Защитена зона (ЗЗ) “Язовир Стамболийски” BG0000275

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Язовир Стамболийски” BG0000275 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); виюн (Misgurnus fossilis); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 30 вида мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на зоната заемат 1 % от територията и. Зоната включва бившия карстов коньон на р. Росица, сега наводнен от язовир "Александър Стамболийски". Хълмовете над язовира са покрити от ксерофилни гори и пасища.

В момента бракониерството е основният негативен фактор за рибната фауна в защитената зона.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „ Бебреш” BG 0000374 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6510 Низинни сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); Балканска кротушка (Gobio kessleri); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Защитената зона обхваща долините на река Бебреш и река Малки Искър и запазените масиви от широколистни гори в съседство. И двете реки са запазени в естествено състояние и гъсто обрасли с крайречна растителност. Дъбовите, габъровите и букови гори са важни местообитания за редки видове. До с. Боженица се откриват карстов релеф, оголени скали и пещери.

Река Малък Искър и нейния приток Бебреш са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Текат в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)) са запазени в отлично състояние. Ихтиофауната е особено богата 14 вида, от които 5 са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави Бебреш една от най-важните зони за опазването на ихтиофауната. Установени са 16 вида херпетофауна 7 земноводни и 9 влечуги, 3 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС (2 земноводни и 1 влечуго). Богатата ихтиофауна и наличието на Austropotamobius torrentium са важни за популацията на видра като източник на храна.

В зоната има жизнени популации на Testudo hermanni и също играе важна роля за постигане географска и екологична пълнота за този вид.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Веднъж изградени те ще изземват до 90 % от водата и ще доведат до много негативни промени на реката и крайречните местообитания.

Възможното изграждане на МВЕЦ ще доведе до смяна на хидрологичните характеристики на реките. Това ще се отрази на състоянието на крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus) и ще намали възможностите за развиване на екотуризъм и рекреация в региона. Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и подобни кнструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция.

Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията една мярка, която често води до точно обратният ефект.

Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания.

Зоната e застрашена и от изоставяне на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за Testudo hermanni. Бракониерството на костенурки е сериозен проблем. Повечето дъбови гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването им.
Защитена зона „ Видински парк” BG 0000522

В предмета и целите за опазване на защитената зона „ Видински парк” BG 0000522 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни, 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове и риби.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

2 % от територията на защитената зона е заета от водни площи (включително стоящи и течащи води), а тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища заемат 1% от зоната.

Районът на зоната включва западни притоци на р.Дунав в участъка р.Тимок - р.Дунав, с подрайон Водосбор - Видбол с Давидова бара, включително левия и приток Грамадска река. Зоната е част от Флористичен район Дунавска ранина и част от Западен Предбалкан и Физикогеографска подобласт - Западна Дунавска равнина. Водосбор с обща площ 330 кв.км. и средна надморска височина 254.0 м.н.в.

Защитената зона е разположена в долинното разширение на река Видбол между селата Синаговци, Водна и Бояново непосредствено преди река Дунав включително и 3 км. северно от Синаговци. Северният край на обекта отстои на 0.5 км. от река Дунав. Обекта съхранява в себе си широк спектър от хабитати в по -голямата си част смесени по между си. Горите в района са естествени и с отлична вертикална структура. Отделни комплекси достигат възраст до 130/150 г./ и височина до 30 м. нещо твърде нетипично за крайдунавските горски екосистеми. Горите заемат богати хумусно -карбонатни почви в по-високите части черноземи в съчетание със сухи песъчливи льосови греди и делувиални наслаги. Обекта почти в цялата си част представлява непрекъснат горски масив разположен при надморска височина от 60-220 метра надморско равнище. В по-ниските и влажни части на обекта са разположени вековни масиви от Мизийски бук на места с доста примеси от обикновен габър,едролистна липа, бряст, клен и др.

В по-високите части на обекта са разположени комбинация от 91 М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91I0 Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.,91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) хабитати. Част от горите са със семенен произход и относително добро възобновяване. Река Видбол е постоянно течаща и образува големи комплекси с 91Е0 В хабитат. На територията на обекта на варовикова скална основа е разположен и изкуствен водоем с големи комплекси крайводна растителност в неговата южна част. Във високите части на обекта непосредствено до селскостопанските площи е разположен хабитат населяващ греди от песъчлив льос и делувиални наслаги. Наличието на варовик и ясно изразения естественен и коренен харктер на част от горите обуславя голямото видово разнообразие. Част от видовия състав индикатор на 9150 хабитат е характерен и често срещан в при надморска височина над 1 000 м.в горите от Мизийски бук се забелязват много средиземноморски елементи в съчетание с планински и централно -европейски такива.

Зоната е относително добре населена и разположена в непосредствена близост до град Видин. В миналото повече сега по ограничено част от него се е ползвал за туризъм предимно краткотраен. Върху територията на обекта има относително добре развита сградна инфраструктура свързана с туристическия поток в района. В северната част на обекта се наблюдава активна инвазия на чуждоземни видове. Ограничено битово замърсяване и изхвърляне на отпадъци предимно в северната част на обекта. Любителски риболов предимно в пролетно-летния сезон и основно северно от село Синаговци непосредствено до река Дунав.Ограничено водни спортове.Ограничено горскостпански мероприятия и екстензивно развитие на животновъдство и земеделие.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Витоша” BG 0000113 (съвпада с територията на ПП „Витоша”) са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3160 Естествени дистрофни езера, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp., 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6510 Низинни сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91D0* Мочурни гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea).

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), видра (Lutra lutra), голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); жълтокоремна бумка (Bombina variegata), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), торбогнездница (Eriogaster catax), еуфидриас (Euphydryas aurinia), Callimorpha quadripunctaria, леукориния (Leucorrhinia pectoralis), лицена (Lycaena dispar), макулинеа (Maculinea nausithous), офиогомфус (Ophiogomphus cecilia), полиоматус (Polyommatus eroides), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina) Probaticus subrugosus и следните видове растения от Приложение II към Директива 92/43/EEC: обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), карпатска тоция (Tozzia carpathica), Drepanocladus vernicosus, Buxbaumia viridis.

5 % от територията на защитената зона е заета от влажни и мезофилни ливади, скали, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 5%, тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност 2 %, водните площи (вкл. стоящи и течащи води) 1%.

Витоша се намира в Западна България на юг от Софийското поле. Обхваща почти изцяло едноименната планина, като границите и съвпадат с тези на Природен парк “Витоша”. На запад граничи с Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, язовир Студена и Боснек. На изток границата преминава непосредствено над селата Княжево, Бистрица, Железница и вилна зона Ярема. На юг тя слиза до Букапреслапски проход, където естествено се отделя от Верила планина. Северната граница е над Софийските квартали Бояна, Драгалевци и Симеоново. Витоша е част от Планско-Завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Поради относително голямата надморска височина на планината, растителната и покривка е с добре изразена вертикална поясност: пояс на смесените широколистни гори, пояс на буковите гори, пояс на иглолистните гори и субалпийски пояс с “островно” разпространение на алпийски местообитания.

В обекта се срещат локални ендемити, при които 100 % от популацията на вида е съсредоточена в обекта.

Налице е висока степен на уязвимост следствие на активното антропогенно натоварване на природния парк. Под най-силен натиск са торфищата /водохващания/ и горските екосистеми /ползване и рекреация/. Витоша е уязвима главно по отношение на опазването на природни местообитания и популации поради тяхната фрагментарност и по отношение на опазването на растителни и животински видове поради тяхната малочисленост. От северната страна са разположени гъсто населени райони, столицата София и град Перник и с над 1,5 млн. жители. Независимо че територията има законова защита като природен парк, природата й е уязвима в значителна степен от всички човешки дейности, свързани с урбанизация и развитието на инфраструктурата, развитието на туризма, горското стопанство, както и от поддържането на ливадите и пасищата. Разширението на столичния град води до бързо застрояване на териториите до северните му граници и вътре в границите. Почти през цялата година Витоша е основен обект за почивка и туризъм на около 1 милион жители на столицата, както и околните селища. Интензивното движение на голям брой хора през размножителния период причинява безпокойство на птиците, основно в ливадите и пасищата и покрай пътеките в горите. През последните години в района започна интензивно да се практикува делта- и парапланеризма, което причинява значително безпокойство на грабливите птици. Разширяването на съоръженията за ски спорт е нарушава местообитанията. Осветяването на ски пистите е особено неблагоприятно за совите. Планове за по-нататъшно мащабно разширение на съществуващите ски зони ще има катастрофални последствия за тревните и горските местообитания. През последните години се увеличи интензивността на сечите , което променя структурата и влошава качествата на горските местообитания. Пасищата и ливадите в по-ниските части на планината не се поддържат след реституцията на земята. Колониите на лалугера /Spermophilus citellus/ бързо намаляват и видът е застрашен от изчезване през следващите няколко години. Това може да доведе до изчезване на скалния орел от района. На територията на парка се осъществява активен лов и се употребяват отрови за борба срещу хищниците. Бракониерството е силно застъпено в парка. Други потенциални заплахи за мястото, освен развитието на ски-туризма, са намеренията за изграждане на нови водохващания и малки ВЕЦ по реките, което ще наруши водния баланс на все още естествените реки в планината. Потенциална заплаха както за птиците, така и за местообитанията е изграждането на ветроенергийни паркове на Витоша, което ще има неблагоприятно въздействие върху гнездящите и мигриращите тук грабливи птици.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Божкова дупка” BG 0000605 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 8310 Неблагоустроени пещери. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове, риби, земноводни и влечуги и безгръбначни животински видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale).

100 % от територията на защитената зона е заета от скали, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници.

Пещерата е разположена на 1200 м източно от село Кривня в средата на скален масив м/у селата Кривня и Сеново. Образувана е от варовик. Кулина дупка (Бойкова дупка, Кумница) е най-дългата пещера в Лудогорието и четвъртата по дължина в региона на Русе. Дължината стига до 326 м. Пълна е с разклонения, хоризонтални и сухи, разделени на две части. Подът на първата част е покрит с скални отломки. След 36 м галерията се стеснява и се влиза във втората част на пещерата. Съставена е от няколко зали с височина около 7-8 м и къси разклонения. Всички разклонения завършват с непроходими тесни тунели. Пещерата не е богата на вторични образувания. Повечето и части са покрити с екскременти от прилепи (н аместа до 120 см дебелина). Една от най-значимите пещери за опазване на прилепи в страната.

Основните заплахи са свързани с вандализъм, алпинизъм, катерачество, пещернячество.