Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Забележката и предупреждението за уволнение се характеризират като морални наказания. Дисциплинарното уволнение е едновременно наказание и акт за прекратяване на трудовото правоотношение. Неговия репресивен характер се изразява в едностранното , независимо от волята на работника или служителя , преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя. Репресивен елемент съдържа и начина на прекратяването-без предизвестие,при което посочените неблагоприятни последици настъпват веднага и безусловно. При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Освен това поради виновния характер на уволнението, дисциплинарно уволненият нама право на обезщетения и помощи за безработица.

Работодателят няма право да налага други освен установените в КТ дисциплинарни наказания.

Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение. Като такова то притежава общите белези на правонарушението. То е противоправно човешко деяние,

извършено виновно.

Субект на нарушението на трудовата дисциплина може да бъде само работник или служител.Обект на такова нарушение могат да бъдат задължения на работника или служителя само по трудовото му правоотношение със съответния работодател.

В опрделени случаи нарушенията на трудовата дисциплина може да покрива признаците на друг вид правонарушение- престъпление, административно или гражданско правонарушение, т.е. деянието да кумулира в себе си повече от един вид правонарушение. Кумулацията на различни по вид правонарушения е основанието законът да допусне кумулиране на различни по вид юридически отговорности (имуществена, административна или налазателна) за едно и също деяние.

Когато с нарушението на трудовата дисциплина е причинена и имущественна вреда на работодателя, налице е основание за търсене на имуществена отговорност от виновния Р. или С., наред и независимо от неговата дисциплинарна отговорност.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

Имуществената отговорност на работодателя се състои в задълженията му да заплати обезщетение на Р. или С. в случай на увреждане на неговия живот или здраве поради трудова злополука или професионално заболяване.

Работодателят дължи обезщетение дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Професионалното заболяване е увреждане на здравословното състояние на работника или служителя, в резултат на обичайните, нормално присъщи или съпътствуващи дадена работа тежести и вредности.

Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самия, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането.

Както трудовата злополука, така и професионалното заболяване са мислими, само доколкото увреждането е станало във връзка по повод работа по трудово правоотношение. И двата риска неизбежно предпоставят наличието на трудово правоотношение.Трудовата злополука, съответно професионалното заболяване, като основание за предявяване на иск за обезщетение се установяват по- начало с акт на трудова злополука.

Работодателя отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител. Когато работника или служителят е починал, работодателя отговаря пред неговите наследници.

Дължимото обезщетение обхваща разликата м/у претърпените от увредения или неговите наследници вреди и полученото от общественото осигуряване обезщетение или пенсия.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТНИКА

Основание за възникване на имуществена отговорност за работника или служителя съставлява вредоносното нарушение на трудовите задължения и по- специално на задължението за опазване на имуществото на работодателя.

От обективна страна , основанието на имуществената отговорност се характеризира със следните елементи: а) имуществена вреда; б) противоправно неизпълнение на трудовите задължения и в) причинна връзка м/у неизпълнението и вредата.

От субективна страна фактическия състав се характеризира с вината на работника.

Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.

За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Съгл. Чл.207. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от откриването на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т.1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите на чл.271, ал.1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по т.2 на ал.1 и по ал.2 се погасяват с изтичане на 10-годишен давностен срок от деня на причиняване на вредата.

(4) Със закон могат да се установят и други случаи на пълна имуществена отговорност.

Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

1. в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ

Прекратяването на трудовото правоотношение е акт противоположен на учредяването му. С него се преустановява за напред действието на трудовото правоотношение. Налице е законоустановеност на основанията за прекратяване. Основанията за прекратяване са ЮФ-ти при наличието на които се преустановява за напред действието на трудовото правоотношение, прекратява се трудовата връзка м/у работника и работодателя. Основанията за прекратяване са факти които винаги се появяват след възникването на трудовото правоотношение.

Общите основания са уредени в чл. 325 КТ. Една част от тези основания са резултат от общата воля на двете страни. Друга част представляват юридически събития , които по неизбежност имат общо прекратително действие спрямо двете страни, независимо от тяхната воля (изтичане на срока, завършване на определената работа, смъртта на работника или служителя и др.)

Съгл. Чл.325, т.1 КТ трудовия договор се прекратява по взаимно съгласие на страните. Предложението за прекратяване може да бъде направено от всяка една от страните. Формата на прекратяването трябва да бъде писменна под страх на недействителност.

Друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл.345, ал.1.

Изтичането на уговорения срок поначало прекратява срочния тудов договор, без да са необходими каквито и да било волеизявления на страните. За да постигне прекратителния ефект на изтекля срок работодатялят трябва преди или до 5 дни след изтичането на срока да уведоми работника, че възразява с/у трансформацията на сключения срочен трудов договор в договор за неопределено време. Другият вариянт е ако страните не направят никакви волеизявления , правното отношение да се прекрати с неявяването на работника на работа, след изтичането на срока.

Завършването на определена работа е прекратително условие, което е включено в съдържанието на трудовия договор още при възникването му. Затова настъпването на условието трудовото правоотношение се прекратява.

Завръщяне на замествания е друго прекратително условие, включено в съдържанието на трудовия договор със заместника оше от самото му сключване. Със завръщането на замествания правоотношрнието остава без предмет.

Когато съответната длъжност или работа се изпълнява от работник или служител, за когото тя не е предназначена и се яви такъв за когото е предназначена, трудовият договор с работника изпълняващ работата се прекратява. Става въпрос за резервиране на определени работни места за бременни и лица с намалена трудоспособност.

В чл.325 са предвидени и още основания при които трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие.Такива именно са:

8. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;

9. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г., бр.25 от 2001 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако в предприятието има друга работа подходяща за здравното състояние на работника и той е съгласен да я заеме;

10. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

11. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя.

12. (нова,ДВ,бр.67 от 1999 г.) поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ