Защитена зона „Средна гора” BG 0001389

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Средна гора” BG 0001389 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., Храсталаци с Juniperus spp. 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA * Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); ); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), одонтоподизма (Odontopodisma rubripes), ценагрион (Coenagrion ornatum), кордулегастер (Cordulegaster heros), Callimorpha quadripunctaria, лицена (Lycaena dispar), полиоматус (Polyommatus eroides), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita), алпийска розалиа (Rosalia alpina), и растения Drepanocladus vernicosus.

На територията на защитената зона са описани 46 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Защитената зона представлява по-голямата част от Същинска Средна гора източната част от Ихтиманска Средна гора и скалистото ждрело на река Тополница на юг от село Петрич, което свързва двете планини. Запазени са стари букови и дъбови гори, които представляват голяма непрекъсната територия, далеч от населени места. Тази територия е най-благоприятната за разширяване ареала на мечката. Зоната опазва територия в която постоянно се срещат няколко индивида мечки, но и позволява възстановяване на вида върху значителни площи. По този начин ще се увеличи значително Старопланинската популацията на вида и ще се подбрят възможностите за възстановяване на генетичният обмен с другата голямо популация в България Рилородопската. Зоната опазва една от малкото останали жизнени популации на сухоземни костенурки в района на планините обграждащи на Горнотракийската низина. Зоната опазва важни местообитания на Spermophilus citellus.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. При бъдещо разширяване на подбалканската ЖП линия и автомобилен път е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката.

Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo и Spermophilus citellus. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.
Защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” BG 0001040

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Западна Стара планина и Предбалкан” BG 0001040 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9260 Гори от Castanea sativa, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: животни мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), пъстър пор (Vormela peregusna); рис (Lynx lynx), трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); ); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); главоч (Cottus gobio), балканска кротушка (Gobio kessleri), балканска кротушка (Gobio uranoscopus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), одонтоподизма (Odontopodisma rubripes), торбогнездница (Eriogaster catax), Callimorpha quadripunctaria, Gortyna borelii lunata, лицена (Lycaena dispar), полиоматус (Polyommatus eroides), карабус (Carabus variolosus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita), рисодес (Rhysodes sulcatus), алпийска розалиа (Rosalia alpina), ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) и растения червено усойниче (Echium russicum),обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), карпатска тоция (Tozzia carpathica), Dicranum viride, Buxbaumia viridis.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 1 % от територията на защитената зона, влажни и мезофилни ливади 2 %, скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1 % и тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища 1 %.

Зоната включва планинските вериги на Стара планина от Искърския пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланинията ландшафта е нископланински с мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани, като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. От зоната са изключени район на планирана ски зона, и полигон около две населени места с планове за развитие на минно добивната промишленост, като се е отчитало тези изключения да не са твърде големи по площ така, че да не се фрагменира планинското ядро на зоната. Към зоната е включен и района на езерото Рабиша и околните хълмове, които заедно с околният ландшафт са пряко свързани с останалите части на зоната.

Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Теченията в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Средното течение е обрасло с Salix sp. Ихтиофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра) 9 вида, 5 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави зоната Западна Стара Планина и Предбалкан една от най-ценните за опазването на ихтиофауната и естествените местообитания. Естествената речна система на планината е от много голямо значение за миграцията на рибата.

Зоната е една от малкото зони в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка B от националното покритие и са в относително добро състояние, като на големи площи още са запазени вековни гори. Зоната е едно от 2-те места в България с доказано постоянно присъствие на рис. В зоната постоянно се намират няколко мечки, като всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина, но биват бързо убити от бракониери. Тук е единственото място между тези два центъра на разпространение, където мечката може да формира мета-популация с голямо биокоридорно значение за възстановяване генетичният обмен между тези популации. Мечката и рисът са основни видове на основата на които са определени границите на зоната. Зоната е най-важното място в Северна България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в северна България този вид не е запазен на такива площи с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на предложените граници. Зоната е едно от малкото места в България, където има възможност да се достигне оценка B за местообитание 91E0.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Веднъж изградени те ще изземват до 90 % от водата и ще доведат до много негативни промени на реката и крайречните местообитания. Възможното изграждане на МВЕЦ ще доведе до смяна на хидрологичните характеристики на реките. Това ще се отрази на състоянието на крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91E0) и ще увеличи възможностите за развиване на екотуризъм и възстановяване на региона. Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и подобни конструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията една мярка, която често води до точно обратният ефект.

Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми.

В района на връх Ком с планира нов ски комплекс. За да се предотврати фрагментацията на местообитанията на едрите хищници, неговото изпълнение е допустимо само ако се вмести в изключеният от зоната район и не се допуска застрояване с хотели в планината. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки за храна е сериозен проблем в някои части. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят условията за живот на мечката и риса. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Кървав камък” BG 0001017 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6520 Планински сенокосни ливади, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); рис (Lynx lynx), трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); растения обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Територията включва ниски планини и хълмове, покрити основно с широколистни гори и относително малки петна от борови гори, храсталаци, ливади и пасища, с пръснати малки села. Обработваемите земи заемат незначителна част от територията. Сравнително добре запазените горски хабитати (особено старите широколистни гори), както и изобилието от дивеч (сърни и зайци) осигуряват добри условия за риса и вълка. Предлаганата защитена зона е от голямо значение за постигане на благоприятен консервационен статус на мечката. Тя представлява “stepping stones” биокоридор за генетичен обмен между популациите на вида от източна Сърбия и от Рила и Пирин, а възстановяването на метапопулациите на вида е важна консервационна задача. През последните няколко години рисът се опитва да реколонизира западните планински райони на страната. Предложената защитена територия е една от трите, където рисът беше установен през последните пет години.

Защитената зона е застрашена от изсичането на горите и най-вече на старите широколистни гори, както и засаждането на изкуствени иглолистни насаждения. За едрите хищници опасност представляват основно бракониерството (мечка и рис) и ловът (вълк). През последните няколко години има няколко съобщения за отстреляни в този район мечки, въпреки че видът е под закрилата на закона. Бракониерството се явява също така главна пречка за реколонизацията на западните части на страната от риса има едно съобщение за наскоро убит рис в района. Ловът е основна заплаха за вълка. Традиционният лов с големи групи от ловци и кучета, които се разпръсват на обширна територия и подгонват дивеча като вдигат шум (т.нар. гонки), безпокои фауната в района като цяло. Безпокойството на животните (особено на бозайниците и птиците), причинено от автомобилните състезания тип “offroad”, също би могло да се превърне в сериозен проблем в този район, тъй като в България не съществуват никакви законови ограничения по отношение на тази дейност. Дейността на събирачите на гъби също нарушава спокойствието на животните и в частност на хищниците. Хабитатите и видовете в предложената защитена територия са уязвими на евентуално бъдещо застрояване с водно-електрически централи, които ако се изградят ще отнемат до 90% от водите и ще предизвикат драстични негативни изменения в състоянието на речните и крайречните хабитати и особено на хабитат 91EO, както и до негативни последици за популациите на видрата и на представителите на речната ихтиофауна. Проектите за изграждане на малки ВЕЦ-ове ще доведат до допълнителна урбанизация в местообитанията на мечката и риса. Значителна бъдеща заплаха е изсичането на крайречните гори (код 91E0), често обосновавано с необходимостта да се подобри проводимостта на речните корита с оглед опазване от наводнения мярка, която в по-голям мащаб води до точно обратния на търсения ефект. Коригирането на реките и засаждането на горски монокултури представляват важна потенциална заплаха за речните и крайречните хабитати. Допълнителни заплахи за предложената защитена зона са засушаването на климата, правещо особено уязвими средните и малки планински реки, както и проникването на чуждия вид аморфа (Amorpha fruticosa), който е особено агресивен на влажни понижения на крайречните тераси.
Защитена зона „Руй” BG 0000313

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Руй” BG 0000313 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); пъстър пор (Vormela peregusna); рис (Lynx lynx), трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Защитената зона обхваща планината Руй и прилежащите й по-ниски територии. Преобладават буковите гори, но част от територията е заета и от други гори, ливади и пасища. Районът предлага сравнително гъста речна система. Урбанизацията е концентрирана главно в по-ниските части на района.

Сравнително добре запазените горски хабитати и скали (особено стари широколистни гори) и изобилието от дивеч (сърни и зайци) предлагат добри условия за живот на риса и видовете прилепи в района, както и за вълка, който е често срещан там. Предложената защитена зона е потенциално важен “stepping stones” биокоридор за риса и мечката, а възстановяването на метапопулациите на тези видове представлява основна консервационна цел. Защитената зона опазва много представителни гори от хабитат 91EO.

Предложената защитена територия е застрашена от изсичането на горите и най-вече на старите широколистни гори, както и засаждането на изкуствени иглолистни насаждения. За едрите хищници опасност представляват основно бракониерството (мечка и рис) и ловът (вълк). Ловът е основна заплаха за вълка. Традиционният лов с големи групи от ловци и кучета, които се разпръсват на обширна територия и подгонват дивеча като вдигат шум (т. нар. гонки), безпокои фауната в района като цяло. Безпокойството на животните (особено на бозайниците и птиците), причинено от автомобилните състезания тип “offroad”, също би могло да се превърне в сериозен проблем в този район, тъй като в България не съществуват никакви ограничения по отношение на практикуването на този спорт. Дейността на събирачите на гъби също нарушава спокойствието на животните и в частност на хищниците.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Етрополе Байлово” BG 0001043 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); маришка мряна (Barbus plebejus), обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); растения обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Това е комплексна защитена зона обединяващ част от Стара планина (Етрополски Балкан) и съседният масив Байлово, който представлява връзка със масива на Средна гора. Двете ядра са свързани с два широки коридора от гори.

Зоната е важно място за миграциите на мечката, като дава условия за постоянен живот на индивиди през цялата година. През зоната популацията на мечката осъществява контакт със зоната на Средна Гора (основна зона за възстановяване на мечката), а оттам е възможно и възстановяването на връзката с Рило-Родопската популация.

Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят условията за миграция на мечката. При бъдещи проекти за строеж на магистрала и разширение на ж-п линията следва да се предприемат мерки за дефрагментация на местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Котленска планина” BG 0000117 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Callimorpha quadripunctaria, обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); растения обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

На територията на защитената зона са описани 5 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Върху територията на мястото преобладават Мизийски букови и Мизийски буково-габърови гори. Има значително залесяване (около 12%) с иглолистни насаждения (бял бор, черен бор, смърч, дугласка ела, сребриста ела, кедър и др.) на мястото на местни широколистни гори. Има по-интензивно изсичане има в ГСУ “Царевец” на ДДС “Котел”. В територията на мястото се намира Държавна дивечовъдна станция “Котел”, която развива ловно стопанство включително и международен ловен туризъм. Ловния туризъм е редовно организиран и има тенденция за разрастване. Това място е част от Котленско-Върбишката планина. Тя се състои основно от сенонски и неоценски карбонатни скали. Преобладаващите видове дървета сред естествената горска растителност са от родове Quercus и Fagus. Има широки карстови области с много язовири и пещери.

От орнитологична гледна точка мястото има важно значение за видовете, които гнездят по скалите. Растителни видове от Директивата за местообитанията не са открити, но има голям брой видове от Закона за биологичното разнообразие (14 вида) и в Червената книга на България (22 вида), което дава основание мястото да бъде определено като значимо. Антропогенното въздействие произтича основно от изкуственото залесяване с иглолистни насаждения (високо влияние) и изсичането на горите (средно влияние).

Описаните дейности оказват ниско до средно влияние. Мястото е относително устойчиво. Има потенциална опасност от промяна на почвата върху която са горите.
Защитена зона „ Лудогорие” BG 0000168

В предмета и целите за опазване на защитената зона „ Лудогорие” BG 0000168 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества, 8310 Неблагоустроени пещери, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове и риби.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); хидриас (Hypodryas maturna), Callimorpha quadripunctaria, лицена (Lycaena dispar), Bolbelasmus unicornis, обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Защитената зона представлява широколистни гори и пасища сред просторен хълмист земеделски ландшафт. Естествени и полу-естествени ксеротермни и ксеромезофилни широколистни равнинни гори в Лудогорското плато. Най-големия равнинен горски масив в страната. Включва стари естествени гори с фаунистична важност.

Основните заплахи са от сеч, лов, паша, изкуствено залесяване с неместни видове дървета.

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Островче” BG 0000173 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6510 Низинни сенокосни ливади, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); хидриас (Hypodryas maturna), лицена (Lycaena dispar), полиоматус (Polyommatus eroides), Bolbelasmus unicornis, обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita), алпийска розалиа (Rosalia alpina).

На територията на защитената зона са описани 21 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 2 % от територията на защитената зона, а влажните и мезофилни ливади 1 %. Зоната е разположена в по-обширния район на Лудогорието, в преходната зона между горите и степта. Тя е с хълмист платовиден характер, покрита е предимно с гори естествени широколистни ксерамезофилни и ксеротермни гори. Една от трите равнинни гори в района с консервационно значение.

Съществува потенциална опасност от използване на гората, лов, събиране на растения.
Защитена зона „Твърдишка планина” BG 0000211

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Твърдишка планина” BG 0000211 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); кордулегастер (Cordulegaster heros), полиоматус (Polyommatus eroides).

На територията на защитената зона са описани 17 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

12 % от територията на защитената зона е заета от влажни и мезофилни ливади, 6 % тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища, 4 % водни площи (включително стоящи и течащи води) и 1% скали. Южната част от зоната и склона е покрит с широколистни дъбови и букови гори, докато северните склонове са открити хълмисти райони, покрити от ливади и пасища.

Зоната е подходяща за хищници и прилепи. Зоната е една от няколкото в България, в които голям процент (50%) от горите представляват целеви типове природни местообитания -9150- Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum. Зоната е от голямо значение поради големия брой видове (38) с природозащитен статут. Тя опазва важни местообитания на редки, критично застрашени и ендемични растения, като Chamecytisus frivaldzkyanus, Fritillaria pontica, Saturea rumelica, Verbascum adrianopolitanum, Taxus baccata, Anemone sylvestris, Aquilegia nigricans, Coeloglossum viride, Crocus veluchensis, Fritillaria graeca, Hieracium tschamkoriense. На територията на Държавно лесничейство "Буйновци" бе установена естествена популация на ела (Abies alba) на най-ниска надморска височина в страната. В местността "Буков дол" бе установено най-голямата в България популация на тис (Taxus bacata) - застаршен вид, съвместно с обикновен бук (Fagus sylvatica), ела (Abies alba) и черен бор (Pinus nigra). Броят на тисовите дървета достига до няколко стотин индивида с диаметър 40 cm и височина 12 m.

Значителният брой градове, села и пашата на добитък увеличава антропогенното въздействие в северната част на зоната. Значителна заплаха е изсичането на крайречните гори от обикновен бук (Fagus sylvatica), което ще унищожи местообитания и ще окаже отрицателно въздействие върху много растителни видове като Fagus sylvatica, Pinus nigra, Acer heldreichii, Taxus baccata, Angelica pancicii, Atropa bella donna, Festuca balcanica, Cephalanthera rubra, Lilium jankae, Platantera bifolia, Neottia nidus-avis.)

В предмета и целите за опазване на защитената зона „Централен Балкан - буфер” BG0001493 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62D0* Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6520 Планински сенокосни ливади, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); главоч (Cottus gobio); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides),

одонтоподизма (Odontopodisma rubripes), ценагрион (Coenagrion ornatum), Callimorpha quadripunctaria, лицена (Lycaena dispar), обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); еуфидриас (Euphydryas aurinia), полиоматус (Polyommatus eroides), растения червено усойниче (Echium russicum), обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), Mannia triandra.

1% от територията на защитената зона е заета от водни площи (включително стоящи и течащи води) и 1 % от площта на зоната са скали, сипеи.

Защитената зона представлява естествен буфер на Национален парк Централен Балкан от всички страни. Без това е невъзможно пълноценното опазване на природата на националния парк. Това са слабо засегнати територии, в които се опазват масиви от бук, гори от явор и липа върху сипеи и крайречни елшови галерии. Важни екологични коридори представляват поречията на Вит, Осъм, Росица, Янтра от северна страна и на Стряма и Тунджа от южна. Зоната е и много важен хабитат за много изолираната старопланинска популация на мечката. Този сайт съдържа ключови местоообитания за мечката, като почти цялата популация на вида в рамките на Национален парк Централен Балкан ежегодно прекарва част от годината там. Зоната е едно трите места в България за опазване на Cottus gobio. Зоната опазва важни местообитания на Spermophilus citellus.

Огромна заплаха е строителството на нови ски курорти, леглови бази в планината, ски писти и ски съоръжения. Това ще фрагментира зоната и прогони мечката и други редки видове от там. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Зоната e застрашена от изоставяне на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo и Spermophilus citellus. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.
Защитена зона “ река Палакария” BG 0000617

В предмета и целите за опазване на защитената зона “река Палакария” BG 0000617 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); европейски вълк (Canis lupus); пъстър пор (Vormela peregusna); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Тревните съобщества са вторично появили се на мястото на интензивно обработвани в миналото земеделски земи и насаждения с пшеница и картофи. По течението на река Палакария има растителност от елша и ясен, както и крайречна растителност в различни фази на деградация, което се дължи на постоянното изсичане и активните пасищни дейности. По-голяма част от територията е земеделска земя, която не е била използвана активно през последните 15 години. Качеството не е високо защото естествената растителност не се е възстановила напълно. Синурите все още са забележими в някои райони. Има също и останки от инфраструктурни елементи (бетонни и земни пътища, сметища, резервоари за химикали, стари напоителни канали) и др. В една точка от брега на р. Палакария е установено замърсяване в резултат на човешка дейност. Малка част от зоната обхваща стар селскостопански двор и моторнотракторна станция с напълно рудерализирана растителност. Въпреки присъствието на два ендемични вида (които са сравнително широко разпространени) и четири вида, включени в Червена книга на България, значимостта на зоната не е висока. Чрез защитената зона се реализира свръзката между югоизточните склонове на витошкия биотичен комплекс и аналогичния комплекс на Рила. Зоната е развита териториално по долното течение на р. Палакария и по този начин осъществява връзката с коридора на р. Искър и разширява територията на приоритетния хабитат 91E0 (Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae).

Защитената зона е разположена в околностите на „антропогенни фактори” и възстановяването собствеността върху земите ще бъде съпроводено с възстановяване на земеделската дейност, което ще направи зоната на Река Палакария застрашена.