КАК ХОСЕ СИЛВА СЕ НАУЧИЛ ДА ПЕЧЕЛИ ПОВЕЧЕ ПАРИ

След като дядо ми починал, а баба ми се омъжила повторно и заминала надалеч, баща ми, тогава шестгодишен, се оказал най-възрастния мъж в семейството и се почувствал длъжен да печели достатъчно пари, за да издържа сестра си и по-малкия си брат. Помолил за съвет чичо си, който му помогнал да започне бизнес - боядисване и лъскане на обувки.

Баща ми научил, че хората са готови да плащат, за да им бъдат лъснати обувките. Колкото повече обувки лъскал, толкова повече пари изкарвал. Колкото по-добре си вършел работата, толкова повече вървял бизнесът.

Един ден попитал чичо си, който му помагал, защо толкова много мъже се взират в някакви големи листове хартия. Чичо му обяснил, че това са вестници и хората ги четат, за да разберат какво се случва в града. Баща ми разучил откъде да взема вестници и започнал да ги предлага на клиентите си.

Така започнал да печели още повече пари.

Веднъж дочул някакви мъже да си говорят колко трудно е да се намери почтен, благонадежден човек, който да почиства офисите им нощем, той си предложил услугите. Бил толкова ентусиазиран, че решили да му дадат възможност.

Изпитали го, като оставили на открито един часовник и малко пари. Баща ми ги прибрал, а на следващия ден отишъл в офиса им и казал къде ги е сложил. Хората разбрали, че може да му се има доверие, и видели, че си върши добре работата. Така баща ми започнал да печели още повече пари.

Логично: на колкото повече хора работиш, колкото повече услуги предлагаш, колкото повече проблеми решаваш, толкова по-голямо възнаграждение ще получиш.

Няма по-добро доказателство за тази логика от самия Метод Силва.

На колкото повече хора баща ми помагал с наученото по време на изследванията си, толкова повече научавал самият той.

Сякаш „от другата страна" му се давала повече ин­формация, защото той доказвал, че я използва не за ко­ристни цели, а за да разрешава проблеми.

Баща ми никога не вземал пари за това, което правел, бил щастлив, че го върши.

И бил възнаграден. В началото на 50-те години на ми­налия век „от другата страна" намерили начин да му дадат 10 000 долара, за да разбере, че трябва да продължи с проучванията си. (Вече прочетохте историята за ло­тарийния билет в Първа глава.)

За съжаление, някои мислят, че Методът Силва ще им помогне да печелят за самите себе си. Имало е инструктори, които са се опитвали да продават обучението. Но вие ще разберете, че идеята на баща ми е била съвършено различна.

ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП НА СИСТЕМАТА ЕСП

Първото благотворно утвърждение, използвано в Със­редоточаващото упражнение Силва, гласи: „Моите на­растващи умствени способности ми помагат да служа по-добре на човечеството."

Казва ви се, че умствените ви способности нарастват, но и същевременно, че имате определени задължения.

Как може човек да не иска да помогне на някого в беда? Как може да отмине, виждайки, че някой се нуждае от него?

Ако не са ви научили на това, когато сте били малки, или ако сте „надраснали" естествения инстинкт да помагате, да действате конструктивно и съзидателно, то започнете да работите, за да достигнете дълбоките нива на съзнанието си. Върнете се към нивото преди умът ви да бъде замърсен, преди страхът и несигурността да изкривят вродените ви инстинкти и преценки.

Ето това прави Съсредоточаващото упражнение Силва: връща ни на етап от еволюцията на мозъка, характерен за по-ранна възраст, когато сме били малки и мозъкът ни е функционирал предимно в алфа ниво, и ни препрограмира с тези утвърждения. Все едно се пренасяте в годините и променяте миналото си. Ако не са ви научили, както трябва, сега можете да се върнете и да поправите нещата!

Баща ми проведе повече изследвания върху успеха отколкото когато и да било в историята. Той първи използва електроенцефалограф, за да може наистина да изучи чо­вешкия мозък и да определи какво отличава свръхуспелите от обикновените хора.

Откри, че преуспелите хора мислят - получават ин­формация и вземат решения - в алфа ниво. Той задаваше въпроси, като в същото време правеше ЕЕГ и наблюдаваше мозъчните вълни, докато отговаряха - така забеляза, че повечето хора остават на бета ниво. Но някои - около една десета от хората - влизаха в алфа ниво, след което се връщаха на бета и отговаряха.

След като това се повтори много пъти, баща ми установи, че хората, чийто мозък преминава в алфа ниво (явно, за да получат и анализират информацията), като цяло повече успяват от другите, чийто мозък не излиза от бета нивото. Явно на алфа ниво мозъкът разполага с повече информация, отколкото на бета.

Проучванията на баща ми не се ограничиха с това откритие. Той установи, че хората, постигащи най-големи успехи във всички области на живота - не само що се отнася до финансовите средства, но и до здравето, взаимоотношенията, щастието, чувството на удовле­творение и т.н. - имат по-различна нагласа от средно­статистическия човек.

Той продължи изследванията и наблюденията си и те, както и собствения му опит и преживяванията на хората, последвали идеите му, го убедиха, че за успеха е необходима определена нагласа.

Съветът му бе винаги да се програмираме да служим, да имаме предвид собствените си нужди плюс още нещо. Казваше, че трябва да даваме своя принос за превръщането на планетата ни в рай.

Развивайки тези прекрасни вродени умствени ин­струменти, ние трябва да ги използваме, за да решаваме проблеми, без да се тревожим дали ще бъдем възнаградени за усилията си или не.

Ако баща ми не беше работил двадесет и две години, без да приеме и стотинка за своя труд, днес ние нямаше да имаме Метода Силва.

Въз основа на изследванията и опита си в продължение на повече от половин век, той бе убеден, че ако се опитваме да помогнем само на себе си, или ако това е основната ни цел, тогава оставаме сами, без никаква помощ от висшия разум. Но ако работим за разрешаването на про­блемите на човечеството (това е правилният подход и затова сме били изпратени на земята), ще получим помощ от висшия разум.

НАПРАВИ ГО, ЗАЩОТО ТАКА Е ПРАВИЛНО, А НЕ ЗАЩОТО ЩЕ ПОЛУЧИШ НЕЩО В ЗАМЯНА

Всички познаваме хора, които ще направят всичко, за да помогнат на някого, стига обаче и те да спечелят нещо. Това не е достатъчно. Всичко, за което се програмирате, трябва да облагодетелства поне двама души, това е минимумът -колкото повече, толкова по-добре.

Ако работите само за себе си, е малко вероятно да получите помощ от висшия разум. В такъв случай сте сам-сами. Техниките ще продължават да работят за вас, но много по-лесно ще ви бъде, когато се радвате на подкрепата на другите възпитаници на Метода Силва и висшия разум.

Да се тревожиш за пари - или „сребролюбието", както би се изразил някой проповедник, - носи само злочестина. Джон Рокфелер Старши е бил може би най-богатият човек на света, но толкова се притеснявал за печалбите си, че си съсипал здравето. Лекарят му казал, че собствените му пари ще го убият и тогава Рокфелер станал познатия ни филантроп.

По-късно Джон Рокфелер Младши отбелязва: „Тайната на здравословния живот е да даваш. Не непременно пари, а колкото можеш повече насърчение, състрадание и разбиране." В обръщение към Университета „Фиск" той казва: „Вярвам, че всяко право означава и отговорност, всяка възможност - задължение, всяко богатство - дълг."

Коранът потвърждава, че наш дълг е да помагаме на онези, които се нуждаят от помощ, и то с нещо повече от молитва: „Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват, които лицемерят, а отказват дори дребните услуги!"⁵

Не е задължително да сте богати, за да помагате на другите. ,Дори просякът, живеещ от подаяния, трябва да дава милостиня", отрежда Вавилонският Талмуд.

Малко по-нататък в тази глава, с разказа за Мардж Уолкът, ще се запознаете с пример за това, как всички ние можем да помагаме на другите. Тя не можела да седи сама и имала шина на врата, за да държи главата й изправена, но посвещавала голяма част от деня си да помага на другите.

Може би сте чували поговорката, че ако дадете на гладния риба, ще го заситите за ден, но ако го научите да лови риба, той ще се храни сам цял живот.

Подобно схващане изказва и Талмудът: „Най-благород­ната милостиня е да помогнете на човека да не приема милостиня, най-доброто подаяние е да научите човека да живее без подаяния."

Това е нелеко предизвикателство, но баща ми го приел. Системата ЕСП ви предлага инструменти и напътствия как да се грижите за себе си и да помагате на другите.

Мнозина започват да работят над себе си, за да пре­одолеят пречките, които възпрепятстват изпълнението на мисията на живота им - да решат здравни проблеми, да се избавят от лоши навици. Това е съвсем естествено. И мнозина успяват да го направят.

След това насочват вниманието си към печелене на пари, изкачване в йерархията, подобряване на положението си и привличане на идеалния партньор. Всичко това ангажира и други хора. Ако искате да подобрите положението си в обществото, трябва да работите също толкова усилено за решаването на проблемите на това общество, колкото и за своите лични проблеми. Истината е, че проблемите на човечеството просто са ваши проблеми. „Издигайки" човечеството, вие „издигате" и себе си, защото сте част от него.

ПРАВИЛНАТА НАГЛАСА ВОДИ ДО УСПЕХ

Това, което баща ми осъзна, докато изследваше преуспе­лите и неудачниците, четеше древни текстове и работеше с хиляди хора, бе, че правилната система от ценности е важен фактор за успеха.

Това бе от особено значение за баща ми в неговата работа като холистичен лечител. Ето какво пише той за ценностите в своята автобиография:

Задавах някои въпроси на пациентите си, например: „Наистина ли искате да бъдете излекуван?", след което добавях: „Защото времето ми е много ценно и нямам наме­рение да го пилея."

Всички, разбира се, отговаряха: „Да, искам да бъда изле­куван." Някои дори се обиждаха от въпроса.

След това ги питах: „Защо искате да бъдете излекуван?"

Ако отговорът беше: „За да бъда по-добър съпруг (съп­руга, син, дъщеря) и като съвършено човешко същество да помогна за решаването на проблемите на моя квартал, град, щат, народ", нямаше какво повече да се говори. Залавях се за работа и помагах на пациента.

Но ако отговорът беше свързан с това как пациентът да си живее живота, да бъде щастлив, а не да помага на другите, тогава се опитвах да поправя начина му на мислене, преди да започна лечението.

Съзнаваме, че не всеки е готов да приеме тези идеи. Нор­мално е. Чувствайте се свободни да ги изследвате колкото време ви е нужно. Както казваме в основния цикъл Силва, „Можете да приемете или отхвърлите всяка моя дума, по всяко време, на всяко ниво от съзнанието си."

След като се научите да анализирате информацията в алфа ниво, тези идеи ще се изпълнят с повече смисъл за вас.

КАК ЕДНО ПИЛЕ СЪСИПА ДВЕ СЕМЕЙСТВА

Баща ми вярваше, че е от съществено значение да раз­бираме кое е истински важно в живота. Преди години двама от неговите съседи в Ларедо захванали глупав спор за пилета, който имал трагични последствия.

Единият съсед имал малка градинка в задния си двор. Другият гледал пилета. Веднъж едно пиле прескочило оградата и повредило някои растения в градината на съседа. Двете съпруги се запрепирали за щетите. Едната казвала, че трябвало да има по-солидна ограда, другата - че собственикът на пилетата трябва да отговаря за действията им.

Когато съпрузите им се прибрали за обяд, и двете били много разстроени и искали мъжете им да направят нещо. Тогава двамата мъже се скарали, единият стрелял и убил другия.

Каква трагедия! Един съпруг - мъртъв, друг - в затвора, две жени отглеждат сами децата си, няколко деца са лишени от баща, загуба на двама трудоспособни мъже - всякакви трагични последствия.

Ние трябва да се научим да виждаме нещата в пер­спектива и да се фокусираме върху истински важните неща в живота.

Важно е да изпълним мисията в живота си. Оставяме на вас да обмислите дали мисията ви е да решавате проблеми и да помогнете за превръщането на света в по- добро място за живеене.

Защо смятаме така? По две причини:

Първо, заради наблюденията си върху вече успелите хора.

Второ, защото хората, които следват този път, постигат успех.

Познаваме хора, които поставят себе си в центъра на своя свят. Хора, които работят по двадесет часа в денонощието, не отместват поглед от целта си, не позволяват нищо да ги разколебае и са готови да победят на всяка цена. Да, те печелят много пари, но парите не ги правят по-щастливи.

Не казваме, че парите пречат на човек да бъде щастлив. Познаваме и хора, които постоянно се грижат за другите, жертват се и се раздават, но нямат достатъчно за самите себе си и пак не са особено щастливи. Чувстват се измамени. И в известен смисъл е така.

Трябва да се поддържа баланс. Има връзка между това, което даваме, и това, което получаваме.

Формулата на баща ми за успех и изобилие е проста: програмирайте се да решавате проблеми и да превърнете света в по-добро място, но имайте предвид и собствените си нужди плюс още нещо.

БОРИТЕ ЛИ СЕ ИЛИ СЕ МОЛИТЕ?

Нека вземем един пример от практиката, за да покажем разликата между човека, който се бори за лична изгода, и онзи, който се стреми да действа за общото благо. Представете си, че искате да продадете или да купите къща. Свързвате се с няколко агента по недвижими имоти. Първият ламти за комисионата и би направил всичко, за да се добере до нея. Вторият е решен да сключи възможно най-добрата сделка, дори да му отнеме повече време или да не му донесе най-изгодната комисиона. С кого бихте предпочели да работите? Кой ще се грижи по- добре за вашите интереси? Кого ще препоръчате на приятелите си? Кой в крайна сметка ще има повече клиенти? Егоистът или този, който иска да свърши работата както трябва, в интерес на всички? Сами знаете отговора.

Понякога, когато разглеждаме нещата от бета ниво (с лявото полукълбо на мозъка), ни се струва, че трябва да направим всичко по силите си, за да спечелим колкото можем повече за себе си. Но от гледната точка в алфа нивото (когато мислим с дясното полукълбо на мозъка, иначе казано, от духовна позиция), виждаме нещата другояче.

Според баща ми ние се борим един срещу друг на бета ниво, но на алфа се молим един за друг.

Не забравяйте, че трябва да поддържате баланс - и да давате, и да получавате. Ако не позволявате на хората, на които давате, да ви компенсират, вие ги лишавате от прекрасната възможност да се възползват от благото на даването. Не бъдете егоисти - намерете баланса между даването и получаването.

Можете да прецените стойността на своята работа по полученото възнаграждение.

Между даването и получаването невинаги съществува пряка зависимост: ако свършите работа за пет долара, може да не получите точно пет долара за нея. Но накрая нещата се уравновесяват.

Прочетете разказа на баща ми за случая, когато изле­кувал един мъж в Мексико:

Прекосявах река Рио Гранд е по три пъти на ден, всеки ден в продължение на месец, за да лекувам с полагане на ръце един мъж със здравословен проблем.

В края на тридесетдневния период болестта изчезна. Един мой приятел, който изпитваше резерви към помощта без заплащане, ми каза: „Обзалагам се, че дори не ти е предложил да ти плати поне таксите за моста! Колко ти струваше да отидеш сто пъти дотам?" Изчислих, че съм вложил около 500 долара, но добавих, че няма значение и че имам достатъчно средства за собстве­ните си нужди.

Същата вечер нямах ангажименти, така че жена ми Пау­ла ме помоли да отидем заедно в църковната зала за отмо­ра, за да поиграем бинго.

Макар да не играех бинго, съзнавах, че трябва да отде­лям известно време на съпругата си и се съгласих. Естест­вено, участвах и в играта. Познайте кой спечели джакпота? Аз!

Познайте колко беше той? Точно петстотин долара.

На следващия ден се обадих на моя приятел и му разка­зах, че съм спечелил 500 долара. „Може би така висшият разум се грижи да получаваме своето възнаграждение", спо­делих аз. „Ех, ти и твоите странни идеи!", отвърна при­ятелят ми. Той просто не разбираше.

КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ПРИЯТЕЛИ

Бихте ли искали да работите с човек, който се интере­сува само и единствено колко пари ще изкара за себе си? Или да се ожените (омъжите) за някого, който ще иска да взема всичко, което може, само за себе си?

Ако се посветите на това, да помагате на човечеството, без да очаквате директно възнаграждение, всеки ще иска да общува с вас, да работи с вас, ще бъде ваш приятел.

Няма нужда да харчите пари, за да търсите хора, които имат нужда от помощ, и да програмирате за тях.

Когато помагате на другите, особено на онези, които изпитват отчаяна нужда, вие ще постигате множество успехи. Ще усъвършенствате уменията си. Това е като всичко останало: колкото повече се упражнявате, толкова по-добри ще ставате.

Но баща ми винаги предупреждаваше, че не бива да практикуваме само заради това, което можем да получим; трябва да решаваме проблеми заради задачата, с която сме изпратени тук.

Ако давате, за да получите нещо в замяна, вие всъщност нищо не давате, а търгувате. Мотивите ви са на второ място след действията.

ПРАВЕТЕ НАЙ-ДОБРОТО ЗА ВСИЧКИ

Ето един действителен пример за това, как спокойното програмиране, вземащо под внимание чуждите чувства и нужди, може да донесе забележителни резултати. Разказът е на жител на Индонезия на име Абел:

Искам да споделя едно свое скорошно преживяване.

Бях на почивка със съпругата и синовете ми. Планирахме да се върнем с полета в 15.30 часа в събота, но в петък следобед от авиокомпанията се обадиха да ни осведомят, че полетът е отменен поради технически проблеми. Даваха ни места за следващия възможен полет - в 20.30 часа в събота. Попитах за някой следобеден полет в неделя, но ми казаха, че всичко е заето. С неохота потвърдих за предложения ми полет.

В петък вечерта излязохме навън с приятели и техните родители. Когато по-възрастните чуха за новия полет, те горещо ме посъветваха да не приемам, от съображения за безопасност, и да подам оплакване за промяната в разписанието, за да ми гарантират места за желания полет. Така че аз позвъних в авиокомпанията и учтиво помолих за места в следобедния полет в неделя, но най-доброто, което можаха да ми предложат, бе за 6:30 сутринта, като ме включиха и в листата с чакащи за следобеда, в случай, че някой се откаже. Така все пак беше по-добре и аз се съгласих.

Дълбоко в сърцето си знаех, че вероятността да получим места за следобедния полет е нищожна, тъй като беше краят на мюсюлманските празници и трафикът беше по-натоварен от обикновено. Естествено, че всички биха предпочели да летят следобеда, вместо рано сутринта или късно вечерта. Единственият ни шанс беше някой да отмени резервацията си. Още по-лошото беше, че всъщност трябваше четирима да се откажат, за да можем да пътуваме цялото семейство заедно, а и със сигурност имаше други чакащи преди мен.

Затова в петък вечерта, преди да си легна, се замислих за проблема и преминах в алфа ниво. Представих си как цялото семейство отиваме на летището следобеда и вземаме самолета. Видях картината много ярко, включително как синовете ми махат за довиждане на приятелите ни, които са ни закарали до аерогарата. След няколко минути преброих, излязох от алфа нивото и заспах.

На следващия ден, точно преди обяд ми се обадиха и ми съобщиха, че са успели да ни включат в полета за неделя следобед.

Толкова бях щастлив, че разказах на жена си, че пред­ната вечер съм влизал в алфа ниво. Отначало бях скрил, защото се боях, че нещата няма да се получат, както си ги бях представил. Преживяването беше невероятно. Мисля си, че трябва да продължа да се уча да се съсредоточавам, за да решавам проблеми и да получавам помощ от Другата страна.

Искам да подчертая, че бях изключително любезен и вежлив с представителите на авиокомпанията, с които разговарях, очаквайки от тях пълно съдействие. Нито веднъж не се ядосах и не ги порицах, задето се е наложило да преместят полета. Освен това, през цялото време, докато визуализирах, мислех, че не искам да получа местата с цената на нечие друго нещастие, което да накара хората да анулират резервацията си.

Това ми напомня за едни думи на Наполеон Хил, които баща ми обичаше да цитира: да говориш за целите си с другите е все едно да пробиваш дупки в самовар, през които парата ще излети. Когато хората не ви вярват, енергията на програмирането се унищожава, така че споделяйте само с онези, които разбират какво правите и ще подпомогнат и подкрепят собственото ви програмиране.
ОСМИСЛЯНЕ В СУБЕКТИВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

На дълбоките нива на съзнанието си хората като че ли разбират това без затруднение. Затова, ако концепцията ви се струва прекалено необичайна, упражнявайте навлизането си в по-дълбоко ниво, докато достигнете до нивото отпреди да бъдете замърсени, когато нещата са били по-чисти, ясни и позитивни.

Медитирайки върху тези идеи, баща ми откри един стих в Библията, в който субективното измерение сякаш обхваща всичко: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" В нашия модел царството на Бога е алфа нивото. Да търсим Божията правда означава да правим това, което Бог иска от нас - да решаваме проблеми и да подобряваме живота на планетата Земя. „Останалото" е онова, от което се нуждаете, плюс още нещо.

Ако се нуждаете от един милион долара, лесно ще ги получите. Просто посветете на човечеството усилия за десет милиона и ако имате нужда от този милион, ще ви се даде.

Хората, които разбират, че всички на Земята сме взаи­мосвързани, и че това, което засяга един, се отразява и на цялото човечество, постигат чудодейни успехи.

През февруари 1982 г. Мардж Уолкът посещавала ци­къла лекции „Основи на Метода Силва" в Ларедо, водени от Ед Бернд. Тя била много религиозна, свикнала да се моли за здравето на другите. Ето нейният разказ, така, както го споделила с Ед:

Страдах от множествена склероза в течение на пет­надесет години. На лекциите за Метода Силва за контрол на ума, носех шини на гърба и на врата и се нуждаех от специален стол.

Когато дойдох на лекциите, имах силна вяра, но тя се удвои след завършването на курса.

Два месеца след това свалих шината от врата си. След още два месеца шината ми за тяло се разцепи на гърба и раменете. Дъщеря ми, която бе преминала курса за Контрол на ума заедно с мен, предложи да престана да я нося. Знаеше, че се изкушавам да го направя.

Опитах и оттогава насам не съм я слагала. По-късно дойде да ме посети един лекар от Далас, който страдаше от парализиращо заболяване и се налагаше да закрие практиката си. Той знаеше много за множествената склероза и известно време след това сподели, че не забе­лязва у мен никакви признаци на отминалата болест!

Чух, че той също се е записал в курса за Контрол на ума, възстановил се е и отново е започнал работа.

След като оздравях от множествената склероза, отново отидох при моя лекар. Единственият му коментар бе, че е чувал, че се случват такива неща, но за първи път вижда с очите си. Струвало му се, че няма надежда да се излекувам. Бях носила шините в продължение на години.

Ето какво направих с помощта на Метода Силва за Контрол на ума.

Програмирах по три пъти дневно. Много хора ми се обаждаха и ме молеха да им помогна, така че аз влизах по три пъти в нивото, за да програмирам за тях.

След като бездруго програмирах за тях, когато при­ключвах, програмирах и за себе си.

Знаех, че според докторите няма надежда, така че не се надявах особено. Желание, разбира се, имах, а и не бих си правила труда да програмирам, ако не очаквах, че може и да помогне. Но не мислех за това. Ако състоянието ми се подобреше, добре. Ако ли не, можех да го приема.

В Библията се казва, че всичко, което правиш за другите, ти се връща трикратно. Очевидно, програмирайки за другите, аз помагах и на себе си. Мислите за изцеление сякаш повлияваха собствения ми мозък да нанася корекции в тялото ми.

Изминаха дванадесет години, откакто завърших обу­чението по Метода Силва за Контрол на ума, и оттогава не съм имала никакви проблеми с множествената склероза.

Едно от предизвикателствата ми тогава беше острата болка в лицевите мускули. Когато чух за Техниката за контрол на главоболието, сякаш някой сложи ръка на рамото ми. Болките спряха и повече не са се появявали.

Освен това, през цялото време използвам фразата „по-добре и все по-добре". Постоянно си я повтарям и съм убедена, че тя много ми е помогнала в програмирането и успеха ми с Метода Силва.

Обърнете внимание, че Мардж почти не говори за самото програмиране. Мнозина хора искат да узнаят как е визуализирала, колко често и т. н. Това, което тя ни каза, което намираше за важно, бе, че е използвала малкото енергия, която имала, и краткото време, което смятала, че й остава на земята, за да програмира за колкото може повече хора, без да забравя за собствените си нужди.