Защитена зона (ЗЗ) “Арчар” BG0000497

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Арчар” BG0000497 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6260* Панонски пясъчни степи; 6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); распер (Aspius aspius); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 %, а Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата 18 %.

Зоната е част от Дунавската заливна низина близо до село Арчар и съседните пясъчни хълмове, които са с 80-90 м. н. в. Обектът включва и новите Дунавски острови покрити със заливни гори.

Растителната покривка е силно променена от човешката дейност. Има голяма незаконна кариера за пясък, която се ползва от местните хора, основно роми. Бившата заливна низина е отводнена и има много канали. Водният режим на блатото е променен.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Росица” BG0000609 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); одонтоподизма (Odontopodisma rubripes); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 25 вида мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона обхващат 40 % от територията и. Зоната обхваща равна речна долина, крайречни гори и пасища сред селскостопански ландшафт.

Основните заплахи за защитената зона са свързани със замърсяване на водата и бракониерство. Басейнът на яз. Ал. Стамболийски има добър пречистващ ефект на водата.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Видима” BG0000618 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio kessleri); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Защитената зона включва средното и долно течение на река Видима под град Априлци. Това е една от малкото запазени големи реки в България и най-важният хабитат в Северна България за редки видове риби. Съобщества от Alnus glutinosa (черна елша) са разпространени по целия речен участък.

Има заплаха за защитената зона от строеж на мини ВЕЦ, който ще разруши крайречните хабитати, ще промени естествения режим на водното ниво и ще има отрицателни последици за рибите. Друг сериозен проблем е събирането на костенурки.
Защитена зона (ЗЗ) “Български извор” BG0001036

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Български извор” BG0001036 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Защитената зона включва средното течение на река Вит, притока й и неголяма територия от Васильовска планина. Най-голямото богатство тук са речните и крайречни екосистеми.

Защитената зона е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на пътя София-Варна е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на едрите бозайници. Зоната e застрашена от изоставяне на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Сериозен проблем е и събирането на костенурки.
Защитена зона (ЗЗ) “Деветашко плато” BG0000615

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Деветашко плато” BG0000615 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 30 вида мигриращи птици.

Защитената зона представлява голямо карстово плато с разнообразни карстови пейзажи – скали, широколистни гори, част от долината на р. Осъм, пещери, като Деветашката и комплекса Маарата. Има няколко селища и много селскостопански земи.

Ниските, но открити местообитания (редуване на покрити с храсти области и гори) са застрашени от естествено изчезване след бързо намаляване на пашата през последните години.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Пъстрина” BG0001037 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); бисерна мида (Unio crassus); офиогомфус (Ophiogomphus cecilia); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - червено усойниче (Echium russicum).

Защитената зона включва хълма Пъстрина на изток от град Монтана и част от река Шугавица, преди вливането й в Огоста. Пъстрина се извисява като остров на биоразнообразието над околната равнина.

Основните заплахи за защитената зона за свързани с плановете за строителство на вятърни електроцентрали, които могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo и Spermophilus citellus. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.
Защитена зона (ЗЗ) “Ломовете” BG0000608

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Ломовете” BG0000608 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6510 Низинни сенокосни ливади; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8310 Неблагоустроени пещери; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); Белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); балканска кротушка (Gobio kessleri); виюн (Misgurnus fossilis); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); вертиго (Vertigo moulinsiana); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); Bolbelasmus unicornis; обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - червено усойниче (Echium russicum); обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

В защитената зона се срещат 27 вида мигриращи птици.

Влажните ливади, мезофилните ливади и Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат по 1 % от територията и.

Зоната представлява варовикови скали по каньоните и долината на река Русенски Лом и нейните притоци в североизточна България. Бреговете на каньоните са покрити с широколистни храсти, дървета и трева.

Защитената зона е повлияна главно от пашата около селата. Урбанизациятя е ниска. Активни са селскостопански дейности в близките райони около зоната. Заплаха съществува от паленето на стърнищата и нелегалното изхвърляне на оборски тор в територията на Природния парк Русенски Лом. Има проект за построяването на хотели на територията Русенски Лом и подобряване на пътя през долината. По този начин биоразнообразието в долината ще бъде унищожено. Рибната фауна е подложена на негативно антропогенно влияние от индустриалните и битови отпадъчни води. В някои части на отделните притоци рибната фауна е напълно унищожена.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Микре” BG0000616 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Защитената зона обхваща част от районите на Средния Предбалкан (южно от гр. Ловеч), надморската височина достига 1100 м н.в. Северните склонове са покрити с букови и габърови гори, по южните склонове има пасища и дъбови гори.

Територията е силно уязвима поради нелегалната сеч и други форми на погрешно използване на гората.