Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Правната уредба е в чл. 14, 15, 16 и 17 СК Уредбата на личните отношения о твърде обща. В голяма степен те са оставени да бъдат регулирани от извънправните регулатори морала и обичаите Все пак, законът съдържа някои по-общи постановки На първо място стои принципът за равенство на правата V задълженията на съпрузите, закрепен в чл 46 от Конституцията съпрузите имат равни права и задължения в брака и в семейството. Чл. 14 от СК преповтаря Конституцията съпрузите имат равни права и задължения е брака. Важността на този принцип има сво1/ исторически смисъл в това, че правата на мъже са били значително повече от тези на жената е; брака. Редно е това да бъде нормативно закрепено днес.

Еднаквите права преминават в едно общо задължение за взаимност. Следващото правило е именно това. Съгласно чл. 15 СК отношенията на съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Общата грижа е развита в чл. 18 - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбиране и общ1/ усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Тук няма изискване за еквивалентност, както е в ТП. Това, че някой е давал повече, не му дава право при развод де иска това, което е дал в повече на основание неоснователно обогатяване. Всичко в брака е основателно дадено.

Всъщност чл. 18 СК прекрачва имуществените отношения в посока към неимуществените. По-конкретните правила на личните отношения намират израз в чл. 11 СК при съставянето на акта за сключване на брак всеки заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Друга правна норма с насоченост към личните отношения между съпрузите е чл. 16 съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. По принцип, всеки съпруг има свободата да избира местожителството си. Местоживеенето е нормален белег, едно фактическо състояние и не е свързано с местожителството. Законът препоръчва на съпрузите да живеят заедно Те не са задължени да живеят заедно, това е едно същинско задължение, защото няма как де бъдат принудени да живеят заедно. Може и да не живеят заедно, ако важни причини налагат това. Все пак, този текст има смисъл разделното живеене без важна причина може да се третира като фактическа раздяла, като прекъсване на връзките между тях. Който е напуснал семейството без важна причина, е виновен и е в брачно нарушение. Това е от значение при развод.

Бракът не създава ограничения относно правото на свободно придвижване. Никой не границата не иска съгласието на съпругата, за да ви пусне зад граница.

Съгласно чл. 17 СК, всеки съпруг има право на свобода при избор на професия. Това право се крие в историята, когато съпругът е могъл да спре жена си да работи или той да й избере работа. Според проекта за СК, това право ще бъде стеснено - съпругът ще иска съгласието на другия, ако желае да бъде неограничено отговорен съдружник в СД или КД или да се регистрира като ЕТ, защото неговите кредитора ще могат да насочват исканията си по съдебен ред върху половината от СИО

Ако единият пречи на другия да упражнява професията си, той ще бъде виновен при евентуален развод. Никакво основание за развод, обаче, не са религиозните убеждения, политическата ориентация и т.н.

Развитието им е протичало така: До 1962 година е бил възприет принципът на разделност на имуществото, т.е. всеки от съпрузите е оставал титуляр на имуществото си, придобито по време на брака. За да се избегне неоснователното обогатяване в чл. 52 от ЗЛС е бил уреден иск на другия съпруг за част от стойността на това имущество. Всъщност, той е могъл да иска даже част и в натура от реалното имущество. Всеки един развод тогава е бил свързан с чл. 52 от ЗЛС.

За да намалеят споровете, през 1968 година се е наложила уредбата на СИО. Този режим най-пълно съответства на фактическите отношения в едно семейство. Предполага се. че съпрузите с общи усилия допринасят за придобиването на различните имущества по време на брака. Най-голям недостатък на режима на СИО е неговият императивен характер съпрузите не могат да уговарят нищо друго по време на брака и второ те не могат да прекратят това общо притежание докато трае бракът. Именно, за да се даде възможност за избор, в проекта за СК са предвидени три възможности за уреждане не имуществените отношения: 1) режим не общност: 2) режим на разделност и 3) договорен режим. Разбира се съпрузите при сключване на брак няма да са длъжни де определят кой режим избират Ако те не се определили, законът определя кой е общият режим, запазва се режимът на общност Уредена е и една презумпция за отношенията на съпрузите с трети лица. Тъй като по принцип, съпрузите са длъжни да обявят не трето лице какъв е режимът на общност, ако това не е направено, предполага се, че то се избрали режим на общност. Уредбата не общността в проекта е запазена Твърде лаконично е уредена разделността. Тук проблеми с общността не може да има, защото такава при този режим няма В проекта име възможност един от съпрузите да предостави на другия управлението на своето имущество. А тогава кой ще придобива плодовете? Този, който управлява имуществото не дължи връщането на плодовете. Става въпрос за фактическото предоставяне, а не чрез договор. Третият режим на семейно имущество е договорният. Според проекта брачният договор може да съдържа уговорки по четири въпроса: Въпроси, отнасящи се до притежаваното от някого имущество до сключването на брака Досега самото сключване на брака не се отразяваше върху това имущество. Но можеше преди брака съпрузите да си прехвърлят имущество Сега и при сключването на брака един съпруг може да прехвърли свое имущество на другия Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на ограничени вещни пране върху недвижими имоти трябва да бъда' извършени с нотариален акт. В проекта за СК нотариален акт не е необходим

Въпроси, отнасящи се до имуществото, което ще бъде придобито по време на брака Кое ще бъде общо, кое- лично, ще се определя от брачния договор предварително

Въпроси, отнасящи се до евентуалния размер на дяловете от общите имущества при евентуално прекратяване на брака Става въпрос за поделяне на дяловете, а не на конкретно имущество. Гази уговорка не е предварителен договор, защото не се знае кои имущества ще влязат в дяловете. (Според доц. Марков тази уговорка е много правилна.)

Въпроси, отнасящи се до това как съпрузите ще участват в разходите за нуждите на семейството. Можем да определим, че въпросът е уреден по един и същ начин -съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за нуждите не семейството (и сега, и според проекта). Въпросът е дали с брачния договор може да се отмени тази отговорност? Не може, защото не е в интерес на третото лице (кредитор). В брачния договор може да се определят само вътрешните отношения между съпрузите, а не и отношенията с трети лица.

Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се прехвърлят недвижими имоти пред местно компетентния нотариус, за да може договорът да бъде вписан по общия ред А тези договори, с които не се прехвърлят недвижими имоти, също е предвидено да бъдат вписвани в специални книги при съдията по вписвания те в съответния район.

При сключвано на брак сключващите бран представя удостоверение за сключен брачен договор, за да бъде отразен в акта за граждански брак. Ако няма брачен договор, те подават декларация, с която посочват кой от законовите режими избират.

От облигационното право се знае, че договорите имат силата на закон за този, които са ги сключили. По съгласие на страните те могат да бъдат изменяни. Режимът на брачния договор е по-строг. Веднъж уредени с брачен договор, отношенията не могат да бъдат преуреждани Не е предвидена промяна не брачния договор в проекта. Той важи докато бракът не бъде прекратен.

Не е предвидено още, че ако с декларации сключващите брак изберат един режим, ще могат да го сменят Режимът в тази насока е императивен. Веднъж трябва да се мисли.

В проекта няма никакви правила по отношение на недействителността на брачния договор. Значи, при липса на уредба се прилага ЗЗД. Дали това е оправдано във връзка със сключването и изискванията за действителност, ще се види занапред.

В рамките на тази обща характеристика не имуществените отношения между съпрузите бихме могли да кажем, че законът урежда известно отклонение от общия режим по III. Такова отклонение представлява най-напред самият режим на общност. Той твърде много наподобява съсобствеността. Но при съсобствеността има дялове, тя е дялова, а в СК е бездялова. Освен това, отношенията между съпрузите, които наподобяват някакъв вид договор, губят своята правна значимост Например, когато между съпрузите се извършват услуги, не се прилагат правилата на договор за услуги. Известно отклонение търпят и извъндоговорните източници не облигационни отношения, особено неоснователното обогатяване. Както казахме, всеки допринася за подобряването на имуществото съобразно възможностите си. Също така, не винаги можем да приложим правилата за непозволеното увреждане между съпрузите. Давност не тече при неизпълнение на задълженията в семейството, защото съгласно чл. 115 ЗЗД срокът спира.

Друг особен институт е съвместното разпореждане с общото имущество. Но се урежда самостоятелното управление не общото имущество. Това води до известие представителство, но то не е същото, както в ГП.

Въпрос № 52

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

Основания................????

Развод по взаимно съгласие.

Нормално е да се приема, че щом бракът се сключва доброволно то той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Чл.100 СК "При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака." Значи съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Съпрузите може да са прекратили всички свои връзки.

Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при заплаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се отмени. Разводът е последица от съдебното решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение.

Законът установява един срок, в който от сключването на брак такова искана не може да се прави - 3 години. Възможно е от неулегнали отношения да се стигне до развод и да не се отива към лекомислено решение, а тази норма е това ограничение. Всъщност съпрузите могат са се разведат по исков ред. Разликата между двете производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл. 100 СК това не е необходимо.

Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. В този случай първото заседание също е помирително. За разлика от развода по исков ред тук на помирителното заседание трябва да присъстват и двамата съпрузи. Иначе се прекратява делото въобще. Какво трябва да съдържа споразумението: В първата си част споразумението по нищо не се отличава то една спогодба по съдебен ред. Приема се, че споразумението относно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект. Но принципно и в тази си част споразумението се доближава пак до съдебната спогодба, макар че проф. Ненова го нарича сюи генерис.

Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно - това е един вид делба.

Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При който са децата, на него остава и ползването на семейното жилище.

Друг съществен въпрос от споразумението е свързан с издръжката.

Възможно е са се каже, че те не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна.

1. Кой ще упражнява родителските права.

2. Какви ще са контактите между детето и другия родител. Някакъв режим трябва да е уговорен.

3. Каква издръжка ще дължи родителят, който няма да се грижи за детето. Въпросът за семейното жилище също е съществен.

Освен тези въпрос съпрузите могат да включат и други факултативни елементи. Това не е забранено, стига да не противоречат на морала или на императивните норми в закона. За да утвърди споразумението съдът прави преценка дали то е пълно. На второ място, дали са защитени интересите на детето. Ако открие нередности, съдът трябва да даде указания на съпрузите да го поправят. В определен срок. Неспазването на тия указания води до отхвърляне на иска.

Ако няма недостатъци, споразумението се утвърждава от съда с решение. За разлика от спогодбата, която се утвърждава с определение.

Понеже споразумението наподобява съдебната спогодба, то и при пороци на волята уредбата е аналогична. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда. Това не се отнася до въпросите за родителските права - тях съдът разглежда служебно и те не могат да се променят. Само при изменение на обстоятелствата и тези въпроси могат да се атакуеми. Като ищецът доказва това изменение - напр. доказва, че може да полага по-добри грижи.

Съдът може служебно да се сезира и да измени постановените по-рано мерки. Това е едно изключение в гражданския процес, защото в него служебното начало е стеснено.

Развод по исков ред.

Всеки съпруг може да иска развод. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. За да възникне правото трябва да са налице тези предпоставки. които законът изисква. Предпоставката е състояние на брака, описано в закона като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не просто какво да е разстройство, а такова, което води до несъвместимост и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Разстройството е дълбоко, когато формално не е останало нищо от брака. Връзките са напълно разкъсани Непоправимо да се разбира като невъзможност за възстановяване на семейните отношения

Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти "дълбоко и непоправимо" трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали е имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.99 (2) СК "С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите". В проекта съдът ще се произнася за вината само ако това бъде поискано.

Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а:

1. да има важна причина за раздялата и

2. да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно.

Между другото в проекта е сложена една граница - бракът се прекратява, ако съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от две години. Но това прилича на абсолютно основание.

Освен фактическа раздяла в съдебната практика има ботата основа на причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н.

В проекта това правило е изоставено. Вината там няма процесуално значение, но мисля че това не води до отпадане на възможността при развод по исков ред за в бъдеще съпрузите да постигнат споразумение и съдът да провери дали то ще отговаря на интересите на децата и да го отпусне. Това е възможност делото да завърши със спогодба, те. имуществените отношения отпадат и остават за уреждане само въпросите за децата. Добре би било и едно такова правило, каквото е чл.99(3) СК да остане в проекта. Отпадането на въпросът за вината не значи, че и проблемът за споразумението ще отпадне.

Защо в момента вината е поставена на централно място? - това правило бе уредено през 1985г и обяснението е много важното отношение на вината при определянето на последиците на развода. Вината по-нататък има значение при решаването на въпроса за родителските права. Според чл 106(2) СК "Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата. Дори и да липсва това правило, съдът надали ще повери децата на виновния за развода съпруг.

Съпрузите винаги водят битката за вината във войната за децата. Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. Ако има вина, има деца; на когото поверят децата, той печели и семейното жилище. Според чл. 107(1) СК "При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства".

Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.83(1) СК"Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг".

Има и други случаи, в които вината е от значение - разноските по делото се поемат от виновния. Друг случай, при който винта е централна има в чл.102(1) СК. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решено своевременно, това нямаше да се случи. Наследниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установително. Искът вече е установителен. Кои наследници могат да предявяват този иск? - по принцип с наследниците по завещание съпругът не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон.

Предпоставка да се продължи делото е починалият де е поискал от съд да се произнесе за вината Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта.

Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл.258 - 270 ГПК.

Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. При започнало дело тя винаги може да бъде поискана от всеки съпруг, е той да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н.

Чл.260 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини -- при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже.

Другото важно нещо - първото заседание винаги е помирително Помирителното производство е първо съдът се опитва да покани съпрузите да се помирят лично, не адвокатите им. Неявяването на ищеца на това помирително заседание води до прекратяване на процедурата. Има едно изключение да не се проведе помирително заседание - чл.259 ГПК. Също и като изключение да се проведе второ помирително заседание - виж същия член.

Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака - той е окончателно прекратен.

Брачен процес

Исковия процес е особено съдебно исково производство по реда, на което се разглеждат брачните искове: за развод, за унищожаване на брака и за установяване дали съществува брак между страните по делото.

Исковете за развод и за установяване на брак могат да прекратят занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Те предпоставят съществуването на брака и са недопустими, ако брака не съществува. Положителния установителен иск, че съществува и отрицателния установителен иск, че не съществува брачно правоотношение се считат за брачни искове само, ако страните по тях са субекти на спорното брачно правоотношение. Иск за установяване на брачно правоотношение е нужен интерес.

Само исковете посочени в чл.258, ал.4 са брачни. Особеностите на Брачното правоотношение се дължат на неговия особен предмет – брачния иск и на произтичащите от този предмет задачи:

• 
  отстраняване на унищожаеми бракове, прекратяване на дълбоко разстойство на брака, защита на интересите на децата. Това са задачи свързани с важно обществени интереси, именно те забраняват да се предяви иск за развод от съпруга без съгласието на съпругата, ако е тя е бременна, както и докато детето не е навършило 12 месечна възраст.
  

2. Строго личния характер на брачното правоотношение налага по бтачния иск на вземат лично участие съпрузите, от името на пълно запретениете искове може да предявява техния законен представитела, а от името на непълнолетния той лично, защото с встъпването си в брак става дееспособен.

3. Само съпругът може да бъде ищец за развод, за унищожаване на брака им, за установяване дали брака съществува. Когато съпруг предяви брачен иск ответник по иск може да бъде само другия съпруг. Искането на прокурора се предявява срещу двамата съпрузи. Брачното правоотношение е недопустимо, ако в него не участват като страни и двамата съпрузи. След смъртта на единия съпруг не може да се предяви брачен иск.

4. По брачните дела са недопустими както доброволното така и законното проц. правоприемство, при смърт на единия съпруг във висящ брачен процес, той се прекратява. Преживелия съпруг ще стане наследник на починалия.

5. За да може в един брачен процес да се предявят различни искове е възможно ОСМ. Правно релевантни за развода факти са отделни факти от живота на съпрузите, които са причини за дълбоко разстройство на брака. Всеки един от тях е основание за отделен иск за развод. Ако ищецът се позовава на множество такива факти, ще е налице ОСМ. Всички брачни искове могат да бъдат съединени помежду си. Насрещен иск може да се предяви не само в първото заседание по делото, но и до приключване на устните състезания.

6. В брачното правоотношение ОСМ е процесуална необходимост. Съпрузите трябва да предявят всички брачни искове, основанията за които са им станали известни до приключване на устните състезания, предхождащи постановяването на влязло в сила решение по брачно правоотношение. В това се състои принципа за изчерпателност на брачното правоотношение. Ако изискването за изчерпателност на брачно правоотношение не бъде спазено се погасяват пропуснатите брачни искове за развод и за унищожаване на брака в случаите по чл.260, ал.4. Погасяват се както исковете, които е могъл да предяви ищеца, така и исковете, които е могъл да предяви ответника. Погасяването на брачните искове създава процесуална пречка да се предяви пропуснятия иск с нова искова молба, това е абсолютна отрицателна процесуална предспоставка, характерна за брачното правоотношение.

7. Заедно с брачния иск задължително се предявяват и исковете за упражняване на родителски права, за издръжка, за ползване на семейното жилище, издръжка между съпрузите, които не са брачни искове.

8. Законът въвежда по бракоразводните дела помирителни заседания. Това е първото заседание, те се провеждат пред съда, на които е подсъден иска за развод. На помирителното заседние съпрузите трябва да се явят лично, ако ищецът не се яви лично без уважителни причини делото се прекратява. Неявяването на ответника не е причина за разглеждане на делото, но съдът може да разпореди той да се яви лично, тогава първото заседание се отлага и се насрочва ново. То се провежда при закрити врати, съдът изслушва становището на страните , изяснява причините за искания развод и последиците от това. Съдът може да постанови и ново първо заседание, когато:

- разпореди ответника да се яви лично;

- съпрузите или единия от тях желаят да продължат усилията за помиряване и заздравяване на брака;

- съдът преценя, че може да се постигне помирение.

Помирение между съпрузите не се предприема, когато не може да се подстигне такова, ако един от съпрузите е под запрещение, отсъствие и т.н.

За първото заседание съдът следи служебно, докато не е приключило първо инстанционното производство то не може да се дерогира по взаимно съгласие на страните.

9. Съдът може да постанови привременни мерки - докато е висящ брачния процес, те не са способни за обезпечаване на брачен иск. Допускат се няколко вида привременни мерки:

а/ относно жилището на съпрузите използването на имуществото;

б/ относно издръжката на съпругата се присъжда привременна издръжка;

в/ относно детето – упражняване на родителски права, възпитание и издръжка – тези мерки изхождат от интересите на децата. Определението на съда, с което се постановяват привременни мерки подлежи на обжалване по общия ред. Привременните мерки важат докато трае процеса и могат да се изменят или отменят от съда, окйто ги е постановил. Привременните мерки не се ползват със силата на присъдено нещо.

10. Съдържанието на решението за развод или унищожаване на брака включва освен произнасяне по брачния иск и свързаните с тях небрачни и други въпроси:

- съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината, до това не се стига само ако съпрузите предоставят споразумение за развод по взаимно съгласие;

- ако има деца ненавършили пълнолетие съдът е длъжен да вземе мерки относно децата и да уреди ползването на семейно жилище.

11. СПН по брачен иск важи спрямо всички, бъде ли отхвърлен иска за развод, СПН осуетява нов иск за развод, ако той е основан на същите, но не и когато е основан на други факти.

Решенията по брачните искове не подлежат на касация, затова влизат в сила след изтичане възможността за възобновяване по общия ред. Тези решения и на отмяна по чл.231. Съдебните разноски по брачните искове се определят от чл.270, за разноските отговаря виновния за развода или недобросъвестния съпруг. Ако няма вина никой от тях понася разноските този, който ги е направил.

12. Развода по взаимно съгласие е охранително производство, искането за такъв развод е родово подсъдно на районния съд. Тук няма ответник, производството е едностранно и двамата съпрузи са молители. Те участват в производството лично. Недопустимо е да участват с представител. Производството започва с писмена молба, ако то е редовно съдът призовава съпрузите на първо заседание, на него съпрузите се явяват лично. Винаги се насрочва първо заседание. Ако не се яви един от съпрузите производството се прекратява. Ако не се постигне помирение, протокола и молбата се внасят за разглеждане в съдебно заседание. Две са условията за такъв развод: сериозно и непоколебимо.

Взаимно съгласие за развод и постигнато между съпрузите споразумение – то трябва да урежда всички отношения между съпрузите. То може да бъде представено писмено или устно. Ако някои от условията не са налице за развод по взаимно съгласие съдът отхвърля молбата с решение. Това може да се обжалва със жалба подадена от двамата съпрузи. Тъй като производството е охранително, решение не се ползва със СПН. Ако са налице условията за развод по взаимно съгласие съдът:

а/ прекратява брака;

б/ утвърждава споразумението.

И двата акта са охранителни и не подлежат на обжалване, затова влизат в сила веднага. То не може да се отменя по чл.231.