, Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

4.2., Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

В предмета и целите за опазване на дивите птици в защитената зона са посочени следните видове птици, включени в Директива 79/409/ЕИО: A215 Бухал (Bubo bubo), A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia), A246 Горска чучулига (Lullula arborea), A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana), A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis), A224 Козодой (Caprimulgus europaeus), A122 Ливаден дърдавец (Crex crex), A465 Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), A234 Сив кълвач (Picus canus), A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio), A236 Черен кълвач (Dryocopus martius), A030 Черен щъркел (Ciconia nigra), A339 Черночела сврачка (Lanius minor), A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Посочени са 4 вида мигриращи птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1% от площта на зоната, като в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (28%). Палакария се намира в Южна България между планините Витоша и Рила. Обхваща западната част на Самоковската котловина - Палакарийското котловинно поле с поречието на река Палакария, ляв приток на река Искър. Разположено е от северозапад на югоизток. На запад границата преминава по склоновете на Витоша и Верила в землищата на село Ярлово и следва очертанията на котловината, като на изток достига до река Искър и град Самоков. Котловината представлява дъно на съществувало през плиоцена сладководно езеро. В по-късен период от планината започват да се натрупват алувиални и ранноглациални наслаги. Днес тя е добре овлажнено котловинно поле с надморска височина от 950 м. В средата му се издигат възвишения с тектонски произход. За котловината е типична продължителната, сравнително мека зима с късно снеготопене. Основни местообитания тук са мезофилните тревни съобщества (ливади с ниски и умерено високи треви, мочури, пасища), обработваемите площи и пустеещите земеделски земи. От горите преобладават смесените и иглолистните разположени основно по склоновете на околните планини, като голям процент от тях са изкуствени плантации.

Палакария се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на земеползване, земеделие и управление на водите. Пресушаването на влажните ливади предизвиква нарушаване на водния режим на територията и разрушаване на ключови за застрашените видове местообитания, особено за ливадния дърдавец и белия щъркел. Освен това разораването на ливадите и пасищата води до пълна загуба на важните за тези видове местообитания. Осъществяването на косенето и пашата е от ключово значение за поддържане на тревните местообитания. Друга човешка дейност с неблагоприятно въздействие върху местообитанията е неправилното управление на отпадъците. Ловът и бракониерството са разпространена практика в района и предизвикват безпокойство на птиците.
Защитена зона “Васильовска планина” BG0002109

В предмета и целите за опазване на дивите птици са посочени следните видове птици, вкючени в Директива 79/409/ЕИО: A239 - Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos); A 403 - Белоопашат мишелов (Buteo rufinus); A 075 - Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla); A 215 - Бухал (Bubo bubo); A 031 - Бял щъркел (Ciconia ciconia); A 246 - Горска чучулига (Lullula arborea); A 379 - Градинска овесарка (Emberiza hortulana); A 229 - Земеродно рибарче (Alcedo atthis); A 224 - Козодой (Caprimulgus europaeus); A 104 - Лещарка (Bonasa bonasia); A 122 - Ливаден дърдавец (Crex crex); A 026 - Малка бяла чапла (Egretta garzetta); A 023 - Нощна чапла (Nycticorax nycticorax); A 080 - Орел змияр (Circaetus gallicus); A 094 - Орел рибар (Pandion haliaetus); A 072 - Осояд (Pernis apivorus); A 465 - Планински кеклик (Alectoris graeca graeca); A 442 - Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata); A 234 - Сив кълвач (Picus canus); A 429 - Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); A 091 - Скален орел (Aquila chrysaetos); A 238 - Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); A 338 - Червеногърба сврачка (Lanius collurio); A 236 - Черен кълвач (Dryocopus martius); A 030 - Черен щъркел (Ciconia nigra); A 002 - Черногуш гмуркач (Gavia arctica); A 339 - Черночела сврачка (Lanius minor); A 307 - Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Освен посочените защитени видове се срещат и 9 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива79/409/EEC.

Водните площи ( вкл. стоящи и течащи води) заемат 2 % от площта на зоната, но в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (16 %).

Васильовска планина се намира в Северна България между градовете Ябланица, Тетевен и Троян и почти съвпада с орографските граници на едноименната планина. На север територията включва и язовир Сопот. Около половината от планината е покрита с гори - предимно от мизийски бук /Fagus moesiaca/. Има също и иглолистни култури. Откритите пространства заемат около 30% от територията, като най-голям е делът на ливадите и обработваемите земи.

Непосредствената близост на Васильовска планина до Национален парк “Централен Балкан”, както и слабата населеност на района са предпоставка за богатото биологично разнообразие и съхраненост на хабитатите тук. В границите на мястото са включени както ценни влажни ливади край Васильов, Лесидрен и Голяма Желязна, така и голяма част от поречието на река Вит, своеобразен коридор за птиците в тази част на Стара Планина. На запад е включена и част от Лисец планина, в която има стари букови гори и пасища трофични местообитания на редица видове птици. Язовир Сопот на север е важно място за почивка и хранене на редица видове водолюбиви птици по време на миграция и зимуване.Във Васильовска планина са установени 108 вида птици, от които 13 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 27 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Васильовска планина е със свеовно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата ливаден дърдавец /Crex crex/. Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за сивия кълвач /Picus canus/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Тук се поддържат представителни популации на средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, черния кълвач /Dryocopus martius/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и осояда /Pernis apivorus/.

Васильовска планина е лесно достъпна за посетители, поради неголямата си височина и наличието на селища и пътища, както по границите на мястото, така и в него. Природата силно се влияе от горско-стопански дейности и традиционното ползване на ливадите и пасищата. Горите са застрашени от прекомерната екплоатация и от незаконните сечи. Това води до промени в качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени и във влажността на ливадите. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене и храна. Най-сериозни заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщането им в обработваеми земи. Преки заплахи за птиците са скалното катерене, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и други. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

По-малко от 1% от територията на мястото е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук попадат 7 защитени местности и 5 природни забележителности, обявени за опазване на характерен ландшафт, водопади или пещери. Почти цялата територия на Васильовска планина попада в КОРИНЕ място “Централен Балкан”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.