Защитена зона (ЗЗ) “Голяма река” BG0000432

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Голяма река” BG0000432 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона редовно срещащи се мигриращи видове птици са 22 вида.

Защитена зона “Голяма река” се намира в североизточна България. Реката черпи води от хълмистите райони на източната част на Предбалкана. Тя е предимно сплитко дъно с дълбоки речни наноси. Защитената зона включва Голяма река и нейните притоци. Повечето от реката е заобиколена от гъста дървесна растителност, но съществуват и открити райони (ливади) и в много редки случаи обработваеми земи. По-голямата част от реката е напълно неповлияна от антропогенни въздействия. Този натиск е по-силен в частта около град Стражица.

Голяма част от реката е труднодостъпна, поради което антропогенният натиск е малък. Но една от главните заплахи е сечта в горите.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Стара река” BG0000279 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); трицветен нощник (Myotis emarginatus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона редовно срещащи се мигриращи видове птици са 23 на брой.

Стара река се намира в южна България и е ляв приток на река Марица. Тя завива на юг в плитка и широка долина. Дълга е 43,9 км., има малки притоци и често пресъхва. Водите й се използват за напояване. Скалната основа на защитената зона е съставена от варовици и мергели. 50 % от реката преминава през открити площи, а останалата й част през гористи полупланински райони. Защитената зона пресича първокласния път Варна-София. Характерни за реката са относително голямата денивелация и бързото течение. Коритото в горната част на реката е тясно и скалисто.

Основните заплахи за защитената зона са свързани със замърсяване на водата, изсичане на крайречната растителност, прекъсване на достъпа чрез препятствия като бентове, отклоняване на води при маловодие, и бракониерство. Необходимо е да се преустанови замърсяването на водата и да се наложи строга забрана върху сечта.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Студенец” BG0000240 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); лицена (Lycaena dispar); Bolbelasmus unicornis; обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

В защитената зона се срещат 20 вида мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 % от територията и. Зоната е представена от типичен карстов пейзаж, реки, пасища и гори, много скали, ниши и пещери, много подземни карстови форми и езера, многобройни колонии на прилепи.

По отношение на уязвимостта защитената зона е определена като малка до средна уязвимост. Заплаха представляват нелегалния лов, строителството, постройките за рибарници. Колониите на прилепи в пещерите са силно уязвими през зимата и по време на размножителния период поради неплануваните посещения на необразовани спелеолози и неспециалисти. Това безпокойство понякога води до намаляване броя на прилепите и до тяхната смърт (особено на новородените по време на размножителния период). Много агресивно е човешко въздействие, особено управлението на горите, където има много частни собственици на горите и ливадите и управлението на водите на река Вит, особено в северната част на зоната.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Калимок - Бръшлен” BG0000377 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Дългопръст нощник); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитена зона “Дряновска река” се срещат 23 вида мигриращи птици.

Дряновска река се намира в Северна България и е ляв приток на река Белица. Тя води началото си от шипченско-тревненския балкан. По средата на течението си тя пресича източната част на възвишението Стражата и образува красиво дере. Реката е дълга 59,3 км. Скалната основа на защитената зона е съставена от варовици и мергели. Течението преминава през равнинни и хълмисти райони. Речното корито е тясно и скалисто.

Основните заплахи за защитената зона са замърсяване на водата, изсичане на крайбрежната растителност, прекъсване на достъпа чрез препятствия като бентове, отклоняване на води при маловодие, и бракониерство. Необходимо е да се преустанови замърсяването и да се наложи строга забрана върху сечта.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Дряновски манастир” BG0000214 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

На територията на защитената зона редовно срещащи се са 16 вида мигриращи птици.

Влажни ливади, мезофилни ливади заемат 5 % от територията на защитената зона. Съчетание от разнообразен карстови ландшафти, пещери, скални ниши, каньони и карстови извори.

Добре запазени са широколистните гори в защитената зона, които са много важни за съществуването на безгръбначната фауна. Зоната заема силно урбанизирана площ, повлияна от туризма и ерозията.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Цибър” BG0000199 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 1530* Панонски солени степи и солени блата; 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни; 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); лалугер (Spermophilus citellus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); Alosa immaculata; распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); бръмбар рогач (Lucanus cervus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

На територията на защитената зона се срещат 33 вида редовно мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 25 % от територията и, а тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата 7 %. Островната група на зоната е основно покрита с естествена растителност. През лятото се разкриват широки пясъчни ивици.

Проблемите в защитената зона са свързани с това, че бившата заливна низина е отводнена, на остров Ибиша се извършва активно горско стопанство, естествените гори се заменят с монокултури, вътрешноконтиненталните пясъчни дюни в заливната низина са застрашени от активен незаконен добив от местните хора основно роми. Най-голямата заплаха е сечта на естествената гора и залесяването с тополови култури.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Обнова - Караман дол” BG0000239 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 1530* Панонски солени степи и солени блата; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 40C0* Понто-сарматски широколистни храстчета; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia).

На територията на защитената зона се среща един вид мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 % от територията и. Зоната е представена от стари широколистни гори със заливни площи от река Осъм. Това е бивша заливна територия на р. Осъм със заобикалящите я сухи склонове, покрити със степна растителност и ксерофилни дъбови гори. Заливната гора е много променена от човешкото влияние, но има добри възможности за възстановяване.

Опасността за защитената зона е свързана със заплахи от обезлесяване, отводнителни системи и изправяне на коритото на река Осъм, много обработваеми земи в заливната зона. Малкото оцелели гори са много нарушени от легални и нелегални сечи.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Врачански Балкан” BG0000166 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); Голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); гребенест тритон (Triturus cristatus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); одонтоподизма (Odontopodisma rubripes); Gortyna borelii lunata; лицена (Lycaena dispar); карабус (Carabus variolosus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita); рисодес (Rhysodes sulcatus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

В защитената зона се срещат 16 вида мигриращи птици. Влажните ливади, мезофилните ливади заемат 2 % от площта на зоната. Територията на защитената зона има площ 28 844,8 ха: 20 073 от които горски площи и 8 111,4 са селскостопански. Зоната обхваща основната част от планина Враца и скалният масив Лъкатник. Основна отличителна черта на Врачанския Балкан е силно изразеният карстов характер на територията му, добавена към многокомпонентния релеф, благоприятен за образуване на разнообразни екологични условия и значително разнообразие на растителна покривка. Вътрешността на Врачанския Балкан се състои от палеозойски скали - кварцпорфиритни, балкански гранитоиди, пясъчносионитни и др., които в няколко района на планината излизат на повърхността. Защитената зона е най-богатия на пещери район в България. Те са уникални поради тяхната красота и пещерните организми, които ги обитават.

Не съществуват сериозни проблеми и заплахи за съществуването на биологичното разнообразие в защитената зона. По-маловажни проблеми са изхвърлянето на отпадъци в туристическите области, нелегално стоварване на смет, домашни кози, иманярство и нелегално ловуване. Въпреки че лова е незаконен, недостатъчния човешки ресурс е причина за слабото прилагане на ловния закон в границите на зоната. Площта на защитената зона съвпада с площта на природния парк Врачански Балкан.