елементи трябва да помагат и да бъдат подчинени на това свръхестествено действие.

Не винаги това съществено измерение на християнското израстване е било разбирано достатъчно добре. Понякога прекалено много била подчертавана ролята на волята, или на аскетизма, а прекалено малко на благодатта. Затова е важно винаги да се подчертава приматът на Божието призвание към святост. И винаги да се слуша какво Духът говори на душата и кои са пътищата, по които Духът призовава душата.

Съзнанието за призвание към святост се разкрива в Църквата чрез един духовен живот, хранен с Божието Слово и честото практикуване на тайнствата, чрез които Бог действа и малко по малко разкрива Своята воля.

За това разпознаване и духовно израстване са необходими също така и моменти на мълчание и молитва като средства, чрез които се разкрива Божият план за собствения ни живот. Дискретното, но решително действие на Божия Дух изисква духовно разпознаване, за да съумеем да познаем присъствието на Духа във всички прояви на живота и историята. Това духовно разпознаване става в молитва и мълчание, но и посредством помощта на други хора, между които по особен начин изпъква отвореността към духовния ръководител. Пълната отвореност е възможна само, ако в човека съществува копнеж ясно да разбере и да последва Божията воля.

Свети Дух, Който по особен начин се настанява в нашата душа чрез тайнството на кръщението, в определено време започва по свръхестествен начин да води душата. Действието на Духа във воденето на душата става по два начина: вътрешен и външен. По вътрешен начин Дух Свети води душата с помощта на просветления, вдъхновения и други подобни. Най-често това се случва по време на молитва, духовно четиво или размишление, както и тогава, когато човек се моли за Неговото ръководство. „По външен начин Той действа в душата чрез духовния ръководител, проповеди, добри приятели и др. (...). Най-често хората са така задълбочени в земните работи или така обхванати от своите страсти, че почти не забелязват действието на Свети Дух“²⁵.

2. 
   Верност към човека, който е призован
   

В духовното ръководство освен свети Дух, Който е главният водещ, особено внимание трябва да се обръща и на човека, който е ръководен (т.нар. пенитент). Чрез кръщението християнинът е поканен към преобразяване в Христос. Той е свободен да отговори на това призвание, да каже своето „да“ и да приеме всички последствия, които произлизат от това и които не са толкова на интелектуално ниво, колкото се отнасят до живота. Призванието за съвършенство е едно предложение, покана, която оставя свобода на този, който е поканен: „Ако искаш, последвай Ме...“ Това е покана за духовно израстване: да последваш Христос, Единствения съвършен човек, за да можеш и сам да станеш по-съвършен. Човешкото същество не идва завършено на този свят, то идва с покана да се реализира: получава определено призвание, което трябва да изпълни. Когато приема Бога и Неговия план, човек може да получи „пълнота и блаженство на съвършеност“ (GS 17).

Духовното ръководство като формираща помощ общо взето трябва да има пред себе си ясен и цялостен образ на човека, който иска да се реализира според Божия план за него. Да споменем само някои характерни черти на лицето:

- Лицето е образ Божи. Тази централна идея за човека става в същото време и едно от най-плодовитите и най-светли понятия за човека. Бог е искал да сътвори човека по Свое подобие в три отношения: Бог, другите и света (вж. Битие 1:26 и GS 12). Помощта на духовното ръководство може да се опише като помощ за прогресивно развитие и осъществяване на този образ и подобие.

В своята първа релация към Бога лицето е подтикнато преди всичко да бъде събеседник на Бога, тоест поканено е да живее в диалог с Бог, Който е Три Лица. Човекът като лице е единствено същество, което в хармония със сътворението трябва да развива това свое отношение.

Човекът също е и социално същество, насочено към своите близки, отворено към другите и в среща с тях. Тъй като е образ на Бога, Който е Общение на Трите Лица, и човек е сътворен, за да бъде в отношение с други хора. Човекът се осъществява в отношението с други човеци – роден е от други хора (неговите родители), живее с други хора и е свързан с тях. Така че това трябва да се отчита: не само някакво индивидуално развитие, но и грижа за другите.

Човекът също е същество, което се реализира в света – космоса. Човек се реализира на конкретна земя, т.е. има съществена връзка с природата, в която е поставен и трябва да я уважава и да се грижи за нея.

Духовното ръководство настоява за цялостно развитие на човека, зачитайки всеки отделен човек, учейки се от „Божията педагогика“. Всъщност Бог винаги зачита историческата ситуация, културата на народите, тяхното разбиране, техния език, даже самият Божи Син стана истински човек. По същия начин трябва да се зачита историята на всеки човек, неговите разбирания.

Човек съществува и като историческо същество и трябва да се осъществява в света, в диалога с миналото, от което е получил културата и ценностите, както и със своето бъдеще, което се определя от сегашните му решения. Личното съществуване има своя единствена и динамична история, която се включва в контекста на общочовешката история, която мъчително върви към осъществяването на едно по-добро братство.

3. 
   Според модела Христос
   

Исус, Добрият Пастир, е най-добрият пример за това лично доближаване към всеки отделен човек. Той е прототипът на всяка среща; Неговите сътрудници в апостолата трябва да последват Неговия пример. Исус започва и продължава диалога с различните хора. В този разговор Той е Онзи, Който им донася светлина, спасение, освобождение. Така Той прави при срещата със Закхей, с фарисея Симеон, така Той постъпва и с апостолите и с много други хора, които среща. По-рано вече споменахме различни примери за педагогиката на Исус с Петър и с другите апостоли. Сега бихме искали малко да се спрем на анализа на срещата на Исус със Самарянката, с богатия младеж и с учениците по пътя към Емаус. Тези примери как Исус е посрещал своите събеседници могат да бъдат модел и пример за нас.

1. 
   Среща с жената от Самария (Йоан 4:7-42)
   

В следващия момент, тъй като е събуден интерес към нещо ново, започва диалогът на сближаване: „отде имаш живата вода?“ А Исус й отговоря: „който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее“. Господ насочва разговора към онзи, който е истинският извор на спасение. Жената, въпреки че не може всичко да разбере, водена от интуиция, настоява да разбере какво е това ново в този човек, който е толкова особен. (11-15).

И идва централният момент, в който Исус, използвайки своя дар на познание, дава място на свръхестественото откровение, което обявява Неговата Личност: „Иди повикай мъжа си и дойди тука... добре каза, че мъж нямаш, защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж“. И тогава жената спонтанно отговаря: „Господи, виждам, че си пророк!“ И Исус, използвайки, може да се каже, нещо несъзнателно, което жената е имала в себе си, просвещава нейните истини и й дава възможност да вкуси освобождението на сърцето. Жената се отваря за тази реалност и не само това, но отива да покани и своите познати, та и те да могат да угасят жаждата си при този извор на жива вода.
б) Покана към богатия младеж (Мат. 19:16-22)
Въпреки, че при тази среща изглежда, че става дума за едно неуспешно призвание, в нея можем да разкрием интересни аспекти на различните видове лична помощ.

Преди всичко един младеж отправя въпрос към Исус: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ Исус приема диалога и му отговаря: „ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите “. Младежът говори, че всичко това е спазвал от най-ранната си младост. И Исус го поглежда и го обиква.

В този климат на близост и разбиране младежът разкрива своите идеали: „Какво още не ми стига?“ Исус му отговаря: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси...“. Исус тук се проявява като Учител, Който зачита другия, неговата свобода, неговата интимност и отговорност. Той предлага една нова програма за освобождаване, подтиква към съвършенство, към копнеж за вечното – нещо, което младежът не е очаквал, тъй като за него богатството е било видим знак на небесна благословия.

„Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот“ (22). Той е почувствал желание за по-голямо съвършенство, но още не е разкрил онова „благо“ и онзи „драгоценен бисер“, поради които си струва всичко друго да продаде.

Исус съвсем ясно проповядва един път, по който не може да се слугува на двама господари; че трябва всичко да продаде, за да има благо на небето. След това описание на неуспешното призвание на богатия младеж, Исус продължава своето поучение за опасността от богатството.
в) Просветление на учениците по пътя към Емаус
Може да се каже, че става дума за помощ на двама души в дълбока криза на призванието. Срещата на Възкръсналия с учениците по пътя към Емаус (Лука 24:13-35) става пример за пасторална ефективност.

Учениците се чувстват обезнадеждени, разочаровани, фрустрирани и изоставят своите планове; връщат се вкъщи. В този момент се намесва Христос Възкръсналият, придружава ги по този път, върви заедно с тях и ги връща в общността на апостолите (13-14).

Той събужда и освобождава част от истината, която тези двама вече са имали в своето сърце, но която още не е била достатъчно осъзната; Той призовава в ума им не някакви нови неща, а онова, което по-рано е било проповядвано, но което не е било достатъчно прието, за да ги просвети в трудното настоящо положение (25-28).

След това изчезва видимото присъствие на Учителя, за да даде място на личната вяра, която има способността да управлява чрез живота (30-31) и чрез радостното обръщане на сърцето, което на свой ред прави възможно връщането им в общността, от която са се отдалечили (32-34).

След това Исус им обяснява откъде идва тази тяхна тъга; как трябва да приемат всичко написано в Свещеното Писание, а не само онова, което е ясно и приемливо за тях. Той им съобщава Своето присъствие и тъгата им се обръща в радост, разочарованието им - в победоносно въодушевление, в радост и активност, така че същата вечер те се връщат да споделят с другите радостта от Възкръсналия Христос.

Това също е пример за духовен разговор, който би трябвало да има подобен ефект: след лутане да последва връщане в правия път; от тъга към радост, от отпадналост към въодушевление за Божиите неща.

Така духовният разговор става педагогическо въвеждане в приятелски разговор с Бог, във вътрешна интимност между човека и Бога, в която човек се учи да каже откровено всичко на Бога, да бъде готов да слуша Божието Слово и през това Слово да приеме Божията воля като върховно мерило за своя живот и действие; все повече да се утвърждава в общение с цялата Църква така, както двамата ученици след разговора с Исус се връщат в общението с другите ученици.

За да се осъществят тези цели е необходимо както пенитентът, така и ръководителят да приемат реалността такава, каквато е; да бъдат готови да приемат със сърцето си всичко от Божията ръка и да Му дадат всичко онова, което Той иска от тях; да приемат от Бог вдъхновения, които да им бъдат светлина и сила за вървене към Бога и в Бога.

Разговорът трябва да протича в атмосфера на доверие. На чувствата не трябва да се дава повече от позволеното място, за да не пречат те на Божия Дух да води човека.

В духовния разговор трябва да се внимава да не се превърне той в някакво допълнение на неизпълнени чувствени желания – напр. липсата на майка или баща. Духовният разговор не е някакво лекуване на чувствени фрустрации. Но човекът винаги трябва да бъде изведен на правия път. Целта винаги трябва да бъде израстване на човека в свобода до пълна самостоятелност и независимост. Би било голяма грешка пенитентът да остава постоянно зависим - така, както децата са зависими от другите. Трябва да се настоява човек да стане зрял във вярата и свободен.

Исус винаги е най-големият пример за това.

- Преди всичко Исус задълбочено слуша своя събеседник, въпреки че добре познава онова, което се намира във всяко човешко сърце (вж. Йоан 2:25). Той е могъл да види техните мисли, тяхното доверие или недоверие, познавал е техните намерения и мисли.

В този смисъл интересна е интерпретацията на една психоложка (А. Волф) по отношение на следния, привидно твърд и нечовечен текст. На легитимната и разбираема нужда на младежа, който казва: „Позволи ми най-напред да погреба баща ми“, отговорът на Исус е твърд: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“ (Лук 9:59-60). Според психоложката отговорът не е твърд, ако забележим, че човекът всъщност е 'заблуждавал самия себе си'. Видно е, че в отговора на младежа (на поканата на Исус), Исус е открил едно несъзнателно противопоставяне, едно оправдание, за да не трябва сериозно да последва Исуса. Със своята решителна и твърда намеса Исус всъщност разобличава един плитък, повърхностен ентусиазъм.

- На друго място Исус настоява във всяка ситуация да изведе своя събеседник на пътя на истинската вяра и на автентичното съвършенство. В новото Царство вече не е достатъчна човешката сигурност, самодостатъчността, която произлиза от мощ и притежание. Тръгвайки от принципа: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21), Исус желае да освободи сърцето от всичко, което може да блокира пътя към пълнотата на живота. Исус освобождава от пречките, но в същото време Той движи онова, което обогатява и утвърждава основите на светостта.

4. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 2.64 Mb.
   
   Сподели с приятели: