Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи
Финансиране ориентирано към потребителя
Изтегляне 485.15 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Услугите се предлагат в условията на свободен пазар
- 6. Професионално предоставяне на подкрепата и услугите
- 7. Планиране на подкрепата и услугите
4. Финансиране ориентирано към потребителяФинансирането ориентирано към потребителя, означава да се гарантира реално от една страна, че всяко лице в уязвимо положение има достъп до услуги за подкрепа, да му се даде възможност да реализира правото си на избор кой доставчик на услуги да предпочете, както и да се избегне дублирането на финансиране на услуги. Един от най-съвременните методи за финансиране на социалните услуги е чрез т.нар. «индивидуални бюджети» и/или «директни плащания». Тези две понятия в някои страни означават едно и също, а в други са разграничени, но основният принцип, който е залегнал е всъщност е, че парите «следват» клиента и са «вързани» с него, а не с доставчиците и финансиращите институции. През последните десетилетия движението за директните плащания и персоналните бюджети се превърнаха в основа на някои правителствени политики5, насочени към индивидуализиране на определяне и (собствено) управление на социалните услуги за възрастни и максималното им съобразяване с нуждите на потребителите. Прилагането на този принцип гарантира няколко изключително важни резултата:
Най-често директните плащания представляват средства, предоставяни от финансиращите институции (местни власти, осигурителни системи) на лица, за които е направена преценка, че се нуждаят от определени социални услуги и които биха искали сами да вземат решения и да заплащат за услугата, от която имат нужда, вместо да я получават директно от общината или нейна структура (както традиционно са я получавали). Лицата, които ползват директните плащания следва да могат да управляват тези средства сами. Ако този процес е затруднен поради наличие на интелектуално или друго увреждане, те следва да получат необходимата подкрепа за това, много често и чрез техните семейства. Тези средства могат да се използват гъвкаво. Средствата предоставени като директно плащане могат да се използват от потребителя за заплащане на услуги и оборудване за посрещане на нуждите на лицето. Получателят на директно плащане е задължен да води отчет за разходването на средствата. Общината не може да откаже предоставянето на средствата и практически осъществява контрол върху резултата от разходването им. Персоналните бюджети също представляват средства, които се предоставят на потребителя въз основа на оценка на неговите потребности. Също така, общините отговарят за контрола върху разходването на средствата. Но има две основни разлики с директните плащания – гъвкавостта и обхвата. Директните плащания са ограничени до определени видове услуги и предоставянето на определени средства от общините. Персоналните бюджети са по-широки с оглед на това, което може да се предостави и включват няколко вида бюджети, включително например за здравни услуги или с източник от държавния бюджет. На практика директните плащания и/или персоналните бюджети стимулират личното участие на потребителя и поемането на лична отговорност при получаването на съответните грижи и удовлетворяване на съществуващи потребности. Същевременно те представляват и форма на „приватизация” на услугите и на косвеното им възлагане на други независими доставчици въз основа на преценка на потребителя (който сам си избира доставчика). Същевременно този принцип не може да бъде единствения принцип и след анализ за някой форми на подкрепа е необходимо да се запази традиционната форма на финансиране чрез стандарти, за да се гарантира устойчивост. Това се отнася до услуги предлагащи специфичните и по-редки форми на подкрепа, кризисните услуги и услугите за превенция. Препоръки:
5. Услугите се предлагат в условията на свободен пазарПрез последните няколко десетилетия развитието на социалните услуги в Европа се характеризира с две паралелни тенденции: (1) прехвърляне на функции и компетентност от централна към местна власт и (2) увеличаване ролята на частните доставчици и възприемането на пазарни подходи в процеса на предоставяне на различните публични услуги. Целта е да се търси партньорство между представители на централна/местна власт и частния сектор, било като доставчик на услуги или като източник за съфинансиране на тези услуги. В резултат на това фокусът на дейност и функции на местните власти се измества от пряко предоставяне на социални услуги към възлагането им на други доставчици, контролни функции и разработване на местни стратегии и политики. Договарянето с външни доставчици имат най-общо следните последици:
Договарянето на публични услуги на външни доставчици цели да подпомогне реализирането на определени политики, да стимулира демонополизацията на пазара и създава предпоставки за публично – частни партньорства. За да бъде приложен принципа за пазар на услугите е необходимо също така да има ясно разграничаване и разпределение на функциите на този, който планира услугата и отговаря за нея (за това тя да обслужва определена група лица, които имат нужда от нея) от този, който пряко я предоставя. Смесването на двете функции създава условия за конфликт на интереси (кои ще бъдат в случая гаранциите, че възложителят ще предпочете най-доброто и качествено предлагане, а не «захранване» на своята собствена структура като доставчик) и поставя под съмнение търсене на максимално ефективния резултат при разходване на публични ресурси. Също така, контролът и оценката върху собствените структури ще е с по-слаб интензитет. Няма стимул за общините да търсят «най-доброто» като възможност. В България и общините могат да бъдат едновременно доставчик и възложител. Това води до смесване на ролите и предполага неравнопоставеност на доставчиците, което от своя страна нарушава и принципа за гарантирано разнообразие, децентрализация и предлагане на услугите в условия на свободен и конкурентен пазар. Кметът по никакъв начин не е стимулиран (или пък задължен) да търси по-доброто и ефективно управление на услугите и да предложи извършването на услугите на частни доставчици, които в условията на състезателност да предложат нещо повече. Бюджетните средства за финансиране на социални услуги се разходват от общините, които са и доставчици на социални услуги, а само ако общините решат – средствата могат да се предоставят и на външни доставчици. Т.е в България общините решават кой има нужда от услуга, каква да бъде тя и кой да я предоставя. Препоръки;
6. Професионално предоставяне на подкрепата и услугитеПрофесионалното предоставяне на социални услуги е свързано с:
Препоръки:
7. Планиране на подкрепата и услугитеУслугите и подкрепата за уязвимите групи следва да бъде основана на ясни нужди, с определени и прозрачни приоритети. Такова планиране на подкрепата и услугите гарантира, че развитието и предоставянето на услугите и усвояването на публичните средства се осъществява по ефективен, икономически рационален и прозрачен начин. Планирането на развитието на социални услуги за уязвимите групи означава:
Това е модел, който гарантира, че действията по разкриване и развитие на социалните услуги за уязвимите групи се случват не хаотично и случайно, но съгласно ясни правила и критерии, със системен мониторинг и оценка и в резултат на мониторинга се отчита необходимостта от промяна и подобрение, които от своя страна се включват в следващите планове и прилагат на практика.
Познаването на потребностите на отделните целеви групи е от съществено значение за определяне на услугите, необходими за удовлетворяване на техните потребности. Особено значение в случая има отчитането на потребностите, свързани с моментно изпадане в нужда, което изисква краткосрочно и интензивно действие, както и от друга страна отчитането на потребностите на лица, които се нуждаят от дългосрочна грижа, продължаваща през целия им живот. Важно е да се отчете че при много хора от уязвимите групи ще има нужда от продължителна подкрепа, но различна по интензитет.
Познаването на потребностите на уязвимите групи в конкретната общност е гаранция, че оказваната социална подкрепа удовлетворява реалните потребности на уязвимите лица. Планирането на развитието на услугите на регионално, не само на местно ниво, позволява да се предоставят услуги, за които потребностите в рамките на конкретната общност са ограничени.
Необходимо е планирано развитие на услугите така, че да се постигне 1) взаимна допълняемост на предоставяната подкрепа и вложени ресурси (материални и човешки), като по този начин да се повлияе на качеството 2) съгласуване на дейността и допълване на вложените ресурси в другите сектори (образование, здравеопазване), като се използват съществуващите структури и системи на общността и се оказва подкрепа за вписване в тях, без да е необходимо да се изграждат нови и сегрегиращи услуги.
Участието на всички заинтересовани страни при планирането на местно и национално ниво и реалното вслушване и съобразяване с позициите на уязвимите групи, техните организации, правозащитни организации, организации на доставчиците и пр. позволява оказваната подкрепа и планираните услуги да бъдат реален отговор на потребностите.
Голяма част от потребностите на уязвимите групи са резултат от неспособността им да се впишат в съществуващите социални модели. Планираното инвестиране на средства и развитие на услуги в областта на превенцията ще спомогне голяма част от уязвимите групи да получават подкрепа предварително за да не се допусне изпадането в тежко състояние и прилагане на специализирани и често свързани с повече ресурси начини на подкрепа. Препоръки:
Автори на документа са Мирияна Маламин, БАЛИЗ, Надя Шабани, БЦНП, Огнян Друмев, ЕКИП, Радостина Панева, SOS Детски селища България, Светла Гьорева, Каритас България. Всички посочени организации са членове на Платформа Социални политики   
1 Социалните услуги са съществена част от услугите от обществен интерес според ЕК. 2 Бяла книга за услугите от обществен интерес от 12 май 2004 г. на Европейската Комисия. 3 Европа няма конкретна директива или регламент за социалните услуги, но има директиви касаещи различни въпроси като например наемане на работа и заетостта, делата на Европейския съд, както и финансиращите програми на ЕС, които със сигурност отразяват и изпълняват посочените по-горе принципи. 4Тази част е изготвена въз основа на Quality of social and health services Social NGOs’ recommendations to EU decision makers, Adopted by the Social Platform Steering Group, 6 June 2008 5 Германия, Великобритания, Холандия. Каталог: upload -> documents -> 2009 2009 -> Обявяваме 21 януари 2009 г за ден на Обединен граждански протест 2009 -> Българско дружество за защита на птиците 2009 -> Българско дружество за защита на птиците 2009 -> Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия 2009 -> Асоциация на парковете в българия 2009 -> Принципи и техники за засаждането на дръвчета 2009 -> До: Антон Генов Кандидат за кмет на София на Българска демократична общност Валентин Симов 2009 -> Г-н Бойко Борисов Министър-председател на р българия 2009 -> Истината е в подробностите 2009 -> Етири годишното изпълнение на Плана за управление (2004 2008г.) Изтегляне 485.15 Kb. Сподели с приятели:
|